№ 149
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100507268 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.05.2021г., гр.д. 38746/19г., СРС, 144 с-в приема за
установено, че Е.А. В. и П.А. В. на основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД дължат разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 367
лева - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия и такса дялово
разпределение през периода от м.05.2013г. до м.04.2016г, ведно със законна
лихва за периода от 01.09.2017г. до изплащане на вземането, отхвърля иска за
горницата до 1 932.18 лева, лихва в размер на 434,01 лв. за периода от
15.08.2014г. до 25.08.2017г., от които всеки от двамата дължи по 683.50 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 01.09.2017 г. до изплащане на
вземането и лихва в размер на 217 лв. за периода от 15.08.2014 г. до
25.08.2017г., които суми са предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410
от ГПК от 12.09.2017г., ч.гр.д. № 60828 по описа за 2017г. на СРС и осъжда
ответниците да заплатят на ищеца сумата 770 лева – разноски за заповедно и
исково производство.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
1
въззивна жалба от ответниците по тях Е.А. В. и П.А. В.. Считат, че не се
установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е
количеството на доставена топлинна енергия и основанието за предоставяне
на услугата за дялово разпределение. Мораторната лихва върху главниците
неправилно е начислена само върху дължимата сума и преди изравнителната
сметка и общата фактура, поради което се дължи след покана за изпълнение,
каквато не е връчвана. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Обстоятелството, че ответниците по исковете Е.А. В. и П.А. В. са
потребители на топлинна енергия се установява с притежаваното от тях право
на собственост върху топлоснабдения обект. В тази насока са констативен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 24.04.2017г., т. І, д.
54/2017г., н-с рег. № 595 при СРС, договор за продажба на наследство по
2
чл.212 ЗЗД от 07.10.2011г. с нотариално заверени подписи, влязло в сила
протоколно решение от 21.03.2011г., гр.д. 45788/09г., СРС, 49 с-в, договор от
30.12.2005г. за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, оформен с
нот. Акт № 9, т. ІІ, д. 180/2005г., н-с рег. № 201 НК, както и влязло в сила
решение за признато право на собственост, при равни квоти. Изпълнена е
хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение.
По силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са
обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на
топлинна енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ищеца.
Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за
начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-
техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от
публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има
предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в
забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия,
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна
3
енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за
който се отнася. В съответствие с това изискване е определяне началото на
забавата за погасяване на процесните главни задължения.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторни лихви са основателни до уважените размери.
Решението в отхвърлителната част, като необжалвано е влязло в сила.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетен отговор на
въззивната жалба, представян и в други дела, в който липсва каквато и да
било фактическа или правна конкретика относно настоящото дело.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.05.2021г., гр.д. 38746/19г., СРС, 144 с-
в в частта, с която се приема за установено, че Е.А. В. и П.А. В. на основание
чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД дължат
разделно на „Т.С.“ ЕАД сумата 1 367 лева - стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия и такса дялово разпределение през периода от
м.05.2013г. до м.04.2016г, ведно със законна лихва за периода от 01.09.2017г.
до изплащане на вземането и лихва в размер на 434,01 лв. за периода от
15.08.2014г. до 25.08.2017г., от които всеки от двамата дължи по 683.50 лв.,
ведно със законна лихва за периода от 01.09.2017 г. до изплащане на
вземането и лихва в размер на 217 лв. за периода от 15.08.2014 г. до
25.08.2017г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5