№ 944
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720103290 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по предявен от Р. В. С. против „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – гр. Перник отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 412,93 лв., представляваща стойност да услугата за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
29.11.2011 г. до 23.07.2013 г. и сумата от 31,99 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 09.02.2011 г. до 22.08.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв., представляваща сторени разноски по
делото, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело №
5981/2013 г. по описа на Районен съд-Перник, поради новонастъпило обстоятелство –
погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че по ч. гр. дело № 5981/2013 г. по описа на РС-Перник срещу него
и в полза на ответното дружество, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.09.2013 г., е издаден изпълнителен лист от 29.10.2013 г. за
оспорените суми. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на
удостоверените в същия вземания по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“
ООД от 14.08.2014 г. срещу длъжника е образувано изпълнително дело № 1426/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че в хода на същото не са предприети своевременно действия
по принудително изпълнение, поради което същото следва да се счита прекратено по силата
на закона, а новата давност за вземанията – тригодишна, според ищеца, е изтекла към
момента на образуване на исковото производство.
Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва
исковата претенция с твърдението, че същата е допустима, но неоснователна. Посочва, че
процесното изпълнително дело е прекратено с по силата закона с изтичане на две години от
последното процесуално действие, като след този момент от страна на дружеството не са
1
предприети действия по събиране на процесните вземания. Поддържа, че с действията си
същото не е провокирало образуването на настоящото производство. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за оспореното
вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително
производство, но към настоящия момент липсва висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането.
В хипотеза на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на
ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест
на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в
конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1426/2014 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ВиК“
ООД от 14.08.2014 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания
срещу ищеца в настоящото производство, съгласно изп.лист от 29.10.2013 г., издаден по
ч.гр.д. № 5981/2013 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изпълнително се установява, че същото е образувано въз
основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване от 14.08.2014 г., в която е
инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с което
давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С.Б. е извършвал
справки за имущественото състояние на длъжника, изпратил е ПДИ. С Разпореждане от
21.08.2014 г. /л.49/ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като в
последствие работодателят е уведомил, че трудовото правоотношение на длъжника е било
прекратено на 08.10.2014 г.
Към момента на образуване на ИД № 1426/2014 г. е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно,
че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
2
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, в продължение на две години след 14.08.2014 г. да
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 15.08.2016 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
новата давност за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г., съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 26.06.2015 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
27.06.2020 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
сторените в процеса разноски в общ размер на 74 лв., а на процесуалния й представител,
осъществявал безплатна адвокатска защита в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв –
възнаграждение в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. В. С. , ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. ******, представляван от адв. Б. Б., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя инж. Б.И., искове с правно
3
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува
изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо Р. В. С. за сумата в размер
на 412,93 лв., представляваща стойност да услугата за доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 29.11.2011 г. до 23.07.2013 г. и сумата от 31,99
лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2011 г. до 22.08.2013 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв., представляваща
сторени разноски по делото, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 5981/2013 г. по описа на Районен съд-Перник, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на Р. В. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
74,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на адв. Б. Б. – САК, личен номер: **** на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 300,00 лева –
възнаграждение за процесуално представителство на Р. В. С. пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4