Р Е Ш Е Н И Е
№ 924, 13.03.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАСОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 11.02.2020 г. в публично
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на СЕКРЕТАРЯ : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 11534 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищецът И.Д.И. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат С.М., твърди, че въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч.
гр. д. № 23147 по описа на Районен съд – Пловдив за 2011 г. „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД се снабдило срещу него с изпълнителен лист за следните
вземания : за сумата от 1415.57 лева - консумирана топлинна енергия по изравнителна
сметка за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г. за обект, находящ се в гр.
....., на ул. ......... ведно със законната лихва от 13.12.2011 г. до
окончателното й изплащане и за сумата от 90.74 лева - мораторна лихва за
периода 01.01.2011 г. – 12.12.2011 г., за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ ........за 2012 г., продължено от ЧСИ
рег. № ... – ....... под № ...../17 г. Твърди се още, че последното и реално
извършено изпълнително действие по делото е от дата 03.12.2012 г., когато е
наложена възбрана върху притежаван от ищеца недвижим имот, като след тази дата
изпълнителното производство е прекратено, а в впоследствие на 03.12.2015 г. са
се погасили процесните вземания, с оглед на което е липсвало основание за
прехвърляне на изпълнителното дело на ЧСИ ................ Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да признае за установено, че
не дължи на ответника горните вземания. Претендира присъждане на разноски.
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответникът
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и
адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, представляван от пълномощника
му ..... И.Д., не оспорва, че за процесните вземания се е снабдил с
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение издадена по
ч. гр. д. № 23147 на Районен съд - Пловдив 2011 г., както и че за
принудителното им събиране е образувано изп. д. № .../2012
Продължение на решение по гр. д. № 11534/19 г. на
РСПд – стр. 2/6
г. по
описа на ЧСИ ............ продължено под № ..../2017 г. от ЧСИ ...............,
но твърди, че в
хода на изпълнителното производство са предприети редица изпълнителни действия,
с които давността е била прекъсвана, поради което моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Установява се от приетия като
доказателство препис на изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ... – ...............,
за 2017 г., че въз основа на влязла в сила Заповед № 16335/15.12.2011 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 23147 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2011 г. „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист срещу И.Д.И. за следните вземания : за сумата от 1415.57 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия
доставена за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 13.12.2011 г., до окончателното й изплащане; сумата от 90.74 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2011 г. - 12.12.2011 г. и сумата от 130.60 лв. – деловодни
разноски, за принудителното събиране на
които по молба на дружеството от 23.04.2012 г. /лист 32 от делото/ е образувано
изп. д. № .../12 по описа на ЧСИ рег. № ... – ..........., по което след тази дата е
извършено следното :
на 23.04.2012 г. са
извършени справки от регистрите на НБД „Население“;
на 02.05.2012 г. : е изпратена покана за доброволно изпълнение но
длъжника; изпратени са съобщение до ТД – НАП – ...... за започнато принудително
изпълнение срещу И.И. и искане за справка за декларирани от длъжника имущество и
банкови сметки, а също и искане до Общи ..... – ..... МДТ за декларирани от
длъжника движими и недвижими вещи – лични и съпружеска имуществена общонст;
на
06.07.2012 г. е наложен запор върху две моторни превозни
средства, собственост на длъжника /писмо до Началника на ..... – ... при
............ /лист 60 от делото/;
на 23.08.2012 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която не му е връчена;
на 26.11.2012 г. е изпратено писмо до Началника на ДПАМДТ – ...... с
искане за педоставяне на информация дали се дължат данъци за посочения в
писмото недвижим имот;
на
03.12.2012 г. е вписана възбрана върху ½ ид. ч. от
недвижим имот, собственост на длъжника /молба от ЧСИ рег. № ... – ...........
до Служба по вписванията –Пловдив лист 76 от делото/;
Продължение на решение по гр. д. № 11534/19 г. на
РСПд – стр. 3/6
на 11.09.2014 г. е извършена справка за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персоналната партида на ответника в Служба по вписванията – ..........;
на 11.09.2014 г. : на основание чл. 501 ГПК е изпратено уведомбление до
ипотекарния кредитор ..........за насрочен на 29.10.2014 г. опис на възбранения
по изпълнителното дело недвижим имот; е изпратена призовка за принудително
изпълнение до длъжника, в която се съдържа уведомление за насрочен на
28.10.2014 г. от 9.00 ч. до 16.00 ч. опис на възбранения по делото недвижим
имот; е изпратено искане до НАП – ТД – ...... за предоставяне на информация за
декларирани от длъжника банкови сметки, движими вещи и недвижими имоти;
на 01.10.2014 г. е депозирана молба от длъжника до съдебния изпълнител, с
която е поискал разсрочване на дълга и отмяна на насрочения опис, като
последният не се е състоял;
на 24.02.2015 г. е отворен файл изпратен на електронната поща на съдебния
изпълнител, съдържащ искане на взаскателя за пристъпване към изпълнение с
всички предвидени в ГПК способи /лист 106 от делото/;
на 06.03.2015 г. е изпратена призовка за принудително изпълнение до
длъжника, в която се съдържа уведомление за извършване на опис на 02.04.2015 г.
възбранения недвижим имот и на намиращите се в него вещи, която няма данни да е
връчена на длъжника;
на 29.09.2016 г. изпълнителното дело е поето от ЧСИ рег. № ... –
.............., при който е продължено под № .../16 г., като на посочената дата
е депозирана молба от взискателя за пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи;
08.07.2017 г. изпълнителното дело е прието от ЧСИ рег. № ... – ...............,
от който е продъжено под № ..../17 г.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град ......,
одобрени с Решение № ОУ-070/17.12.2007 г. на ДКЕВР, приложими в отношенията
между страните на основание чл.150, ал. 2 Закон за енергетиката : „Купувачите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30 (тридесет) дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.”, като по силата на тази
договорна клауза падежът на задължението за плащане на стойността на
консумираната топлинна енергия за месец април 2011 г. - най-късно възникналото от процесните задължения,
е настъпил на 30.05.2011 г., поради което от следващия ден то е станало изискуемо /чл. 84, ал.
1 ЗЗД/.
Вземанията за цените на доставена
топлинна енергия съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което и тъй като не са
установени със съдебно решение, то по отношение на тях не е приложим
Продължение на решение по гр. д. № 11534/19 г. на
РСПд – стр. 4/6
регламентираният в чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишен
давностен срок, а те се погасяват с изтичане на 3-годишна давност съгласно чл.
111 ЗЗД /Тълкувателно решение № 3 постановено на 18.05.12 г. от ВКС на РБ по т.
д. № 3/11 г./ С тригодишна давност се погасяват и вземанията за лихви за забава
съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съобразно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова
давност.
Според приетите задължителни по силата
на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт разрешения в Тълкувателно решение №
2/13 постановено на 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г.
: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. ... В изпълнителния
процес давността не спира. ... Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433,ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция” настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/;
„...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността...”/т. 14/
Въз
основа на установената по-горе фактическа обстановка и цитираните договорни
клаузи, правни норми и задължителна съдебна практика могат да се направят
следните изводи :
Продължение на решение по гр. д. № 11534/19 г. на
РСПд – стр. 5/6
Давността за всяко едно от процесните
вземания за цените на топлинната енергия е започнала да тече от деня, в който
съответното вземане е станало изискуемо /т. е. след изтичане на срока по чл.
34, ал. 1 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на
потребители в град ....../, като изискуемостта на най-късно възникналото
от тях – това за заплащане на стойността на топлинната енергия за месец април 2011 г., е настъпила
на 31.05.2011 г. В деня на
подаване на молбата за образуване на изпълнително дело – 23.04.2012 г., по която е
образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ рег. № ... – ..........., за 2012 г. давността е прекъсната, тъй като в нея взискателят е
поискал предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника. Впоследствие давността е
била прекъсната на 06.07.2012 г., когато е наложен запор върху движими вещи
собственост на длъжника, а също и на 03.12.2012 г., когато е наложена възбрана
върху недвижим собственост на длъжника. След
този момент, обаче, до 03.12.2014 г. по делото липсват данни ищецът
да е
поискал, съответно по делото да са
предприети действия, които да са прекъснали 3-годиншния срок –
такова не съставлява насроченият опис на възбранения
имот, а депозираната на 01.10.2014 г. молба от длъжника, в която е направено
искане за разсрочване на дълга, също няма за последица прекъсване на давностните срокове, тъй
като в нея не се съдържа изявление за признаване на дълга.
А щом за периода 03.12.2012 г. – 03.12.2014 г. взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, в съответствие с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът приема,
че на 03.12.2014 г. изпълнителното производство е прекратено по право,
с оглед на което извършените по изпълнителното дело действия след тази дата са
процесуално недопустими и не следва да бъдат вземани предвид. Една година след
датата на прекратяване на изпълнителното производство по право, на 03.12.2015 г. е изтекъл и
3-годишният давностен срок за погасяване на вземанията дружеството за цените на
топлинната енергия и за обезщетенията за забава, поради което се е погасило и правото му на принудително изпълнение за
същите.
Предвид гореизложеното предявените
отрицателни установителни искове като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени.
Тъй като
делото не съставлява нито фактическа, нито правна сложност, а и бе разгледано в
едно открито съдебно заседание, то искането на ответника за редуциране на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 700 лв. до минималния
дължим съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, възлизащ
на 335.44 лв. следва да бъде уважено, поради което при това положение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 466.06 лв. разноски по производството, в това число 106.62 лв. държавна такса, 24 лв. такса за
изготвяне на препис на изпълнително дело и 335.44 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Продължение
на решение по гр. д. № 11534/19 г. на РСПд – стр. 6/6
Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И. с ЕГН **********,***, не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 23147 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2011 г. Заповед № 16335/15.12.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист : сумата от 1415.57 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия доставена за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г. ведно със законната лихва от 13.12.2011 г. до окончателното й изплащане и сумата от 90.74 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.2011 г. - 12.12.2011 г., за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ рег. № ... – ..............., за 2017 г. ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, да заплати на И.Д.И. с ЕГН **********,***, сумата от 466.06 лв. разноски по производството. Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ : /п./ Таня Букова Вяно с оригинала!ММ