№ 927
гр. Варна, 19.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседА.е на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500263 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 94977/25.11.2024 г., подадена от
С. З. И. (ответник в първоинстанционния процес), действащ чрез особения му
представител адв. В. В.-П., срещу решение № 3897/04.11.2024 г., постановено
по гр.д. № 13315/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 10-ти състав,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 57/06.01.2025 г., в частта, с
която е осъден въззивникът С. З. И. да заплати на С. Х. С. следните суми:
- сумата от 3420 лева, представляваща дължимата наемна цена за
периода от 15.04.2021 г. до 15.11.2022 г., въз основа на сключения между тях
договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата претенция - 16.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основА.е чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД;
- сумата от 373,43 лева, представляваща дължимата лихва за забава за
заплащането на дължимия месечен наем за периода от 16.11.2022 г. до
15.10.2023 г. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД;
- сумата от 474,92 лева, представляваща дължима ел. енергия за
периода от 15.04.2021 г. до 05.11.2022 г., въз основа на сключения между тях
договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 16.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основА.е чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД;
- сумата от 53,18 лева, представляваща дължимата лихва за забава за
заплащането на дължимата ел. енергия за периода от 06.11.2022 г. до
15.10.2023 г. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД;
- сумата от 300 лева, представляваща дължима сума за
водоснабдителни услуги за периода от 15.04.2021 г. до ноември 2022 г., въз
основа на сключения между тях договор за наем, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция –
16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е чл.
1
232, ал.2, предл.2 ЗЗД;
- сумата от 32.76 лева, представляваща дължимата лихва за забава за
заплащането на дължимите водоснабдителни услуги за периода от 16.11.2022
г. до 15.10.2023 г. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД.
Със същото съдебно решение ответникът (въззивник) е осъден да
заплати на С. Х. С. сумата от 1838 лв. разноски, извършени в хода на
първоинстанционното производство на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК.
С въззивната жалба особеният представител на въззивника оспорва
решението в посочените негови осъдителни части като неправилно и
необосновано. Поддържа, че той своевременно е оспорил представения към
исковата молба договор за наем от 15.10.2020 г. като антидатиран, тъй като в
същия е посочена лична карта на ответника, издадена на 15.04.2021 г., тоест
шест месеца след датата на договора. Твърди, че първоинстанционният съд е
презюмирал наличието на наемен договор от въпросната дата на издаване на
личната карта - 15.04.2021 г., но без да са събрА. никакви доказателства в тази
връзка. Намира, че тази дата е най-ранната възможна, но не и действителната
такава, на която е сключен процесният договор. По този повод изтъква, че на
практика рядко документът за самоличност се получава от притежателя му в
деня на издаването. Поддържа, че началната дата на сключване на договора е
останала недоказана в процеса. За недоказан намира и периодът на ползване
на наетия обект, като счита за противоречиви и недостоверни кредитирА.те от
съда свидетелски показА.я в тази връзка. Поддържа, че наемният договор е
реален и действителността му зависи от реалното предоставяне на имота.
Отделно твърди, че на основА.е чл. 21, ал. 1 от допълнителните условия на
договора същият е развален по право след втората незаплатена наемна вноска,
тоест от началото на 2021 г., респ. ищецът би имал вземане само за два наема в
размер на 360 лв., ведно с разходите за ток и вода за съответните два месеца.
Оспорва като неправилен и извода на съда, че ползването на имота е
продължило след изтичането на тези два месеца и имотът е обитаван от
ответника до крайната дата на исковия период - 15.11.2022 г. Тези факти счита
за недоказА..
По същество особеният представител моли за отмяна на обжалваното
решение в осъдителните му части и отхвърляне на исковете за посочените
суми. Моли също да му бъде определено и присъдено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Във въззивната жалба се съдържа и доказателствено искане да бъде
изискана информация от МВР-Варна или да бъде извършена служебна
справка в НБД „Население“ относно актуалната лична карта на ответника С. З.
И. – номер на документа, дата на издаване и валидност. Искането е
обосновано с твърдения, че посочената информация е относима към
възражението за антидатиране на наемния договор, както и че същото е
направено още с отговора на исковата молба, но неправилно е оставено без
уважение от първоинстанционния съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – С. Х. С. (ищец в
първоинстанционния процес) е депозирал отговор на въззивната жалба, в
който излага становище за нейната неоснователност. Намира за правилни
изводите на съда относно началната дата на процесния договор за наем –
15.04.2021 г. и периода на ползване на наетия обект - от 15.04.2021 г. до
15.11.2022 г. Счита, че за този период се дължат и режийните разноски за
2
ползвана ел.енергия и ВиК услуги, чиито конкретен размер е доказан от
приетото заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
По същество моли за потвърждаване на обжалваното решение и
претендира разноски.
Съдът, след извършена служебна проверка за редовност и
допустимост на подадената жалба, намира следното:
Въззивнатата жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като
същата отговаря на изисквА.ята на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се
явява редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане.
На основА.е чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседА.е.
По доказателственото искане:
Доказателственото искане на особения представител за изискване на
информация от МВР-Варна или извършване на служебна справка в НБД
„Население“ относно актуалната лична карта на ответника С. З. И. е относимо
към възражението за антидатиране на наемния договор, като същото е
направено още с отговора на исковата молба. Искането е оставено без
уважение от първоинстанционния съд като безпредметно с мотиви, че справка
от НБД, съдържаща информация за номера и датата на издаване на личната
карта, е налична по делото. Последната обаче не е приобщена като писмено
доказателствено средство в открито съдебно заседА.е, в нарушение на чл. 148
от ГПК. Затова и на основА.е чл. 266, ал. 3 ГПК настоящият съдебен състав
намира, че следва да бъде уважено обсъжданото доказателствено искане, като
бъде допусната до приемане справката от НБД „Население“ по отношение на
ответника, поместена на л. 52 от първоинстанционното дело.
По искането на особения представител за определяне на
възнаграждението му за въззивното производство:
Въззивникът С. З. И. (ответник в първоинстанционния процес) участва в
производството чрез назначения му от първоинстанционния съд по реда и при
условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. Според разпоредбата на
чл. 47, ал. 6 ГПК разноските за особения представител на ответника са за
сметка на ищеца, поради което и на основА.е чл. 76 ГПК, следва да се
задължи ищецът (въззиваема страна в процеса) в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение да внесе по сметка на Окръжен съд –
Варна сумата от 400 лв. за възнаграждение на особения представител.
Последната е определена при съобразяване фактическата и правна сложност
на делото и в рамките на размерите по чл. 47, ал. 6 от ГПК във вр. чл. 36, ал. 2
от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвА.я материален
интерес.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
94977/25.11.2024 г., подадена от С. З. И. (ответник в първоинстанционния
процес), действащ чрез особения му представител адв. В. В.-П., срещу
решение № 3897/04.11.2024 г., постановено по гр.д. № 13315/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 10-ти състав, поправено по реда на чл. 247
ГПК с решение № 57/06.01.2025 г., в частта, с която е осъден въззивникът С.
З. И. да заплати на С. Х. С. следните суми: сумата от 3420 лева,
представляваща дължимата наемна цена за периода от 15.04.2021 г. до
15.11.2022 г., въз основа на сключения между тях договор за наем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата претенция - 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основА.е чл. 232, ал.2, предл.1 ЗЗД; сумата от 373,43 лева,
представляваща дължимата лихва за забава за заплащането на дължимия
месечен наем за периода от 16.11.2022 г. до 15.10.2023 г. вкл., на основА.е чл.
86 ЗЗД; сумата от 474,92 лева, представляваща дължима ел. енергия за
периода от 15.04.2021 г. до 05.11.2022 г., въз основа на сключения между тях
договор за наем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата претенция – 16.10.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основА.е чл. 232, ал.2, предл.2 ЗЗД; сумата от
53,18 лева, представляваща дължимата лихва за забава за заплащането на
дължимата ел. енергия за периода от 06.11.2022 г. до 15.10.2023 г. вкл., на
основА.е чл. 86 ЗЗД; сумата от 300 лева, представляваща дължима сума за
водоснабдителни услуги за периода от 15.04.2021 г. до ноември 2022 г., въз
основа на сключения между тях договор за наем, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция –
16.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основА.е чл.
232, ал.2, предл.2 ЗЗД; сумата от 32.76 лева, представляваща дължимата
лихва за забава за заплащането на дължимите водоснабдителни услуги за
периода от 16.11.2022 г. до 15.10.2023 г. вкл., на основА.е чл. 86 ЗЗД.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия (ищец) С. Х. С. с ЕГН ********** и адрес:
гр. Варна, ул. „Е...“ № 22, в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение да внесе по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) за възнаграждение на особения представител на
въззивника (ответник), определено в размерите по чл. 47, ал. 6 от ГПК във
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвА.я материален интерес,
както и да представи по делото доказателства за внасяне на сумата в
същия срок.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указА.ята в цялост и в срок, съдът ще
постанови определение за принудително събиране на дължимата сума за
разноски за възнаграждение на особения представител по реда на чл. 77 от
ГПК.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмено доказателствено средство
по делото поместената на л. 52 от първоинстанционното гр.д. № 13315/2023 г.
по описа на Районен съд – Варна справка от НБД „Население“ по отношение
на ответника С. З. И., съдържаща данни за документа му за самоличност.
4
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседА.е на
05.03.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват стрА.те.
ДА СЕ ВРЪЧИ на стрА.те препис от настоящото определение, а на
въззивника - и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5