№ 539
гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000502676 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4309 от 16.07.2024 год., постановено по гр.д.№ 5508/2023 год. по описа на
СГС, ГО, 28-ми състав, ЗД „Бул Инс” АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
да заплати на Р. А. Н. сумата от 80 000 лева, представляващи обезщетение на причинени
неимуществени вреди и сумата от 3 273.84 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 10.11.2022 год., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане, като искът за неимуществените вреди е отхвърлен до пълния
предявен размер от 100 000 лева. С решението са разпределени и разноските между
страните.
Решението е обжалвано от ищеца Р. А. Н., чрез процесуален представител, в частта с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 80 000 лева до пълния размер от
100 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и не е в състояние да
компенсира търпените болки и страдания. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и постанови ново, с което искът за причинените неимуществени вреди бъде уважен
изцяло, като претендира и разноските по делото.
Въззиваемият ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуален представител оспорва наведените по
жалбата оплаквания, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски по представен списък.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи размерът на присъденото от първоинстанционният
съд обезщетение.
Ищецът Р. А. Н. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
10.11.2022 год. и причинено виновно от водача В. Н., който е управлявал лек автомобил
„Джип Чероки” с ДК № ********. Ответникът е застраховател на гражданската отговорност
на делинквента. Механизмът на произшествието, противоправното поведение на водача Н.,
телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с произшествието са
установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са безспорни пред
настоящата.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд комплексна експертиза, в медицинската й част,
която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че
ищеца вследствие на произшествието е получил охлузвания и кръвонасядане в лява челна
област; компресионна травма на 4-ти лумбален прешлен; контузия на гръден кош и на
гръдната кост, изискваща оперативно лечение; фрактура на 5-то и 7-мо ребра вляво;
счупване на ацетабулума вляво /фрактура на таза/, наложил оперативна интервенция чрез
открито наместване на фрактурата с вътрешна метална фиксация; оток и кръвонасядане в
областта на тазобедрените стави и илиачните кости; голям подкожен хематом вдясно от
корема към бедрото с малка охлузна рана. Установява се, че е търпял по-интензивните болки
в първите 15 дни, в периода след операцията на компресионната фрактура на 4-ти лумбален
прешлен и след операцията на крилото на лявата илиачна кост, които болки обаче
продължават, макар и в по-ниска степен, в продължение на до 6 месеца. Общият
възстановителен период е от около шест месеца, като през първите 3 месеца е бил на легло, а
след това е започнал да ходи с проходилка. Интензивните болки са били през първите 15
дни. При осъществения личен преглед е установено, че в областта на лявото крило на таза е
налице оперативен белег с дължина 18 см. Към момента състоянието му е стабилизирано, но
за в бъдеще ще има болки от ревматоиден характер в областта на получените фрактури,
които не представляват опасност за здравето.
2
От разпитания пред първоинстанциония съд свидетел Н. Н., съпруга на ищеца, чийто
показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че след изписването му от
болницата, лечението продължило в домашни условия, където в продължение на четири
месеца е бил напълно обездвижен, след което са започнали да го изправят. През тези четири
месеца се е нуждаел от постоянни грижи в ежедневното си обслужване. Наложило се през м.
декември да се консултира с психиатър, който му назначил медикаментозна терапия, тъй
като ищецът имал неспокоен сън и постоянно бълнувал и се събуждал. След петия месец
започнали да изправят ищеца и да го слагат на санитарния стол, като след четвъртия месец е
използвал още 2-3 месеца проходилка, за да може да се придвижва.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП – ноември 2022 г., лимитите на
отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване и не на последно място
съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 80 000 лева адекватно ще
обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част. В необжалваната осъдителна част
решението е влязло в сила.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника адвокатско възнаграждение, което съдът определя на сумата от 1 000
лева, съобразявайки материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и
извършените процесуални действия пред въззивния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4309 от 16.07.2024 год., постановено по гр.д.№ 5508/2023 год.
по описа на СГС, ГО, 28-ми състав.
ОСЪЖДА Р. А. Н. да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 1 000 лева, разноски пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4