17.02.2020г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на седемнадесети януари
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Мария Койнова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1135 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.210,
ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.215, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба от А.С.Ю. ***, против Решение от 04.09.2018г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ,
назначена на основание Заповед №240/17.02.2011г., №104/13.01.2014г. и
1387/12.11.2015г. на Кмет на Община Хасково, обективирано в т.7 от Протокол
№31, пореден номер от таблицата – т.22. Твърди се, че жалбоподателят получил
съобщение за взетото решение от Комисия по чл.210 от ЗУТ, с което се определя
размер на сервитутно право на имот на жалбоподателя - №15.28 /идентификатор
11867.15.28, м.Б., землище с.В./. Засегнатата част на имота била 3,791 дка и
било определено обезщетение от 1538,00 лева. Твърди се, че решението било неправилно
и незаконосъобразно, изчислено при липса на реално изчисление на загубите,
които ще нанесе сервитутното преминаване. Намира го за крайно занижено и иска
да бъде определена справедлива оценка. Сочи, че не било ясно как била назначена
комисията, липсвали данни за състава ѝ, като положените подписи в
протокола били само четири, без да са положени тези подписи при извлечението.
Липсвала оценка на самия оценител, което било съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не били ясни принципите на които била
определена оценката. Не били предприети всички необходими и съставомерни
изследвания за достигане на съответния извод за размера на обезщетението. Не
били изследвани сделките в същата местност, реалната стойност на имотите, а и
имотът му имал лице на главния път, както и отстояние на 2 км от строителните
граници на хасково. В агенциите тези имоти били от 10-15 евро на кв.м. Имало и
предварителен договор за продажба на имота – 7,25 евро на кв.м.този договор бил
сключен за определена дейност, но ограничението би нанесло загуби от
невъзможност да се реализира разпоредителната сделка. Освен това по договора
щял да дължи и неустойка. Не били взети предвид реално сключени договори за
наем, съответно приходите от тях и доходите за подпомагане на земеделски
производители, отпускани от ДФЗ. Била използвана Наредба за определяне на
стойността на земеделските земи, която отдавна била загубила своята стойност. Иска
се съдът да постанови решение, с което да измени оспореното решение, като се
определи пазарна оценка на обезщетението, както и да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Ответната страна - Община Хасково, оспорва жалбата като
неоснователна.
Заинтересованата страна ЕАД Електроенергиен системен
оператор – гр.С., ЕИК …., оспорва жалбата и иска да бъде оставена без уважение.
Комисията се била произнесла относно размера на дължимото обезщетение като
взела предвид изготвена справедлива пазарна оценка от независим лицензиран
оценител, който се бил съобразил с установените критерии в разпоредбата на
чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените и приети като доказателства по делото
преписи от н.а. №126, т.І, рег.№6755, д.№571/2016г., както и приложената скица
– л.11-13 от делото, се установява, че земеделска земя с №015028, находяща се в
землището на с.В., общ.Хасково, е собственост на жалбоподателя.
С Решение №584/18.07.2016г. на Министерски съвет обявява
линеен енергиен обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция, в отсечката, която
ще бъде изградена на територията на РБ, за национален обект и обект с
национално значение. Със Заповед №РД02-15-20/09.03.2018г. на МРРБ е одобрен ПУП
– парцеларен план за обект Нова въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица
Изток Република България – п/ст Неа Санта Република Гърция на територията на
РБ, включващ и Област Хасково – Общини Симеоновград, Хасково и Харманли.
Видно от Регистър на засегнатите имоти в землището на
с.В. общ.Х., обл.Х., от сервитут на
електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност „Проучвания
и инвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна връзка
между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта, заета от сервитута на имот №15.28,
представляващ нива/орна земя, категория IV, в местността Б., с обща площ 20
дка, собственост на жалбоподателя, е 3,791 дка.
Със Заповед № 240/17.02.2011г., с оглед ефективната
работа на Община Хасково, на основание Решение №276/06.03.2009г. на Министерски
съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право на прекарване
и преминаване в полза на Община Хасково, чл.287 от Закона за електронните
съобщения, чл.64 от Закона за енергетиката, чл.103, ал.1 и ал.2 от Закона за
водите, чл.196, ал.6 и чл.193, ал.8 от Закона за устройство на територията и
чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във
връзка с чл.210 от ЗУТ, Кметът на Община Хасково е назначил четиричленна
комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за определяне размера
на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прекарване и
преминаване през поземлени имоти. Със Заповед №104/13.01.2014г. Кметът на
Община Хасково е направил изменение в поименния състав на комисията, а със
Заповед №1387/12.11.2015г. извършил последваща промяна на състава на Комисията.
Видно от Протокол №31/04.09.2018г., назначената със
Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед №104/13.01.2014г. и Заповед
№1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Хасково, комисия е заседавала на
04.09.2018г., като с решение по т.7 от дневния ред е определен размер на
еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване
на трасе на въздушна линия 400kV и площадки на ел. стълбове в землището на
с.Войводово, община Хасково, през поземлени имоти – частна собственост на
физически и юридически лица, за строеж „ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република
България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), на територията на община
Хасково, с възложител „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД гр.С., измежду
които поземлени имоти е и имотът, собственост на жалбоподателя. Комисията
посочва, че площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на
физически и юридически лица, находящи се в землището на с.В., съгласно
одобрения със Заповед №РД-02-20/09.03.2018г. на Министъра на Регионалното
развитие ПУП – ПП, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно
чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по чл.210 и чл.211
от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията приела пазарните оценки за определяне размера на еднократното
обезщетение относно сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена
експертна пазарна оценка от лицензиран оценител Е. А. К., като под т.22 в
списъка, за поземлен имот №15.28, собственост на жалбоподателя, определила
стойността на обезщетението в размер на 1538,00 лева.
Представени са сключен договор за посредничество от
25.02.2019г., ведно с договор за обслужване на продавач от същата дата, между
жалбоподателя и брокер на недвижими имоти, който е относно възлагане
посредничество по продажба на процесния имот; предварителен договор между
жалбоподателя и трето лице за продажба на процесния имот на цена 7,25 евро на
кв.м.; договор за наем на процесната земеделска земя от 12.07.2019г., които са
изследвани от вещото лице при даване заключението по делото.
Жалбата на А.Ю. срещу оспореното решение е подадена в
деловодството на съда на 26.09.2019г., а съобщението за постановеното решение
от комисията по чл.210 от ЗУТ е получено на 20.09.2019г., видно от приложеното
съобщение и известието за доставяне – л.35.
За пълното изясняване на делото от фактическа страна и
по искане на оспорващия в настоящото производство е назначена съдебнотехническа
експертиза, като заключението по същата съдът възприема изцяло като компетентно
и безпристрастно изготвено. Вещото лице
определя пазарната стойност на имота по два метода – сравнителен метод /пазарни
аналози/ и приходен метод /поземлена рента/, като сочи крайна стойност
изчислена за процесния имот – 7252,20 лева. При изготвено допълнително
заключение по искане на ответната страна и след изследване на реалните сделки,
обявени в Агенция по вписванията, без изследване на офертни стойности в обяви
за продажби, вещото лице дава пазарна цена на процесния имот - 7722,90 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен
акт, от надлежна страна - собственик на имотите, предмет на оспореното решение,
чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, и с оглед
изложеното е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваният административен акт е издаден от
компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета на Община Хасково,
съобразно предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в необходимата форма, надлежно
подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на
Кмета на Община Хасково и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени
в чл.59, ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както
правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените административнопроизводствени
правила при издаването на обжалвания
административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният административен акт обаче е издаден в
противоречие с материално правните разпоредби на Закона за енергетиката.
Съгласно
чл.64, ал.1 от ЗЕ /ред. изм. и доп. - ДВ,
бр.74/2006г., изм., бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г., бр.83/2018г./ при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути. Сервитутите съгласно
разпоредбата на ал.2, чл.64 от ЗЕ са следните - 1./ право на преминаване на хора и техника в
полза на лицата по ал.1; 2./ право на прокарване на линейни енергийни обекти в
полза на лицата по ал.1; 3./ ограничаване в ползването на засегнатите поземлени
имоти. С разпоредбата на ал.4, чл.64 от ЗЕ се урежда възникването на сервитутите
по ал.2, а именно: 1./ когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с
който се определя местоположението на съответните имоти; 2./ титулярят на
сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на собственика на имота,
върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот. Съгласно ал.6 определянето
на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти
се извършват по реда на чл.210 и 211 от Закона за устройство на
територията или по взаимно съгласие
на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на
размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването
на сервитутните права от лицата по ал.1.
Безспорно е, че обекта Нова въздушна електропроводна
линия /ВЛ/ 400 кV п/ст Марица Изток Република България – п/ст Неа Санта
Република Гърция представлява енергиен обект по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на
ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект преминава през посочените
поземлени имоти, находящи се в землището на с.Войводово, общ.Хасково, както и страните
не спорят и относно сервитутната площ, определена за процесния имот, попадаща в
трасето на електропроводната линия.
Съдът намира,
че при
постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на
собственика на процесните имоти, върху които е възникнал сервитутът, като съображенията
за това са следните:
Спорът между страните се свежда до определения от
органа размер на обезщетението за възникналото сервитутно право и дали същият е
съобразен със справедливата пазарна стойност.
В конкретния случай, видно от оспорения акт,
административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при определяне стойността
на обезщетението на жалбоподателя в размер на 1538,00 лева, посочва в Решение
по т.7 от Протокол №31/04.09.2018г., че приема пазарните оценки, съгласно
изготвената експертна пазарна оценка на лицензиран оценител Е. А. К.. При
детайлен преглед на същата обаче, съдът установи, че същата не съдържа каквито
и да било данни за процесния имот, т.е. не е изготвена индивидуална експертна
оценка по отношение на този имот.
Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на
обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следва да бъде определен
от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на
имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за
имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне
размера на обезщетението са и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта
на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете
ограничения на ползването, както и справедливата пазарна оценка на имота или на
частта от него, която попада в границите на сервитута.
В случая възприетата от административния орган
експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице подробно обосновава
заключението си, приложената методология, чрез отчитане на стойността на сходни
имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара,
подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената със
заключението по съдебно-техническата експертиза оценка е определена в
съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от ЗЕ – по пазарни цени,
като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и приходен метод
(поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета изцяло. Така
приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи справедливата
пазарна оценка на частта от имота, която попада в границите на сервитута.
Следователно като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по
реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на собственика на имота в землището на с.В.,
община Х., е на посочената съответна стойност, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената
стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Това налага изменение на решението и увеличаване на определената цена в
съответствие с посоченото от вещото лице в съдебно-техническата експертиза, а
именно в размер на 7722,90 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите
и направени по делото разноски в размер на 740 лева, от които 10 лева - внесена
държавна такса, 180 лева - внесен депозит за вещо лице, и 550 лева - заплатено
в брой възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ при Община Хасково, взето по т.7 от Протокол № 31/04.09.2018г., в частта, с
която е определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право по
отношение на поземлен имот №15.28,
находящ се в землището на с.В., общ.Хасково, с площ на имота 20,00 дка и площ
на сервитута 3,791 дка, собственост на А.С.Ю., като УВЕЛИЧАВА определената за
този имот стойност на обезщетението от 1538,00 лева на 7722,90 лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО да заплати на А.С.Ю.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 740,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: