Решение по дело №65067/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1226
Дата: 22 януари 2024 г.
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110165067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
при участието на секретаря С.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20221110165067 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца А. П. Н. срещу ответника „Д. иск за признаване
на установено, че същият й дължи сумата от 2106 евро, представляваща неплатена наемна
цена по договор за наем от 01.07.2019г. за периода от м.03.2021г. до м.11.2021г.
включително, ведно със законната лихва от 17.12.2021г. – датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 72497/2021г. на СРС, 26
състав.
Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за наем от 01.07.2019г. с предмет –
отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. С., на който ищцата се явявала
собственик на 2/24 ид.ч. Твърди, че месечната наемна цена била уговорена на 2808 евро на
основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, от която на ищцата се дължала сумата от 234 евро
месечно, пропорционално на притежаваната от същата идеална част от имота, което било
уговорено в чл. 3, ал. 5, т. 4 от договора. Ответникът не заплатил на ищцата дължимата
наемна цена за периода от м.03.2021г. до м.11.2021г. включително в общ размер от 2106
евро, поради което ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума, което било уважено и издадена заповед за изпълнение на 07.02.2022г. по
ч.гр.д.№ 72497/2021г. на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът възразил. С оглед
изложеното моли в настоящото производство да бъде установено вземането й за посочената
сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Претендира разноски за производството.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба.
Моли да му бъдат присъдени разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването
1
на договор с ответника с твърдяното съдържание, включително относно размера на
наемната цена и че е предоставил ползването на наетото помещение.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже погасяване
на задълженията си чрез плащане.
Като доказателство по делото е представен договор за наем от 01.07.2019 г. с сключен
между Д. в качеството им на наемодатели и „Д. в качеството му на наемател, от който се
установява, че наемодателите, сред които и ищцата, са предоставили на наемателя-ответник
за временно и възмездно ползване свой съсобствен недвижим имот, находящ се в сграда на
адрес гр. С., представляващ супермаркет на кота -1.10, със застроена площ 429, 24 кв.м.
ведно с прилежащите му 17,99 % ид. от общите части на първо и второ магазинно ниво на
сградата и Складово помещение на кота -1.10 м. със застроена площ 79,67 кв.м и
прилежащите му 3,34 % ид. ч. и подземно складово помещение на кота 0.390 с площ 268.85
кв.м и прилежащите му ид. ч от общите части на сутерена.
Съгласно чл. 2 от договора за наем същият се сключил за срок от три години, считано
от предаването на ползването от наемодателя на наемателя с приемо-предавателен протокол.
Съгласно чл. 3 наемателят се задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена
както следва: 1.през първата година (т.е. периодът от 01.07.2019 г. до 01.07.2020 г.)
НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща месечна наемна цена в размер на 2 000 (две хиляди)
евро; 2.за останалият период от срока на действие на договора, извън посочения по т. 1
НАЕМАТЕЛЯТ е длъжен да заплаща месечна наемна цена в размер на 2 808 евро, като тя се
дължи до края на действието на договора. Уговорено е, че първите два месеца от действието
на договора са гратисен период. Съгласно чл. 3, ал. 3 наемът е дължим до 5-то число на
месеца, за който се дължи. Съгласно чл.3, ал. 5, т.4 наемателят дължи 2/24 от наема на А. П.
Н., като следва да ги заплаща по нейна банкова сметка.
Представена е нотариална покана, връчена на ответника при условията на чл. 50, ал. 4
ГПК вр. чл. 47 ГПК на 26.10.2021г., съгласно който ищцата е поканила ответника да й
заплати наемната цена за периода от м.03.2021г. до м.09.2021г.
Представен е протокол за въвод във владение от 04.05.2023 г., съставен по изп. дело .
на Ч., образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2023г. по гр.д. № 8730/2022г. на
СГС, 10 с-в, на основание съдебно решение по иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, съгласно който на
ответницата, заедно с другите наемодатели, е предадено владението на процесния недвижим
имот, представляващ: супермаркет, находящ се в гр. С., със застроена площ 429, 24 кв.м.
ведно с прилежащите му 17,99 % ид. от общите части на първо и второ магазинно ниво на
сградата и Складово помещение на кота -1.10 м. със застроена площ 79,67 кв.м и
прилежащите му 3,34 % ид. ч. и подземно складово помещение на кота 0.390 с площ 268.85
кв.м и прилежащите му ид. ч от общите части на сутерена.
С оглед гореизложеното съдът приема за да доказано, че между страните е бил
сключен договор за наем за процесния имот, като месечната наемна цена била уговорена за
исковия период на сумата от 2808 евро на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, от която на
ищцата се дължи сумата от 234 евро месечно, пропорционално на притежаваната от същата
идеална част от имота. По делото се установи, че владението на имота е било предадено на
ответното дружество, като до връщането му на наемодателите съгласно извършения на
04.05.2023г. въвод във владение чрез ЧСИ по силата на съдебно решение, постановено по
иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, същият е държан от ответника и при липса на твърдения и
доказателства договорът за наем да е бил прекратен през исковия период, ответникът е
следвало да заплаща наемната цена за ползването.
Ответникът не доказа да е извършил плащане на дължимата наемна цена при носена
доказателствена тежест за това обстоятелство, поради което предявеният иск се явява
основателен за пълния предявен размер и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 2106
евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 17.12.2021г. до окончателното плащане на вземането.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски за заповедното производство в размер на 82,40 лв. –
2
държавна такса и в размер на 550 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, общо в
размер на 632,40 лв., и за исковото производство в размер на 82,36 лв. – държавна такса и
500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, общо разноски в размер на 582,36 лв.,
които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. по чл. 232, ал. 2
ЗЗД, че „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. дължи на А. П. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., сумата от 2106 евро, представляваща неплатена наемна цена по
договор за наем от 01.07.2019г. за периода от м.03.2021г. до м.11.2021г. включително, ведно
със законната лихва от 17.12.2021г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 72497/2021г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „А. да
заплати на А. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата в размер на 632,40 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
582,36 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3