№ 594
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100506311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжниците по изпълнението В. С. П., ЕГН ********** и
Р. П. П., ЕГН ********** срещу разпореждане от 26.01.2021г. по изп. дело №
20208580401854 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858, с район на действие СГС,
инкорпорирано в съобщение, връчено на длъжниците на 04.02.2021г. С обжалваното
разпореждане от 26.01.2021г. са оставени без уважение исканията на двамата длъжници за
намаляване на приетите с постановление разноски по цитираното изпълнително дело,
инкорпорирани в съобщение за образувано изпълнително дело от 26.11.2020г. като
неоснователни. Със същото разпореждане е отказано и спирането на изпълнителното
производство.
В жалбата се твърди, че с постановление за разноски по изпълнителното дело на
ЧСИ, обективирано в съобщение за образуване на изпълнително дело изх. №
33201/26.11.2020г., изпратено до длъжника В. С. П. и съобщение изх. № 33206/26.11.2020г.
са приети разноски в общ размер дължим от двамата 100 лв. разноски на взискателя и
общата сума от 300.98 лв., дължими на съдебния изпълнител, които са неоправдано високи.
Поради изложеното молят съда да бъде отменено изцяло разпореждането на съдебния
изпълнител от 26.01.2021г., с което е отказано намаляването на определените по делото
разноски, като същите бъдат намалени до законовия минимум и съобразени с нормативните
изисквания за тяхното изчисление. С жалбата се прави искане за отмяна на разпореждането
и в частта, в която съдебният изпълнител е отказал да спре изпълнителното производство
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК не е постъпил отговор от взискателя „Т.С.“ ЕАД.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ У. Д. с рег. № 858 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди действията му.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208580401854 по описа на ЧСИ У. Д. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 01.10.2020г., издаден по гр. дело № 22536/2020г. по описа
на СРС, 157 състав. С него длъжниците В. С. П., ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН
********** са осъдени солидарно да заплатят на кредитора „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******
сумата от 691.34 лв., представляващи цена за доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. ведно със законната лихва от 05.06.2020г. до
изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 116.21 лв. за периода от 15.09.2017г.
до 22.05.2020г. сумата от 56.72 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово
разпределение за периода от 01.02.2017г. до 30.04.2019г. ведно със законната лихва от
05.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11.77 лв. за периода
от 31.03.2017г. до 22.05.2020г. и 75 лв., разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса
и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да
извърши изброени в нея изпълнителни действия.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен освен
изпълнителният лист от 01.10.2020г., издаден по гр. дело № 22536/2020г. по описа на СРС,
157 състав, пълномощно за представляващия взискателя М. П., юрисконсулт на трудов
договор в дружеството взискател. От същите се установява, че процесуалния представител е
овластен от взискателя, да образува пред компетентен ЧСИ изпълнително дело въз основа на
издадения от СРС изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп. дело № 20208580401854 на ЧСИ У. Д. се установява,
че с постановление, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение съдебният
изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело в размер на 100 лева, дължими на
процесуалния представител на взискателя - солидарно от двамата длъжници и за всеки един
от тях такси по ТТРЗЧСИ както следва:
Длъжникът В. С. П. - сумата от 300.98 лв. с ДДС, от които 172.30 лв. обикновени
такси и 128.68 лв., пропорционална такса, дължима заедно с длъжника Р.П.;
Длъжникът Р. П. П. - сумата от 291.38 лв. с ДДС, от които 162.70 лв. обикновени
такси и 128.68 лв., пропорционална такса, дължима заедно с длъжника В.П.;
На 15.01.2021г., видно от разписката, на длъжника В. С. П. е била връчено
съобщение за образувано изпълнително дело, с което е същият е уведомен за разноските по
цитираното постановление.
На 25.01.2021г. двамата длъжници са депозирали възражение срещу определение
размер на разноските по воденото изпълнително дело. Възразили да срещу дължимостта на
разноските в изпълнителното производство. Поискали са намаляването им съобразно
законовите минимуми. Със същото възражение са поискали от съдебния изпълнител да спре
изпълнителното производство.
С обжалваното в настоящото производство постановление, обективирано в
съобщение до тях изх. № 2630/26.01.2021г. и изх. № 2632/26.01.2021г. по изп. дело № №
20208580401854 на ЧСИ У. Д. е оставил без уважение исканията на двамата длъжници за
намаляване на приетите и инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение разходи
като неоснователни. Със същото постановление оставил без уважение и искането за спиране
на изпълнението, като е преценил, че не са налице основанията за спиране на изпълнението
по чл. 432.т. 1 от ГПК. Съобщението за постановлението за отказ от 26.01.2021г. е получено
от длъжниците на 04.02.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице –
2
длъжници по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от
ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото
обжалваното разпореждане от 26.01.2021г. касае разноските по изпълнението, т.е. попада в
нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на
СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, в частта за разноските
съдът намира следното:
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за процесуален представител на
насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на
ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство.
Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат или
юрисконсулт е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални
действия и други относими обстоятелства. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради
прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на
обжалване пред съда.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка. За разлика от разноските за адвокатско възнаграждение, чието
присъждане е последица от доказването на тяхното реално извършване, то за присъждането
на юрисконсултското възнаграждение законът не поставя такова условие. Ето защо е
допустимо съдебният изпълнител да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение, според действащата нормативна уредба, релевантна към момента на спора
относно вземането.
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжниците по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите парични суми. По изложените съображения следва, че
двамата длъжници ще следва да понесат разноските във връзка с образуването на
3
изпълнителното производство, тъй като плащане преди неговото образуване не е
извършено. Това означава, че възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в настоящия случай е дължимо. В случая
сумата от 100 лв. е предвиденият от наредбата минимум за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения направеното от длъжниците възражение по чл.78, ал.5 ГПК се
явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По направените от жалбоподателя оплаквания за намаляване на дължимите на
съдебния изпълнител такси, съобразени със законовите минимуми, съдът намира,
следното:
Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други
действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За
събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви
сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа
на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и
последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се
събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. Определените от
съдебния изпълнител прости такси за всеки един от длъжниците са правилно
определени, като такива съобразени с ТТРЗЧСИ и дължими за извършени от съдебния
изпълнител действия.
Съдът намира за неоснователна жалбата срещу постановлението за
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26
ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и върху самата пропорционална такса
ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху която също се дължи такса и т.н.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата
по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на
паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В
конкретния казус правилно съдебният изпълнител е определил таксата съгласно т.26, б „б“
от Тарифата в размер на 128.68 лв., дължими солидарно от двамата дължници-В.П. и Р.П..
С оглед на изложеното съдът намира жалба от длъжниците В. С. П. и Р. П. П. за
неоснователна, поради което обжалваното разпореждане за отказ за намаляване на
дължимите такси по изпълнението следва да се остави без уважение.
При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, в частта, в която и отказано
спираните на изпълнението съдът намира следното:
Основанията за спиране на изпълнителното производство са изрично уредени в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от ГПК като т. 7 от същата предвижда възможност за спиране
на принудителното изпълнение и в други случаи, предвидени със закон. Такива са например
хипотезите на чл. 638 от Търговския закон, чл. 502, ал. 1, изр. 3-то от ГПК, чл. 454, ал. 1 от
ГПК. Действително от същите може да се направи извод, че е допустимо спиране на
изпълнителното производство, както по искане на длъжника, така и само спрямо определена
вещ, срещу която е насочено изпълнението. Никоя от посочените хипотези обаче не е
приложима в настоящия случай, доколкото не са налице визираните в тях предпоставки. В
тази връзка въззивният съд достигна до извод, че макар разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от
ГПК да не съдържа изчерпателно изброяване, спиране на принудителното изпълнение може
да бъде постановено само на основания, изрично уредени в закона, които освен това с оглед
формалния характер на изпълнителния процес, не следва да бъдат тълкувани разширително.
По тези съображения като е отказал да постановил спиране на принудителното изпълнение
4
спрямо двамата длъжници съдебният изпълнител е издал един законосъобразен акт. По
изложените съображения жалбата на длъжниците в тази част се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕВНИЕ жалба на длъжниците по изпълнението В. С. П.,
ЕГН ********** и Р. П. П., ЕГН ********** срещу разпореждане от 26.01.2021г. по изп.
дело № 20208580401854 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858, с район на действие СГС,
инкорпорирано в съобщение, връчено на длъжниците на 04.02.2021г. с което са оставени
без уважение исканията на длъжниците за намаляване на приетите с Постановление на ЧСИ
от разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжниците по изпълнението В. С. П., ЕГН
********** и Р. П. П., ЕГН ********** срещу разпореждане от 26.01.2021г. по изп. дело №
20208580401854 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858, с район на действие СГС,
инкорпорирано в съобщение, връчено на длъжниците на 04.02.2021г. с което са оставени
без уважение исканията за спиране на изпълнителното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5