№ 368
гр. В., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100102527 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковете на А. С. С. /А. И.
С./, гражданин на ***, с постоянен адрес ***, с Булстат: ***, с ЕГН:
**********; Н. С. - М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, А. М. С.,
родена на **********г. в Б., ***, гражданин на ***, с Булстат: ***; А. К. С., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***; Н. Р. С. (Н. И.а С.а) , родена на
**********г. в гр. ***, гражданин на ***, с Булстат: ***; Ж. Д. М. М., роден
на ********** г., гражданин на Ш., с постоянен адрес: ***, Ш.; М. К. М. М.
О., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф.,
И.Б. М. А. М., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен
адрес: ***; М. - Е. Т. К. М. , родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с
постоянен адрес: ***, Ф.,
против *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, с управител С.Г.Д.-П.а, *** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с управител С.Г.Д.- П.а и *** с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К.,
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане правото на собственост
на ответниците върху ПИ № *** по КК на гр. В. с площ от 1299 кв.м., при
граници: ПИ с №№ ***.
1
Отправя се искане за отмяна на КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело
№ 1448/21.12.2018 г. на Нотариус ЖА. Т., рег. № 214 на НК, с район на
действие ВРС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба се излага, че ищците са съсобственици в процесния
имот, придобит по наследствено правоприемство от М. М.И. С.а, а от нея по
реституция по ЗВСОНИ.
Съгласно КНА № 1, том 1, рег. №98, дело № 24/23.02.2000 г., лицата: Д.
И. С., роден 1926г., живущ в ***, А. И.а С.а (по мъж М.), родена 1927г.,
живуща във Ф., И. И. С. с ЕГН: **********, живущ в България, гр.В., Ф. И.а
С.а (по мъж Р.), родена ***., живугця в М., П. И. С., роден ***., живущ в ***,
Н. И.а С.а, родена ***., живуща в А., А. И. С., роден 1937г., живущ в ***, са
признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по наследство
от М. М.И. С.а и възстановен по ЗВСОНИ, а именно ДВОРНО МЯСТО, с
площ от 8316 кв. м.. находящо се в гр. В., местност "***", представляващо
Поземлен имот № 167, Поземлен имот № 168 и Поземлен имот № 169 /сто
шестдесет и девет/ по кадастралния план от 1936 г. на местността "***", гр.
В.. Описаният в нотариалния акт имот е попълнен в кадастралния план на
гр.В. със заповед № Р- 353/12.11.2001г. за попълване на КП на „Приморски
парк" на имоти с № 72, 73, 74 и 75. Процесният имот с идентификатор № ***
представлява част от имота посочен в описания нотариален акт и е идентичен
на имот № 72, попълнен в кадастралния план с цитирА.та заповед № Р-
353/12.11.2001г. Ищците Н. С., А. М. С. и А. К. С. са наследници на П. И. С..
Ищците Ж. Д. М. М., М. К. М. М. О., И.Б. М. А. М., М.-Е. Т. К. М. са
наследници на А. И.а С.а (по мъж М. или М.).
С УМ от 09.02.2022г. е уточнено, че квотите от съсобствеността на
Поземлен имот, с идентификатор № *** за всеки един от ищците са както
следва:
1. А. С. С. (А. И. С.) - 1/7 (12/84), като син и наследник на М. М.И.
С.а
2. Н. Р. С. (Н. И.а С.а) - 1/7 (12/84), като дъщеря и наследник на М.
М.И. С.а
3. Н. С. -1/21 (4/84), А. М. С. -1/21 (4/84); А. К. С. -1/21 (4/84), тримата
като деца на П. И. С. - син на М. М.И. С.а
4. Ж. Д. М. М. -1/28 (3/84); М. К. М. М. О. -1/28 (3/84), И.Б. М. А. М. -
1/28 (3/84), М.-Е. Т. К. М. -1/28 (3/84), четиримата като деца на А. И.а С.а,
дъщеря на М. М.И. С.а.
2
Общия размер на притежаваните от ищците квоти е 4/7 ид. части от
процесния имот.
С нотарален акт от 21.12.2018г. вписан под № 69, том XCVII, дело
21009/2018г. на АВ, СВ В. „*** " ЕАД е признато за собственик по давностно
владение на Поземлен имот, с идентификатор № ***. С нотариален акт от
20.09.2019г., вписан под № 29, т LXIX, дело № 15011/2019г. на АВ, СВ - В.
*** сключва с **** договор за продажба на Поземлен имот, с идентификатор
№ ***. С непарична вноска, вписА. в TP към Агенция по вписванията на
03.09.2021г. **** с ЕИК: *** внася в капитала на ***, с ЕИК: *** процесния
имот - Поземлен имот, с идентификатор № ***. С посочените действия
ответниците оспорват правата на ищците, като се твърди, че никое от
ответните дружества не е придобило правото на собственост върху процесния
имот.
Ответникът ***, гр. В. депозира отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и
като изцяло неоснователен. Твърди се, че ищците притежават само 4/7 ид.ч.
от имота, поради което за тях липсва правен интерес от предявяване на иска
за разликата над притежаваните от тях ид.ч. от имота. Оспорва се качеството
на Н. С. - М., А. М. С., А. К. С., Н. Р. С., Ж. Д. М. М., М. К. М. М. О., И.Б. М.
А. М. и М. Е. Т. К. М. като наследници на П. И. С. и А. И.а С.а. Оспорва се
собствеността на ищците върху имота, наличието на реституционните
предпоставки за възстановяване на същия, както и наличието на идентичност
между описания в КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г. и
процесния. Твърди придобИ.е на имота по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 2005 г. /в процеса на изграждане на търговски
комплекс ***, съгласно разрешение за строеж № 60/26.05.2005 г./ до
снабдяване с КНА № 150/21.12.2018 г. Излага се, че владението на ***, гр.
В. е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно, докато с договор
за продажба, обективиран в нот. акт № 181, том VII, рег. № 11531/20.09.2019
г. собствеността и владението са прехвърлени на ****, гр. В.. Последното от
своя стрА. апортира имота в капитала на ***, гр. В., който се явява и негов
собственик към настоящия момент. Оспорва се, че ищците са осъществявали
владение върху имота, както и че владението на ***, гр. В. е прекъсвано.
Твърди се, че споразумение от 06.06.2006 г. е подписано от лице без
представителна власт по отношение на дружеството. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът ****, гр. В., депозира отговор на исковата молба в срока
3
по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск като недопустим и
неоснователен. Твърди се, че ищците притежават само 4/7 ид.ч. от имота,
поради което за тях липсва правен интерес от предявяване на иска за
разликата над притежаваните от тях ид. ч. от имота. Оспорва се собствеността
на ищците върху имота, наличието на реституционните предпоставки за
възстановяване на същия, наличието на идентичност между одържавения от
наследодателите на ищците имот с този по КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело
№ 24/23.02.2000 г. и процесния, както и наличието на наследствено
правоотношение между М. М.И. С.а и ищците. Твърди се, че дружеството се е
разпоредило с имота преди завеждане на настоящия иск, поради което не се
явява негов собственик и не е пасивно легитимирано по делото. Излага, че
праводателят му ***, гр. В. придобива на имота по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 2005 г. /в процеса на изграждане на търговски
комплекс „***, съгласно разрешение за строеж № 60/26.05.2005 г./ до
снабдяване с КНА № 150/21.12.2018 г. Излага се, че владението на ***, гр. В.
е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно, докато с договор за
продажба, обективиран в нот. акт № 181, том VII, рег. № 11531/20.09.2019 г.
собствеността и владението са прехвърлени на ****, гр. В.. Последното от
своя стрА. апортира имота в капитала на ***, гр. В., който се явява и негов
собственик към настоящия момент. В евентуалност се позовава на придобИ.е
на собствеността по давност чрез владение, упражнявано в периода от
20.09.2019 г. до 03.09.2021 г. с присъединеното владение на праводателя му
***, гр. В., упражнявано в периода от 2006 г. до 20.09.2019 г. Оспорва се, че
ищците са осъществявали владение върху имота, както и че владението на
***, гр. В. е прекъсвано. Твърди се, че споразумение от 06.06.2006 г. е
подписано от лице без представителна власт по отношение на дружеството.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът ***, гр. В. депозира отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и
като изцяло неоснователен. Твърди се, че ищците притежават само 4/7 ид.ч.
от имота, поради което за тях липсва правен интерес от предявяване на иска
за разликата над притежаваните от тях ид.ч. от имота. Оспорва се
собствеността на ищците върху имота, наличието на реституционните
предпоставки за възстановяване на същия, наличието на идентичност между
този по КНА № 1, том 1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г. с процесния,
както и наличието на наследствено правоотношение между М. М.И. С.а и
ищците. Излага, че праводателят ***, гр. В. придобива на имота по давност
4
чрез владение, упражнявано в периода от 2000 г. - 2019 г. Излага се, че
владението на ***, гр. В. е упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и
явно, докато с договор за продажба, обективиран в нот. акт № 181, том VII,
рег. № 11531/20.09.2019 г. собствеността и владението са прехвърлени на
****, гр. В.. Последното от своя стрА. апортира имота в капитала на ***, гр.
В., който се явява и негов собственик към настоящия момент. Оспорва се, че
ищците са осъществявали владение върху имота, както и че владението на
***, гр. В. е прекъсвано. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител
поддържат исковете и молят за уважаването им. Ответниците молят исковете
да бъдат прекратени частично като недопустими и отхвърлени в остА.лата им
част.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна стрА.:
Предявени по делото са отрицателни установителни искове за
собственост върху недвижим имот с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Не е спорно между страните, че ищците заявяват собственически права
върху 4/7 ид. части от процесния имот, като твърдят, че остА.лата част от
имота е собствена за трети за делото лица /наследници на М. М.И. С.а/.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2021 г., ОСГК, докладчик съдията З.П. е ОТКЛОНЕНО
предложението на състав на І г. о. на ВКС за постановяване на тълкувателно
решение по въпроса: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен
установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи
собствената му идеална част?“ С ТР е прието, че не е налице противоречие
между двете решения на ВКС, доколкото и двете се позовават на ТР № 8 от
27.11.2013 г. по тълк. д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В Решение № 35 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Т.Г. е прието, че претендираните от ответниците
49/50 ид. ч. от имота не засягат по никакъв начин притежаваните от ищцата
права върху 1/50 ид. ч. от имота, поради което предявеният от отрицателен
установителен иск за собственост на тези 49/50 ид. ч. от имота е недопустим
поради липса на правен интерес.
Решение № 130 от 4.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията В. А.а, е прието, че с отрицателния установителен
5
иск за собственост ищците са заявили, че са собственици на 45/100 идеални
части от процесния имот, а остА.лите 55/100 ид. ч. от правото на собственост
са притежание на трети за спора лица, а не на ответника, който се "намесва в
съсобствеността по неправомерен начин". С оглед на това е налице правен
интерес да се разреши със сила на пресъдено нещо съществуващият с
ответника спор дали същият е участник в съсобствеността, наред с ищците,
респ. какъв е размерът на съсобствения му дял. Подчертано е, че за ищците
като собственици на 45/100 ид. ч. от имота, е налице правен интерес да
отрекат със сила на пресъдено нещо претендираното от ответника право на
собственост върху 50/100 ид. ч., тъй като това би разрешило със сила на
пресъдено нещо съществуващият между страните спор участник ли е
ответникът в съсобствеността, съотв. какъв е размерът на дела му, а внасянето
на яснота и установеност в отношенията между страните би позволило на
ищците законосъобразно да упражняват всички правомощия, произтичащи от
правото на собственост върху притежавА.та от тях идеална част от имота и
включени в съдържанието на това право.
Тълкувайки приетото становище на мнозинството от върховните съдии
в Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2021 г.,
ОСГК за липса на противоречие между двете постановени преди
образуването му решения на ВКС /което настоящият състав не споделя/,
съдът намира, че по същество е постановено, че долустоящите съдилища
следва да прилагат и двете решения на ВКС - и Решение № 35 от 5.03.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1845/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г. и Решение
№ 130 от 4.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията В. А.а.
В този случай съдът намира, че е налице правен интерес от завеждане
на исковете по отношение на правото на собственост върху целия недвижим
имот: въз основа на Решение № 35 от 5.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1845/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г., съдът намира, че е налице
правен интерес от отричане на правата на собственост на ответниците върху
4/7 ид. части от имота, и въз основа на Решение № 130 от 4.01.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 746/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. А.а, съдът намира, че
е налице правен интерес от завеждане на иска и за остА.лата част от имота, а
именно за остА.лите 3/7 ид. части от него.
Вън от горепосочения правен абсурд, съдът намира, че следва да бъде
споделено становището по Решение № 130 от 4.01.2021 г. на ВКС по гр. д. №
746/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В. А.а. Предявяването на
6
отрицателен установителен иск срещу лице, различно от остА.лите
съсобственици, е действие на управление, а не на разпореждане /доколкото с
него се отричат правата на трето за собствеността лице и не се засягат правата
на остА.лите съсобственици/, поради което за него са приложими нормите на
чл. 32 ал. 1 от ЗС, а именно решение за управление на общата вещ може да
вземат съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, както
е в случая. Именно поради формата на избрА.та защита /отрицателен
установителен иск/ в конкретния случай не се касае за предявяване на чужди
права /както би бил случаят, в който една част от съсобствениците желаят
установяване чрез положителен установителен иск на правата на другите
съсобственици/. Поради това няма пречка част от съсобствниците да отрекат
правата на трето за съсобствеността лице или лица. Както е посочено в
Решение № 130 от 4.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията В. А.а, не е без значение за всеки един от съсобствениците
с кого ще е налице съсобственост, доколкото именно от идентитета на
остА.лите съсобственици зависи в повечето случаи вида и обема, както и
възможността за законосъобразното упражняване на собственическите
правомощия на ищеца.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице правен интерес от така
предявените искове и същите се явяват допустими.
Ответникът **** оспорва пасивната си процесуална легитимация,
доколкото се е разпоредило с процесния имот преди завеждане на делото.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГК на ВКС, 3Б. Налице е правен интерес от предявяване на
иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот
преди завеждането на исковата молба. В мотивите на ТР се посочва, че
допустимостта на установителните искове за собственост е обусловена от
наличието на правен интерес. Такъв интерес ще е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава
правото му на собственост с фактически или правни действия. Подаването на
молба за издаване и издаването в полза на ответника на констативен
нотариален акт за собственост на основание чл.587, ал.1 или ал.2 ГПК /въз
основа на писмени документи или по обстоятелствена проверка/ е такова
действие, тъй като с издаването на такъв нотариален акт се създава
несигурност за правото на собственост на действителния собственик на имота
и се нарушава неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на
собственик предвид възможността лицето, посочено в нотариалния акт за
7
собственост, да се разпореди с имота. В този смисъл е Тълкувателно решение
№ 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС. На още по-
голямо основание следва да се приеме, че такова действие е извършването на
прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/.
Не се спори, че **** с ЕИК: *** внася в капитала на ***, с ЕИК: ***
процесния имот - Поземлен имот, с идентификатор № ***, поради което се
твърди, че същото се е разпоредило с чужда вещ /собственост на ищците/
преди завеждане на делото. С тези си правни действия този ответник попада в
обхвата на хипотезите, разгледани изрично в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№ 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, поради което е
налице правен от предявяване на иск срещу него и същият е пасивно
процесуално легитимиран на отговаря по предявения иск.
По същество на делото, на първо място се оспорва собствеността на
ищците върху имота, доколкото се твърди липса на реституционните
предпоставки за възстановяване на същия по ЗВСОНИ.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 9/2012 г. от 07 ноември
2012 г. на ОСГК, ВКС, е прието, че ответникът по иск за собственост,
основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права
по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ,
ОСЗГ, ПК /, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите
противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при
наличието на право на изкупуване по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, което е
упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на
което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не
е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че
възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
В мотивите на тълкувателното решение се навеждат доводи, че принцип
както на ЗСПЗЗ, така и на другите реституционни закони е, че имотите се
възстановяват на лицата, от които са отнети. Този принцип е заложен както в
чл.3, ал.1 ЗВСОНИ, така и в чл.1, чл.2 и чл.3 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а
също и в чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ. Подчертава се, че възстановяването на
собственост по реда на реституционните закони се предхожда от специално
административно производство, в което се проверяват предпоставките за
реституцията. С оглед на горното и доколкото е необходимо актовете по
възстановяване на собствеността да се ползват със стабилитет, е прието, че
защитата на ответник по иск за собственост, основан на земеделска
8
реституция, следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите
права на ответника. Този принципен подход, заложен в горепосоченото ТР, е
важим и следва да се прилага не само за реституцията по ЗСПЗЗ, както е
изрично посочено в ТР, но и за реституцията и по остА.лите реституционни
закони. Въз основа на тях се развиват сходни законови процедури пред
надлежен административен орган, който издава акт, възстановяващ или
признаващ собствеността. Необходимостта да бъде постигната стабилност на
акта и защита на правото на собственост във времето след неговото
признаване или възстановяване, прави приложимо ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 9/2012 г. от 07 ноември 2012 г. на ОСГК, ВКС по А.логия и за
остА.лите реституционни закони, вкл. ЗВСОНИ. В противен случай би се
стигнало до противоречиво третиране на едно възстановено право на
собственост спрямо друго. С оглед на това съдът следва да приеме, че
ответниците в настоящото производство е недопустимо да оспорват
реституционните предпоставки за възстановяване на имота на ищците по
ЗВСОНИ.
На второ място се оспорва материално правната легитимация на
ищците:
Съгласно КНА № 1, том 1, рег. №98, дело № 24/23.02.2000 г., лицата: Д.
И. С., роден 1926г., живущ в ***, А. И.а С.а (по мъж М.), родена 1927г.,
живуща във Ф., И. И. С. с ЕГН: **********, живущ в България, гр.В., Ф. И.а
С.а (по мъж Р.), родена ***., живуща в М., П. И. С., роден ***., живущ в ***,
Н. И.а С.а, родена ***., живуща в А., А. И. С., роден 1937г., живущ в ***, са
признати за собственици на недвижим имот, придобит по наследство от М.
М.И. С.а и възстановен по ЗВСОНИ.
Наличието на КНА за правото на собственост е достатъчно
доказателство за принадлежността на същото към конкретни правни субекти
при преценката на съда за материално правната легитимация по отрицателния
установителен иск, доколкото на пълно и главно доказване в това
производство подлежат само правата на ответниците, но не и на ищците.
Същността на нотариалното производство по издаване на КНА изисква
проверка, извършена от нотариуса, както на съществуването на правото на
собственост на конкретното правно основание /в случая реституция по
ЗВСОНИ/, така и на титулярството на правото /конкретните лица, носители за
собственическите права/. До оборване на установените от нотариуса факти от
ответната стрА., която носи доказателствената тежест да докаже собствените
си оспорвания, съдът е длъжен да приеме за истинни фактите, отразени в акта
9
на нотариуса. Поради това съдът приема, че Н. И.а С.а, родена ***., живуща в
А. и А. И. С., роден 1937г., живущ в ***, са собственици на възстановения
недвижим имот по ЗВСОНИ.
Ищците Н. С., А. М. С. и А. К. С. са наследници на П. И. С. видно от
представеното на л. 131 от делото писмено доказателство, издадено от
служител на Окръжния съд на Окръг *** и декларация за идентичност на
имената - л. 138 от делото. Ищците Ж. /Д. М./ М., М. - К. /М./ М. О., И. /Б. М.
А./ М., М.-Е. /Т. К./ М. са наследници на А. И.а С.а (или Ан К. С., по мъж М.),
видно от констативен акт за наследници на Ан К. С., по мъж М., издаден от
нотариална кантора в П. – л. 139 от делото и декларация за идентичност на
имена – л. 162.
Поради това съдът намира, че и остА.лите ищци - Н. С., А. М. С. и А. К.
С., като наследници на П. И. С., и Ж. /Д. М./ М., М. - К. /М./ М. О., И. /Б. М.
А./ М., М.-Е. /Т. К./ М. като наследници на А. И.а С.а, се явяват активно
материално–правно легитимирани по исковете.
Оспорено е и наличието на идентичност между имота по КНА № 1, том
1, рег. № 698, дело № 24/23.02.2000 г. и процесния имот.
Съгласно заключението на в.л. инж. В. И. А. по изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза, при съпоставка на описания в горецитирания
нотариален акт имот, включващ няколко ПИ по КП от 1936г. на м. „***", а
именно планоснимачни № № 167, 168 и 169, и процесния ПИ с
идентификатор № *** по КК, се установява, че част от ПИ №169, описан в
н.а. от 2000г. попада върху процесния имот, като площта на съвпадението е
347 кв.м., отчетени графично и онагледени в комбинирА. скица, на която с
жълта щриховка е оцветена частта, в която е налице идентичност между ПИ
169 по н.а. от 2000г. и процесния имот *** по КК.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че доколкото не се
доказва твърдението на ищците за пълна идентичност между имота, върху
който ищците заявяват права и имота, за който желаят отричане на правата на
ответниците, то искът се явява неоснователен за частта, в която идентичност
липсва. В конкретния случай не се касае за недопустимост на производството,
доколкото допустимостта се преценява въз основа на твърденията на ищеца, а
основателността въз основа на събраните по делото доказателства. Поради
това производството в тази част не подлежи на прекратяване поради липса на
правен интерес, а установеното от СТЕ има за последица отхвърляне на
предявения иск в посочената част.
10
По правата на ответниците:
*** твърди оригинерно придобивно основание - придобИ.е на имота по
давност чрез владение, упражнявано в периода от 2005 г. /в процеса на
изграждане на търговски комплекс ***, съгласно разрешение за строеж №
60/26.05.2005 г./ до снабдяване с КНА № 150/21.12.2018 г., а ответниците ***
ЕООД и *** ЕООД сочат деривативни способи за придобИ.е на имота,
основани на сделки с вещно-прехвърлителен ефект – договор за покупко-
продажба и апорт.
От изготвената по делото СТЕ от 20.04.2022г. на в.л. А. се установява,
че след извършеното геодезическо заснемане и съпоставянето му с
действащата КК, вещото лице установил, че целият процесен имот с
идентификатор *** е зает от открития паркинг на търговския комплекс,
находящ се в ПИ ***, както и трайни подобрения, в т.ч. дългогодишни
декоративни дървета, елементи на инфраструктурата в т.ч. алейно осветление,
дъждовна кА.лизация и напоителна система.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.Г.Д.-П.а –
служител на *** от 1995 г. последователно „Счетоводител“, „Финансов
контрол“ и „Административен директор“ и М. И. Г. – служител през 2005 г.
на фирма “***” ООД, помещаваща се в сградата на „***“ и от 2008 г.
служител на *** на длъжност „ръководител отдел експлоатация“, се
установява, че паркингът е част от комплекса „***“, построен от инвеститора
*** през 2005-2006г., който в последствие е стопанисван от собственика на
комплекса ***. Макар до паркинга да има свободен достъп на граждани, за
него винаги са се полагали грижи от ***, вкл. обслужване, ремонт, видео-
наблюдение.
Дори и да се приеме въз основа на показанията на свидееълите, че
фактическа власт върху процесния обект е осъществявА. от *** за процесния
период, макар свободният достъп на граждани до инфраструктурата на обекта
да разколебава този извод, то съдът намира, че не се доказва втората
предпоставка на давностното владение, а именно намерението за своене на
имота.
Видно от копието на представеното по делото Споразумение от
06.06.2006г., сключено между И. И. С., лично и като пълномощник на Д. И.
С., А. И.а С.а П. И. С., Н. И.а С.а и А. И. С. от една стрА. и „***“ АД от друга,
страните са се споразумели за следното: собствениците на имота се
съгласяват „***“ АД да изгради върху собствения им имот паркинг и
затревени площи, които ще се ползват за нуждите на търговски комплекс
11
„***“; „***“ АД декларира, че за периода на ползване на имота до
закупуването му ще заплаща всеки месец сумата от 1200 евро; „***“ АД
декларира съгласието си да закупи имота за сумата от 100 000 евро;
месечните вноски ще се заплащат до закупуването на имота или до достигане
на сумата за закупуването му от 100 000 евро; при закупуването на имота
заплатените месечни вноски ще бъдат приспаднати от договорената продажна
цена.
В с.з. от 28.04.2022 г. е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК
за оспорване на автентичността на представения по делото частен документ -
Споразумение от 06.06.2006 г. /л.110 от делото/, в частта на подписа, положен
за ***.
От изготвената по делото СГЕ обаче се установява, че подписът,
положен за „***" АД от изп.директор /С.Н. - пълномощник/ в Споразумение
от 06.06.2006 г. /копие/, между И. И. С. и „***" АД, е изпълнен от С.Р. Н..
От уведомителното писмо от ЖА. К. Т., нотариус с район на действие
на Районен съд гр. В., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 214
нотариална кантора бул."Осми Приморски полк" № 50, ет.2, се установява че
същата е извършила следните нотариални действия:
1. Заверка на ПЪЛНОМОЩНО, вписано под рег.№ 1998 от 17.02.2006
г., със страни: упълномощител - "***" ЕАД, БУЛСТАТ/ЕИК/ ***,
представлявано от: С.А.К., ЕГН **********, и упълномощен - С.Р. Н., ЕГН
**********, със следния текст: " да сключва договори и споразумения; да ме
представлява пред държавни и общински, административни, финансови,
митнически, съдебни органи; пред нотариус и др. охранителни производства;
да упражнява и извършва всякакви сделки на управление и разпореждане с
движимо имущество, и да ги упражнява в стрА.та и чужбина и се разпорежда
с тях; да закупува недвижими имоти; извършва всички сделки по
управлението им; получа и предава суми, вещи и док-и; да ме представлява
пред банки като открива банкови сметки и се разпорежда с тях-внася, тегли,
нарежда плащания и приема суми и да ги закрива; да извършва правни
действия, подписва трудови договори да ме представлява пред ТП на Агенция
на заетостта; пред НАП подава декларации, подписва и подава документи";
2. УДОСТОВЕРЯВАНЕ НА ПОДПИС, вписано под рег.№ 8258 от
06.06.2006 г., със страни: И. И. С., ЕГН **********; "***" ЕАД,
БУЛСТАТ/ЕИК/ ***, представлявано от: С.Р. Н., ЕГН **********; Д. И. С.,
представляван от: И. И. С., ЕГН **********; А. И.а С.а, представлявА. от: И.
И. С., ЕГН **********; П. И. С., представляван от: И. И. С., ЕГН **********;
12
Н. И.а С.а, представлявА. от: И. И. С., ЕГН **********; А. И. С.,
представляван от: И. И. С., ЕГН **********, със следния текст, отразен в
Общия регистър: „споразумение И. С., като съсобств. и пълномощник на Д.,
А., П., Н. и А. С.и, като собственици на ПИ *** по КП "Приморски парк" В.,
съгласно НА 1, т.1, per. 698, дело 24/2000г., дава съгласие на *** АД да
изградят в/у наследствения им постоянен път за своя сметка и затревени
паркинг площи за нуждите на ТК ***. За периода на ползване *** АД, ще
заплаща по с-ка на И. С. 1 200 евро. *** АД съгласен да закупи имота за 100
000 евро. Месечните вноски ще се плащат до достигане на сумата 100 000
евро Споразумението влиза в сила от 15.06.06 -2бр." /предоставена е извадка
от Общия регистър, като текста на отразените и горецитирани нотариална
удостоверявания, е със съкращения/.
От горепосоченото уведомително писмо на нотариус Т. се установява,
че споразумението от 06.06.2006 г. съществува /посочена е и съществената
част от съдържанието му/, както и че същото е подписано от страните
/подписите им са нотариално удостоверени/, вкл. от представител на "***"
ЕАД, с надлежно учредена представителна власт /за упълномощения С.Р. Н./.
От изготвената по делото ССЕ се установява, че в счетоводството на
*** са осчетоводени плащания към И. И. С., за периода 2011г., 2012г. и
2013г., на стойност 34 800.00 евро, с левова равностойност 67 444.37 лева.
Сметката, по която са заведени плащанията е „Разходи за придобИ.е на
дълготрайни активи“. В предоставените на експертизата 24 броя платежни
нареждания, основанията за извършените плащания към И. И. С., за периода
2011 г., 2012 г. и 2013 г., са: „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 06.06.2006"
в 9 броя платежни нареждания, „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ
06.06.2007" в 8 броя платежни нареждания, „Details of Pauments ро
sporazzumenie" в 5 броя платежни нареждания, „VNOSKA РО
SPORAZUMENIE ОТ 01.02.2012" в 1 брой платежно нареждане и „ПО
ДОГОВОР" в 1 брой платежно нареждане. В подадените от дружеството
Справки за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 от ЗДДФЛ в НАП,
за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. не са отразени плащания към И. И. С..
С уведомително писмо изх. № 19/14.09.2016г., изпратено от *** до И.
И. С., ответното дружество е поканило пълномощника да изпълни
споразумение от 06.06.2006г., като организира прехвърлянето на правото на
собственост върху процесния имот ПИ с идентификатор № *** по КК срещу
уговорената в споразумението цена.
Съгласно покА. изх. № 32/06.10.2017г. от *** до Н. С. – М., А. М. С., А.
13
К. С., Н. Р. И.а С.а, Д.Д. С., Ан К. М., А. С. С., *** е заявило признание на
факта на сключване на споразумение от 06.06.2006г. между посочените лица
чрез съсобственика и пълномощник И. И. С., поканени са насрещните страни
да сключат договор за покупко-продажба на имот ПИ с идентификатор № ***
по КК на 17.10.2017г. в кантората на нотариус ЖА. Т., като в противен случай
се сочи, че ще бъде заведен иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. ПокА.та е изпратена до
адв. Я. Я. и получена на 09.10.2017г.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира, че у ответната стрА. *** липсва animus за владение, считано поне до
17.10.2017г. Страните са сключили валидно споразумение от 06.06.2006 г.,
който факт се доказва дори и в случай, че беше изключено споразумението от
доказателствения материал по делото. Въз основа на споразумението *** е
заплащало конкретни парични суми, считано до 2013г. Независимо от
неразбирателството между страните относно правната същност на
договорката – дали е сключен договор за наем или предварителен договор за
покупко-продажба, то парични суми са преминавали от патримониума на
едната стрА. в полза на другата, като основанието за имущественото
разместване е било облигационно, а именно сключеното споразумение от
06.06.2006 г. Сумите са заплащани от *** с очакване за бъдещо придобИ.е на
собствеността върху имота чрез договор за покупко-продажба. Това е видно и
от поканите от 14.09.2016г. и от 06.10.2017г. за сключване на договор за
прехвърляне на собствеността върху имота. Втората покА. съдържа и
указание за дата и място за сключване на окончателен договор за покупко-
продажба, а именно на 17.10.2017г. в кантората на нотариус ЖА. Т.. Поради
това съдът приема, че до датата 17.10.2017г. *** е имало намерение да
придобие имота въз основа на договор за покупко-продажба, т.е. неговите
представители са имали съзнанието, че имотът е чужд, поради което се
изключва намерението за своене на имота до тази дата. Едва след
неуспешното придобИ.е на имота чрез договор за покупко-продажба,
представителите на *** са променили намерението си да очакват изпълнение
на облигационните задължения на насрещната стрА. по споразумението от
06.06.2006 г., и едва след тази дата /17.10.2017г./ е възможно да се е появило
намерение за своене на имота. Едва след тази дата, а именно на 18.10.2017г.
може да се приеме, че е започнал да тече давностния срок за придобИ.е на
имота. Нито до съставяне на КНА в полза на *** /21.12.2018г./, нито до
прехвърляне на имота на **** /20.09.2019г./, нито до завеждане на
настоящото дело на 14.10.2021г. е изтекъл изискуемия от закона
14
десетгодишен давностен срок за недобросъвестно владение. Поради това ***
не се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на
твърдяното от него придобивно основание – давност. Въз основа на това
последващите прехвърлителни сделки – сключения между *** и **** договор
за покупко-продажба на процесния имот и извършването на апортна вноска от
**** в капитала на *** с предмет процесния имот, нямат вещно
прехвърлителен ефект. С оглед на горното ответниците не са доказали
собствените си права върху частта от имота, за който ищците претендират
основателно право на собственост, поради което за посочената част
отрицателният установителен иск следва да бъде уважен.
С оглед частичното уважаване на иска с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК, следва и частична отмяна на КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело
№ 1448/21.12.2018 г. на Нотариус ЖА. Т., рег. № 214 на НК, с район на
действие ВРС, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, се
дължат разноски в полза и на двете страни, съразмерно на уважената,
съответно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ***.
Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №1/2004г., в редакцията към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие между *** и
процесуалния им представител от 07.12.2021г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 3585.56лв. В случай на дължимо ДДС,
минималният размер е 4302.67лв. Съдът намира, че уговореният и заплатен
размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ***
от 9600лв. с ДДС се явява прекомерен и следва да бъде намален до 7200лв. с
ДДС /или 6000лв. чисто/. При преценката за размера на възнаграждението
съдът съобрази фактическата и правна сложност на делото.
С оглед частичното уважаване/отхвърляне на претенциите, в полза на
ищеца се дължат разноски в размер на 1396.49лв., в полза на *** – 5899.62лв.
и в полза на *** – 2491.76лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните А. С.
С. /А. И. С./, гражданин на ***, с постоянен адрес ***, с Булстат: ***, с ЕГН:
15
**********; Н. С. - М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, А. М. С.,
родена на **********г. в Б., ***, гражданин на ***, с Булстат: ***; А. К. С., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***; Н. Р. С. (Н. И.а С.а) , родена на
**********г. в гр. ***, гражданин на ***, с Булстат: ***; Ж. Д. М. М., роден
на ********** г., гражданин на Ш., с постоянен адрес: ***, Ш.; М. К. М. М.
О., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф.,
И.Б. М. А. М., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен
адрес: ***; М. - Е. Т. К. М. , родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с
постоянен адрес: ***, Ф., от една стрА.
и *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с
управител С.Г.Д.-П.а, *** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с управител С.Г.Д.- П.а и *** с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К.,
от друга,
че ответниците НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част от ПИ № ***
по КК на гр. В., с площ на целия ПИ от 1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с
№№ ***, с площ на частта 347 кв.м. и при граници на частта: от изток ПИ
*** и ПИ ***, от запад – остА.лата част от ПИ ***, от север – ПИ ** и от юг -
ПИ ***, която част е оцветена в жълто, съгласно комбинирА. скица,
изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от
25.10.2022г., находяща се на л. 455 от делото, на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. С. С. /А. И. С./, гражданин на ***, с
постоянен адрес ***, с Булстат: ***, с ЕГН: **********; Н. С. - М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, А. М. С., родена на **********г. в Б.,
***, гражданин на ***, с Булстат: ***; А. К. С., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***; Н. Р. С. (Н. И.а С.а) , родена на **********г. в гр. ***,
гражданин на ***, с Булстат: ***; Ж. Д. М. М., роден на ********** г.,
гражданин на Ш., с постоянен адрес: ***, Ш.; М. К. М. М. О. , родена в А. на
********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф., И.Б. М. А. М.,
родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***; М. - Е.
Т. К. М., родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес:
***, Ф.,
против *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, с управител С.Г.Д.-П.а, *** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
16
управление: ***, с управител С.Г.Д.- П.а и *** с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К.,
за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част от ПИ № *** по КК
на гр. В. с площ на ПИ от 1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ ***, с
площ на частта 952кв.м. и при граници на частта: от изток – остА.лата част от
ПИ № ***, от запад – ПИ ** и ПИ ***, от север – ПИ ** и от юг - ПИ ***,
която част е неоцветена, съгласно комбинирА. скица, изготвена от вещото
лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от 25.10.2022г., находяща се на л.
455 от делото, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ КНА № 150, том IX, рег. № 14788, дело № 1448/21.12.2018 г.
на Нотариус ЖА. Т., рег. № 214 на НК, с район на действие ВРС, В ЧАСТТА,
с която *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К., е признато за собственик
по давностно владение на реална част от ПИ № *** по КК на гр. В., с площ
на целия ПИ от 1299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ ***, с площ на
частта 347 кв.м. и при граници на частта: от изток ПИ *** и ПИ ***, от запад
– остА.лата част от ПИ ***, от север – ПИ ** и от юг - ПИ ***, която част е
оцветена в жълто, съгласно комбинирА. скица, изготвена от вещото лице
инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от 25.10.2022г., находяща се на л. 455
от делото, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА *** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, с управител С.Г.Д.-П.а, *** ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, с управител С.Г.Д.- П.а и *** с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Г.К.,
ДА ЗАПЛАТЯТ на А. С. С. /А. И. С./, гражданин на ***, с постоянен адрес
***, с Булстат: ***, с ЕГН: **********; Н. С. - М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, А. М. С., родена на **********г. в Б., ***, гражданин
на ***, с Булстат: ***; А. К. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***; Н.
Р. С. (Н. И.а С.а), родена на **********г. в гр. ***, гражданин на ***, с
Булстат: ***; Ж. Д. М. М., роден на ********** г., гражданин на Ш., с
постоянен адрес: ***, Ш.; М. К. М. М. О. , родена в А. на ********** г.,
гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф., И.Б. М. А. М., родена в А. на
********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***; М. - Е. Т. К. М. ,
17
родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф.,
сумата от 1396.49лв. /хиляда триста деветдесет и шест лева и 49ст./,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. С. /А. И. С./, гражданин на ***, с постоянен адрес ***,
с Булстат: ***, с ЕГН: **********; Н. С. - М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, А. М. С., родена на **********г. в Б., ***, гражданин на ***, с
Булстат: ***; А. К. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***; Н. Р. С. (Н.
И.а С.а), родена на **********г. в гр. ***, гражданин на ***, с Булстат: ***;
Ж. Д. М. М., роден на ********** г., гражданин на Ш., с постоянен адрес:
***, Ш.; М. К. М. М. О. , родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с
постоянен адрес: ***, Ф., И.Б. М. А. М., родена в А. на ********** г.,
гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***; М. - Е. Т. К. М. , родена в А. на
********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф., ДА ЗАПЛАТЯТ
на *** с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от изпълнителния директор Г.Г.К., сумата от 5899.62лв. /пет хиляди
осемстотин деветдесет и девет лева и 62ст./, представляваща разноски по
делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА А. С. С. /А. И. С./, гражданин на ***, с постоянен адрес ***,
с Булстат: ***, с ЕГН: **********; Н. С. - М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, А. М. С., родена на **********г. в Б., ***, гражданин на ***, с
Булстат: ***; А. К. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***; Н. Р. С. (Н.
И.а С.а), родена на **********г. в гр. ***, гражданин на ***, с Булстат: ***;
Ж. Д. М. М., роден на ********** г., гражданин на Ш., с постоянен адрес:
***, Ш.; М. К. М. М. О. , родена в А. на ********** г., гражданка на Ф., с
постоянен адрес: ***, Ф., И.Б. М. А. М., родена в А. на ********** г.,
гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***; М. - Е. Т. К. М. , родена в А. на
********** г., гражданка на Ф., с постоянен адрес: ***, Ф., ДА ЗАПЛАТЯТ
на
*** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител
С.Г.Д.-П.а, сумата от 2491.76лв. /две хиляди четиристотин деветдесет и
един лева и 76 ст./, представляваща разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните на съобщението за решението, ведно с препис от акта.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
19