№ 358
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело №
20251001000244 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 123454/27.12.2024 г., на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Козлодуй, п.к. 3320
срещу Решение № 1704/06.12.2024 г., по т.д. № 1895/2022 г., на СГС, ТО,
VI-17 с., с коeто са отхвърлени обективно кумулативно съединени искове
за осъждане на „АДЕН ГРУП” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК „Люлин 7“, бул. „Петър Дертлиев“, № 42, ет. 3,
офис 19, да заплати следните суми: - 69400.00 лв., неустойка за забавено
изпълнение на задължение по чл. 4.2. от приложение № 1 - общи условия, към
Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.3. от приложение
№ 1 - общи условия; - 3450.73 лв., обезщетение за забава върху главницата, за
периода 14.01.2022 г. - 11.07.2022 г.; - 69400.00 лв. неустойка за забавено
изпълнение на задължение по чл. 5.1.2. от Договор за изработка от 24.07.2017
г., дължима на осн. чл. 16.3. от приложение № 1 - общи условия; - 3450.73 лв.
обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. - 11.07.2022
г.; - 2109.15 лв., неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл.
3.2.1. от Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.1. от
приложение № 1 - общи условия, за периода 20.01.2018 г. - 13.11.2018 г.; -
104.87 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. -
11.07.2022 г.; - 2109.15 лв., неустойка за забавено изпълнение на задължение
по чл. 3.2.1. от Договор за изработка от 24.07.2017 г., дължима на осн. чл. 16.1.
от приложение № 1 - общи условия, за периода 20.01.2018 г. - 26.03.2018 г.; -
104.87 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода 14.01.2022 г. -
11.07.2022 г., на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Въззивникът счита, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при съществени протИ.речия на съдопроизводствените правила.
Сочи, че след като с Определение от 21.07.2023 г. съдът приел, че ответникът
не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с протоколно определение
от 18.10.2023 г. неправилно не е дал ход на делото, като приел, че за
управителя на ответника са налице основанията по чл. 142, ал. 2 ГПК, без да
съобрази, че представеният болничен лист не отговаря на изискванията на чл.
18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза и служебно подсетил
ответника и му указал да заяви дали няма някакви искания във връзка с
твърденията си за нередовно призоваване, като се абстрахира от липсата на
искане от страна на ответника за възстановяване на срока, по реда на чл. 64,
ал. 2 ГПК и въпреки това допуснал 2 св. за установяване на обстоятелствата
посочени в молба от 31.10.2023 г. Последната молба неправилно не била
изпратена на ищеца за становище. Твърди, че с протоколно определение от
13.12 2023 г. било допуснато поредното процесуално нарушение като не били
уважени доказателствени искания за ищеца и не били съобразени
обстоятелствата в показанията на разпитаните свидетели, че на адреса
ответникът няма служители. Поредното нарушение от страна на съда било
допуснато с протоколно определение от 31.01.2024 г. като било прието, че
извършеното връчване било нередовно и съдът неправилно бил приложил чл.
47 ГПК и процедура по размяна на книжа не била извършвана. Счита, че
показанията на разпитаните свидетели не могат да опровергаят
отбелязванията на служителя по призоваването, още повече, че производство
по реда на чл. 193 ГПК не било откривано.
Излага оплаквания и по съществото на спора между страните, досежно
възприетото от съда по дължимостта на претендираните от ищеца неустойки
за забавено изпълнение. Счита, че при произнасянето си за погасяване на
претенциите по давност съдът не е отчел факта, че искът е предявен след
образувано и прекратено с указания заповедно производство по заявление от
18.07.2022 г. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на забава при изпълнение на задълженията от страна на
ответника. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване
на предявените искове. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна
„АДЕН ГРУП” ООД, ЕИК ********* депозира отговор вх. №
36237/24.03.2025 г., в който счита, че оплакванията за допуснати процесуални
нарушения от съда във връзка с размяната на книжа по делото, са
неоснователни и необосновани. Излага доводи в подкрепа на възприетото в
постановеното решение по съществото на претенциите за неустойка. Излага
доводи и във връзка с възражението си за протИ.речие на неустойка с добрите
нрави. Счита за неоснователни претенциите за обезщетение за забава.
Представя писмено доказателство и моли същото да бъде прието, тъй като се
намирало в бивш служител на дружеството и едва сега успял да се снабди с
него. По същество изразява становище за правилност на атакуваното решение
и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални
представители, поддържат жалба и отговора по наведените в тях
оплаквания, доводи и съображения.
Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. №
2
67561/18.10.2022 г. на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждането на „АДЕН
ГРУП” ООД, ЕИК *********, да заплати посочените в исковата молба
главници, първите две представляващи неустойка по чл. 16.3. от ОУ към
Договор № *********/24.07.2017 г., третата и четвъртата представляващи
неустойка по чл. 16.1. от ОУ към същия договор за неизпълнение на различни
задължения по договора. Претендира се осъждане на ответника да заплати и
индивидуализираните по период и размер, обезщетения за забава върху всяка
главница, на осн. Чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството на изпълнител
по Договор № *********/24.07.2017 г., с предмет „Проектиране, доставка и
монтаж на нови шкафове на КРУ 6 kV, заменящи старите, намиращи се в
помещения на ДГС – 5,6 GV, GW, GX“ и при уговорено възнаграждение в
размер 694000.00 лв., без ДДС, не изпълнил в срок задълженията си по него.
Така със забава било изпълнено задължението на ответника по чл. 4.2. от ОУ
към договора, като договорите с подизпълнители били сключени съответно с
63 дни първите два – с „Електро Пуск“ ООД и „Комос“ ООД и с 83 дни този с
„ПСС България“ ООД. С оглед на тази забава счита, че ответникът дължи
уговорената в чл. 16.3. от ОУ договорна неустойка, която възлиза на сумата
69400.00 лв.
Още излага, че със забава било изпълнено и задължението на ответника
по чл. 5.1.2. от договора, като входните данни били поискани на 21.11.2017 г. -
109 дни след изтичане на определения срок. Счита, че за това неизпълнение е
приложима също договорната неустойка по чл. 16.3. от ОУ и ответникът
дължи сумата 69400.00 лв.
На следващо място твърди, че ответникът е изпълнил със забава и
задължението си в чл. 3.2.1. от договора - да представи изготвен работен
проект в сроковете и при условията на посочената разпоредба. Твърди, че
макар изискуемият протокол да е получен от него на 19.10.2017 г., работните
проекти за 6 енергоблок и за 5 енергоблок са представени на възложителя след
изтичане на уговорения срок, а именно със закъснение 66 дни, първия и 297
дни - втория. От посоченото извежда, че ответникът дължи още две неустойки
за забавеното изпълнение на това свое задължения, съобр. клаузата на чл.
16.1. от ОУ, които предвид достигането на уговорения максимален размер от
10 % възлизат на сумата от по 2109.15 лв. (изчислени като 10 % от цената за
изготвяне на работен проект за един енергоблок – 21091.50 лв.). Твърди, че за
дължимите неустойки е била изпратена покана от 13.01.2022 г., като
ответникът не ги заплатил, поради което освен дължимите неустойки, дължи и
обезщетение за забава.
Още сочи, че за събирането на дължимите суми било образувано ч.гр.д.
№ 43729/2022 г., на СРС, заявлението по което било отхвърлено и на ищеца
били дадени указания за предявяване на иск, съобр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. На
изложените обстоятелства, които били констатирани от Агенцията за ДФИ в
Доклад от 20.09.2021 г., основава претенциите си.
По реда на чл. 367 ГПК, ответникът „Аден Груп“ ООД, депозира
отговор вх. № 15364/09.02.2024 г., в който оспорва исковете като
неоснователни. От своя страна излага, че уговорената в чл. 16.3. от ОУ
неустойка се дължи само при пълно неизпълнение на задълженията на
изпълнителя, поети със сключения договор, но не и при тяхното забавено
изпълнение, каквото се твърди да е допуснато в случая. Релевира възражение
3
за нищожност на клаузата на чл. 16.3. от ОУ, като счита, че същата протИ.речи
на добрите нрави. Релевира и възражение за погасяване по давност на всички
претендирани вземания за неустойка.
Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с
постановеното Определение № 277/30.04.2025 г., поради което същата
подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което
решението е валидно. Предявените искове са правилно квалифицирани като
такива с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Произнасянето
съответства на заявените за разглеждане осъдителни претенции.
Постановеното решения е и допустимо.
Предвид разясненията по приложение на процесуалния закон, дадени в
т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г., по т. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с
чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по
валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност
относно допуснати нарушения на императивни материално-правни норми от
първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в сезиращите жалби.
Съдът намира, че преди излагане на мотиви по предявените искове
дължи произнасяне по оплакванията на въззивника за допуснати
процесуални нарушения и преценка доколко същите рефлектират върху
правилността на постановеното решение. Съдът намира, че такива
процесуални нарушения не са допуснати. Първото оплакване на въззивника
касае отлагане на делото, без представения от ответника болничен лист да
отговаря на Наредбата за медицинската експертиза (обн., ДВ, бр. 51 от
27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.). Вярно е, че представения от ответника
болничен лист за представляващия го по закон, не съдържа удостоверяване, че
лицето не може да се яви пред съда, след като е било редовно призовано и
съдът е отложил производството, без да проведе първо съдебно заседание.
Отлагане на делото обаче се е налагало и по причина постъпилата молба, в
която се съдържа изявление, че причината да не бъде подаден отговор е
липсата на връчване на исковата молба.
Следващото оплакване на въззивника е, че съдът служебно подсетил
ответника и му указал да заяви дали няма някакви искания във връзка с
твърденията си за нередовно призоваване, като се абстрахира от липсата на
искане от страна на ответника за възстановяване на срока, по реда на чл. 64,
ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че дадените от съда указания са в
съответствие със задължението му да съдейства и напътва страните,
разписано в чл. 7 ГПК. Отделно от посоченото искане за възстановяване на
срок по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК правилно не е било отправено, доколкото
твърденията на ответника са за нарушения, опорочаващи процедурата по
връчване на книжа. Хипотеза, в която срокът за отговор не е могъл да започне
4
да тече, поради което и недопустимо би било възстановяването на срок, който
евентуално не е започнал да тече.
Вярно е, че уточняващата молба вх. № 99868/31.10.2023 г. не е била
връчена на въззивника за становище, а съдът директно е уважил
доказателствените искания на ответника във връзка с призоваването, въпреки
това обаче на въззивника-ищец в проведеното съдебно заседание на
13.12.2023 г. е била дадена възможност и същият е изразил пространно
становище, поради което и правото му на защита не е било нарушено.
Следващото оплакване касае липсата на открито производство по реда
на чл. 193 ГПК и допускане събирането на гласни доказателства. Вярно е, че
съдът не е открил с изрично определение производство по реда на чл. 193
ГПК, за оспорване верността на официалното удостоверително изявление на
длъжностното лице по призоваването, обективирано в съобщение и
уведомление от 16.03.2023 г., такова обаче реално е проведено от
първоинстанционния съд и допуснатите гласни доказателства по искане на
ответника са именно в границите на това производство.
На следващо място, съдът е допуснал до разпит и лицето, извършило
призоваването на адреса на управление, но разпит не е бил проведен, предвид
установените данни, че лицето живее извън страната.
Що се касае до събраните гласни доказателства, посредством разпита на
св. Я. Я. и С. В.-Я., двамата без дела със страните, показанията им следва да
бъдат кредитирани, доколкото са обективни, свързани, последователни и
резултат на непосредствени впечатления. Свидетелите заявяват, че на адреса
на управление на ответното дружество се помещава и техния офис, като двете
дружества ползват един офис. Заявяват, че въпреки, че в офиса няма
служители на ответника, същите ги посещават поне веднъж седмично, като
вземат и носят документи и провеждат срещи в офиса. Нито един от
свидетелите не е виждал на вратата на офиса да е било залепвано
уведомление, като свидетелката Я. заявява, че редовно следи какво се лепи на
таблото във входа. Заявява, че офиса също има табло за залепване на
съобщения, но и там не е имало залепено уведомление. Свидетелите заявяват,
че офиса е отворен в работни дни задължително и всеки ден там има
служители. Заявяват, че адресът е на бизнес-сграда, в която има повече от
деветдесет обекта, до която достъпът е свободен. На сградата има табелки на
фирмите, в т.ч. и на ответника.
Дори да бъде прието, че тези показания не са достатъчни, за да бъде
оборена доказателствената сила на удостоверяването на длъжностното лице
по призоваването, настоящият състав намира, че нарушения на процедурата
по връчване на съдебните книжа на ответника са допуснати. След като
съобщението е върнато в цялост, след като в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК на
адреса на управление на ответника е залепено уведомление, съдът е следвало
да разпореди призоваването да се извърши на съдържащия се в исковата
молба втори адрес на ответника. Вярно, че разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК
сочи, че призоваването на търговци и юридически лица, вписани в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, но в случаите, в които по
делото е посочен и друг адрес на страната, съдът следва да разпореди
съобщение да бъде изпратено на всички адреси налични по делото и, за които
съдът има данни, с оглед осигуряване редовност на призоваването. В случая,
видно от материалите по делото ищецът е посочил и втори адрес на ответника,
като такъв за кореспонденция, а това обстоятелство е признато и от ответника.
5
Поради което и съдът правилно е преценил и постановил, че призоваването на
ответника не е извършено редовно и отново следва да бъде изпратен препис от
исковата молба за отговор.
По съществото на спора. Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предвижда,
че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
като кредиторът може да иска обезщететение и за по-големи вреди. С
неустоечната клауза страните се отклоняват от принципа залегнал в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, като предварително определят размера на
обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид
виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на
неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди.
Следователно неустойката е вид обезщетение за неизпълнение.
По делото не е била спорна валидността и обвързаността на страните от
Договор № *********/24.07.2017 г., както и съдържанието на неговите клаузи.
Договорът е представен и от него се установява, че „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е
възложил на „Аден Груп” ООД проектиране, доставка и монтаж на нови
шкафове на КРУ 6 kV, заменящи старите, намиращи се в помещения на ДГС –
5,6 GV, GW, GX“. За посочената работа било уговорено възнаграждение в
размер 694000.00 лв., без ДДС. Следователно сключеният договор се
подчинява на правилата на договора за изработка. Не е бил повдиган спор
между страните, че неразделна част от договора е представеното и подписано
от страните Приложение № 1, именовано от страните общи условия на
договора. Видно от р. 1 на договора чл. 1.2. страните са пояснили, че
изпълнението на работата, включва следните етапи: - работно проектиране; -
доставка на оборудване и резервни части; - демонтаж на старо оборудване,
монтаж ПНР и въвеждане в експлоатация на новодоставеното оборудване и –
обучение на персонал. Видно от р. 2 е, че страните за посочили как се съотнася
общия размер на възнаграждението към всеки от посочените етапи. По
същият начин е структуриран и р. 3 -–Срокове, като освен общия срок за
изпълнение на дейностите – 18 м., страните са уговорили как този срок се
съотнася към всеки от отделните етапи.
Така в разпоредбата на чл. 3.2.1. страните уговорили, че срокът за
представяне на работен проект е 3 м., считано от датата на уведомяване на
изпълнителя за издаване на протокол за проверка на документите от Дирекция
„Б и К“ преди ПГР на съответния блок. Това е една от клаузите, за които
ищецът твърди да е изпълнена от ответника със закъснение, поради което да
се дължи неустойка.
В р. 5 Права и задължения на изпълнителя, чл. 5.1.2. изпълнителят е
задължен в срок от 10 дни след сключване на договор да поиска писмено
необходимите входни данни за изготвяне на проекта. Забавеното изпълнение
на тази клауза също е предмет на предявените искове.
От представените ОУ се установява, че задължения за страните се
съдържат освен в сключения договор, така и в ОУ. Така в разпоредбата чл.4.2.
от ОУ изпълнителят се задължил да сключи договор за подизпълнение с
посочените в офертата му подизпълнители в срок до 30 дни от сключване на
договора. Това задължение също било изпълнено със забава от страна на
ответника.
Изпълнението на посочените задължения ответникът не е оспорвал да е
забавено. Не са оспорени и посочените от ищеца периоди на забавата.
6
Видно от ОУ към договора е, че в р. 16, страните уговорили
дължимостта на неустойки. Съдът намира, че клаузите са ясни и не се нуждаят
от тълкуване. Така в разпоредбата на чл. 16.1. страните уговорили, че при
неспазване на сроковете по р. 3 от договора, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0.5 % върху стойността на забавеното изпълнение за всеки ден
закъснение, но не повече от 10 % от стойността на дължимото плащане. Също
такава неустойка е уговорена и в чл. 16.2. в тежест на възложителя при
забавено плащане по р. 2. Посочените клаузи са ясни и не поставят под
съмнение волята на страните досежно вида на уговорената с тях неустойка, а
именно - мораторна.
Неустоечната клауза по чл. 16.1. от ОУ се твърди да е влязла в действие,
поради забавеното изпълнение от страна на ответника на задължението му по
чл. 3.2.1. от договора - да представи изготвен работен проект в сроковете и
при условията на посочената разпоредба.
Представено по делото е електронно писмо от 19.10.2017 г., изходящо от
Я. Г., Дирекция „Икономика и финанси“, с което е уведомила ответника, че
проверката на документите е приключила и изпълнението на договора започва
от същата дата. Приложен е и Протокол № 17.30.ОУ. ПРД.211. Представено е
и писмо от същата дата – 19.10.2017 г., с което получаването на Протокола е
потвърдено от ответника. Тези доказателства не са били предмет на
оспорване. Следователно налага се извода, че уговорения срок по чл. 3.2.1.
изтича на 19.01.2018 г.
В тази насока от събраните специални знания се установява, че работни
проекти за 5-ти и 6-ти енергоблок са представени на ищеца съответно на
26.03.2018 г. и на 13.11.2018 г. Следователно забавата на ответника по
отношение на проекта за 5-ти енергоблок е продължила в периода 20.01.2018 г.
– 26.03.2018 г. или това са 66 дни. Забавата по отношение на проекта за 6-ти
енергоблок е продължила в периода 20.01.2018 г. – 13.11.2018 г. или това са
298 дни.
Доколкото обаче страните са уговорили, че работното проектиране е
един цялостен етап, който следва да бъде завършен в срока, посочен в чл.
3.2.1., съдът намира, че в действителност се дължи една неустойка, за
посоченото забавено изпълнение, а не както погрешно се възприема от ищеца
отделна за всеки проект. Следователно и предвид продължителността на
забавата дължима се явява уговорената неустойка в максималния й размер –
10 %, която следва да бъде изчислена върху общата стойност за проектиране –
45840.60 лв., без ДДС, при което стойността й възлиза на сумата 4584.06 лв.
При това положение на разглеждане подлежи релевираното от ответника
възражение за погасяване на неустойката по давност. Съобразно разпоредбата
на чл. 111 ЗЗД, вземанията за неустойки от неизпълнен договор, се погасяват с
изтичане на тригодишна давност. Правилни в тази насока са доводите на
въззивникът, че при преценка на давностния срок следва да бъде съобразено,
че разглежданите искове са предявени в резултат на указания по реда на чл.
415 ГПК, дадени от СРС, 179 с., по ч.гр.д. № 43729/2022 г., първоначално
образувано като ч.гр.д. № 789/2022 г., на РС – Козлодуй. Производството е
образувано по заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, депозирано на
12.07.2022 г. Следователно при отчитане на 3-годишния период на давност, се
налага извода, че всички неустоечни задължения падежирали и изискуеми
преди датата – 12.07.2019 г. са погасени по давност. Дори и горните мотиви да
не бъдат споделени, видно от отбелязването върху исковата молба е, че
7
същата е депозирана за изпращане с товарителница от 17.10.2022 г., т.е.
всички задължения падежирали и изискуеми преди 17.10.2019 г. са обхванати
от погасителна давност. Следователно предявените искове за заплащане на
неустойка, по силата на чл. 16.1. от ОУ ще следва да бъдат отхвърлени на това
основание.
Неустоечната клауза, уговорена в чл. 16.3. от ОУ се твърди да е влязла в
действие, поради допусната забава при изпълнение на задължения на
ответника, по чл. 4.2 от ОУ – да сключи договори за подизпълнение в срок до
30 дни от сключване на договора и по чл. 5.1.2. от договора – в срок от 10 дни
след сключване на договора да поиска писмен онеобходимите входни данни за
изготвяне на проекта.
По отношение на първото задължение не се е спорило между страните,
че договорите за подизпълнение са сключени със забава от 63 дни за
договорите с „Електро Пуск“ ООД и „Комос“ ООД и 83 дни за договора с
„ПСС България“ ООД. По отношение второто задължение не се е спорило
между страните, че данните за изготвяне на проекта са поискани с писмо вх.
№ ЗИД-315/21.11.2017 г., т.е. 109 дни след определения срок.
В резултат от горната забава се твърди да са дължими две неустойки в
размер на по 69400.00 лв., изчислени като 10 % от стойността на договора.
Видно от разпоредбата на чл. 16.3. от ОУ към договора от 24.07.2017 г. е,
че страните са уговорили при виновно неизпълнение на задълженията по
договора, с изключение на случаите по чл. 16.1. и 16.2., неизправната страна
дължи на изправната неустойка в размер на 10 % от стойността на договора.
Видно е, че цитираната хипотеза изрично изключва хипотезите на неустойка
дължими по силата на чл. 16.1. и 16.2., в които както вече бе посочено е
уговорена неустойка, обвързана с допусната забава при изпълнение на
задълженията на коя да е от страните. Следователно, коментираната неустойка
има компенсаторен характер и цели да обезщети вредите не от забавено, а от
пълно неизпълнение на задължение по договора, каквото не се твърди да е
налице, за да бъде обосновано ангажирането на отговорността на ответника да
заплати тази неустойка. Следователно налага се извода, че претенциите на
ищеца, основани на посочената клауза от договора се явяват неоснователни,
поради което не следва да бъдат уважавани.
Недължимостта на главните претенции, предполага недължимост и на
акцесорните такива за обезщетение за забава.
Достигайки до идентичен краен правен извод първоинстанционния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвърдено. На осн. чл. 272 ГПК въззивния съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение.
По разноските. С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на
въззиваемия се следват разноските направени за воденето на въззивното
производство, които съобразно представените доказателства и списък по чл.
80 ГПК, възлизат на сумата 10650.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. В тази насока от страна на въззивника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Вярно е, че
производството не се отличава с фактическа сложност, но се отличава с
правна. Събрани са множество писмени доказателства и специални знания.
Още следва да бъде посочено и, че въззивната инстанция не е контролно-
отменителна, а такава по съществото на спора и всички доказателства и
8
доказателствени средства подлежат на самостоятелна преценка и от въззивния
съд, във връзка с изграждане на собствено вътрешно убеждение по спора
между страните. Отделно от това при произнасяне по възражението съдът
ползва като ориентир и посочения в Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, размер,
който съобразно обжалваемия интерес възлиза на сумата 10655.18 лв. При
това положение претендираният адвокатски хонорар не подлежи на
редуциране, поради прекомерност, а обсъденото възражение се преценява като
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1704/06.12.2024 г., по т.д. № 1895/2022
г., на СГС, ТО, VI-17 с.
ОСЪЖДА „АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Козлодуй, п.к. 3320 да заплати на „АДЕН ГРУП”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
„Люлин 7“, бул. „Петър Дертлиев“, № 42, ет. 3, офис 19, сумата 10650.00 лв.,
разноски за въззивно производство, на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
съобщаването му, пред ВКС на РБ по реда и и при условията на чл. 280 и сл.
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9