Номер 24604.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 20.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20205500503094 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от П. И. Д.
против решение № 846/17.07.2020 г., постановено по гр.д. № 182/2020 г. на
Старозагорския районен съд.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на исковата претенция. Въззивницата
твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при липса на доказателства. Излагат се подробни съображение в
подкрепа на становището и се иска от въззивния съд да постанови решение, с
което да отмени изцяло, като се уважи исковата претенция.
Въззивникът Д. А. А. е оспорила въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима,
1
а по същество – частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД – за присъждане на сумата от 928,18 лв. на отпаднало основание.
Ищцата (сега въззивница) е твърдяла в исковата си молба, че срещу нея е
било образувано изп.дело №20187660400800 по описа на ЧСИ К.А. по
изпълнителен лист, издаден по гр.д. №135/2018г по описа на PC - Чирпан и
била събрана сумата в размер на 928,19 лв., 217,22 лв. от които за главница,
300 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, 324лв. разноски по
изпълнението и 62,06 лв. такси. С определение №781/04.10.2018г. по в.ч.гр.д.
№1369/2018г по описа на ОС Стара Загора, въззивната инстанция отменила
изцяло постановеното в з.з. на 08.05.2018 г. определение по гр.д. № 135/2018г
по описа на ЧРС за издаване на изпълнителен лист. Ищцата поканила
ответницата да й изплати обратно преведените от нея суми по
изпълнителното дело, но тя не сторила това, поради което е искала от
районния съд да постанови решение, с което да я осъди да й заплати
търсената сума.ищцата ги претендира в настоящото производство.
Ответницата (сега въззиваема) е оспорила иска. Твърдяла е, че между
нея и ищцата имало правен спор с предмет прогласяване на нищожност на
договор за аренда на земеделска земя. С решение №20 от 07.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 245/2015 г. по описа на Районен съд Чирпан, съдът е
прогласил на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, нищожността на договор и я осъдил
да заплати на ищците сумата от 1755,63 лв. за обезщетение по чл.73 ал. 1 ЗС.
Решението било потвърдено с решение № 297/21.10.16 г. постановено по
в.гр.д. №1251/16г. на ОС Стара Загора, но ВКС тези съдебни актове били
обезсилени, а делото – върнато за ново разглеждане от РС – Чирпан.
Междувременно ответницата заплатила на ищцата полагаемата й се като
обезщетение сума, съобразно постановеното съдебно решение. За решаването
на правния спор било образувано гр. д. №135/18 г. по описа на РС - Чирпан.
Ответницата подала молба по това новообразувано дело за издаване на
обратен изпълнителен лист. Такъв лист бил издаден и било образувано
изпълнително дело.
Ответницата не оспорва, че по изпълнителното дело е събрана сумата от
928,19 лв., както и че след като ОС Стара Загора отменил разпореждането за
2
издаване на обратен изпълнителен лист, производството пред ЧСИ е
прекратено. Твърдяла е, че гр.д. №135/18г. по описа на PC Чирпан
приключило на 14.01.2019 г. със спогодба, по силата на която процесният
договор за аренда бил обявен за нищожен, като ответницата А. се задължила
да заплати на ищците обезщетение в общ размер от 3000 лв. Твърдяла е, че с
оглед обстоятелството, че във връзка направените от нея плащания, касаещи
предмета на делото, са били издадени изпълнителни листове, по силата на
които е трябвало да получи обратно от ищците изплатените от нея с
пощенски записи суми, било направено предложение, в което било посочено,
че за да се спести воденето на дела от страна на А. срещу всяко едно от лица
получило сума на основание съдебния акт по гр. д. №245/15г. на PC Чирпан
остатъкът от задължението към да се прихване към нейното задължение
спрямо ищците и тя да им изплати остатъка от договорената сума от 3000 лв.
Това предложение било прието, като сумата от 2172,78лв. била изплатена по
посочената в съдебния протокол банковата сметка. Затова е считала, че не
дължи.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна,
че с решение по гр.дело №245/2015г. по описа на РС Чирпан е прогласен за
нищожен договор за аренда на земеделска земя от 06.12.2013 г. и с
допълнително решение от 11.05.2016 г. по същото дело Д. А. е осъдена да
заплати на ищците, в т.ч. и на П.И.Д. обезщетение по чл. 73, ал.1 ЗС в общ
размер на 1755,63 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до изплащането на сумите. Това решение било потвърдено с
решение № 297/21.10.2016г. по в.гр.дело №1251/2016г. на ОС Ст.Загора. С
решение №11/01.02.2018г. по гр.дело №1131/2017г. по описа на ВКС, IV г.о.,
постановените от ОС Ст.Загора и PC Чирпан решения били обезсилени, и
делото е върнато на РС Чирпан за ново разглеждане от друг състав.
Междувременно, преди да е приключило касационното производство,
ответницата Д. А. е заплатила доброволно обезщетенията по чл.73, ал.1 ЗС на
посочените по-горе лица, между които на ищцата. При новото разглеждане
било образувано гр.дело №135/2018г. по описа на РС Чирпан, по което в
полза на Д. А. били издадени 6 броя обратни изпълнителни листи за
заплатените от нея суми за обезщетения по гр.дело №245/2015г. на РС
Чирпан, в т.ч. и срещу П. И. Д. за сумата от 217,22 лв. По издадения обратен
3
изпълнителен лист било образувано изп.дело №20187660400800 по описа на
ЧСИ К.А., по което от въззивницата била събрана сумата от 928,19лв. С
определение №781/04.10.2018г. по ч.гр.дело №1369/2018г. на ОС Ст.Загора,
съдът е отменил изцяло определението на РС Чирпан за издаване на обратния
изпълнителен лист. Гр.дело №135/2018 г. на РС- Чирпан е приключило със
съдебна спогодба, по силата на която Д. А. се е съгласила да заплати на
ищците, в т.ч. и на П. И. Д. , обезщетение в размер на 3000 лв. Приел е, че по
делото е установено, че процесуалните представители на страните по делото
са уговорили от обезщетението в размер на 3000 лв. да бъде прихваната
дължимата от ищците на Д. А. сума в общ размер на 827,22 лв.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че сумата от
217,22 лв. не се дължи, поради извършеното прихващане на насрещни
задължения.
Решението е неправилно.
От фактическа страна делото не е спорно. С решение по гр.дело №
245/2015г. по описа на РС Чирпан договорът за аренда на земеделска земя от
06.12.2013 г., по който въззивницата е арендодател, е прогласен за нищожен, а
с допълнително решение от 11.05.2016 г. по същото дело въззиваемата Д. А. е
осъдена да заплати на ищците, в т.ч. и на П.И.Д. обезщетение по чл. 73, ал.1
ЗС в общ размер на 1755,63 лв., конкретно на П. И. Д. – 217,22 лв. Това
решение било потвърдено с решение № 297/21.10.2016г. по в.гр.дело
№1251/2016г. на ОС Ст.Загора. С решение №11/01.02.2018г. по гр.дело
№1131/2017г. по описа на ВКС, IV г.о., постановените от ОС Ст.Загора и PC
Чирпан решения били обезсилени, и делото е върнато на РС Чирпан за ново
разглеждане от друг състав. Междувременно, преди да е приключило
касационното производство, ответницата Д. А. е заплатила доброволно
обезщетенията по чл.73, ал.1 ЗС на посочените по-горе лица, между които на
ищцата. При новото разглеждане било образувано гр.дело №135/2018г. по
описа на РС Чирпан, по което в полза на Д. А. бил издаден обратен
изпълнителен лист срещу П. И. Д. за сумата от 217,22 лв., по който било
образувано изп.дело №20187660400800 по описа на ЧСИ К.А.. По това
изпълнително дело от П. И. Д. била събрана сумата от 928,19 лв., внесена на
касата, а делото – приключило на 02.09.2018 г. С определение
4
№781/04.10.2018 г. по ч.гр.дело №1369/2018 г. на ОС Ст.Загора съдът е
отменил изцяло определението на РС Чирпан за издаване на обратния
изпълнителен лист.
По делото е установено, че гр.дело №135/2018 г. на РС- Чирпан е
приключило със съдебна спогодба, по силата на която Д. А. се е съгласила да
заплати на ищците, в т.ч. и на П. И. Д. , обезщетение общо в размер на 3 000
лв. Платената от П. И. Д. сума по изпълнителното дело включва: 217,22 лв. за
главница, 300 лв. за разноски за адвокатско възнаграждение, 348,90 лв.
разноски по изпълнението и 62,06 лв. такси по т.26 ЗЧСИ.
Безспорно е, че ако искът, по който е постановено решение, ползващо се
с предварително изпълнение, бъде отхвърлен, взискателят, в полза на който е
издаден изпълнителен лист, следва да върне сумите, получени въз основа на
предварителното изпълнение на отмененото решение. Това положение е израз
на един от основополагащите принципи в гражданското право – за
предотвратяване на неоснователното разместване на блага от имуществената
сфера на едно лице в тази на друго. Затова в случая, след като в резултат на
касационното обжалване решението, което е било изпълнено преди
произнасянето на касационната инстанция, е било обезсилено, взискателят
дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от
неоснователното принудително изпълнение. След като обаче
новообразуваното дело между страните е приключило със спогодба,
задълженията по която са били изпълнени, въззивницата, която е била
длъжник в изпълнителното дело, не може да иска отново сумата за
обезщетение (217,22 лв.), тъй като тя вече го е получила по спогодбата. В тази
част искът правилно е бил отхвърлен.
Не стоят така нещата обаче с останалите суми, платени в
изпълнителното производство за разноски, такса по т.26 ЗЧСИ и адвокатско
възнаграждение. Неоснователно се претендира, че тези суми са прихванати от
ответницата, поради което не се дължат. Такива данни по делото няма.
Всички вземания на длъжника, удостоверени от съдебния изпълнител, за
които има данни в изпълнителното дело, подлежат на връщане, в т.ч. и
събраната от съдебния изпълнител окончателна такса, защото тя е била
платена за удовлетворение на взискателя с предизвикания от него материално
5
незаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител не я дължи
обратно, тъй като това е негово законна възнаграждение за свършената
работа. Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя. Следователно,
след като решението, по което е проведено предварително изпълнение, е
отменено или обезсилено, на длъжника (в случая на въззивницата) следва да
се върнат всички суми, получени въз основа на изпълнението, както и
събраните разноски в полза на взискателя в рамките на проведеното
изпълнително производство. В противен случай длъжникът би се поставил в
по-неблагоприятно положение от това преди започване на принудителното
изпълнение, въпреки че изпълнителният титул въз основа на който е
проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила. Положението е
напълно сходно с разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК.
С оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е
отхвърлен за сумата над 217,22 лв. до размера на претендираните 928,18 лв., а
в останалата част - потвърдено. Решението следва да бъде отменено и в частта
за разноските, което се налага с оглед изхода от спора. На въззивницата
следва да бъде присъдена сумата от 631,93 лв. за направените от нея
разноски за възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса пред
двете инстанции съразмерно с уважената част от иска, а на въззиваемата –
сумата от 140,42 лв. за възнаграждение за един адвокат за двете инстанции
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горните мотиви въззивният съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 846 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д. №
182/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта с която
предявеният от П. И. Д. от ***, ***, ЕГН ********** срещу Д. А. А. от ***,
ЕГН *** иск за връщане на суми поради неоснователно обогатяване е
отхвърлен за сумата над 217,22 лв. до размера на претендираните 928,18 лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А. А. от ***, ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Д. от ***,
***, ЕГН **********, сумата от 710,96 лв. (седемстотин и десет лева и 96
6
стотинки), представляваща заплатените от нея такси и разноски по
изпълнително дело № 20187660400800 по описа на ЧСИ К.А., заедно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 846 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 182/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА Д. А. А. от ***, ЕГН ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. Д. от ***,
***, ЕГН **********, сумата от 631,93 лв. за направените от нея разноски за
възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса пред двете
инстанции съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. И. Д. от ***, ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А.
А. от ***, ЕГН ***, сумата от 140,42 лв. за възнаграждение за един
адвокат за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7