Р Е
Ш Е Н
И Е
№
602;
24.10.2019 година, град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд -Търговище, седми състав, в публично съдебно заседание на седми октомври,
две хиляди и деветнадесета година , в състав:
СЪДИЯ: Боряна Петрова
СЕКРЕТАР:
Михаил Пенчев
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2025 по описа за 2018 г., по описа
на Районен съд Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
установителни искове за съществуване на вземане с
правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1
във вр. с чл. 99,ал.1 от ЗЗД;чл.415 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД, на иска за неустойка; на иска за
договорна лихва-чл.422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК вр. чл. 240,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, твърди в исковата си молба, че с
Договор за цесия от 01.12.2016 г., кредиторът „Вива
Кредит” ООД цедирал на ищеца вземането си по договор
за паричен заем № 5352276 от 24.04.2017 г., сключен с ответницата Д.Б. ***. Кредиторът е предоставил в заем на ответницата
сумата от 400 лв., която е следвало да
бъде върната в срокове, установени в договора. Страните са договорили фиксиран
лихвен процент по заема, в размер на 40.32 % лв. Срокът на заема е 9 месеца,
плащането е следвало да се извърши на 9 месечни вноски по 73.24 лв., включващи
главница, лихва и такси за експресно разглеждане. Падежът на последната вноска
е бил на 19.01.2018 година. Ответникът не изпълнявал задълженията си по
договора, а срокът му е изтекъл. Длъжникът се е съгласил да ползва услугата
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, за което дължи
такса, в размер на 189 лв. Твърди се в молбата, че съгласно договора ответника
дължи и неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от
сключването на договора, уговорената като неустойка при неизпълнение на
договорно задължение в размер на 189.00 лв., дължима на падежна дата на
погасителна вноска. Поради това погасителната вноска, която се дължи от
длъжника става в размер на 94.24 лв. Също по силата на
договора ответника в случай на забава при плащане на погасителна вноска дължал
и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 195 лв. Ищеца
счита, че поради неизпълнение на крайния падеж 19.01.2018 год. ответницата
дължи обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 36.32 лв. В
молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора „Вива
Кредит“ ООД на ищеца с Приложение № 1/02.02.2018 год.
към рамков договор за цесия от 01.12.2016 г., като към исковата молба ищеца е
приложил уведомление за цесията, с искане то да бъде връчено на ответника ведно
с преписа от исковата молба. Тъй като не последвало изпълнение и предвид
настъпилата изискуемост на вземанията, ищеца се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за обща сума от 400 лв. главница, договорна лихва в размер на 70.16 лв., от 24.05.2017 г. до
19.01.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 189 лв. от
28.04.2017 г. до 19.01.2018 г., такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 189 лв., такса и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 195
лв., лихва в размер на 36.32 лв. за периода 20.01.2018 г. до 21.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лв., разноски по делото и 50 лв., юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд
на осн. чл.415, ал.1,т.2 от ГПК указал на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията
на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
С влязло в сила
определение № 1882 от 13.12.2018 година, постановено по делото, производството е било прекратено в частта, в
която е бил предявен иск за сумата от 36.32 лв., представляваща лихва за
забава, поради оттегляне на иска, на основание чл.232 от ГПК.
В
срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспори исковете. Навежда
доводи за неоснователност на иска, тъй като липсва уведомяване на ответницата
за цесията и поради това същата не е породила действие спрямо него.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното по делото
ч.гр.д. № 767/18 год. на РСТ ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да
му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответницата.
Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал
заповед за изпълнение № 455/10.05.2018 год. за сумата от 400 лв. главница, договорна лихва в размер на 70.16 лв., от 24.05.2017 г. до
19.01.2018 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 189 лв. от
28.04.2017 г. до 19.01.2018 г., такса за експресно разглеждане на документи в
размер на 189 лв., такса и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 195
лв., лихва в размер на 36.32 лв. за периода 20.01.2018 г. до 21.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лв., разноски по делото и 50 лв., юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора
да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес
на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн.
чл.422 от ГПК.
От приложените по делото писмени
доказателства се установи, че ответницата на 24.04.2017 год. е сключила договор
за потребителски кредит № 5352276 с „Вива Кредит“ ООД
по силата на който и е предоставен кредит в размер на 400 лв. срещу
задължението и да възстановява ползваната от нея сума по кредита по начини и в
срокове посочени в договора. Видно от договора същия е сключен за срок от 9
месеца, или краен падеж - 19.01.2018
год., при фиксиран лихвен процент от 40.29 % и ГПР 49.45 %. Ответницата е поела
задължение да възстанови сумата на 9 равни месечни вноски в размер на 73.24
лв., включваща главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане.
Съгласно чл.4 от договора ответницата се е задължила в срок от три дни да
представи обезпечение под формата на поръчителство от физическо лице, като в
случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 189.00
лв. Ответницата при подписване на договора е декларирала, че е запозната с
действащата към него момент тарифа на „Вива Кредит“
ООД относима към договорите за паричен заем,
приложена по делото. Видно от тарифата при забава на плащането на погасителните
вноски всеки потребител на кредитна услуга предоставена от дружеството дължи
разходи за събиране на вземането, като ищеца твърди, че конкретния размер на
разходите дължим от ответника възлиза на 195.00 лв. Никъде в договора ответницата
не е поемала задължение да заплаща на кредитора разходи по извънсъдебно
събиране на вземане, и никъде в договора не е отбелязано , че Тарифата е
неразделна част от същия. С Приложение № 1/ 02.02.2018
год. към рамков договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 01.12.2016 год. „Вива Кредит“
ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица- длъжници
по договори за кредит, в това число и вземането към ответницата. Съгласно
договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от
приложеното пълномощно кредитора е упълномощил ищеца да извърши от негово име
уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците.
Ищеца не твърди в исковата си молба да е извършено уведомяване на ответницата
за прехвърляне на вземането преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и исковата молба по чл.422 от ГПК, като е приложил
уведомление за цесия до ответницата, към исковата молба и дори е формулирал
искане същото да бъде връчено на ответницата, ведно с преписа на исковата
молба, считайки, че получавайки същото ведно с препис от молбата ответника ще
бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
От заключението по
назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно
и отговарящо на поставените задачи се установява, че останалите непогасени суми
по договора са в размер на 400 лв. главница, договорна лихва в размер на 70.16
лв., за периода 24.05.2017 г. до 19.01.2018 г., 189.00 лв., такса за експресно
разглеждане на документи и 195.00 лв., разходи за извънсъдебно събиране на
вземането. От страна на длъжника няма извършени плащания по договора, нито към
стария кредитор, нито към новия такъв.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Поради
факта, че се касае за сключен договор за предоставяне на потребителски кредит и
съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз и на ВКС на
РБ, исковият съд дължи извършването на служебна проверка по валидността и
действителността на договора за потребителски кредит, неговото съдържание,
както и дали са налице неравноправни клаузи, които да водят евентуално до
недействителност респективно до нищожност на договора за предоставяне на
потребителски кредит. Извършването на служебна проверка относно наличие на
противоречие на договора на императивни материално-правни
разпоредби от ЗПП и ЗПК не зависи от това дали някоя от страните се
позовава на наличието на такива пороци в документа.
Предявените
установителни искове за съществуване на
вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с
неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за заплащане на
дължимите месечни вноски, като ищецът твърди, че към момента на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, срокът на договора е изтекъл, при което следва
да се приеме, че се претендират задължения по процесния
договор, изискуеми на краен падеж- 19.01.2018 г.
Безспорно е че ответницата има задължение в размера обективиран в Заповедта за изпълнение към „Вива Кредит“ ООД, както и че кредиторът е прехвърлил вземането си на ищеца
по делото. Съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД, за да породи действие,цесията трябва да
бъде съобщена на длъжника и прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня,
когато съобщението бъде получено, като до този момент спрямо длъжника титуляр
на вземането е цедента, а не цесионера.
За да породи действие съобщението, следва да е направено от предишния кредитор.
Действително закона не указва в каква форма следва да бъде извършено
съобщаването, но при всички случаи то следва да достигне до длъжника. В
настоящия случай цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването, но съобщаването не е достигнало до
ответника. Уведомяването на длъжника е
предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията
му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента
спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера,
ищец по настоящото производство. Законът изисква уведомяването на длъжника да
се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от
новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от
съдържанието на приложеното пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера да извърши уведомяване от
негово име на всички длъжници за цедираните
вземания, което не противоречи на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, доколкото изпълнява
целите на посочените разпоредби. За да произведе действие цесията е необходимо
уведомлението за цесията да е достигнало до длъжника. По делото няма
доказателства уведомлението да е достигнало до длъжника. По ч.гр.д.№ 767/18 г.
заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е на основание чл.
47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и след
като не е намерен работодател, чрез който да стане връчването на заповедта за
изпълнение, съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск по чл. 422 от ГПК. В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също не е
открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, от справката от НАП е
видно, че няма регистриран трудов договор, т. е. съобщенията не могат да бъдат
връчени чрез работодателя, което е наложило да и бъде назначен и да се
представлява в процеса от особен представител, комуто е връчен препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включая
всички книжа, свидетелстващи за сключения договор за цесия, имащ действие и
спрямо задължението на ответника. Законът не е предвидил уведомяването на
длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да
се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В
практиката си ВКС приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо
длъжника, ако последния е уведомен за цесията с изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера
уведомление, достигнало до него. / Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 г. на ІІ т. о., Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/13 г. на І
т. о. / В това производство обаче длъжникът не се представлява от упълномощен
представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за
извършената цесия. На ответника е назначен особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. В отговора си по чл. 131
от ГПК особения представител е направил оспорване на иска основано на липсата на
надлежно уведомяване за цесията. Връчването на особен представител не би могло
да се приравни нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване
на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до
знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл
да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се
предполага. Това е така, но нередовното съобщаване на цесията от страна на
стария кредитор по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД не освобождава длъжника от
отговорност и възражението е противопоставимо на
новия кредитор, само ако същият вече е платил на цедента,
която предпоставка в случая не е налице.
Видно от съдържанието на договора, същият е сключен лично
между кредитен инспектор и ответницата, а сумата е предадена в брой, спрямо
него е неприложима регламентацията по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР), а следва да се приложи тази по Закона за
потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с
оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за
спазването на императивния материален закон. Съгласно легалното определение в
чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период
на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. При съобразяване на
цитираните разпоредби следва да се приеме, че договорът за кредит по своята
правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален
и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е
релевантна за съществуването на самия договор. Договорът за кредит
както и останалите търговски сделки се подчинява на общите правила за
сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право с
разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния Закон за потребителския
кредит не са предвидени особени правила за сключването и действителността му. Съгласно
разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК
законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски
кредит, като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че
визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се
приеме, че договорът е недействителен. Процесният
договор отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно
изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 от ЗПК, годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити. В случая е налице
погасителен план. Той е посочен в договора, с точни дати за погасяване и с
фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който няма променяща
се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на
това вноската каква части от лихвата и главницата погасява. Чл. 11, т. 11
посочва, че договорът трябва да съдържа „ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски….“. Това е
изискването на закона, а второто предложение касае случаи при вноски, дължими
при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай. Доколкото
договорът е действителен и удостоверява вземане на ищеца към ответницата
относно непогасена главница и договорни лихви, както и лихви за забава, то предявените
установителни искове за съществуването на вземания по
процесния договор за сумата от
400 лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018 год., до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 70.16 лв. за периода от 24.05.2017 г.
до 19.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 455/10.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 767/18 г. по описа
на РСТ, са основателни, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.
79,ал.1 във вр.
с чл. 240,ал.2 от ЗЗД от ЗЗД, са
основателни и доказани.
С оглед задължението на съда да се
произнесе за нищожност на клаузата относно договорената неустойка, дори и при
липсата на възражение, съгласно дадените указания в ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, съдът намира следното: Според нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Съгласно т. 3 от цитираното
ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При така посочените критерии и след анализа на
доказателствата съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна,
като противоречаща на добрите нрави. По настоящия договор естеството на
уговореното задължение по чл. 4 е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т. е. такова, което цели да
обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно
с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на
главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението
задължението по чл. 4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на
заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде
учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на
договора. На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това
задължение не влече някакви самостоятелни вреди, извън вредите от неизпълнение
на главното задължение. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната
клауза не съответства на своята обезщетителна
функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да
санкционира заемателя. След като целта на посочената
неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят
цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя. Освен изложеното, съдът
намира, че посочените от заявителя клаузи в договора за потребителски кредит за
начисляване на неустойка и такси имат за цел да бъдат преодолени ограниченията,
които императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК поставя пред кредиторите.
Заобикаляйки по този начин императивните ограничения на закона, съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК се явява нищожна. Предявеният установителен
иск за сумата от 189.00 лв., представляваща неустойка по договора, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно таксата за експресно разглеждане на документи: Съгласно
договора за заем и предложението за сключване на договора за паричен заем,
таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане
на паричен заем до 20 мин. Така предвидената клауза очевидно заобикаля закона и
накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при
сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и
плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на
становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор
за заем или обикновена заявка без такса.
Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от
10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък
срок заемателят е принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер
– 189.00 лв. или в случая почти 1/2 от размера на получения заем. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.
В попълненото от заемателя предложение за сключване
на договор за паричен заем не е посочен размерът на таксата за експресно
разглеждане на документи, което означава, че ответницата не е била запозната с
размера на предвидената такса преди самото сключване на договора. Съгласно чл.
144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането
на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.
146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответницата е потребител на
финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Ищецът не доказва, а и не твърди
индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи в предвидения в
договора размер. Поради което, предвидената клауза има и неравноправен характер
по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП. Дори и да се приеме, че клаузата не е нищожна
или неравноправна, то по производството не са доказани от ищеца обстоятелствата
налагащи начисляването на подобна такса, а именно, че „Вива
Кредит“ ООД е разгледал заявката на заемателя в срок
от 20 мин. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и
часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от
заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от
20 мин. от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем,
поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно
разглеждане документите.
По отношение на разходите за извънсъдебно събиране на
вземането, макар тези вземания да са наименувани „ разходи и такси“, то срещу
тях не се дължи никакво поведение от страна на заемодателя. По делото липсват
както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били действително
извършени.Поради това и в тази част исковата претенция се явява неоснователна.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена за претендираната
главница, договорна лихва, а за претенциите за неустойка и такса за експресно
разглеждане на документи и разходи за извънсъдебно събиране - отхвърлена.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
направените в разноски, съобразно уважените искове. В настоящото производство,
сторените от ищеца разноски са в размер на 1091 лв.-държавна такса 225 лв.,
адвокатско възнаграждение 360 лв., разноски за вещо лице-200 лв. и разноски за
особен представител-306 лв. Съразмерно уважената част от исковете, следва да се
присъдят разноски на ищеца, в размер на 491.72 лв. В заповедното производство
присъдените разноски, са в размер на 75 лв.-25 лв., държавна такса и 50 лв., юрисконсултско възнаграждение. Следва да се присъдят
разноски по ч.гр.д.№ 767/18 по описа на РСТ, в размер на 33.80 лв.
С
оглед на изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
представлявано от Н.Й.С.и И.Ц.К., действащи чрез пълномощника си адв. А.Б.-Д. САК,
съдебен адрес *** от Д.Б.Б. с ЕГН ********** ***, представлявана от назначения и
особен представител адв. В.А. ***, за сумата от 400 лв.,
представляваща главница по договор за кредит № 5352276 на 24.04.2017 г. ,
сключен с кредитора „Вива кредит“ ООД ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018 год., до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 70.16 лв. за периода от 24.05.2017 г.
до 19.01.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 455/10.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 767/18 г. по описа
на РСТ, СЪЩЕСТВУВА, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.
79,ал.1 във вр.
с чл. 240,ал.2 от ЗЗД.
ОТХЪВРЛЯ
предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София, представлявано от Н.Й.С.и
И.Ц.К., действащи чрез пълномощника си адв. А.Б.-Д. САК, съдебен адрес *** против от Д.Б.Б. с ЕГН **********
***, представлявана от назначения и особен представител адв.
В.А. ***, искове за установяване на вземания за неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 189 лв. от 28.04.2017 г. до 19.01.2018 г., такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 189 лв., такса и разходи за
извънсъдебно събиране в размер на 195 лв., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 455/10.05.2018
г. по ч.гр.д.№ 767/18 г. по описа на РСТ, на осн.
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1
във вр. с чл. 92,ал.1 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. с ЕГН **********
***, представлявана от назначения и особен представител адв.
В.А. *** да заплати на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр.София, представлявано от Н.Й.С.и И.Ц.К., действащи чрез
пълномощника си адв. А.Б.-Д. САК, съдебен адрес ***, разноски по ч.гр.д. №
767/18 на РСТ, в размер на 33.80 лв. и разноски в настоящото производство, в
размер на 491.72 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
Съдия: