РЕШЕНИЕ
№ 889
гр. Перник, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720104588 по описа за 2022 година
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна
квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от
ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба с вх. № 16488/12.08.2022 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, чрез адв. Д. К., срещу Г. Б. Ц., с която са предявени следните кумулативно
обективно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата
страна сумата от 510 лева, представляваща непогасена главница по договор за стоков кредит
№ 4521849, сключен на 22.03.2021 г. между ответника и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, сумата от 104,88 лева, представляваща неизплатена договорна лихва
за периода от 14.04.2021 г.- датата на първата погасителна вноска, до 14.03.2022 г.- датата на
последната дължима вноска, сумата от 31,25 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.03.2022 г.- датата на изпадане на длъжника в забава, до 25.05.2022 г.- датата
на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
1943/02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 03231/2022 г. на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между Г. Б. Ц. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД на 22.03.2021 г. е сключен договор за стоков кредит № 4521849, по
силата на който ответникът получил паричен кредит на стойност 510 лева, който се
задължил да върне на 12 месечни погасителни анюитетни вноски, всяка от които в размер на
51,24 лева, с падеж на първата погасителна вноска на 14.04.2021 г., а на последната-
14.03.2022 г., при ГЛП от 36 % и ГПР от 42,60 %. Твърди се, че кредитополучателят не е
изпълнил своите задължения, като останали непогасени суми по договора- 510 лева-
главница, 104,88 левадоговорна лихва и сумата от 31,25 лева, представляваща мораторна
лихва. Релевират се доводи, че на 19.11.2021 г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания(цесия), по силата на който първоначалният кредитор
1
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е прехвърлил на ищеца вземанията към
ответника по процесния договор. Поддържа се, че на адреса на ответника било изпратено
уведомление по чл. 99 ЗЗД с известие за доставяне за извършената цесия, което е получено
лично от адресата на 07.02.2022 г. сочи се, че заедно с уведомлението до ответника била
изпратена и покана за доброволно изпълнение в срок от 15 дни, въпреки настъпилите към
същия момент падежи на всички вноски, но ответникът не е изпълнил доброволно
задълженията си. Поради изложените съображения се моли исковете да бъдат изцяло
уважени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Б. Ц., действащ със съгласието на своя попечител В.
Б. Ц., чрез пълномощника адв. В. Б., е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Направил е възражение за нищожност на процесия
договор за стоков кредит поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД,
както и евентуално възражение за унищожаемост на договора поради сключването му от
лице, което е било в състояние на трайна неспособност да разбира или ръководи действията
си съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД, съответно и от лице, което е било поставено под ограничено
запрещение и не е могло да извършва правни действия без съгласието на попечителя си
съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗД. Наведени са доводи, че с влязло в сила на 02.04.2010 г. решение
№ 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г. на ПОС ответникът е поставен под ограничено
запрещение, тъй като страда от психично заболяване „Биполярно афективно разстройство,
сегашен епизод- маниен с психотични симптоми. Параноидно- маниен синдром с
парабулични и агресивни действия. Социална дезадаптация“. Сочи се, че със Заповед №
1284 от 09.06.2010 г. на Органа по настойничество и попечителство към Община Перник на
ответника е бил учреден попечителски съвет, като за попечител е била определена неговата
майка Н.М.Ц., а за зам. попечител- Б.А. Ц., както и че със Заповед № 632 от 19.04.2021 г. на
Органа по настойничество и попечителство към Община Перник на ответника е бил учреден
нов попечителски съвет, с попечител В. Б. Ц. и зам. попечител А. В. К.. Твърди се също, че
към момента на сключване на договора за стоков кредит ответникът е бил с влошено
здравословно състояние и с решение № 260218/18.05.2021 г. по ч.н.д. № 567/2021 г. на РС-
Перник, влязло в сила на 26.05.2021 г., ответникът е бил настанен на задължително лечение
за срок от три месеца при стационарна форма в Държавна психиатрична болница
Карлуково, община Луковит. В допълнение се сочи, че не е била обявена предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и не е настъпил
падежът на всички погасителни вноски.
По тези съображение се моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се и заплащане на
разноските по делото.
С молба от 13.01.2023 г. ищцовото дружество с оглед направените в отговора на исковата
молба възражения за недействителност на договора за кредит при условие на евентуалност в
случай, че съдът прогласи процесния договор за кредит за недействителен е предявило
искане по чл. 34 ЗЗД да бъде осъден ответника да върне предоставената от ищцовото
дружество главница в размер на 510, 00 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й заплащане.
На 23.05.2023 г. ответникът чрез адв. В. Б. е депозирал отговор на това искане предявени
при условие на евентуалност по чл. 34 ЗЗД от ищеца, като счита, че същото не е
необходимо, тъй като искането се явява последица от евентуалното уважаване на
направеното възражение за нищожност или възражение за унищожаемост на процесния
договор за стоков кредит.
В съдебно заседание ищецът не се представлява.
В депозирана писмена молба чрез адв. Д. К. поддържа предявените искове и моли съда да
ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък на
разноските.
2
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. В. Б., която оспорва
предявените искове и моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото
разноски. Представя списък на разноските.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта: Предявените искове са по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за
процесните суми, за които е издадена Заповед № 1943 от 02.06.2022 г. по ч.гр.д. №
3231/2022 г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се
произнесе по същество.
По основателността: Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 3231/2022 г. по описа на ПРС, от което
се установява, че по заявление на ищцовото дружество с вх. № 11176 от 01.06.2023 г., е
издадена заповед № 1943 от 02.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу длъжника Г. Б. Ц. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414 от
ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на
заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за
съществуване на вземанията.
Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
От приложения Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.11.2021 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг “ ЕАД е прехвърлило на ищцовата страна вземанията си към ответника
произтичащи от Договор за стоков кредит № 4521849 от 22.03.2021 г. за главница в размер
на 510 лева, и лихва в размер на 104,88 лева.
В чл.3, т.3.2 от Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
страните са постигнали съгласие, че цесионерът се смята изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чийто вземания се прехвърлят, като цесионерът се задължава
сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента. Доколкото между страните
няма спор, че Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021
г. е породил действие, и доколкото към исковата молба е приложено уведомление за
извършената цесия, то и следва да се приеме, че ищецът е носител на спорното право по
силата на Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
19.11.2021 г., и Приложение № 1 към същия.
В тази връзка следва да се има предвид и това, че доколкото длъжникът не е страна по
договора за цесия, за да произведе действие същият (т.е. вземанията на цедента да преминат
в патримониума на цесионера) не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата
на чл.99, ал.4 от ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в случай, че
не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането включително чрез
пълномощник), но само ако е платил на цедента, вместо на цесионера (т.е. освобождава се
от отговорността по чл.75 от ЗЗД), в който смисъл е решение № 319/27.04.2010 г. по гр. д. №
4025/2008 г. на ВКС и др. След надлежното връчване на препис от исковата молба, ведно с
приложеното към него уведомление за цесия следва, че извършеното прехвърляне на
процесните вземания по Договора за стоков кредит в полза на ищеца е противопоставимо на
длъжника - ответник в настоящото производство.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: наличие на облигационно
правоотношение между цедента и ответника по процесния договор за стоков кредит,
сключен на 22.03.2021 г., както и реално изпълнение по същия; наличие на облигационно
правоотношение по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г.,
3
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който вземането по
сочения договор за стоков кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, както и надлежно
уведомяване на ответника за извършената цесия; установяване съдържанието на
съглашенията (размер на кредита,
договорената лихва, падеж на вземането), получаване на сумата по договора за стоков
кредит от ответника, и изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на
дължимите месечни вноски.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията,
съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за стоков кредит №
4521849 от 22.03.2021 г., се установява, че на 22.03.2021 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
стоков кредит, съгласно който дружеството е отпуснало на ответника стоков кредит за
закупуване на мобилен телефон в размер на 510 лева, който е следвало да бъде погасен на
12 месечни погасителни вноски всяка в размер на по 51,24 лева, с падеж на първа вноска
14.04.2021 г., и падеж на последна вноска –14.03.2022 г., при годишен процент на разходите
(ГПР) от 42,60 %, и лихвен процент (ЛП) от 36,00 %. При тези параметри на договора
общото задължение по кредита възлиза на стойност от 614,88 лева. Няма спор, че сумата от
510 лева, е преведена от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по сметка на лицето
съгласно даденото от оттветника съгласие за директен дебит, което се установява от
приложената към исковата молба фактура от 22.03.2021 г. и съгласие за директен дебит от
22.03.2021 г. Не се спори, че въз основа на отпуснатия кредит на ответника, същият е
закупил и получил мобилен телефон до
посочената стойност от 510 лева.
Спорни по делото са обстоятелствата действителен ли е сключения между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника Договор за стоков кредит.
В тази връзка в отговора на исковата молба, ответникът е противопоставил възражение за
нищожност на договора за стоков кредит по смисъла на чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, поради
липса на съгласие, като в условията на евентуалност е противопоставил и възражение за
унищожаемост на договора, с твърдение, че последния е сключен от лице, което е било в
състояние на трайна неспособност да разбира и ръководи действията си съгласно чл.31, ал.1
от ЗЗД, респ. от лице, което е било поставено под ограничено запрещение, и не е могло да
извършва правни действия без съгласието на попечителя си съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва съгласие.
Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, е налице когато външно
волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението
липсва вътрешно волево решение.
От приложеното и неоспорено от ищеца решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г.
на ПОС се установява, че ответникът е постановен под ограничено запрещение.
Следователно последният е дееспособно лице, тъй като дееспособни лица са пълнолетните
физически лица, а също и непълнолетните и поставените под ограничено запрещение
(какъвто е настоящия случай), когато сключват сделките по чл.4, ал.2 от ЗЛС – „обикновени
дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са
4
придобили със своя труд.“. Предвид този извод на съда, и с оглед противопоставените от
ответника възражения, следва да се отговори на въпроса дали при сключване на процесния
Договор за стоков кредит, ответникът е бил в състояние на трайна неспособност да разбира
и да ръководи постъпките си.
От приложеното и неоспорено експертно решение № 2149 от 19.10.2015 г. на ТЕЛК при
МБАЛ „Р.Ангелова“ гр. Перник се установява, че на ответникът е определена 80 % загубена
работоспособност поради общо заболяване, с дата на инвалидност – 22.07.2008 г., и водеща
диагноза „Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод-маниен без психотични
симптоми“ .
Видно от представено и прието искане от 05.04.2021 г. за задължително настаняване и
лечение, прокурор при РП- Перник е поискал от съда да бъде поставено решение, с което да
бъде констатирана по отношение на ответника необходимостта от задължителното му
настаняване на лечение. По направеното искане е постановено влязло в сила решение №
260218 от 18.05.2021 г., по ЧНД № 00567/2021 г. на ПРС, приложено по делото и
неоспорено от страните, от което се установява по безспорен начин, че ответникът е
настанен на задължително лечение за срок от 3 месеца, при стационарна форма на лечение,
което да се провежда в специализирано психиатрично заведение от затворен тип – Държавна
Психиатрична Болница, Карулково, обл. Луковит.
От приложената епикриза от 26.08.2021 г. на Държавна Психиатрична Болница, Карулково,
се установява, че лечението е проведено, като е проявило добър терапевтичен афект, а
ответникът е изписан с препоръка за поддържаща терапия.
В горния смисъл, и с оглед сторения от съда анализ на събраните по делото доказателства,
се налага извода, че ответникът страда от психично заболяване „Биполярно афективно
разстройство, сегашен епизод-маниен без психотични симптоми“, като към дата на
сключване на процесния Договор за стоков кредит – 22.03.2021 г., е бил в криза, респ.
неговото заболяване е било обострено, не е можел сам да взима решенията си, както и да
разбира напълно свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.
Този извод следва от приетото и неоспорено решене № 260218 от 18.05.2021 г., по ЧНД №
00567/2021 г. на ПРС, от което се установява по безспорен начин, че ответникът е настанен
на задължително лечение за срок от 3 месеца, при стационарна форма на лечение, което да
се провежда в специализирано психиатрично заведение от затворен тип – Държавна
Психиатрична Болница, Карулково, Настаняването е направено по искане на прокурор при
РП- П. от 05.04.2021 г., която дата е близка до датата на процесния Договор за стоков кредит
– 18.03.2021 г.
От мотивите на решението е видно, че към датата на неговото постановяване, ответникът е
бил в невъзможност да осъзнава и контролира действия си, тъй като разгръща психичното
си състояние, с ясно изразени симптоми на биполярно разстройство с предимно манийни
епизоди и склонност към последователно алтерниране в депресивни състояния. В тази
връзка, предвид близката му дата на постановяване към датата на сключване на процесния
Договор, то и следва извода, че ответникът към 22.03.2021 г. не могъл да формира правно
валидна воля, насочена към пораждане на предвидените в Договора за стоков кредит правни
последици. Липсата на правно валидна воля за сключване на процесния договор, по своето
естество не може да породи нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Това е
така, тъй като с тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г., по тълк.д. № 5/2020 г. на
ВКС, ОСГТК е прието, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването
му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. Предвид това противопоставеното от ответника
възражение за нищожност на процесния Договор за стоков кредит е неоснователно.
В условията на евентуалност ответникът е противопоставил и възражение за унищожаемост
на Договора за стоков кредит, като сключен от недееспособно лице без спазване на
5
установените изисквания, което възражение следва да бъде разгледано от съда, предвид
отхвърляне на главното такова за нищожност на процесния договор.
Тъй като при обсъждане на възражението за нищожност относно Договора за стоков кредит,
съдът прие, че ответникът е бил в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, поради което и не може да формира правно валидна воля, насочена
към пораждане на предвидените в Договора за стоков кредит правни последици, то и с оглед
приетото в тълкувателно решение № 5/2020 от 30.05.2022 г., по тълк.д. № 5/2020 г. на ВКС,
ОСГТК, договора е унищожаем по чл.31, ал.1 от ЗЗД. Поради това противопоставеното в
тази връзка възражение на ответника е основателно.
Унищожаемият договор по своята правна същност е недействителен такъв, поради което и
на основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В тази връзка съдът следва по реда на чл.23 от ЗПК да се
произнесе относно дължимостта на чистата стойност по договора за кредит.
С решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на III-то гр. отделение на ВКС е
прието, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 от
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК. Поради
недействителност на процесния договор за кредит по силата на чл.23 от ЗПК подлежаща на
връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по
него. Ответникът в отговора на исковата молба е възразил, че по отношение на процесния
договор за стоков кредит, не е настъпила предсрочна изискуемост на същия, която да е била
надлежно обявена. С оглед така противопоставеното от ответника възражение следва да се
има предвид, че видно от погасителния план, инкорпориран в процесния договор за стоков
кредит, последната погасителна вноска е 14.03.2022 г., а заявлението с искане за издаване на
заповед за изпълнение е от 01.06.2022 г., което е след нейното настъпване. Следователно е
изтекъл крайния срок на договора за стоков кредит, и вземането е изискуемо в пълния му
размер. Няма спор, че по силата на процесния Договор за стоков кредит ответникът е
закупил мобилен телефон на стойност от 510.00 лева. При
това положение и следва извода, че размера на предявения иск е безспорен, като с оглед
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 510 лв., представляваща получена от него сума – главница по процесния
6
Договор за стоков кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението, с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до
окончателното и изплащане. Поради това предявения иск за сумата от 104,88 лева,
представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 14.04.2021 г. (датата на първата
погасителна вноска), до 14.03.2022 г. (датата на последната дължима вноска), и предявеният
иск за сумата от 31,25лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
15.03.2022 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 25.05.2022 г. исковете следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 23 ЗПК се явява специална по отношение на
разпоредбата на чл. 34 ЗЗД, тъй като се касае за договор за потребителски кредит, поради
което длъжникът ще бъде признато за установено, че дължи единствено отпусната по
договора за потребителски кредит главница. В случая осъдителния иск по чл. 34 ЗЗД бил
следвало да се разгледа единствено, ако не беше уважен главния положителния
установителен иск по чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД по отношение на предоставената на
длъжника главница по обявения за недействителен договор за потребителски кредит.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и
в исковото производство.
Съгласно представения списък на разноските ищецът претендира такива за заповедното
производство в размер на 25.00 лева – държавна такса и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение. В исковото производство ищецът претендира сумата от 75.00 лева –
държавна такса. С оглед уважената част от иска в заповедното производство на ищецът се
дължат разноски в размер на 161,81 лева, а в исковото производство, предвид изхода на
делото се дължат разноски в размер на 59,20 лева. Ответникът също претендира
присъждане на разноски. Съгласно представения списък на разноските, ответникът
претендира такива в размер на 300.00 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и съразмерно с отхвърлената част от
исковете на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 63,20 лева, което се
възложат върху ищцовата страна.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240
ЗЗД и чл. 23 ЗПК, предявен от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, в качеството му на цесионер по Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2021 г., сключен между „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, че Г. Б. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******, ул. „****** № ** със знанието и съгласието на неговия
попечител В. Б. Ц., ЕГН: ********** от гр. ******, кв. „***** *** , бл.**,вх.*, ет.*,
ап.* ДЪЛЖИ на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* , сумата от 510 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № 4521849, сключен на
22.03.2021 г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД , ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК – 01.06.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 1943 от
7
02.06.2022 г. по ч.гр.д. № 3231/2022 г. на ПРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от
104,88 лева, представляваща неизплатена договорна лихва за периода от 14.04.2021 г.
(датата на първата погасителна вноска), до 14.03.2022 г. (датата на последната дължима
вноска) и иска с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД за сумата от 31,25 лв.,
съставляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 25.05.2022 г като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. „****** № ** със знанието и
съгласието на неговия попечител В. Б. Ц., ЕГН: ********** от гр. ******, кв. „***** *** ,
бл.**,вх.*, ет.*, ап.* да заплати на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
161,81 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство и сумата от
59,20 лв., съставляваща разноски сторени в исково производство съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. Б. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******, ул. „****** № ** със знанието и съгласието на неговия
попечител В. Б. Ц., ЕГН: ********** от гр. ******, кв. „***** *** , бл.**,вх.*, ет.*, ап.*
сумата от 63,20 (шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № 03231/2022 г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8