№ 1468
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20251000501797 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2752 от 07.05.2025 год., постановено по гр.д.№ 8734/2024 год. по описа на
Софийски градски съд, I-26 състав, „Застрахователно дружество Евроинс” АД е осъдено на
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на К. С. К. сумата от 10 000 лева,
представляващи обезщетение на причинени неимуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 16.02.2024 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.06.2024 год. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до
пълния размер от 40 000 лева. Със решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца К. С. К., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до пълния размер от
40 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Отделно от това се твърди, че не е съобразен с лимитите на отговорност,
действали в процесния период, както и със съдебната практика по сходни случаи. Моли съда
да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Застрахователно дружество Евроинс” АД, чрез процесуален
представител оспорва наведените по жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за
потвърждаване на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищеца К. С. К. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
16.02.2024 год. и причинено виновно от водача Е. Г., която е управлявала лек автомобил
„Мазда” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност на
делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Г.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експретиза се установява,
че ищеца вследствие на произшествието е получил вътреставно счупване на дясната лъчева
кост в дисталния й край. От медико -биологична гледна точка е налице трайно нарушена
функция на десния горен крайник за период по - голям от 30 дни, както и контузия с
кръвонасядания в областта на дясната предмишница в дисталната й част, съставляващо
временно разстройство на здравето, довело до болки и страдания. Установява се, че в острия
период след травмата болките са имали интензивен характер от получената фрактура,
травматичния хематом и опита за движение на китката и пръстите. Във връзка с
минималното разместване и не засягането на радио улнарната става движенията в
гривнената става са били възможни, но болезнени. След имобилизацията болковият симптом
е намалял. В периода на рехабилитация болките са били провокирани от възстановяването
на активните движения и постигането на добър функционален обем. Приемането на
медикаменти се е влияело от интензивността на болките, но не е имало необходимост от
системен прием. През периода на имобилизация движенията на пръстите са били възможни
и функционално ръката е можело да се адаптира към ежедневието. Неудобството е било
причинено от поставената имобилизираща шина и ежедневния тоалет. Пълноценно ръката
2
не е можело да се използва за период около 60-75 дни. Установява се, че при този тип
фрактура зарастването настьпва за 30 дни, а функционалното възстановяване в пълен обем е
налице около 75-я ден при правилно проведеното лечение.
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел Г. К., съпруга на ищеца, чийто
показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че за период от около месец –
месец и половина /по време на имобилизацията/, ищецът не можел да се обслужва сам, което
налагало помощ от нейна страна. И до сега го боли дясната ръка при промяна на времето и
гледа да я пази, защото при натоварване го боли. Установява освен това, че при минаване
край мястото на инцидента, ищецът все още изпитва неприятни усещания, свързани със
спомена от катастрофата.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – февруари 2024 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване и не на последно място
съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 10 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2752 от 07.05.2025 год., постановено по гр.д.№ 8734/2024 год.
по описа на Софийски градски съд, I-26 състав.
ОСЪЖДА К. С. К. да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс” АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4