Решение по адм. дело №497/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба с вх. № 2779/07.08.2025 г. на И. С. Н., [ЕГН], с пост. адрес обл. Добрич, общ. Балчик, гр. Балчик, [улица], подадена чрез адв. К. Г. Х. от Адв. колегия София, срещу Решение с рег. №357000-5491 от 24.07.2025 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, в частта му с която е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове (ИФ) на МВР, като извършител по ДП № 333/20.10.2004г, по описа на РУ-Балчик, за деяние по чл. 316 НК и извършител по ДП № 407/19,12.2005г. по описа на РУ-Балчик за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК, както и като потърпевш по ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик, ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик, ДП № 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна, ДП № 241/18.10.2013г. по описа на РУ Балчик, ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения свързани с постановяването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, както и в противоречие с европейското законодателство. Поддържа се отпаднала необходимост от продължаване обработването на личните му данни от оператора – МВР, като се налагат доводи за несъобразяване от страна на административния орган дали това съхранение все още е необходимо за които те са били обработвани. Налагат се и доводи за липса на изложени мотиви в оспореното решение, с които органът да обоснове наличието на необходимост за да бъде продължена обработката на личните му данни и снемането на полицейската му регистрация, по реда на чл. 68, ал. 6 ЗМВР в масивите на МВР. Позовава се на Решение на Съда на Европейски съюз (голям състав), по дело С-118/22 от 30.01.2024 г.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, с писмена молба поддържа сезиращата съда жалба на основанията посочени в същата. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът - директор на ОД МВР Добрич, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 31.03.2025 г. жалбоподателят подал заявление, вх. № 357000-3737/16.05.2025г., с искане да бъдат заличени личните му данни, спрямо водените срещу него наказателни производства и ЗМ в МВР, както и да бъде снето полицейската му регистрация по реда на чл. 68 ЗМВР (л. 66 от делото).

На 03.07.2025 г., е издадена докладна записка № 357р-7816, съдържаща констатациите от извършената проверка по повод подаденото от Н. заявление (л. 26 - 29 от делото). Съгласно изпратените от ОД на МВР Добрич писма до РПУ Балчик, РП Добрич - ТО Балчик, Окръжна прокуратура Добрич и Районен съд Балчик, и получените отговори по тях е извършена проверка по постъпилото искане за снемане на полицейска регистрация и заличаване на лични данни на Н..

В обжалваното решение, директорът на ОД МВР Добрич се е произнесъл само по отношение заличаване на личните данни. Установено е обработване на лични данни на заявителя Н., както следва: И. С. Н., с [ЕГН] се обработват в информационните фондове на МВР във връзка с водени срещу него заявителски материали, както следва:

„3аподозрян“ във връзка със ЗМ № 395/15.10.2001г. /дознание № 291/22.05.2002г. по описа на РУ Балчик, за деяние по чл.278б, (до 2009) от НК;

„Извършител“ по ДП № 333/20.10.2004г. по описа на РУ Балчик за деяние по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1 от НК. Споразумение - ефективно наказание: С определение № 2/20.01.2005г. по НОХД № 3/2005г. по описа на Районен съд Балчик, И. Н. се признава за виновен в извършено престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал. 1, като на основание чл. 55, ал. 1, т.2б “б“ от НК му е наложено наказание „глоба“-100 лева. Споразумението е влязло в сила 20.01.2005г.

„Извършител“ по ДП № 407/19.12.2005г. по описа на РУ Балчик за деяние по чл. 3436, ал. 1 НК. Споразумение - ефективно наказание: С определение № 3/20.01.2006г. по НОХД № 2/2006г. на Районен съд Балчик, И. Н. се признава за виновен в извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 във връзка с чл. 55,ал. 1, т. 26 „6“ НК, то му е наложено наказание „пробация“ по чл. 42а от НК за срок от 6 месеца. Споразумението е влязло в сила 10.01.2006г.

„Полицейска регистрация“ № 4797/31.10.2007г. за престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК във връзка с ДП № 407/2005г по описа на РУ Балчик.

„Потърпевш“ по ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик за деяние по чл. 209 НК.

„Потърпевш“ по ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик за деяние по чл. 343, ал. 16 “6“ във връзка с ал. 26 „а“ НК.

„Потърпевш“ по ДП 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна за деяние по чл. 343, ал. 16 „а“ НК.

„Потърпевш“ по ДП № 241/18.10.201З г. по описа на РУ Балчик за деяние по чл. 216, ал. 1 НК.

„Потърпевш“ по ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик за деяние по чл. 346, ал. 1 от НК.

„Уличен“ - Задържане от полицейски орган рег. № 125/15.10.2001г. по описа на РУ Балчик, за деяние по чл. 278б (до 2009) НК, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, задържан на 15.10.2001г., в 17,00 часа, освободен на 16.10.2001г. в 16,00 часа. (л. 22 - 23 от делото).

Направен е извод, че искането за заличаване на личните данни е частично основателно, като:

На основание 21, т. 4, т. 6 и т. 9 от Инструкция 8121з- 1280/19.10.2021г. за реда за обработване на налични данни в МВР е разпоредено да се заличат личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР като заподозрян по ЗМ № 395/15.10.2001 г. (дознание № 291/22.05.2002г.) по описа на РУ-Балчик, уличен по заповед за задържане от полицейски орган № 125/15.10.2001г. по описа на РУ Балчик.

Постановен е отказ бъдат заличени личните данни на Н., обработвани в информационните фондове на МВР като извършител по ДП № 333/20.10.2004г, по описа на РУ-Балчик, за деяние по чл. 316 НК и извършител по ДП № 407/19,12.2005г. по описа на РУ-Балчик за деяние по чл. 3436,ал. 1 НК, с мотива, че наложените наказания „глоба“ и „пробация“ не са сред лимитативно изброените основания и не попада в хипотезата на чл. 3 от Инструкция № 81213-748/20.10.2014г. изменена и допълнена с Инструкция № 8121 з-1127/11.09.2018г. Отказано е и заличаване на личните данни на жалбоподателя, като потърпевш по ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик, ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик, ДП № 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна, ДП № 241/18.10.2013г. по описа на РУ Балчик, ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик, без да се сочат конкретни съображения.

При тази фактическа установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, решението е издадено от компетентен орган - директора на ОД МВР Добрич, съобразно правилото на чл. 29, ал. 1 ЗМВР и заповед № 8121з - 1111 от 08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи.

На второ място, решението е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания, и съдържа мотиви, включително и посредством с изложеното в докладна записка № 357р-7816/03.07.2025 г.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата нищожност.

На следващо място, макар обжалваната заповед да е постановена в предписаната от закона форма - писмена заповед по чл. 68, ал. 6 ЗМВР и същата формално да съдържа мотиви, то липсват ясни мотиви относно нуждата от продължаване обработването на личните данни на жалбоподателя свързани с качеството му на извършител и потърпевш по описаните в заповедта ДП и ЗМ, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Решението е издадено и в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Няма спор, че лични данни на жалбоподателя се обработват в информационните фондове (ИФ) на МВР.

Няма спор и относно повода за въвеждане на данните в ИФ на МВР. Заявлението е подадено с конкретизация за справка и снемане на полицейска регистрация/и по реда на чл.68, ал. 6 ЗМВР и с искане за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР по реда на чл. 28 ЗМВР. В заявлението на жалбоподателя е направено искане за получаване на информация, дали на Н. е била извършена полицейска регистрация и дали, към датата на депозиране на заявлението, все още се обработват личните му данни, съответно дали се обработват негови лични данни във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. В случай, че е извършена и не е заличена полицейска регистрация или в случай, че се обработват негови лични данни в информационните фондове на МВР извън случаите на чл. 68 ЗМВР, е поискано да бъде снета полицейската регистрация на Н. и да заличат личните му данни обработвани в информационните фондове на МВР. Като аргументи относно допустимостта и основателността на искането са посочени отпаднала необходимост, ниска обществена опасност на деянията за които е бил съден, изтекъл продължителен период от време от осъждането му и значителни неудобства в личен и професионален план. Позовава се на Решение от 30 януари 2024 г на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-118/22, според което член 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива (EQ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква б) и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Изхождайки от съдържанието на подаденото заявление следва да се приеме, че то включва както искане за заличаване на лични данни, събирани от МВР във връзка с наказателни производства, така и такова за заличаване на лични данни обработвани в рамките на полицейските функции, ако те попадат в контекста на обработваните лични данни.

За да откаже заличаването на личните данни на жалбоподателя, обработвани в МВР, административният орган се е позовал на чл. 3 от Инструкция № 8121з - 748 от 20.10.2014 г., в която са предвидени основанията за заличаване на лични данни по чл. 2, а именно тези, обработвани в информационните фондове на МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер, както следва: 1. постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а/ на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б/ на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в/ на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г/ на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д/ на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 Наказателния кодекс НК/ при: а/ постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б/ прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание /чл. 78а НК/; 8. лицето е починало - във всички останали случаи.

В конкретния случай не е налице никое от изброените основания за заличаване на данните и това не се оспорва от жалбоподателя.

По делото не е налице спор и относно липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Съгласно посочената норма, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато регистрацията е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Спорът се свежда до това, дали за административния орган е възникнало задължение да заличи личните данни на Н. по заявлението с което е сезиран и да снеме полицейската му регистрация.

Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Изрично предвидената делегация е приложена със заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник - директорите на ГД "НП" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР предвижда, че полицейската регистрация може да бъде снета служебно или по искане на регистрирания.

В случая решаващият административен орган е приел, че става дума само за заличаване на лични данни, в който смисъл се е произнесъл.

Легалната дефиниция на понятието "лични данни" се съдържа в § 1 ДР на Инструкция № 8121з - 748 от 20.11.2014 г. По смисъла на тази инструкция "лични данни" е съвкупност от следните данни: а) собствено, бащино и фамилно име; б) единен граждански номер, личен номер на чужденец или дата на раждане за чужденец; в) гражданство; г) етническа група (според самоопределението на лицето); д) пол; е) образование; ж) професия/специалност; з) месторождение - държава, община, населено място; и) местоживеене - държава, област, община, населено място, жилищен комплекс, квартал, улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент, телефон; к) месторабота - предприятие/фирма, ЕИК, държава, община, населено място, квартал, улица, номер, блок, вход, етаж, апартамент, телефон; ведомство, длъжност; л) икономическа активност; м) прякори. "Заявител на престъпление" е лице, което е подало съобщение, съдържащо данни за престъпление от общ характер и не е пострадало от престъплението.

Биометрични данни, съгласно чл. 4, т. 14 Регламент /ЕС/ 2016/679 /GDPR/ означава лични данни, получени в резултат на специфично техническо обработване, които са свързани с физическите, физиологичните или поведенческите характеристики на дадено физическо лице и които позволяват или потвърждават уникалната идентификация на това физическо лице, като лицеви изображения или дактилоскопични данни.

Решение на Съда (голям състав) от 30.01.2024 г. по дело № С-118/22, което е задължително за съдебните и административни органи, съгласно разпоредбата на чл. 144 от АПК, вр. чл. 633 ГПК е залегнало становището, че чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Въз основа на изложената нормативна уредба и задължителна съдебна практика на СЕС, съдът приема, че административният акт е ненадлежно мотивиран. Ответната страна отказва снемане на две от полицейските регистрации на жалбоподателя: като извършител по ДП № 333/20.10.2004г, по описа на РУ-Балчик, за деяние по чл. 316 НК и извършител по ДП № 407/19,12.2005г. по описа на РУ-Балчик за деяние по чл. 3436,ал. 1 от НК, но не посочва изрично в мотивите си защо е необходимо тези две полицейски регистрации да се приемат като основание за отказ. В диспозитива на оспореното решение формално е посочено само, че наложените наказания „глоба“ и „пробация“ не са сред лимитативно изброените основания и не попада в хипотезата на чл. 3 от Инструкция № 81213-748/20.10.2014г. изменена и допълнена с Инструкция № 8121 з-1127/11.09.2018г. По отношение на отказа касаещ заличаване на личните данни на жалбоподателя, като потърпевш по ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик, ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик, ДП № 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна, ДП № 241/18.10.2013г. по описа на РУ Балчик, ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик въобще не са изложени конкретни съображения.

В случая не е налице становище на органа защо е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал; 1 ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон относно полицейските регистрации на жалбоподателя по ДП № 333/20.10.2004г, по описа на РУ-Балчик, и по ДП № 407/19,12.2005г. по описа на РУ-Балчик, съответно за данните му свързани с ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик, ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик, ДП № 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна, ДП № 241/18.10.2013г. по описа на РУ Балчик и ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик.

Написани са общи мотиви относно начина по който е събрана информацията по обработване на заявлението и постановяване на решението, но липсва конкретен анализ с какво полицейските регистрации на жалбоподателя по посочените две наказателни производства и данните като потърпевш по останалите досъдебни производства сочат жалбоподателя като лице, опасно за обществото, за да не бъдат заличени. Освен това не са събирани и анализирани храктеристични данни за заявителя, не е извършен анализ на обществената опасност на деянията и поведението на жалбоподателя в периода след приключване на производствата със споразумение.

Липсват изложени мотиви и защо съхранението на данните на жалбоподателя да е необходимо за цели, свързани със защитата на националната сигурност, а от АО не са изложени мотиви обработката на личните данни на лицето да е необходима за защита на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Съхранението от полицейските органи на лични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 попадат в приложното поле на тази директива.

Съображение 26 от Директива 2016/680 изисква гаранции, че събраните данни не надхвърлят необходимото и не се съхраняват за период, по - дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и определя, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. От съображение 34 следва извод, че обработването за целите, посочени в чл. 1, § 1 от директивата, следва да включва операции по ограничаване на обработването, заличаване или унищожаване на данните. Тези принципни положения намират израз в чл. 5 и чл. 13, § 2 и 3 от директивата, съгласно които се предвиждат срокове за съхранение и периодична проверка, на необходимостта от съхранение на лични данни. Съгласно чл. 4, § 1, б. "в" от директивата, държавите членки трябва преди всичко да гарантират, че личните данни са подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, б. "д" от директивата, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по - дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Нормата на чл. 5 от директивата от своя страна задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Директивата обаче, оставя на държавите членки сами да определят подходящите срокове и механизми за контрол на тяхното спазване, като такива в националното ни законодателство не са предвидени, по отношение събирането и съхранението на данни от вида на процесните.

Разпоредбата на чл. 17, § 1, б. " а" от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни/Регламент /ЕС/ 2016/679/, от своя страна урежда детайлно правото на изтриване на лични данни като субективно право на лицата, срещу което стои субективното задължение на администратора на лични данни да ги изтрие без ненужно забавяне, тогава когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.

Както беше посочено по - горе националното право урежда изчерпателно основанията за заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР в чл. 3 от Инструкция № 8121з - 748 от 20.10.2014 г., сред които не попада случай като процесния - влезли в сила две осъдителни присъди, какъвто характер имат сключените от жалбоподателя споразумения и последвалите глоба и пробация, съответно настъпила впоследствие реабилитация по право. Следователно в случаи като настоящия, националната правна уредба дава практически право на съхраняване и обработване на тези данни в съответния регистър от компетентните органи за целите, посочени в член 1, § 1 от Директива 2016/680, без никакви ограничения във времето.

Това е станало повод за отправяне на преюдициално запитване от Върховен административен съд до СЕС, по което с вече цитираното решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С - 118/22 е дадено задължително за националните ни органи тълкуване по приложение на закона, във връзка с относимите европейски норми, касаещи дължимата от институциите проверка относно необходимостта от съхранение на данните и дължимите действия по тяхното заличаване след отпадане на тази необходимост. В диспозитива на решението на СЕС е посочено, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Действително става дума конкретно за биометрични и генетични данни на лица, които са по - чувствителна категория данни, изискваща по - висока степен на защита. Ако не може да се пази по -чувствителната част от данните, то на още по - силно основание не следва да се пазят по - малко чувствителните лични данни, при една и съща отпаднала цел.

В мотивите на решението на СЕС се сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението "умишлено престъпление от общ характер", рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни.

Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум, предвиден в чл. 4, § 1, б. "в" Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, § 1, б. "д" с.д.

По дело С - 118/22 се приема още, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по -малък риск от гледна точка на целите за противодействие престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение.

Предвид посочените разпоредби от Директива 2016/680, Регламент /ЕС/2016/679 и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС следва извод, че обработването на лични данни, в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, е допустимо само ако събраните данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по - дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Органите на МВР разполагат с правомощие да събират данни, с оглед осъществяване на дейностите по чл. 6 ЗМВР, но на това им право съгласно чл. 17, § 1, б. "а" Регламент 2016/679 съответства задължение същите данни да бъдат заличени при изпълнение на целите, за които са създадени.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 16, § 2 Директива 2016/680, от която следва, че право на изтриване може да се упражни, когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо, с оглед целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите на националното право за привеждане в действие на чл. 4, § 1, б. "в" и "д" от директивата, евентуално чл. 10 или когато изтриването се налага, за да се спази срока, определен за тази цел от националното право на основание чл. 5 с.д.

В конкретния случай, административният орган е достигнал до неправилен по същество извод, че съхраняването и обработването на лични данни на жалбоподателя в информационните фондове на МВР във връзка с "извършител" по ДП № 333/20.10.2004г, по описа на РУ-Балчик, за деяние по чл. 316 НК и извършител по ДП № 407/19,12.2005г. по описа на РУ-Балчик за деяние по чл. 3436,ал. 1 от НК, както и за „потърпевш“ по ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик, ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик, ДП № 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна, ДП № 241/18.10.2013г. по описа на РУ Балчик, ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик, продължава да е необходимо за целите, за които същите са създадени, а именно разследване и разкриване на престъпления и противодействие на престъпността.

Данните по делото не сочат Н. да представлява лице със степен на обществена опасност, оправдаваща продължаване съхранението на личните му данни след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване. Този извод следва от характера и тежестта на извършените от него престъпления – използване на неистински документ и управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда и на конкретните обстоятелства по извършването им; че престъпленията са извършени от него преди повече от двадесет, респ. десет години; настъпилата реабилитация при липса на извършени други умишлени престъпления от общ характер; липсата на друго престъпно деяние от датата на извършване на престъплението, за което жалбоподателят е бил осъден до настъпилата реабилитация. Всички тези данни в тяхната съвкупност обуславят извод, че жалбоподателят, като субект на обработваните данни, не представлява риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и към датата на подаване на заявлението му за заличаване на тези данни липсва необходимост от тяхното съхраняване и обработване с цел охрана на обществения ред, предотвратяване, преустановяване и разкриване на престъпления.

Ето защо, като е формирал извод за необходимост от съхранение и обработване на личните данни на жалбоподателя само на база сочената информация, административният орган е постановил необоснован акт, в противоречие с материалноправните норми и целта на закона.

По изложените съображения оспореното решение като незаконосъобразно следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за конкретизиране на искането и ново произнасяне по заявлението на Н. за снемане на полицейската му регистрация и за заличаване на личните данни, обработвани в информационните фондове на МВР като се вземе предвид цялостната преценка на събрания доказателствен материал съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл. 174 АПК.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 2 010.00 (две хиляди и десет) лева, представляващи 10.00 лева дължима и платена за производството държавна такса и 2 000.00 лева адвокатско възнаграждение, съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Добрич, първи състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение с рег. №357000-5491 от 24.07.2025 г. на Директора на ОДМВР – Добрич, в частта му с която е отказано заличаване на личните данни на И. С. Н., [ЕГН], с пост. адрес обл. Добрич, общ. Балчик, гр. Балчик, [улица], обработвани в информационните фондове/ИФ/ на МВР, като извършител по ДП № 333/20.10.2004г, по описа на РУ-Балчик, за деяние по чл. 316 НК и извършител по ДП № 407/19,12.2005г. по описа на РУ-Балчик за деяние по чл. 3436,ал. 1 от НК, както и като потърпевш по ДП № 25/28.01.2004г. по описа на РУ Балчик, ДП № 255/19.07.2006г. по описа на РУ Балчик, ДП № 293/10.12.2007г. по описа на РУ Каварна, ДП № 241/18.10.2013г. по описа на РУ Балчик, ДП № 30/02.02.2015г. по описа на РУ Балчик.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ОД МВР Добрич за ново произнасяне по заявление, вх. № 357000-3737/16.05.2025 г., на И. С. Н., [ЕГН], с пост. адрес обл. Добрич, общ. Балчик, гр. Балчик, [улица], с искане да бъде снето полицейската му регистрация и да бъдат заличени личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА ОД МВР Добрич да плати на И. С. Н., [ЕГН], с пост. адрес обл. Добрич, общ. Балчик, гр. Балчик, [улица], разноски в размер на 2 010.00 (две хиляди и десет) лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.