Решение по КНАХД №1806/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба на Д. М. Д., [ЕГН], чрез адв. И.Г. против Решение № 735/15.06.2025г., постановено по АНД № 3913/2024г. по описа на РС - Варна, с което потвърдено НП № 23-0002975/03.06.2024г. на Началника на ОО“АА“гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32/ 16.12.2011г. на МТИТС, във вр. с Приложение № 5, Част I, т.2.1.1 от същата наредба и на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, по съображения изложено в жалбата; счита, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.54 ал.1 т.2 от ЗАНН; намира за недопустимо административния орган да преквалифицира нарушението; налице е липса на съставомерни за нарушението факти; налице е противоречие във волята на контролен и наказващ орган. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски по делото. Ако ответната страна претендира присъждане на ю.к.възнаграждение, намира, че такова не следва да се уважава. В съдебно заседание и по съществото на спора касаторът, редовно призован не изпраща представител. В депозирана по делото писмена защита, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законово установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че касаторът е бил председател на комисия, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, в пункт за извършване на контролни технически прегледи, стопанисван от Кооперация „Аутомотор.“. На 05.04.2024г. за времето от 08,29ч. до 08,55ч. в пункта е бил извършен технически преглед на лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ [рег. номер], по време на който техническият специалист, извършил прегледа, не проверил състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на волана от едното крайно положение до другото. Във връзка с тези констатации на 16.04.2024г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение на касатора за това, че не е следил за пълнообемно извършване на периодичен преглед на МПС, а е допуснал извършването му в нарушение на нормативните изисквания, а именно не е извършена проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на кормилото от едното крайно положение до другото, при поставено над канал превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи подпори. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, бил е предявен и подписан без възражения. Писмени такива не са били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 03.06.2024г. е било издадено и оспореното НП, с което на Д. Д. е била наложена „глоба“ в размер на 1500лв., за извършено нарушение на чл.43, т.2, б.“б“, вр. с Приложение № 5, част I, т.2.1.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.

От правна страна въззивният съд е намерил, че в настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него НП, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно-наказващия орган санкционна норма. При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът е установил, че при издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законово установените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено от компетентен орган, видно от приложените копия на Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед № 138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Първоинстанционният съд е счел че не могат да бъдат споделени доводите, че наказващият орган незаконосъобразно е преквалифицирал нарушението. В НП правната квалификация на деянието не е променена, а само е добавена връзка с Приложение № 5, част I, т.2.1.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая дори не се касае за нередовност на акта, а за допълване на сочените за нарушени разпоредби, което е напълно в рамките на допустимото от чл.53, ал.2 от ЗАНН прецизиране и по никакъв начин не е довело до подмяна на волята на актосъставителя, каквито възражения са изложени в жалбата. Не могат да бъдат споделени и възраженията за липса на съставомерни за нарушението факти, тъй като в НП не е посочено на коя хипотеза от предвидените в Приложение № 5, част I не е отговаряло превозното средство. Процесното нарушение не се изразява в несъответствие на проверявания автомобил с нормативните изисквания, а в неизпълнение на задължението за проверка на състоянието на кормилния механизъм чрез метода, посочен в Приложение № 5, част I, т.2.1.1 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. Поради това и конкретните неизправности, които биха могли да бъдат установени, са неотносими към разглеждания случай. Не е необходимо и контролните органи да притежават специален образователен ценз, за да установят незавъртането на кормилното колело от едното крайно положение до друго крайно положение.

Съдът не е намерил основания да се съгласи и с твърденията, че в НП са описани две отделни нарушения (нарушение на Методиката и на технологичната карта), а е наложено едно наказание. Разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредбата задължава техническия специалист да извършва проверка на техническата изправност на ППС съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4 . Нарушение на изискванията на посочената норма може да бъде осъществено чрез неспазване на изискванията на методиката, на технологичната карта или и на двете едновременно, но независимо от формата на изпълнителното деяние ще е налице едно нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията за извършване на проверка, за което и следва да се наложи едно наказание. Впрочем разглежданият елемент от техническия преглед е предвиден както в Методиката, така и в технологичната карта, съобразно които е следвало да бъде извършен прегледа.

Не се установява в НП да са описани множество изпълнителни деяния, съставляващи нарушения на различни правни норми, за които е наложено само едно наказание. В действителност е описано само едно нарушение, а именно- такова по чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, като по силата на тази разпоредба председателят на комисията е задължен да следи за качественото и пълно обемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата (част от която е и Методиката по Приложение №5). Както беше посочено по-горе, съдът намира, че в НП са описани достатъчно ясно и недвусмислено както противоправното поведение, което се твърди, че е осъществено, така и правните норми, които се приемат за нарушени, като не са налице основания да се сподели изложеното в жалбата становище за непълнота и неяснота на фактическата и правна квалификация на деянието. Предвид всичко изложено съдът е намерил, че при провеждането на административно-наказателното производство и при постановяването на обжалваното НП процесуалните изисквания са спазени в достатъчна степен и не е допуснато нарушение на правото на защита накасатора.

По приложението на материалния закон съдът е установил следното: Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл. 43, т.2, б.“б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Цитираната разпоредба задължава председателя на комисията, която извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в наредбата. Въпросните изисквания са въведени с Приложение № 5 към Наредбата- „Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства“, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС. Според Част I, т.2.1.1, изр.1 от Таблицата за оценки в Приложение № 5 към Наредбата проверката на състоянието на кормилния механизъм се извършва при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, като кормилното колело се завърта от едното крайно положение до другото. Извършва се визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм. Безспорно е установено по делото, че в разглеждания случай не е било извършено завъртане на волана на проверявания автомобил от едното крайно положение до другото. Следователно проверката, извършена от техническия специалист, в тази й част не е съответствала на нормативните изисквания и проверката на кормилния механизъм по изискуемия метод е била пропусната.

От приложения Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 35014765 е видно, че касаторът е бил председател на комисията, извършила процесния технически преглед. При положение, че участвалият в комисията технически специалист, не е извършил прегледа на кормилната уредба съобразно Таблицата за оценки в методиката по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредбата, а касаторът, в качеството си на председател на тази комисия е подписал протокола, той безспорно не е изпълнил задължението си да следи за пълнообемното извършване на прегледа на процесното ППС и по този начин е допуснал провеждането му в нарушение на нормативните изисквания. С това той е нарушил разпоредбата на чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното НП.

От своя страна разпоредбата на чл.178а, ал.7, т.1 от ЗДвП предвижда специална санкция за председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с Наредбата. Посочената административно-наказателна разпоредба регламентира отговорност за допустителство, за което именно е санкциониран и касаторът. За съставомерността на констатираното нарушение е от значение единствено неспазването на задължението чл.43, т.2, б.“б“ от Наредбата, каквото безспорно е установено в случая. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на случая. За изчерпателност следва все пак да се отбележи, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая не са налице. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на технически преглед стриктно по утвърдената методика е установено с оглед гарантиране сигурността на участниците в движението по пътищата, което определя значимостта на защитените от закона обществени отношения. Поради това и при липсата на обстоятелства, стоящи извън волята на нарушителя, които да водят до извод за по-малката тежест на разглежданото нарушение, няма основания същото да бъде счетено за маловажно. Основателно в НП се изтъква, че неизправностите на кормилния механизъм, подлежащи на установяване посредством процесния елемент от техническия преглед, се явяват значителни или опасни по смисъла на Наредбата и следователно извършеното нарушение се отличава с немалка тежест. При така установеното искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Настоящата инстанция намира, че установените от въззивния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите му са съобразени с установените факти и с приложимото право. Налице е съответствие между мотивите и диспозитива на съдебното решение.

При постановяване на решението въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства. В АУАН и НП е налице пълно и ясно описание на нарушението, което позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.

Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 735/15.06.2025г. на РС - Варна, постановено по НАХД № 3913/2024г. с което е потвърдено НП № 23-0002975/03.06.2024г. на Началника на ОО "Автомобилна администрация", Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.