О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2244 гр. Стара Загора 08.12.2022 год.
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при участието на
секретаря........................., като разгледа адм. дело №832 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.60, ал.6 от
Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.188 от Закона за данък
върху добавената стойност.
Образувано
е по жалба на „Левент 82“ЕООД, представляван от А.И.С., против разпореждане за предварително
изпълнение на наложена принудителна административна мярка, постановено със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-377-0114048/24.11.2022
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
разпореждането за предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка. Твърди, че към настоящия момент, процесния търговски
обект не се стопанисва от него. Излагат се също така доводи за недоказано
наличие на нормативно регламентираните основания по чл.60, ал.1 от АПК за
упражненото административно правомощие. Наличието им не се презюмира, а е
необходимо да се докажат от страна на административният орган. Изразява
несъгласие с посочването като основание предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения от същия вид. Това е основанието за налагането на
самата ПАМ, но не и на разпореденото в нея предварително изпълнение. Защитата
на държавни интереси и в частност на държавния бюджет, не е подкрепено от
никакви доказателства. Оспорва и мотива, че разположението на търговския обект,
предполага поведение на проверяваното лице, насочено към съществено нарушаване
на обществения интерес и политика. Разпореденото предварително изпълнение не
съответства и на целта на закона. Разпореждането за предварителното изпълнение
е прекомерно, тъй като целта му е прекратяването на допуснатото административно
нарушение, което към момента на издаването на заповедта е било отстранено.
С подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане да бъде отменено предварителното изпълнение на наложена принудителна
административна мярка, като бъде постановено и спиране изпълнението на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-377-0114048/24.11.2022
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, в представеното по делото писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че
допуснатото предварително изпълнение на наложената принудителна административна
мярка е обосновано, правилно и законосъобразно от гледна точка наличието на
материалноправните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, за което излага подробни
съображения. В заповедта също така са изложени конкретни мотиви за наличието на
законовите предпоставки за допускането на предварителното изпълнение.
Заповед №ФК-377-0114048/24.11.2022
год., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е
съобщена на търговеца -жалбоподател на 06.12.2022 год., съгласно разписка за
връчване, като на същата дата търговецът е уведомен, че запечатването ще се
извърши на 09.12.2022 год. от 16.00 ч., а в текста на заповедта е посочено, че
разпореждането за предварително изпълнение може да се обжалва в тридневен срок.
Жалбата срещу заповедта и срещу разпореждането за предварителното й изпълнение
е подадена на 06.12.2022 год. ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора.
Следователно и предвид заявеното оспорване на предварителното изпълнение са
изпълнени всички изисквания за допустимост на настоящото съдебно производство.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От приложените към жалбата и от представените с административна
преписка доказателства, се установява следната фактическа обстановка:
Съгласно Протокол за
извършена проверка сер. АА №0114048/17.11.2022 год., съставен на основание
чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК от служители на ГДФК при ЦУ на НАП, е отразено, че
на
17.11.2022 год. в 07:10 часа при извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - баничарница, находяща се в гр. Стара Загора,
***, стопанисван от „Левент 82“ЕООД с ЕИК *********, констатирано, че дружеството
в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 с 13.12.2006 год. на
МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и
отчита всяка извършен продажба на стоки от търговския обект, чрез на фискално
устройство, с което е допуснато нарушение и разпоредбите на същата наредба. На 17.11.2022
год. в 7:07 часа е извършена контролна покупка на 4 броя банички, 2 броя рогче,
2 броя кренвиршки и 4 броя айрян всичко на обща стойност 25.40 лв. платени в
брой на Д.К.Г. – продавач от С.В.П.-Х. – проверяващ преди легитимацията и не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ с
модел Dateks
DP – 25 МХ с
ИН на ФУ DT 580595 и
ИН на ФП №02580595. нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба №Н - 18/13.12.2006 год. на МФ. Извършеното нарушение се
доказва и от установеното наличие на касова разлика в размер на 25.90 лв. между
наличните парични средства и тези маркирани във ФУ. Нарушението води до
неотразяване на приходи.
За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка - сер. АА №0114048/17.11.2022
год., съставен от С.В.П.-Х. на длъжност старши инспектор по приходите в
дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив. От констатацията следва, че „Левент 82“ЕООД
с ЕИК ********* не е издал съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС.
Горното изпълнява състава
на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ и чл.118. ал.1 от ЗДДС,
което се явява основание по смисъла на чл.186. ал.1. т.1, б.„А“ за прилагане на
принудителна административна мярка. Установеното се потвърждава от приложените
доказателства.
Със Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №ФК-377-0114048/24.11.2022 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на
основание чл.186, ал.3 от ЗДДС, на „ЛЕВЕНТ 82“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – баничарница, находящ се в
гр. Стара Загора, ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В заповедта е посочено,
че при извършена оперативна проверка на че на 17.11.2022
год. в 07:10 часа при извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,
т. 41 от ДР на ЗДДС - баничарница, находяща се в гр. Стара Загора, ***,
стопанисван от „Левент 82“ЕООД с ЕИК *********, констатирано, че дружеството в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 с 13.12.2006 год. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата
които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка
извършен продажба на стоки от търговския обект, чрез на фискално устройство, с
което е допуснато нарушение и разпоредбите на същата наредба. На 17.11.2022 год.
в 7:10 часа е извършена контролна покупка на 4 броя банички, 2 броя рогче, 2
броя кренвиршки и 4 броя айрян всичко на обща стойност 25.40 лв. платени в брой
на Д.К.Г. – продавач от С.В.П.-Х. – проверяващ преди легитимацията и не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ с
модел Dateks
DP – 25 МХ с
ИН на ФУ DT 580595 и
ИН на ФП №02580595. нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба №Н - 18/13.12.2006 год. на МФ. Нарушението води до
неотразяване на приходи.
Въз основа на
констатациите е направен извод, че „Левент 82“ЕООД, не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред.
Извършеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е възприето като основание по
смисъла на чл.186, ал.1, т.1 б „б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.3 от ЗДДС. С оглед на което на „Левент 82“ЕООД
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект баничарница, находяща се в
гр. Стара Загора, ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, при изложени в ЗНПАМ №ФК-377-0114048/24.11.2022
год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП мотиви относно продължителността на срока на мярката.
На основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК е разпоредено и предварителното изпълнение на наложената
принудителна административна мярка. Допуснатото предварително изпълнение е
мотивирано със следното: 1. Необходимост от предварителното изпълнение за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с
цел да се защити особено важен държавен интерес, а именно – спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от
задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото
лице доходи и размера на неговите публични задължения; 2. Съществуваща опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и 3. Съществуваща
опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета. Сочи се, че разпоредбите на чл.186 и чл. 187 от ЗДДС осъществяват държавна принуда
за защита на установените правни регламенти, като същите имат и санкционен
характер и превантивен характер, тъй като ПАМ по принцип се налага за
преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и
последиците от тях.
Касае се за системност
на нарушението, тъй като до 14.11.2022 год., обектът е бил стопанисван от ЕТ“Л.-А.С.“
със същия собственик, като за същото деяние са му били издадени две наказателни
постановления, издадени са четири ЗНПАМ с които е разпоредено запечатването на
търговски обект със същия административен адрес; характера на дейността –
производство на тестени изделия с богат и разнообразен асортимент на ниски цени
от 1.30 лв. до 3.40 лв., боза, айрян и др., дългото работно време от понеделник
до петък от 06.00 до 15.00 часа, събота и неделя от 06.00 до 13.00 часа. Неизпълнението
на задължението за издаване на съответен документ за продажба възпрепятства
възможността за проследяване на реализираните обороти и засяга важни държавни
интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и заплащането
на данъци върху действителния им размер, което от своя страна се отразява
негативно на фиска. Превенцията срещу този нежелан резултат за фиска, а от там
и за обществото е именно разпореждането за предварителното изпълнение на ПАМ.
Налице е защитим държавен интерес от категорията на визирания в чл. 60, ал. 1 АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за
предварително изпълнение на издадения индивидуален административен акт. Следва
да се има предвид, че проверката е установена положителна разлика в касовата
наличност в размер на 25.90 лв..
При
така установеното от фактическа страна, се следват следните правни изводи:
На оспорващият търговец
е наложена принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Между другото, почит в целият текст на оспорената заповед,
търговеца е наричан като дружество, което не е така. Така допуснатото
нарушение, обаче не е самостоятелно основание хза отмяната на заповедта. Следователно
юридически факт пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл.186, ал.1,
т.1, б.„б" от ЗДДС да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на
реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред
за доставка/продажба. Възприемайки установеното нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, като източник на
правомощието по чл.186, ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б.„б“ от
ЗДДС, административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил
със ЗНПАМ №ФК-377-0114048/24.11.2022 год. принудителна административна мярка
запечатване на търговския обект, в който е осъществена противоправната
деятелност, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа
до обекта.
Наложената ПАМ по
своята същност е такава по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която предвижда възможност
за предотвратяването и преустановяването на извършването на административни
нарушения да се налагат ПАМ. С други думи за да е налице предпоставките за
налагане на ПАМ е необходимо да е налице установяване по надлежен ред на
извършеното административно нарушение, което става със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. Такъв към датата на издаване на
оспорената ПАМ е налице, който е съставен в деня на проверката.
Съгласно чл.188 от ЗДДС наложената принудителна
административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС подлежи на предварително
изпълнение при условията на АПК, т. е. то може да се допусне с разпореждане,
както е в случая, при наличие на предпоставките, регламентирани в чл.60, ал.1 от АПК. За да пристъпи към
допускане на предварително изпълнение на издадената заповед за налагане на ПАМ,
административният орган следва да съобрази налице ли е някое от основанията,
включени в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК и да мотивира разпореждането за
предварително изпълнение /чл.60, ал.2 от АПК/, вкл. като установи, че то се
налага - за да се осигурят животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
В
случая съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано съществуването на обстоятелства,
които законът в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК регламентира като материалноправно
основание за допускане на предварителното изпълнение на заповедта и на
наложената с нея принудителната административна мярка.
На първо място оспореното разпореждане
за предварително изпълнение на наложената ПАМ не съответства на изискването по
чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност – не е обоснована нито нуждата от защита на
особено важен държавен интерес, нито съществуваща опасност от закъснението на
изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за фиска, още
по-малко наличието на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или
сериозно затруднено. Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със
значимостта на охраняваните с наложената ПАМ обществени отношения, на държавния
интерес, чиято защита цели издаването на заповедта, както и с вероятността да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на мярката, респ. че от
закъснението на изпълнението ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, не
изпълняват изискването по чл.60, ал.2 от АПК за мотивираност на разпореждането
за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ. Оспореният акт не съдържа
конкретни и относими факти и съображения, които да обосновават извод за
необходимост от предварително изпълнение на наложената мярка при прилагането на
някоя от законово регламентираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. При
условие, че единствените конкретни факти, на които се основава
административното решение за издаване на разпореждане за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, са за: 1. извършена покупка на
услуга – 25.40 лева, платени в брой без да е издаден фискален бон; 2. местоположението
на търговския обект и 3. вида и стойността на предлаганите стоки, не става ясно
как точно тези факти обосновават особено важния държавен интерес в конкретния
случай и защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде
осуетено или сериозно затруднено и че от закъснението на изпълнението могат да
последват значителни и трудно поправими вреди.
Не може да бъде основание за
допускане на предварително изпълнение изложеното в оспорената заповед, че с
него се цели преустановяване извършването на нарушения от същия вид. Целта на
допуснатото предварително изпълнение е различна от тази на налагането на ПАМ,
която съгласно чл. 22 от ЗАНН е да бъде предотвратено и преустановено
извършването на нарушения. Липсва обосновка на предполагаемия размер на
очакваните при неизпълнение на ПАМ вреди, като е бил длъжен органа да направи
извод въз основа на конкретен анализ на паричните средства в касата, междинен
финансов отчет на ФУ и прочие, които да указват на системност в поведението на
лицето по избягване на данъчните му задължения. Не е установено в обекта да са
били налице други клиенти, чиито продажби да не са отчетени, нито са налице
данни поведението на търговеца да е било проследено, за да се обоснове
наличието на въведена практика, която носи непосредствен риск за настъпване на
значителна и/или трудно поправима вреда за бюджета. Посоченият размер на
оборота за период от един час – от отварянето на баничарницата в 06.00 часа до
момента на проверката – 07.10 часа в размер на 25.90 лв. не предполага
налагането извода за значими и съществени вреди. Общото позоваване на интереса
на държавата с оглед защита на фиска, който интерес е водещ във всички случаи и
който императивно налага разпореждането за ПАМ, не представлява мотивираност на
разпореждането по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Все в тази насока следва да
се добави, че общото посочване на визираните в разпоредбата на чл.60 от АПК
предпоставки за допускане на предварително изпълнение на административния акт,
не освобождава органа от задължението да мотивира наличието на тези
предпоставки, като изложи конкретни фактически основания, така че да е възможно
съдът да прецени дали е налице пряка и непосредствена заплаха за държавния
интерес, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на
акта, както и съществува ли реална възможност от закъснението на изпълнението
да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Констатираната
разлика в касовата наличност де факто е единствено от извършената контролна
покупка. До този момент видно от приложената разпечатка, има регистриран оборот
от 158.10 лв. при касова наличност от 184.00 лв. Следователно не може да се
твърди за трайно установено не отчитане на извършените продажби.
Не може да се приеме за системност
и факта, че до този момента за същия търговски обект са наложени други четири
ЗНПАМ, тъй като същите са с различен адресат от жалбоподателят.
Обстоятелството, че собственика и управителя на двамата търговеца е един и същ
не променя горния извод. „Левент 82“ЕООД е нов стопански субект, като по
отношение на него не са налице установяване до този момент нарушения на
данъчното законодателство.
Особено важният държавен интерес
от заплащане на дължимите данъци за реално осъществените приходи се защитава от
прилагане на принудителната мярка, като законодателят не е дал приоритет на
обществения пред индивидуалния интерес по аргумент от предоставената на органа
компетентност да прецени за всеки конкретен случай необходимостта от незабавно
изпълнение на мярката. В настоящия казус с оглед основанието за налагане на ПАМ
и изложените мотиви за нейното предварително изпълнение, се налага извод за
липса на основанията по чл.60, ал.1 от АПК и незаконосъобразност на оспореното
разпореждане.
Не на последно място, съдът намира,
че не почива на законовата логика и допускането на предварителното изпълнение
на заповедта, която заповед е връчена 19 дена след установеното нарушение и 12
дена след издаването й. Приходната администрация не е положила достатъчно
усилия да връчи заповедта, което опровергава защитата на особено важен и значим
обществен интерес.
Не на последно място съдът намира,
че всяко едно допускане на предварително изпълнение на един индивидуален
административен акт подлежи на съдебен контрол, с цел избягване бланкетното му
допускане и посочването на конкретни факти. Оспорването му от страна на
засегнатите лица е предвидено да стане в тридневен срок от връчването на акта.
Посочването в заповедта, че същата ще се изпълни в рамките на този тридневен
срок, де факто лишава адресата на акта да упражни правото си на жалба и
реалното предварително изпълнение би се осъществило преди да е осъществен
съдебния контрол. Произнасянето на съда, след запечатването на обекта реално
обезсмисля постановеният съдебен акт, респективно преценката на съда за
наличието на предпоставките за допускане на предварителното изпълнение.
Постановено по този начин, това предварително изпълнение лишаване създава
предпоставки за произвол на приходната администрация. Логично е това
запечатване да се осъществи след произнасянето на съда, ако се докажат
предпоставките за допускането.
Въз основа на
представените по делото документи, съдът приема, че не е доказано и съществуването
на възприетите от административния орган материално правни предпоставки за допускане на
предварителното изпълнение на наложената ПАМ, по следните съображения:
По изложените
съображения разпореждането за предварително изпълнение на принудителната
административна мярка, наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-377-0114048 от 24.11.2022 год., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Доколкото по делото не
се удостоверява страната жалбоподателя да е внесъл предварително дължимата от него
ДТ, то следва същия да се осъди да внесе по сметка на Административен съд Стара
Загора 50.00 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Левент
82“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к.„Изток“, бл.15,
вх.1, ап.244, представляван от управителя
А.И.С., разпореждане за предварително изпълнение на наложена принудителна
административна мярка, постановено със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-377-0114048/24.11.2022 год.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА „Левент 82“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя А.И.С. и със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ж.к.„Изток“,
бл.15, вх1, ап.244, да заплати сумата от 50.00 /петдесет/ лева по сметка на
Административен съд Стара Загора, представляваща дължима държавна такса за
образуване на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване съгласно чл.188, ал.2 от Закона за данък добавена стойност.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: