РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 10.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, V граждански състав в публичното заседание на 28 октомври през две хиляди и десета год. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
При секретаря С.Р. и в присъствието на прокурора: като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело N`2422 по описа за 2010год., за да се
произнесе взе предвид следното:
М.П.К. *** е предявила иск против Ц.И.К. *** за
прекратяване на сключеният между тях граждански брак поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в него по вина на ответника. Иска се да бъде
постановено след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно
име – М.и ответникът да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски.
Поддържа
се, че гражданският брак между страните е сключен на 21.10.1987г. като от тази
си брачна връзка страните нямат родени или осиновени ненавършили пълнолетие
деца. Поддържа се, че от началото бракът не вървял добре, че ответникът
започнал да се държи грубо и арогантно с ищцата и упражнявал психически тормоз
над нея. Започнал да злоупотребява с алкохола, вследствие на което вдигал
скандали и заплашвал ищцата. Ищцата уточнява, че от повече от три години е на
работа в Гърция и с ответника са във фактическа раздяла, като ищцата му праща
пари за да заплати ток, вода и данъци, а когато се прибере ищцата в България не
смее да отиде в дома си, тъй като ответника започва да я тормози, заплашва я и
и иска пари за пиене, поради което за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящият иск.
Предявения иск е с
правно основание чл.49, ал.1 от СК. В срока по чл.131 от ГПК ответника не е
представил отговор по иска. В предишното
с.з. на което ход на делото не е даден е
заявил, че не иска развод. В с.з. се явява лично и
заявява, че е променил мнението си и е съгласен да се разведе. По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
които обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност дават основание на съда да
приеме за установено от фактическа страна следното:
Гражданският
брак между страните е сключен на 21.10.1987г. с акт № 22 от същата дата,
издаден от Община Б., който е втори поред и за двете страни. От тази брачна
връзка страните нямат родени или осиновени ненавършили пълнолетие деца. Безспорно
между страните е, че ищцата живее в Гърция където и работи. В исковата
молба се поддържа, а същото не е оспорено от ответника, че страните са във
фактическа раздяла повече от 3 години, която продължава и до настоящия момент. Ищцата
твърди, а ответника не оспорва твърдените в исковата молба обстоятелства довели
до дълбокото и непоправимо разстройство между страните, а именно че от началото
бракът не вървял добре, ответникът започнал да се държи грубо и арогантно с
ищцата и упражнявал психически тормоз над нея. Единствената причина поради която страните не могат да
постигнат спогодба е, че ответника претендира сумата от 500 лв. за направени от
негова страна разноски по поддръжка на съсобствения им имот, което
обстоятелство е ирелевантно за настоящия спор.
По делото е разпитан св. Ц.Т. – дъщеря на ищцата от
предишен брак, която с показанията си установява, че страните не живеят заедно
от 2004г, откогато ищцата е на работа в Гърция. За този период ищцата се е
прибирала в България, но отсяда при децата си от предишен брак /свидетелката и брат й/
и не се обажда на ответника. Уточнява, че ответникът не работел никъде, а също и че от слухове чула, че играе комар. Установява, че докато била в
България ищцата работела, за да изкара пари за сметките на семейното жилище, а
по време на престоя си в Гърция, изпращала пари за покриване на консумативите
на ответника. Показанията
на тази свидетелка напълно съвпадат с изложените и неоспорени от ответника
обстоятелства посочени като причина за развода.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира, че в брака на двамата съпрузи е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство по смисъла на чл.49, ал.1 от СК, поради което същият следва да
бъда прекратен. Установените влошени отношения между тях налагат извода, че
този брак се е превърнал в една формална връзка, лишена от дължимото и от
закона, и морала съдържание. Между съпрузите липсва доверие, взаимност,
уважение, общи грижи за семейството, прекратени са всички физически, духовни и
емоционални връзки между тях, поради което съдът намира, че брака е изчерпан от
съдържание и продължаването му не е в интерес на страните и обществото. Съдът
намира, че настъпилото в брака разстройство е непоправимо и не може да се
постигне помирение между страните.
Съдът намира, че вина за това състояние на брачната
връзка имат и двамата съпрузи. Доказани
са конкретни брачни нарушения единствено от страна на ответника. Установи се, че ответника с поведението си е демонстрирал пълна
дезинтересираност към семейните си задължения, държал се е грубо и арогантно
с ищцата и упражнявал психически тормоз над нея. Тези
брачни нарушения не само показват едни обективно съществуващи разстроени
отношения, но сами по себе си са причините довели до това състояние на брачната
връзка. По безспорен начин се установи вина за състоянието на брака, като
формалното запазване на същия не е в интерес на никоя от страните и е
обществено неоправдано.
След прекратяване на брака ищцата следва да носи
предбрачното си име – М.
С оглед извода на съда за виновното поведение на ответника, разноските по делото следва да са
понесени от него. Ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВрРС окончателна държавна
такса в размер на 15лв. Същият ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
направените разноски, а именно в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключеният на
21.10.1987г. с акт № ** от същата дата, издаден
от Община Б. граждански брак между М.П.К. ***, с ЕГН ********** и Ц.И.К. ***, с ЕГН
**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА ЗА ВИНОВНИ за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в брака и ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име – М.
ОСЪЖДА Ц.И.К.
***, с еГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.П.К. ***,
с ЕГН **********
сумата от 300лв. представляваща направените деловодни разноски за настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Врачански Окръжен Съд в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: