О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………../…………08.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
мл.с.НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №1238 по описа за
2019г.,
Производството е по реда чл.413 от ГПК.
Образувано е по частна жалба подадена от “Тексим Банк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ №117, представлявано от И.Д.и М.В., против Разпореждане №24888 от 10.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№8774/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу В.А.М., с ЕГН **********, в качеството ѝ на длъжник по Договор за потребителски кредит-овърдрафт №ECL-000000007T5 от 19.11.2014г., за сумата от 1800лв.-просрочена главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението-07.06.2019г. до окончателното ѝ плащане и сумата от 638.13лв.-лихва за забава за периода от 19.11.2015г. до 04.06.2019г., както и съдебно деловодни разноски в размер на 48.76лв.-платена държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивната частна жалба, се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно. Оспорват се изводите на съдът, че за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е необходимо да са ангажирани доказателства за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по процесния договор за кредит, тъй като на 19.11.2015г., т.е. преди подаване на заявлението, е настъпил крайния падеж на кредита. Развити са подробни съображения за основателност на подаденото заявление. Моли са за отмяна на атакуваният съдебен акт и постановяване на нов, с който се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, чрез издаването на изпълнителен лист се допуска, ако представеният документ по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В конкретния случай, макар и не особено удачно формулирано, жалбоподателят претендира издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК-документ и извлечение от счетоводни книги, с които се установява вземания на банка от В.А.М. по Договор за потребителски кредит-овърдрафт №ECL-000000007T5 от 19.11.2014г., с лимит от 1800лв.
Съобразно твърденията изложение в т.14 от заявлението, които кореспондират с чл.7 вр. чл.1 от процесния договор, поради допуснати просрочия, по волята на кредитора възможността за длъжника да ползва предоставеният му кредит-овърдрафт за нов едногодишен период, е преустановена, респективно крайния падеж за издължаване, е този предвиден в чл.7, ал.1 от договора-19.11.2015г. Ето защо в случая не е налице хипотеза на предсрочна изискуемост на вземане по договор за кредит, респективно не се налага нейното обявяване на длъжника като предпоставка за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Вярно е, че в договора, е предвидена възможност за автоматичното му удължаване с още една година, но това удължаване касае срока на действие на договора, а не срока за погасяване на текущо ползваната сума от длъжника. В този смисъл неподновяването на срока на договора, не води до отнемане на преимуществото на срока за погасяване на съществуващото задължение от длъжника. След като не се касае за хипотеза на предсрочна изискуемост, т.е. претенция за погасяване на задължение, преди съответния падеж в отклонение с погасителен план, то изискването за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит, е неприложимо, съответно не се налага доказване на това обстоятелство.
В случая на доказване подлежи решението на кредитора за неудължаване на срока на договора за следващ едногодишен период и наличието на предпоставките за това. Посочените обстоятелства се установяват от представеното извлечение от сметка, което е редовно от външна страна и според което длъжника, е допуснал забава при погасяване на задължението, в резултат от което органите на банката са взели решение да не подновяват срока на договор за потребителски кредит-овърдрафт.
С оглед горното, се налага извода, че крайния падеж на дълга, е настъпил на 19.11.2015г., съответно че вземането на заявителя за главницата от 1800лв. е изискуемо и ликвидно, ведно с акцесорното задължение за лихва за забава за периода от 19.11.2015г. до 04.06.2019г., която според цитираното по-горе извлечение от сметка е в размер на 638.13лв.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че представените от заявителят документи, установяват наличието на предпоставките по чл.418, ал.2 и ал.3 от ГПК, поради което атакуваното разпореждане следва се отмени и се постанови издаване на исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
При този изход на делото в полза на заявителя следва да се присъдят деловодно разноски в размер на 24.38лв.-държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №24888 от 10.06.2019г. постановено по ч.гр.д.№8774/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение заявлението на “Тексим Банк“ АД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение, против В.А.М. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в полза на “Тексим Банк“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Тодор Александров“ №117, представлявано от И.Д.и М.В., против В.А.М., с ЕГН **********, за сумата от 1800лв.-просрочена главница по Договор за потребителски кредит-овърдрафт №ECL-000000007T5 от 19.11.2014г. с настъпил падеж на 19.11.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-07.06.2019г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 638.13лв.-лихва за забава за периода от 19.11.2015г. до 04.06.2019г., както и съдебно деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на 48.76лв.-внесена държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение и за въззивното производство в размер на 24.38лв.-внесена държавна такса и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА незабавно
изпълнение на заповедта.
ВРЪЩА делото на РС Варна за фактическото издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.