№ 84
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Румяна А.. Анчева
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600566 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК и е образувано по частна жалба на осъдения Х. А.. Т. срещу
определение от 18.05.2021 г., постановено по НЧД № 1715/2021 г. на БРС.
С посоченото определение първоинстанционния съд на основание чл. 25,
ал. 1 от НК е определил едно общо наказание в размер на най-тежкото между
тези по НОХД № 5177/2019 г., НОХД № 2656/2020 г., НОХД № 3436/2020 г. и
НОХД № 3678/2020 г., всички по описа на БРС, а именно 2 години лишаване
от свобода.
Със същото определение на основание чл. 24 от НК е увеличили така
наложеното общото наказание с 1/2 , като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на
общото и увеличено наказание от 3 години.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, БРС е приспаднал от така наложеното
увеличено наказание лишаване от свобода за срок от три години изтърпяната
1
част от наказанието лишаване от свобода по която и да е присъда, включена в
съвкупността, както и на основание чл. 59 от НК е приспаднал времето, през
което Т. е бил задържан по ЗМВР или НПК.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото определение
досежно прилагането на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното общо
наказание с ½ до размер от три години. Моли се обжалваното определение да
бъде изменено, като бъде отменено приложението на чл. 24 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира подадената
жалба за неоснователна и моли първоинстанционният съдебен акт, като
правилен и основателен, да бъде потвърден изцяло.
В съдебно заседание пред въззивния съд осъденият се явява лично.
Защитникът му – адв. С. моли жалбата да бъде уважена. Намира че мотивите
на първоинстанционният съд относно приложението на чл. 24 от НК не са
достатъчно обосновани, като съдът не е взел предвид младата възраст на
лицето, както и това, че подзащитният му съжалява за извършеното и иска да
поправи поведението си. С оглед на това счита, че за постигане целите на
наказанието не е необходимо да се увеличава общото най-тежко наказание,
като моли обжалваното определение да бъде изменено и бъде отменено
приложението на чл. 24 от НК по отношение на групираните присъди.
В дадената му последна дума, осъденият Т. заявява, че много съжалява,
като моли да му бъде намалено наказанието, тъй като за първи път е в затвора.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен
акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустими, като подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1,
т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации,
касаещи наличието на осъждания на Х. А.. Т., ЕГН ********** с различни
влезли в сила съдебни актове, а именно:
1.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 5177/2019 г.
2
на БРС, за извършено престъпление от 18.02.2019 г. до 01.03.2019 г., му е
наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на
19.11.2019 г.
2.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 2656/2020 г.
на БРС, за извършено на 23.02.2019 г. престъпление, му е наложено наказание
1 година лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим.
Определението е влязло в сила на 16.07.2020 г.
3.С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 3436/2020 г.
на БРС, за престъпление, извършено на 18.02.2019 г. му е наложено наказание
1 година лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим.
Определението е влязло в сила на 25.09.2020 г.
4.С Присъда № 5/02.03.2021 г., постановена по НОХД № 3678/2020 г. на
БРС, за престъпление, извършено от 18.02.2019 г. до 05.03.2019 г., му е
наложено наказание 2 години лишаване от свобода, като е определен
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 18.03.2021 г.
От приложената по делото справка за съдимост става ясно също така, че
преди горепосочените четири осъждания, в периода 2015 г. – 2019 г., Х.Т. е
бил многократно осъждан с отделни съдебни актове (присъди и
споразумения), наказанията по които са били предмет на групиране и които
наказания са били изтърпени от Т. - определение от 07.06.2019 г. по ЧНД №
1289/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила от 25.06.2019 г.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установените
обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на Х.Т., правилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице законовите
основания за формиране на съвкупност, включваща престъпленията по
осъжданията на лицето по НОХД № 5177/2019 г., НОХД № 2656/2020 г.,
НОХД № 3436/2020 г. и НОХД № 3678/2020 г., всички по описа на БРС,
поради което и в съответствие с материално правните предпоставки по чл.25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на осъдения Т. едно общо наказание
измежду наказанията, наложени му по посочените четири НОХД-та в размер
на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от две години.
Правилно и законосъобразно БРС е приел, че осъждането на лицето по
НОХД № 581/2019 г. макар и формално да може да бъде включено в групата с
3
посочените четири НОХД-та, то това няма да е най-благоприятния за
осъдения вариант, тъй като това осъждане е било предмет на групиране с
други НОХД-та, като наказанието по същото вече е изтърпяно. Поради това
правилно е приел, че не се налага прегрупиране на деянията, включени в
първата съвкупност, а следва де се групират единствено осъжданията,
посочени в предложението на БРП.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на
определеното общо най-тежко наказание по така формираната съвкупност са
налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото
наказание. Включените в предходното групиране наказания на Т. са все за
деяния против собствеността (кражби), като част от тях са извършени в
условията на продължавано престъпление, повторност или опасен рецидив.
Предходните осъждания не са оказали необходимия превъзпитателен ефект,
като при осъдения се наблюдават трайно установени престъпни навици и
упоритост. Въззивният съд намира, че в случая е налице висока обществена
опасност както на съвкупността от престъпленията, така и на личността на
осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от Т. към извършване
на престъпления против собствеността, както и явно неуважение към
общественото и незачитане установения в страната правов ред. Показателно
за това е, че деянията по НОХД № 5177/2019 г., НОХД № 2656/2020 г. и
3678/2020 г., и трите на БРС са извършени от осъдения докато е търпял
наказание „лишаване от свобода“ и е избягал от затвора, което от своя страна
е обосновало осъждането му по НОХД 3436/2020 г. на БРС. Отделно от това,
деянията по посочените три НОХД-та са за тежки умишлени престъпления –
кражби, извършени от осъдения в условията на опасен рецидив. С оглед и на
това, настоящият въззивен състав намира, че за поправянето и
превъзпитанието на осъдения така определеното общо най-тежко наказание
измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността, а именно две
години лишаване от свобода, правилно е било увеличено на основание чл. 24
от НК с ½ до размер от три години. Така определеният размер на наказанието
съответства на целина на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.
При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното
общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от три
години, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е
съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
4
Правилно първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 2 НК и на
основание чл. 59 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко
увеличено наказание лишаване от свобода за срок от три години времето,
през което Т. е бил задържан и през което е търпял наказание „лишаване то
свобода“ по осъжданията, включени в съвкупността.
Следва за прецизност да се отбележи, че четирите деяния , чиито
наказания са предмет на групиране с настоящото решение, са извършени по
време на ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, а именно
това по ЧНД№4468/18г. на БРС, с определението по което влязло сила на
16.11.18г. е наложено общо наказание лишаване от свобода в размер на 1
година , като най-тежко между тези наложени на Т. по НОХД№1392/16г. на
РС-Пазарджик и НОХД№5581/17г. на РС-Бургас. Поради това и по
отношение на всяко от настоящите деяния са налице предпоставките за
присъединяване на наложеното за него наказание изцяло или отчасти към
неизтърпяната част от вече изпълняващото се лишаване от свобода.
Разпоредбата на чл.27, ал.1 от НК не е обсъждана конкретно от първата
инстанция, както и от съдебните състави постановили съдебните актове
признаващи Т. за виновен в престъпленията бягство от затвора, както и в три
отделни престъпления през времето до завръщането му отново в
затворническото заведение. Изричното произнасяне в случая не би било от
значение за осъдения, тъй като както е отбелязал районния съд предходните
наказания са вече изтърпяни, а наред с това три от наказванията за деянията
предмет на настоящото групиране са за престъпления извършени при
условията на опасен рецидив, което по правилото на ал.2 на чл.27 от НК е
основание за присъединяването му изцяло. В този смисъл, липсата на изричен
диспозитив за присъединяването на общото определено наказание към
неизтърпяната част от търпящото се към него момент не е довело до
съществено засягане процесуалните права на осъдения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 257/18.05.2021 г., постановено по НЧД
№ 1715/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
5
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните, че въззивното решение е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6