Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък,02.12.2021г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно
отделение, четвърти състав,в публично заседание на двадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска
Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №309/ 2021г. по
описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №349а-1/25.02.2021 г. на началник отдел „Охранителна
полиция“ при ОДМВР-Стара Загора, с което на „Б.“АД със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от К.А.К., на основание чл.72,ал.1 от ЗЧОД, e била
наложена имуществена санкция в размер на 10000/десет хиляди/ лв.
Недоволен
от издаденото наказателно постановление е останал представляващият дружеството К.А.К.,
който чрез упълномощен от него адвокат го е обжалвал. Излагат се доводи, че са
допуснати нарушения на материално правните и процесуално правните норми, които
са довели до установяване на фактическа обстановка, различна от действителната
такава и констатиране от АНО на нарушение, за което жалбоподателя, чрез
ангажирания от него процесуален представител, твърди, че не е извършил. Молят
съдебния състав да отмени издаденото НП. В с.з. дружеството-жалбоподател се
представлява от адвокат П.К., който поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна- ОДМВР-С.З.се представлява в с.з. от юрисконсулт, който изрази становище
за неоснователност на жалбата и намира обжалваното наказателно постановление за
законосъобразно и правилно. Моли съда да го потвърди като такова.
Актосъставителят
П. М. и свидетелката Т.А.се явяват в съдебно заседание и депозират показания, с
които изцяло потвърждават отразената в АУАН и в издаденото въз основа на него
НП фактическа обстановка.
Въззивният съд, съобразявайки събраните
доказателства по делото, намира за установено
следното:
НП е било връчено на жалбоподателя на 08.03.3021г., а жалбата е била
заведена пред АНО на 12.03.2021г., т.е. последната е подадена в законовия
седемдневен срок от получаването й, поради което следва да се разгледа по
същество.
Акт
за установяване на административно нарушение №349а-1/ 22.01.2021г. е бил съставен
от В.О.Г., на длъжност полицейски инспектор в КОС, сектор „Охрана на
обществения ред и териториална полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ на ОДМВР-С.З.против
въззивника, за това, че на 05.11.2020г., около 11.15ч., в обект „Б.“АД, ***,
при извършена проверка от служители на „контрол на общоопасните средства“,
сектор „опазване на обществения ред и териториална полиция“ в отдел
„охранителна полиция“ на областна дирекция на министерството на вътрешните
работи-С.З.в изпълнение на функции по контрол върху частната охранителна
дейност, съгласно член 71, алинея 1 от закона за частната охранителна дейност,
заповед №3493-1208/ 13.04.2018г. на директора ОДМВР Стара Загора, било установено
следното: „Б.“АД, ЕИК *****извършвало частна охранителна дейност- самоохрана,
по смисъла на чл.5,ал.1,т.4, във връзка с чл.2,ал.3,т.1 от ЗЧОД, състояща се в
самоохрана на имуществото на „Б.“АД, ***, чрез извършване на видеонаблюдение и
осигуряване на пропускателен режим на лица и превозни средства по смисъла на
чл.22,ал.2 от ЗЧОД без да е получило лиценз по надлежния ред, съгласно
изискванията на ЗЧОД. Дейността по самоохрана се осъществявала чрез служители
на дружеството, като в момента на проверката конкретно от М.К.С., ЕГН **********,
установена в обособено помещение на централния портал в „Б.“АД.
В самия
АУАН е отбелязано още, че горните обстоятелства се подкрепяли от съставения
констативен протокол, неразделна част от ДЗ с УРИ №349р-27428/ 05.11.2020г. по
описа на ОДМВР-Стара Загора, сведения от Г.Г.Г., М.К.С., адв.И.Б., нотариален
акт №142/ 2017г. за констатиране право на собственост върху недвижим имот за „Б.“АД
***, заверени копия на страници от дневник за посещение на външни лица-13бр.,
заверено копие на допълнително споразумение към трудов договор №21/
01.03.2000г. и заверено копие на трудов
договор №21/01.03.2000г., длъжностна характеристика към него за М.С.и др.,
както и че същото задължение е предвидено в чл.4,ал.1 от
ЗЧОД- частната охранителна дейност се извършва само след получаване на лиценз
по реда на ЗЧОД. Уточнено е още, че за това деяние дружеството-жалбоподател е
нарушило чл.4,ал.1, във връзка с чл.5,ал.1,т.4, във връзка с чл.2,ал.3,т.1 от
Закона за частната охранителна дейност, за което е предвидено и наказание в
чл.72, ал.1 от ЗЧОД, на което основание е санкциониран нарушителя.
Жалбата
е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок
по ал.2 от тази разпоредба, от легитимиран субект/срещу който е издадено
атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен
съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Представителят
на дружеството К.А.К. е подписал АУАН, като е посочил, че ще направи възражение
в законовия срок.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото бяха изслушани, освен
актосъставителят В.Г., лицата П. М., С.К., Г. Г., Г.Г. и М.С.. В показанията си
пред съда първите двама свидетели единодушно твърдят, че последния от тях бил
извършвал действия по охрана на обекта, докато останалите заявиха категорично
точно обратното.
Съдът
намира показанията на свидетелите Г. и М. за правдиви, но счита, че съдържащите
се в тях изводи са неправилни, тъй като са изградени върху превратното
тълкуване на описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства. Например- в акта и в
наказателното постановление декларативно е посочено, че констатациите се
подкрепяли от представени по преписката документи, между които: трудов договор
№21/ 01.03. 2000г., допълнително споразумение към него и длъжностна
характеристика на М.С., без обаче изобщо да се коментира или да се вземе
предвид тяхното съдържание, което от своя страна напълно противоречи на
направените изводи.
Показанията на другите четирима
свидетели съдът приема за непротиворечиви, логични, последователни, отразяващи
личните им възприятия и изцяло кореспондиращи помежду си, както и със събрания
по делото доказателствен материал.
Видно от сключено между „Б.“АД и М.С.допълнително
споразумение към трудов договор №21/01.03.2000г. последната е била назначена на
длъжност портиер.
От длъжностната характеристика и от
извлечение от дневника за посещение на външни лица, се установява, че сред
основните задължения на М.С.са били да осъществява пропускателния режим и видеонаблюдението
в „Б.“ООД, но не и да е имала охранителна функция.
Изобщо поведението на 62-годишната по
време на проверката жена е несъставомерно на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството. Нещо повече- отделно от това, че функцията на
посоченото лице е доказано неохранителна, липсва и нарушение.
Съставът на деянието, вменено на
дружеството, визира следното: „Който извършва дейност по чл.5 без лиценз или
без удостоверяване по чл.2,ал.2,т.2, се наказва…“ със съответното административно
наказание. В процесната хипотеза органът е визирал разпоредбата на чл.5,ал.1,т.4
от ЗЧОД- самоохрана на имущество на търговци или юридически лица, видно от
мотивите на НП. За да е съставомерно описаното деяние следва да се докаже, че
дружеството е осъществило дейност по самоохрана чрез назначаване на визираното
лице на длъжност „пазач“ или „охранител“. Дефиницията на „самоохрана“ по
смисъла на ЗЧОС е дадена в чл.11 от същия закон и гласи: „Самоохраната на
имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители
на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено
за охрана“. Иначе казано не е достатъчно наличието на длъжност „охранител“ в
длъжностното разписание на определено дружество, което да обоснове необходимост
от лицензирането му по реда на ЗЧОД,а да е съставомерно вмененото на
жалбоподателя деяние е необходимо да се докаже, че това дружество има
самостоятелно структурно звено в състава си, с такъв предмет на дейност.(в тази
посока са Решение №496/15.01.2014г. по АД №3725/2013г. на ВАС, Решение
№1419/01.03.2013г. по АД №11540/2012г. на АССГ и др.). От данните по делото
обаче не може да се изведе извод за наличие на каквото и да е звено в рамките
на дружеството, още по-малко с предмет на дейност „охрана“. Описаното в АУАН и
НП действие не отговаря на хипотезата на
чл.4,ал.1 от ЗЧОД и не съставлява нарушение. Именно неналичието/липсата/ на
коментираната част от изпълнителното деяние прави невъзможно извършеното от
дружеството-жалбоподател да се квалифицира като нарушение на ЗЧОД.
За
пълнота на изложението съдът намира за наложително да отбележи и че
санкционираното дружество, на 01.01.2018г., е сключило договор с „Т.“ЕООД гр.С.З.за
цялостна охрана на обекта му в гр.Г., ул.„П.“№37, за което са приложени и
доказателства за месечни плащания по договора. Наличието им прави логически
необосновано назначаването на физическо лице да осъществява „самоохрана“ на
имуществото на дружеството-жалбоподател, още по-малко това да се извършва от жена
на 62-годишна възраст.
С оглед
на гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за основателна, поради
което същата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателното постановление-
да се отмени, като незаконосъобразно.
С оглед
изхода на спора и според правилата на чл.63,ал.5 от ЗАНН, АНО следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1560(хиляда
петстотин и шестдесет) лева.
Предвид
изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №349а-1/25.02.2021
г. издадено от началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора, с
което на „Б.“АД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ****,
представлявано от К.А.К., ЕГН **********, е
наложена имуществена санкция в размер на 10000/десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА
ОДМВР-С.З.да заплати на „Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***,ЕИК ****,
представлявано от К.А.К., ЕГН **********, сума в размер на 1560(хиляда
петстотин и шестдесет) лева, платена от същото за упълномощаване на негов
процесуален представител- адвокат П.К. *** по АН дело №309/ 2021г. по описа на
Районен съд-Казанлък.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и
мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: