Р Е
Ш Е Н
И Е № 147
гр.Шумен 28.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2.Ралица Хаджииванова
при
секретаря Таня Кавърджикова и като
разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№161 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №16/18.01.2019г. по гр.д.№643/2017г. по описа на НПРС ,съдът е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 124 от ГПК от А.М.М. с ЕГН ********** ***, срещу А.К.Г. с ЕГН ********** ***,
К.А.К. с ЕГН ********** ***, Р.А.Т. с ЕГН ********** ***, М.А.Г. с ЕГН ********** *** и „Омега Агро Инвест“ ЕООД, с ЕИК ..., гр.
П., представлявано от управителя Й.Г. за установяване правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: нива с площ от 25,904 дка, трета категория, разположена в м. „Т..“, представляваща имот № 012004 по плана за земеразделяне
на с. Наум, при граници: имоти с №№ 012010, 012011, 012016,
012017, 012003, 000011 (полски път), 012005 , отхвърлил е оспорването на разписка от 14.12.2004 г. за
телеграфен запис за сумата от 600 лв. и разписка от 14.01.2005 г. за пощенски
запис сумата от 1000 лв., осъдил е А.М.М. с ЕГН **********
***
да заплати на К.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от
900 лв. (деветстотин лева), представляващи направени от ответната страна
разноски в производството за адвокатско възнаграждение, осъдил е А.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Омега Агро Инвест“ ЕООД, с ЕИК ..., гр.
П., представлявано от управителя Й.Г. сумата от 100 лв. (сто лева),
представляващи направени от ответната страна разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ищеца А.М.М. , действащ
, чрез пълномощника си адв.Р.Н. ***, в частта му с която съдът е отхвърлил искът с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК и в частта с която ищецът е осъден да заплати
на К.А.К. сумата от 900лв. разноски по делото и на „Омега Агро
Инвест” ЕООД гр.П. разноски по делото в размер на
100лв. като незаконосъобразно
и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението
да бъде отменено в тази
му част и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи иска.
Въззиваемата Р.А.Т. , чрез особеният представител адвокат В.Я. от
ШАК оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да
потвърди решението в обжалваната му
част .
Въззиваемата К.А.К., действаща,
чрез пълномощника си адвокат Д.Н.К. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди
решението в обжалваната му част .
Въззиваемият „Омега Агро Инвест” ЕООД гр.П. , действащо ,чрез пълномощника си
юрисконсулт Й.К.Г. оспорва
жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и
да потвърди решението в обжалваната му
част
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259
от ГПК , от надлежни страни и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите
изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е
предявил срещу ответниците положителен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено ,че той е
собственик на процесният недвижим имот - нива с площ от 25,904 дка, трета категория, разположена в м. „Т..“, представляваща имот № 012004 по плана за земеразделяне
на с. Наум, при граници: имоти с №№ 012010, 012011, 012016,
012017, 012003, 000011 (полски път), 012005. Съдът счита ,че това е имотът
предмет на иска по делото ,като в уточняваща допълнителна молба от 8.09.2017г.
ищецът е посочил ,че именно това е имота предмет на иска му и е уточнил кои са
ответниците по делото и каква е цената на иска, като тази молба е и вписана в
Службата по вписванията - гр.Н. п. . В първото по делото съдебно заседание
ищецът ,чрез процесуалният си представител е посочил ,че е допуснал техническа
грешка и че претендира право на собственост върху друга нива в
друга местност която е и с друга
квадратура и граници. В случая не се касае за техническа грешка , а за
изменение на целият предмет на иска ,което е недопустимо предвид чл.214 от ГПК и правилно НПРС е разгледал и се е
произнесъл с решението си по иск за собственост за имот нива с площ от 25,904 дка, трета категория, разположена в м. „Т..“, представляваща имот № 012004 по плана за земеразделяне
на с. Н., при граници: имоти с №№ 012010, 012011, 012016,
012017, 012003, 000011 (полски път), 012005 и поради това решението е допустимо
и е постановено по предявения иск.
С решение № 12 от 26.07.1995 г. на ПК гр. К.
на наследниците на Д. В.П., бивш жител *** е възстановено правото на
собственост върху процесната нива с площ
от 25,904 дка, трета категория, разположена в м. „Т..“, . Законни наследници на Д. В.П. са В.Г.Д. и М.Д.В.. В.Г.Д. е починала на
18.04.2009г. и е оставила за законни
наследници съпруга си А.К.Г. и децата си К.А.К., Р.А.Т. и М.А.Г.. М.Д.В. с
ЕГН **********, бивш жител *** е починал на 19.12.2003 г. и оставил за
наследници съпругата си Ж.К.В. и децата си Д.М.Д. и Н.М.Д.. Видно от разписка за телеграфен запис
№518/14.12.2004г. ищецът е превел на Н.Д.сума от 600лв. , а с разписка
за пощенски запис №818/14.01.2005г. е
превел сумата от 1000лв. , като в тези разписки липсва посочено основание за
превеждането на паричните суми ,поради което и не е доказано ,че това са суми
,които са заплатени като покупна цена на процесният имот. От представените по
делото 3 бр. нотариални актове се установява, че през 2016 г. наследниците на В.Г.Д.
и М.Д.В. са прехвърлили имотите, които са възстановени на наследниците на Д. В.П.,
на „Омега Агро
Инвест“ ЕООД, гр. П.. Дружеството е представило
договори за аренда на процесния имот от които се
установява ,че единият от съсобствениците през 2016г. е отдал под аренда процесната нива , а дружеството след като е станало
собственик на процесният имот го е отдал под наем на М.О.Р.. От показанията на
разпитаните по делото свидетели на ищцовата страна пред
НПРС се установява ,че Н.Д.е предоставила на ищеца да обработва нива в м.Т. и
той я е обраотвал за периода от 1998г. до 2011-2012г.
,след което нивата се обработвала от М.Р.. Св. М.Р. заявил на ищеца , че вече той ще работи имота и тогава ищецът се
оттеглил от тази земя и от тогава тя се обработвала от М.. От показанията на
свидетеля на ответното дружество М.Р. се
установява ,че нивите намиращи се в местността „Т.” и местността „Т..” се
обработват от него от 2011г. , като през 2012г. той е заплатил първата рента за
тях, като нивите се обработвали от него и до настоящият момент.
При така
установената фактическа обстановка , съдът достигано до следните правни изводи:
За основателността на установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е в
тежест на ищецът , да докаже , че е собственик на процесният недвижим имот на
твърдяното от него правно основание в исковата молба - упражнявано от него давностно владение за
периода от 1998г. до датата на завеждане на исковата молба. Ищецът следва да установи по делото ,че е владял
имота непрекъснато ,явно ,постоянно ,спокойно и несъмнено в период от 10г.
По
делото не е спорно ,че процесният имот е наследствен на ответниците и че той е бил възстановени на наследодателя
им с решението на ПК през 1995г. По делото не се
установява ищецът А.М. да е владял процесният имот за период от 10 години. В исковата молба се
твърди, че владението е започнало още през 1998 г., но от доказателствата по
делото не се установява в периода 1998 г. до настоящият момент А.М. да
е осъществявал владение за себе си и то точно върху процесният имот , тъй като свидетелите
на ищеца сочат ,че той е обработвал нива
в м.Т. , а процесният имот е в м.Т.. Даже и да се приеме ,че ищецът е бил
допуснат да ползва процесният имот , това не е достатъчно
за да се приеме ,че го е придобил по давност.
В качеството си на ползвател на имота ищецът е следвало да доведе до знанието на
собствениците му - приживе на наследодателите, а в последствие и на техните законни наследници и да
демонстрира пред тях ,че е превърнал
ползването на имота във владение и да ги
уведоми ,че отказва да признае правата
им , като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към веща,
което не се доказа по делото. Владението
върху имот не може да е установено по
скрит начин. Също така още през
2011г. владението на ищеца е било прекъснато ,тъй като свидетелят М.Р. го
уведомил , че вече той ще обработва процесният имот, тъй като има договор и ищецът се оттеглил от имота и
по този начин владението му даже и да е било установено е било прекъснато, тъй
като го е загубил за повече от 6 месеца. При
прекъсване на владението и преди
владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза давност се заличават
правните й последици .
Предвид гореизложеното , съдът приема за установено
по делото , че ищецът не доказа по делото ,че е установил владение върху
процесният имот и че го е владял
непрекъснато , явно , постоянно ,спокойно и несъмнено в период от 10г.
за времето от 1998г. до завеждане на исковата молба в съда. Не се
доказа по делото и че ищецът е закупил процесният имот от наследодателката
Н.Д.предвид на това, че между страните липсва договор за покупко-продажба в законоизискуемата се за това нотариална форма по чл.18 от ЗЗД.
Поради това предявеният иск за
собственост по чл.124 ал.1 от ГПК за процесният имот - нива с площ от 25,904 дка, трета категория,
разположена в м. „Т..“, представляваща имот № 012004 по плана за земеразделяне
на с. Н., при граници: имоти с №№ 012010, 012011, 012016,
012017, 012003, 000011 (полски път), 012005 е неоснователен и следва да се
отхвърли
Ето защо решението на НПРС в
обжалваната му част с която е отхвърлен искът по чл.124 ал.1 от ГПК и са
присъдени разноски на ответниците е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди , като депозираната срещу него жалба е неоснователна .
Решението в
останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора следва на въззиваемата страна К.А.К. да се
присъдят направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 700лв.
за адвокатски хонорар.
На осн.чл.78
ал. от ГПК във вр.
с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ на „Омега Агро Инвест „ ЕООД гр.П. следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №16/18.01.2019г. по гр.д.№643/2017г. по описа на
НПРС в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.А.К. с ЕГН ********** *** разноски по
делото в размер на 700лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
А.М.М.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Омега Агро
Инвест“ ЕООД, с ЕИК ..., гр. П., представлявано от
управителя Й.К.Г. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: Членове: 1. 2.