№ 2461
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТ. ЧЕХЛАРОВ Гражданско дело №
20221110103462 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 3462/2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба с вх. № 13086/25.01.2022г. по описа на СРС, с
която В. ХР. СП. е предявила против ЕВГ. М. иск по чл. 45 ЗЗД.
В исковата молбата се сочи, че претендираната сума от 1250 лв.
неимуществени вреди представлява обезщетение в полза на ищеца за неимуществени
вреди, причинени й от ответницата при извършените от нея действия като наблюдаващ
прокурор по пр.пр. № 26194/2018 г. на СРП
При служебната проверка на допустимостта на исковете съгласно чл.130 ГПК
съдът намира, че предявеният иск по чл.45 ЗЗД е недопустим.
Съгласно чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ) „при
осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят
наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за
постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер”.
В исковата молба като обстоятелства, на които се основава исковата претенция,
ищцовата страна е посочила действия на ответницата в качеството й на прокурор по
конкретно досъдебно производство. Тези действия, без настоящият съдебен състав да
може да обсъжда тяхната законосъобразност, представляват осъществяване на
съдебната власт по смисъла на чл.132 КРБ. Безспорно е, че описаните в исковата молба
действия са служебни действия и се обхващат от хипотезата на чл.132 КРБ. Поради
това не са налице предпоставките на конституционната норма, при които ответната
страна да носи гражданска отговорност за описаните в исковата молба действия-
1
обстоятелствата, посочени като основание на иска, се включват в предвидения в чл.132
КРБ функционален имунитет на магистратите. Конституционно предвиденият
имунитет, независимо от неговата форма-наказателна или гражданска неотговорност
и/или неприкосновеност (Решение № 10/1992г. на Конституционния съд), винаги
представлява процесуална пречка за развитието на делото чрез неговото образуване и
разглеждане.
Поради това функционалният имунитет е абсолютна процесуална пречка
спрямо ответната страна да се провежда съдебно производство за реализиране на
гражданска отговорност (в този смисъл константната съдебна практика на Върховния
касационен съд: Определение №100/05.03.2009г. по ч.гр.д.№2308/2008г. на ВКС-II г.о.,
Определение №373/09.07.2009г. по ч.гр.д.№310/2009г. на ВКС-I г.о., Определение
№307/18.06.2010г. по ч.гр.д.№324/2010г. на ВКС-III г.о., Определение
№671/25.11.2010г. по ч.гр.д.№598/2010г. на ВКС, Определение №146/17.03.2011г. по
ч.гр.д.№40/2011г. на ВКС-IV г.о., Определение №348/06.06.2011г. по ч.гр.д.№433/2010
г. на ВКС-IV г.о.).
При наличието на така констатираната абсолютна процесуална пречка
съдебното производство подлежи служебно на прекратяване като недопустимо.
По изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 13086/25.01.2022г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 3462/2022 г. на СРС, 48
състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2