РЕШЕНИЕ
№ 1204
гр. Перник, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря И. Кр. И.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720102745 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на:
В. П. М., гр.П. ул.В. ** А ет.* ап.*
М. В. С., гр. П. ул.В. ** А ет.* ап.*
П. П. М. гр.П. ул.В. ** А ет.* ап*
– като наследници на П. М. С. и чрез адв.М.Т. САК
срещу
Топлофикация Перник АД ЕИК ********* гр.Перник -за установяване, че не дължат
вземане, възникнало по изпълнителен лист от 19.11.2015г. на ПРС и ЗИПЗ № 4223 от 03.09.2015
хо чгд № 05404 / 2015г. по описа на ПРС-
по който длъжник е наследодателят П. М. С. за :
сумата 540.11лв. –главница за периода 01.05.2012-30.04.2014г.
сумата 102.44 лв.законна лихва за периода 09.07.2012-28.07.2015
сумата 25лв.д.такса и 100лв.юк.възнаграждение
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумите,по
който ИЛ е образувано изп.дело № 2437 / 2021г. ЧСИ АС.Б. район на действие ПОС и по който ИЛ
е имало образувано предходно изп.дело,погасено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК-
КАТО ПРЕТЕНДИРА НЕДЪЛЖИМОСТ на посочените суми поради ПОГАСЯВАНЕ
ПО ДАВНОСТ на сумата по посочения ИЛ,както и разноските по делото
С исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
Направено е искане за допускане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп. д. №
2437 / 2021г. по описа на ЧСИ Ст.Б., с район на действие ПОС – до вл. в сила на решението.
Същото е уважено с определение № 2156 от 06.07.2023г. на РС Перник
1
Ответната страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК са
депозирали ОТГОВОР. Оспорват като неоснователен и недоказан
Изразяват становище, че ищците не са били конституирани в изп.дело като страни и
нямат правен интерес Искат прилагане на изп.дело № 1568/2017 на ЧСИ Б. и 2437/2021 на
ЧСИ Б..
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител
изразява писмено становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно всички събрани и приети доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят , че е бил издаден ИЛ по посоченото ч.г.дело, както и
че длъжник по изд.дело е П. М. С., който е починал и оставя трима
наследници, които са ищците в настоящето производство.
Били са образувани две последователни изп.дела, № 1568/2017 на ЧСИ Б. и
2437/2021 на ЧСИ Б..
От процесното изп.дело, което е приложено към настоящето, се
установява, че преди него е имало образувано предходно изп.дело, което на
основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК е било прекратено.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск– за установяване
недължимост на вземането по изпълнителен лист от 19.11.2015 г.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му.
Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство.
Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал
2
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане (доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след
позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което
искът за недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност,
респ. след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е
отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника
по иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска.
При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковата претенция е допустима
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова
/по тези въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори
при наличие единствено на заповедно производство/.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие -
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
3
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
заповедно производство по описа на Пернишкия РС. В тази връзка в
настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
03.09.2015 г. като е водено ч.гр.дело № 05404/ 2015 по описа на ПРС
Били са образувани две последователни изп.дело -първото изп.дело е
било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и видно от положения
печат върху самия ИЛ последното валидно изпълнително действие е било
извършено на 24.11.2017г.
Четири години след това – на 11.08.2021г. същият взискател образува въз
основа на същия ИЛ ново – второ изп.дело.Налице е настъпила давност, като
в този смисъл и практиката на ВКС, а ищците като наследници на починалия
длъжник в кач. на длъжници по посоченото изп.дело, не дължат като
погасени по давност освен главницата, така и лихвите и разноските / които
задължения са акцесорни по отношение на главното/
При тези данни, разгледани в съвкупност, следва да се уважи така
предявеният иск като основателен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 30.70лв.за образуване и
д.такса 70.70лв.по обезпечението, 24лв. за преписи от изп.дело и 300 лева –
адвокатски хонорар /съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК/.
Посочените разноски са действително извършени, видно от приложени
платежни нареждания и договор за правна защита и съдействие.
Адвокатът представлява тримата ищци
Така претендираният хонорар съдът не намира за прекомерен предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съответно цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
В. П. М., гр.П. ул.В. ** А ет.* ап.*
М. В. С., гр. П. ул.В. ** А ет.* ап.*
П. П. М. гр.П. ул.В. ** А ет.* ап.*
– като наследници на П. М. С. и чрез адв.М.Т. САК-
НЕ ДЪЛЖАТ НА Топлофикация Перник АД ЕИК ********* гр.Перник
4
-вземане, възникнало по изпълнителен лист от 19.11.2015г. на ПРС и ЗИПЗ № 4223 от
03.09.2015 хо чгд № 05404 / 2015г. по описа на ПРС-по който длъжник е наследодателят П. М. С.
за :
сумата 540.11лв. –главница за периода 01.05.2012-30.04.2014г.
сумата 102.44 лв.законна лихва за периода 09.07.2012-28.07.2015
сумата 25лв.д.такса и 100лв.юк.възнаграждение
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумите,по
който ИЛ е образувано изп.дело № 2437 / 2021г. ЧСИ АС.Б. район на действие ПОС и по който ИЛ
е имало образувано предходно изп.дело,погасено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК- поради
погасяване на сумата по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
В. П. М., гр.П. ул.В. ** А ет.* ап.*
М. В. С., гр. П. ул.В. ** А ет.* ап.*
П. П. М. гр.П. ул.В.** А ет.*ап.*
– като наследници на П. М. С. и чрез адв.М.Т. САК-
разноски в настоящото исково производство – държавна такса 30.70лв.за
образуване и д.такса 70.70лв.по обезпечението, 24лв. за преписи от изп.дело
и 300 лева – адвокатски хонорар
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5