РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Перник, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети май през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от В. А. С. ЕГН **********
чрез адв. П. А. от АК –***, срещу решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по
описа на РС-Трън, с което са отхвърлени предявените от О. С. С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с
адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *** /конституирани на основание
чл.227 ал.1 ГПК с определение №48/13.03.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-
Трън на мястото на първоначалния ищец А.А.С. ЕГН **********, починал на ***/
срещу В. З. Х., ЕГН: ********** и с постоянен адрес: ***, искове с правно основание
чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците О. С. С., В. А. С., А. А. С. и
А. А. А., сумата от 800 лева за използваните през двете години - 2022г. и 2023г.
земеделски земи за пасбища, с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030, находящи
се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, и имот № 034013, находящ
се в землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.*** с обща площ от двадесет
декара.
С молба от 28.03.2025 г. ищците О. С. С., А. А. С. и А. А. А. са заявили по реда и в
срока по чл. 265, ал. 1 ГПК желанието си да се присъединят към подадената от В. С.
1
въззивна жалба.
С определение рег.№ 233/11.04.2025 г. О. С. С., А. А. С. и А. А. А. са конституирани
като въззивници към въззивна жалба вх.№1621/11.11.2024 г., подадена от В. А. С.
срещу решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС Трън.
Във въззивната жалба се излагат съображения, въз основа на които жалбоподателят
твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно и в противоречие
с материалния закон районният съд е приел, че по делото не са налице предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение. Поддържа, че за стопанската 2021 г. -
2022 г. ответната страна се позовава на договор за наем, за който се твърди, че не носи
подписа на първоначалния ищец А.С.. По отношение на стопанската 2022 г.-2023 г.
поддържа, че, независимо от представения договор за наем с третото неучастващо по
делото лице- И.И., братовчед на първоначалния ищец А.С., то първоначалният ищец
А.С. се бил регистрирал като земеделски стопанин по отношение на недвижимите
имоти с идентификатори, посочени в исковата молба, за два от които бил депозирал и
декларации по чл.69ал.1 ППЗСПЗЗ със заявено желание за неучастие в масиви за
ползване на земеделски имоти. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за
отхвърляне на исковете. Извън срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна чрез
адв. И. В. от АК-Перник е изразила становище за неоснователност на жалбата, като е
изложила подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното
първоинстанционно решение.
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат
изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираната
въззивна жалба.
Страните претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като въззивникът В. С. прави възражение за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън e образувано по искова
молба, подадена от А.А.С., ЕГН: **********, адрес: ***, против В. З. Х., ЕГН:
********** и с постоянен адрес: ***. В хода на процеса ищецът е починал и на
основание чл.227 ГПК вместо него са конституирани неговите законни наследници: О.
С. С., с ЕГН ********** – съпруга, с адрес: ***, и дъщерите му В. А. С., с ЕГН
**********, с адрес: ***; А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН
**********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че през 2022г. и 2023г. ответникът ползвал земеделски земи, тяхна
собственост с номера с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в
2
землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, и имот № 034013, находящ се в
землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, с обща площ от двадесет
декара, без съгласието им и без правно основание, за пасища на животните, които
притежава (стадо от крави). За използването на процесните земи за пасища ответникът
им дължи по 20 лева на декар или 400 лева за всяка една стопанска година, през която
е ползвал процесните земи, или общо 800 лева за двете години. Поради тази причина
за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за неоснователно
обогатяване за ползвани земеделски земи в землището на с.***. Искането на ищците е
да бъде осъден ответникът да им заплати сумата от 800 лева за използваните през
двете години -2022 г. и 2023 г. земеделски земи за пасбища с обща площ от 20 дка,
находящи се в землището на ***, местността „***“, тяхна собственост,
представляващи имоти с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030 и имот №
034013, находящ се в землището на ***, местност „***“.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника, но в проведеното първо
по ред открито съдебно заседание пред районния съд същият се е явил лично и с
адв.В. от АК –Перник, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани и да възложи разноските по делото на
ищците.
В хода на производството пред първата инстанция по делото са представени и приети
скица № 278/08.04.1997г.; скица №279/08.04.1997г.; скица № 269/08.04.1997г.; скица №
402/20.04.2015г., скица №403/20.04.2015г. и скица № 404/20.04.2015г. на имоти,
находящи се в землището на с.***, местностите „***“ и „***“, за които е посочено, че
са собственост на наследници на А. С.Г., съгласно решение № 31-1 от 20.05.1997г. на
ПК- Трън; писмо-справка рег.№ РД-12-02-3469-1/16.07.2024г. от Общинска служба
„Земеделие“ гр.Трън, от което се установява, че за стопанската 2021-2022г. в службата
е регистриран договор за наем за срок от една година, сключен между наследодателя
на ищците А.А.С. и ответника В. З. Х. за 8 броя имоти, между тях и за 5-те процесни
имота с идентификатори както следва: № 48249.33.24, № 48249.33.25, № 48249.33.27,
№ 48249.33.30 и № 48249.34.13. За стопанските 2022/2023г. и 2023/2024г. има
сключени договори за наем на осем броя имоти между ответника и И.И. С., между
които са описани и два от процесните имоти, а именно: № 48249.33.24 и №
48249.34.13. Видно от процесната справка, за стопанската 2021/2022г. има подадена
декларация по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от А.А.С., със заявено желание за неучастие в
масиви за ползване за 9 бр. имоти, между които и два от процесните имоти
№48249.33.24 и 48249.34.13. За стопанските 2022/2023г. и 2023/2024г. са подадени
декларации по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от А.А.С., със заявено желание за неучастие в
масиви за ползване за 13 бр. имоти, между които и петте процесни имота: №
48249.33.24, № 48249.33.25, № 48249.33.27, № 48249.33.30 и № 48249.34.13.
3
Приобщени са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В.Р.Я.,
В. Г.Я. и Н.И.И..
Свидетелката В.Р.Я. информира, че познава имотите, за които се води делото в село
***. Тези ниви са собственост на А.С.. В местността „***“ има един имот, а другите
четири имота са в местността „***“. Повечето са ливади. Според посоченото от
свидетелката от 2021 година целият масив е заграден с електропастир, а В. З. Х. го
ползва за пасбища. Поддържа, че притежаваният от нея недвижим имот се намира в
близко съседство. Свидетелката твърди, че цялата падина е заградена, не само имотите
на А.С.. В местността „***“ А.С. има четири имота и в местността „***“ един имот.
Местността „***“ е близо до местността „***“. Сега от три години тези пасбища се
ползват от ответника В. Х., а преди това ги е ползвал А.С., бащата на В. С.. Преди да
се поставят електропастирите, А.С. е имал договори с други лица. В заградената
местност има и гора, за която свидетелката посочва, че не знае чия собственост е.
Свидетелката поддържа, че не знае А.С. да е давал имоти на В. Х.. Не са обсъждали с
А.С. това, че има заграждане с електропастир. Когато ответникът ги заградил, А.С. и
казал, че е недоволен, че е заградено. Оплаквал се, че имал круши, но не можел да си
набере.
В показанията си свидетелят В. Г.Я., съпруг на св.В.Я., твърди, че познава имотите на
А.С., а именно в местността „***“ един имот и четири имота в местността „***“ в
село ***, но не знае с точност тяхната площ. За едната ливада посочва, че е около 6
декара, другите били по-малки. Според свидетеля имотите са на А.А.С., който
приживе ги ползвал. Понастоящем свидетелят посочва, че тези ниви са заградени с
електропастир от ответника В. З., което станало в периода 2021г. -2022 г. Свидетелят
посочва, че не знае дали ответникът е имал договори с някой от собствениците на
имотите, но мисли, че с А.С. няма договори. Около 200 декара в местността „***“,
почти всичко е заградено. Цялата територия представлявала пасбища. Имало и гора,
която също е заградена. Двете местности- „***“ и „***“, били една до друга.
Свидетелят не е обикалял този електропастир, защото не са в добри отношения с
ответника, но е сигурен, че местността е оградена отвсякъде. Местността „***“ била
на 200 метра от неговата къща.
В показанията си св. Н.И.И. инофрмира, че познава ищцата В. С.. Съпругът на
свидетелката има роднинска връзка с нея. Свекърът на свидетелката - И.И. С. и бащата
на В. А. С.-А.А.С. са първи братовчеди, които имат общи имоти в село ***. Имат един
имот, който се води на техния дядо. Посочва, че знае къде са процесните имоти, като
навежда, че от около три години тези имоти се ползват от ответника В. Х., като за две
земеделски години има договори между ответника и нейния свекър. Свидетелката
поддържа, че предмет на тези договори са осем земеделски имота, като процесните
имоти влизат в това число. А.С. дошъл да държи сметка на свекър й защо е дал
4
процесните имоти да се обработват от ответника. Свидетелката присъствала на този
разговор. Свидетелката поддържа, че едната дъщеря на А. – А., е подписала вместо
баща си първия договор за стопанската 2021 г. -2022 г. През следващата година свекър
й решил да подпише договор с ответника. Имотите не били делени. Те са на общия
наследодател А. Г.. Чула, че бащата на В. е бил регистриран като земеделски
производител, но документ не е видяла. Свидетелката е виждала договорите, които са
подписани между свекъра й и ответника, но не е видяла сумите, посочени в тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност съдът намира следното:
Предмет на настоящия инстанционен въззивен контрол е обжалваното съдебно
решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън, с което са
отхвърлени предявените от О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН
**********, с адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН
**********, с адрес: *** /конституирани на основание чл.227 ал.1 ГПК с определение
№48/13.03.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на РС-Трън на мястото на
първоначалния ищец А.А.С. ЕГН **********, починал на ***/ срещу В. З. Х., ЕГН:
********** и с постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищците О. С. С., В. А. С., А. А. С. и А. А. А.,
сумата от 800 лева за използваните през двете години - 2022г. и 2023г. земеделски
земи за пасбища, с № 033024, № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в
землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.***, и имот № 034013, находящ се в
землището на с.***, местност „***“, общ.***, обл.*** с обща площ от двадесет декара.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че от страна на
ищците не са доказани квотите в съсобствеността по отношение на процесните
недвижими имоти, доколкото от доказателствата по делото се установява, че същите
са възстановени на наследници на А. С.Г.. Районният съд е приел, че А. С.Г. е дядо на
наследодателя на ищците А.А.С., като от събраните по делото доказателства е приел за
установено, че А. Г. има още един наследник в лицето третото неучастващо лице- И.И.
С.. Приел е, че исковата претенция не е доказана и по размер, доколкото по делото не
са представени доказателства за размера на средномесечния пазарен наем за вещта за
съответния период от време. Прието е, че ответникът обаче е провел пълно и главно
доказване на правоизключващия факт, а именно, че е ползвал процесните имоти на
правно основание договор за наем с другия сънаследник.
5
Настоящият съдебен състав не споделя становището, изразено във въззивната жалба,
че първоинстанционното решение се явява недопустимо, поради това, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл с неприсъствено решение на основание
чл.239 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът
вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. В настоящия случай в първото проведено по делото открито съдебно
заседание на 25.04.2024 г. ответникът В. Х. се е явил лично и с адв. В. от АК-Перник,
поради което и не са били налице кумулативно изискуемите предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по отношение на него.
Съдебната практика относно правната квалификация на иска за парично
овъзмездяване на собственика, лишен за определен период от време от владението и
ползването на собствената си вещ от друго лице – несобственик, което без основание
упражнява фактическа власт върху нея /владелец или държател/, е константна и трайно
установена. Тя еднозначно приема, че тези отношения се уреждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване, защото се характеризират именно с неоснователно
разместване на имуществени блага от един патримониум в друг. При тези отношения
от едни и същи факти, а именно- упражняването на фактическа власт и ползването без
основание от страна на несобственика – ответник на собствената на ищеца вещ,
произтичат както обедняването на ищеца, изразяващо се в лишаването му от
възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго
през процесния период, така и обогатяването на ответника, изразяващо се в
спестяването на разходи за наем за ползването на процесната вещ през исковия период
от време. Както обедняването на ищеца, така и обогатяването на ответника, се
съизмеряват със средната пазарна наемна цена за процесната вещ през исковия период
от време.
Следователно основателността на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на процесния имот се обуславя от
доказване от него на следните правопораждащи материалното му право факти:
правото му на собственост върху имота; фактическо ползване на имота от ответниците;
размера на обедняването. За възникване на вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД /за разлика
от вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС/ покана не е необходима /Решение № 298/14.12.2011 г.
по гр. д. № 1502/10 г. на ВКС, ІІ ГО/. При установяване на горните факти в тежест на
ответника е да докаже заплащане на обезщетение за ползването, респ. наличие на
основание за ползването на имота през съответния период.
За да бъде прието, че е възникнало твърдяното от ищеца основание за заплащане на
6
процесната сума, в тежест на ищците по предявения иск е при условията на пълно и
главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК да докажат, че техният
наследодател е бил собственик на процесните недвижими имоти. При правилно
разпределена доказателствена тежест с доклада на районния съд, обявен за
окончателен без възражения в проведеното на 12.06.2024 г. открито съдебно заседание,
от ищците по делото пред първата инстанция не са представени доказателства
/решение на ОСЗ- Трън, удостоверение за наследници на А. С.Г. и др./, които да
позволят да бъде направен безспорен и категоричен извод по отношение на
твърденията им, че техният наследодател е единствен собственик на процесните
недвижими имоти, поради което и същият е останал недоказан в хода на
производството. Представените пред въззивния съд писмени доказателства –
регистрационна карта на земеделски стопанин на името на А.С., анкетна карта за
регистрация на земеделски стопанин, опис –декларация на земеделски земи на името
на И.А. С., карти на блокове на земеделското стопанство, за които не се сочат
изключенията по чл.266 ал.1 и ал.2 ГПК, освен преклудирани, не са и от естество да
докажат горните твърдения. Доколкото от ответната страна не се оспорва, че
наследодателят на ищците, като наследник на А.А. от общия наследодател А. С.Г., е
собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти, то съдът намира за установено, че същите
са съсобствени между наследодателя на ищците и третото неучастващо по делото лице
И.И. С. при равни квоти. Следва да се подчертае в тази връзка, че липсва презумпция,
че неподаването на отговор в срока по чл.131 от ГПК прави иска основателен или че
освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 от ГПК.
По въпроса за връзката между обедняването и обогатяването при предявен иск по чл.
59 ЗЗД от лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижима вещ и лишено от
възможността да я ползва, срещу наемателя на вещта по сключен с трето лице–
несобственик договор за наем и по въпроса налице ли е обогатяване по смисъла на чл.
59, ал. 1 ЗЗД за сметка на действителния собственик на имота в полза на наемателя,
ползвал имота и заплащал наемна цена по сключен с несобственик договор за наем, е
налице установена практика на ВКС, обективирана в решение № 79 от 7.07.2020 г. по
гр. д. № 2688/2019 г. на III г. о. и решение № 60100 от 14.07.2022 г. по т. д. № 165/2020
г. на I т. о. В първото решение е изложено, че в задължителната и трайна практика на
ВС и ВКС се приема, че когато липсва друга възможност за правна защита, а е
увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД; че връзката между
обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки
отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването
на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, като в тежест на
ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването
7
и обогатяването; когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той
пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта
независимо от това, по какъв начин той владее вещта– лично или чрез другиго и
независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ
възмездно или безвъзмездно; наемателят по сключен с несобственик договор за наем
на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание,
докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на вещта
и в този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем се
обогатява на договорно основание и не дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД за
ползването на вещта нито на насрещната страна по договора, нито на лицата, които
претендират права върху предмета на договора, щом по отношение на тези лица е
налице противопоставимо правно основание за държането на чуждата вещ. По
съществото на спора, съставът на ВКС е приел, че обедняването на ищеца е свързано с
обогатяването на наемодателя- несобственик, сключил договора за наем, по който е
получавана наемна цена за обекта. Именно наемодателят реализира ползите от имота
/обогатява се/, като го владее /държи/ чрез ответника– наемател, комуто го е
предоставил за ползване на възмездно основание, а невладеещият собственик се
обеднява, поради невъзможността да ползва вещта и да получава доходи от нея.
Поради това, за периода на действие на договора за наем, без правно основание е
обогатяването на наемодателя спрямо собственика на имота. Наемателят– ответник
държи имота за наемодателя си, а ако извлича ползи, се обогатява на договорно
основание, т. е. обедняването на ищеца не е свързано с неоснователно и без правно
основание обогатяване на ответника-наемател, тъй като не се установява обедняването
и обогатяването да произтичат от един общ или от обща група факти. Пропуснатите от
ищеца ползи във връзка с невъзможността да ползва вещта са реализирани от
наемодателя, предоставил възмездно държането на чуждата вещ на ответника-
наемател, поради което именно наемодателя, а не наемателя на имота е
материалноправно легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Във второто от посочените решения ВКС е изложил съображения, че когато
собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но когато
вещта се намира във фактическата власт на друго лице, което е предоставило
ползването й на наемател, последният се явява държател, който се обогатява от
ползването на вещта на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена
претенция от собственика за връщане на вещта. Релевантната връзка между
обогатяването и обедняването в този случай е в отношенията между собственика на
вещта и лицето, предоставило ползването й на наемателя, тъй като именно това лице,
получавайки уговорената наемна цена, се е обогатило, без да е собственик на вещта,
но реализирайки ползите от нея. Без правно основание следователно се явява
обогатяването на наемодателя за сметка на собственика, тъй като той извлича полза от
8
имота на договорно основание, като на обогатяването с тази полза съответства
обедняването му със заплатената наемна цена. От тази гледна точка пропуснатите от
собственика ползи се реализират не от наемателя, а от наемодателя, който именно се
обогатява за сметка на собственика. Посочената съдебна практика приема, че за
основателността на облигационния иск по чл. 59 ЗЗД следва да е налице връзка между
обедняването на ищеца– собственик на вещта и обогатяването на ответника– наемател
по сключен договор за наем с трето лице- несобственик и приема, че такава връзка ще
бъде налице само когато ответника– наемател си спестява разходи, ползвайки имота
без да заплаща наемна цена. Когато обаче тази наемна цена се заплаща на трето лице,
се обогатява именно това трето лице, а не ползвателят и съответно връзката
съществува между неговото обогатяване и обедняването на ищеца, поради което искът
по чл. 59 ЗЗД срещу ползвателя в този случай е неоснователен и това не означава, че
договорът за наем, сключен с несобственик на вещта, се противопоставя на вещното
правото /разбирано като правомощие да владее имота/ на действителния собственик, а
води до извода, че по отношение на наемателя не е осъществен фактическия състав на
чл. 59 ЗЗД. В този смисъл са и разрешенията, дадени от ВКС по идентични казуси - гр.
д. № 1928/2018 г. на IV г. о., гр. д. № 2535/2019 г. на III г. о., гр. д. № 4081/2019 г. на IV
г. о. и гр. д. № 3726/2021 г. на III г. о.
На фона на горното въззивният съд намира, че по отношение на два от процесните
имоти, за които от представената справка рег.№ РД-12-02-3469-1/16.07.2024г. от
Общинска служба „Земеделие“ гр.Трън се установява, че са отдадени под наем от И.И.
С. на ответника В. З. Х., а именно ПИ с идентификатор № 48249.33.24 и №
48249.34.13, искът с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е изцяло неоснователен и следва
да бъде отхвърлен за сумата в размер на 251,40 лв., представляваща размера на
претендираното обезщетение от по 20 лв. за декар, изчислен съобразно посочената
площ в приложените към исковата молба скица № 278/08.04.1997г. и скица
№279/08.04.1997 г. В тази връзка съдът съобразява, че от ответника в срока по чл.131
ГПК не е оспорен размерът на претендираното обезщетение за неоснователно
обогатяване от по 20 лв. за декар.
За разликата до пълния претендиран размер от 800 лв. предявените искове се явяват
основателни за сумата в размер на общо 274,30 лв., представляваща припадащата се на
наследодателя на ищците наследствена част, доколкото по отношение на поземлените
имоти № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в землището на с.***, местност
„***“, общ.***, обл.***, не се установява да е налице сключен договор за наем с
втория съсобственик И.И. С., видно отново от представената справка рег.№ РД-12-02-
3469-1/16.07.2024г. от Общинска служба „Земеделие“ гр.Трън, поради което и на
ищците следва да бъде присъдена посочената сума съобразно наследствените им квоти
от по ¼ ид.ч. Изложените във въззивната жалба доводи досежно сключения между
наследодателя на ищците А.С. и ответника договор за наем на процесните недвижими
9
имоти за стопанската 2022 г. с твърдението, че същият не бил подписан от
наследодателя на ищците, са неотносими към предмета на настоящето производство,
доколкото между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че същият е прекратен от наследодателя на ищците с уведомление.
Твърденията във въззивната жалба досежно депозираните от наследодателя на ищците
декларации по чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ от А.А.С., със заявено желание за неучастие в
масиви за ползване за процесните имоти също се явяват неотносими, доколкото целта
на нормите от гл. Va ЗСПЗЗ e да обезпечат ефективното ползване на земеделските земи
и подпомагане на земеделските стопани от европейските фондове (решение № 60077
от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2020 г., I г. о.). С процедурата по създаване на
масиви за ползване тази цел се постига посредством усвояване на пустеещите земи и
уедряване на блоковете, обработвани от отделните стопани, като собствениците на
земеделски земи декларират в ОСЗ по местонахождението на имотите формата на
стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите (чл. 69 ППЗСПЗЗ), а в
случай, че не желаят имотите или някои от тях да се включват в масивите, те посочват
изрично това обстоятелство в декларация.
С оглед изложеното, предявените искове се явяват частично основателни, като сумите
се дължат разделно, съобразно наследствените квоти на ищците.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. З. Х. следва да бъде осъден да заплати на О. С. С., В.
А. С., А. А. С. и А. А. А. сумата от 17,14 лв., представляваща дължими разноски за
държавна такса в първоинстанционното производство, както и на В. А. С. сумата в
размер на 156 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство
и сумата от 130 лв., представляваща дължими разноски /за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение/ във въззивното производство, съобразно уважената част
от исковете.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени О. С. С., В. А. С., А. А. С. и А.
А. А. да заплатят на ответника сумите в размер на от по 295,71 лв. разноски за платено
адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция съобразно
отхвърлената част от иска, като съдът приема за частично основателно релевираното
възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от по 1200 лв. за
всяка инстанция и на основание чл.78 ал.5 ГПК с оглед фактическата и правна
сложност на делото намалява същото до сумата от по 450 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд- Перник
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ изцяло решение №46/21.10.2024 г. по гр.д.№226/2023 г. по описа на
РС-Трън, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.59 ал.1 ЗЗД на О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН
**********, с адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на общо 274,30 лв., представляваща
обезщетение за използваните през двете години - 2022г. и 2023г., земеделски земи за
пасбища, с № 033025, № 033027, и № 033030, находящи се в землището на с.***,
местност „***“, общ.***, обл.*** при условията на разделност с оглед дяловете им в
съсобствеността или сумата от по 68,58 лв. на всеки от ищците, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.59 ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от общо 800 лв.
или за сумата в размер на по 200 лв. за всеки от ищците, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на О.
С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, А. А.
С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 17,14 лв., представляваща дължими разноски за държавна такса в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на В.
А. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 156 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата от 130 лв.,
представляваща дължими разноски /за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение/ във въззивното производство.
ОСЪЖДА О. С. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, В. А. С., с ЕГН **********, с
адрес: ***, А. А. С., с ЕГН **********, с адрес: *** и А. А. А., с ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. З. Х., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** сумата
от 295,71 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство и сумата от 295,71 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11