Решение по адм. дело №1633/2025 на Административен съд - Хасково

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.68, ал.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М. А. А., с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат К. Г. Х., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, к.25, срещу Заповед №3286з-3420 от 20.08.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за отказ за снемане на полицейска регистрация извършена на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР.

В жалбата се твърди, че обективираният в заповедта отказ за снемане на полицейска регистрация бил незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с целта на закона.

Навеждат се съображения, че административният орган бил извършил формална и необоснована преценка на необходимостта от продължаване обработването на личните данни на жалбоподателя, като достигнал до необоснован и неправилен правен извод. Директорът на ГДНП отказвал да снеме полицейската регистрация, без да се съобрази с тълкуването, дадено в Решение от 30 януари 2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-118/22 г. Сочените от административния орган като втори мотив за отказа разпоредби на чл.81, ал.3, вр. с чл.80 от НК, били несъстоятелен аргумент, доколкото тези разпоредби не били сред основанията за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР и не били предвидени в тълкуването, дадено в посоченото решение на СЕС. Твърди се, че единствената противозаконна проява на жалбоподателя била от 2021 г. и от тогава той не бил осъждан с влязла в сила присъда, нито бил привличан като обвиняем, и дори не бил задържан за срок до 24 часа. Напротив, жалбоподателят демонстрирал, че целите на наказанието по чл.36, ал.1 от НК били постигнати, като се развивал в сферата на образованието, и по този начин били доказани добри характеристични данни. Жалбоподателят бил установил, че е отпаднала необходимостта от продължаване на обработването на личните му данни, като приложил изброени писмени доказателства да притежава няколко дипломи за завършено висше образование, и същият желаел да се развива в България. Административният орган въобще не бил обсъдил тези доказателства, а обработването на личните данни на жалбоподателя създавало за него сериозни затруднения по отношение пълното реализиране на гражданските му права.

Претендира се отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът, Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) – МВР, чрез процесуалния си представител гл.юрк.Г. Р., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира отхвърлянето й.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол №4610 от 08.09.2021 г. от публично заседание по НОХД №3498 по описа на 2021 г. на Районен съд – Пловдив, с Определение, на основание чл.348, ал.3, вр. чл.382, ал.7, вр. чл.24, ал.3 от НПК, съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, според което подсъдимият М. А. А. е извършил виновно престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 29.04.2021 г. в [населено място] без надлежно разрешително е държал изброени високорискови наркотични вещества, за което му се определя и налага наказание „лишаване от свобода“ в размер на единадесет месеца и изтърпяването на така определеното наказание се отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считан от датата на одобряване на споразумението. Съгласно направеното в Протокола отбелязване, Определението е влязло в законна сила на 08.09.2021 г.

С Искане вх.№272000-9150/09.05.2025 г., адресирано до Областна дирекция на МВР – Хасково, подадено чрез пълномощника му адв.К. Х., М. А. А. е поискал справка дали има извършена полицейска регистрация и дали се обработват негови лични данни във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК, и в случай, че това е така, моли на основание чл.68 от ЗМВР да бъде снета полицейската му регистрация и да бъдат заличени обработваните в информационните фондове на МВР негови лични данни.

К. И. са приложени Служебна бележка, издадена от Президент на Висше училище по сигурност и икономика (ВУСИ) – [населено място], в уверение на това, че на заседание на катедра „Национална сигурност“ на ВУСИ от 07.12.2024 г. М. А. А. е зачислен като докторант на самостоятелна подготовка в професионално направление 9.1. „Национална сигурност“, докторска програма „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“; Диплом за висше образование (с рег. номер от 13 септември 2024 г.) на М. А. А., издаден от ВУСИ – Пловдив, с образователно-[жк], специалност финанси; Диплом за висше образование (с рег. номер от 04 юни 2022 г.) на М. А. А., издаден от ВУСИ – Пловдив, с образователно-[жк], специалност криминалистика (детективска дейност); Грамота от 11.05.2024 г., с която академичното ръководство на ВУСИ удостоява М. А. А., специалност „Киберсигурност“, за отличен успех; Удостоверение за професионална [жк], за завършен от М. А. А. на 23 май 2017 г. едномесечен курс за професионална квалификация по Данъчни и митнически контрольори и Удостоверение за професионална [жк], за завършен от М. А. А. на 23 май 2017 г. едномесечен курс за професионална квалификация по Контрольори по качеството на хранителни продукти.

С писмо Рег.№272р-13426/29.05.2025 г. на Директора на ОДМВР Хасково, заявлението на М. А. А. е изпратено по компетентност до ОДМВР Пловдив, 02 РУ Пловдив, за извършване на проверка на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР по отношение на полицейска регистрация №21091/30.04.2021 г., извършена в 02 РУ Пловдив.

С писмо Рег.№435р-10309/09.06.2025 г. на Началника на Второ РУ – Пловдив, преписката, касаеща постъпилото заявление, е изпратена до Директора на ОДМВР Пловдив.

От Директора на ОДМВР Пловдив до Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ е изготвено Предложение УРИ 317р-8800/01.07.2025 г., относно искането на М. А. А. за снемане на полицейска регистрация на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР, в което са описани действията по извършване на проверка и са приложени събраните доказателства, като е предложено да се постанови отказ по заявлението. Приложени са включително Справка – разпечатка от АИС „Деловодство“ за ЗМ №247/29.04.2021 г. по описа на Второ РУ – Пловдив и Електронна справка за съдимост, с дата на издаване 12.06.2025 г. – ЦАИС „Съдебен статус“, в която е удостоверено, че лицето М. А. А. е осъждано – НОХД №3498/2021 г. на Районен съд – Пловдив, Определение №4610/08.09.2021 г., в сила от 08.09.2021 г. и Реабилитация: Реабилитиран по чл.86, ал.1, т.1 от НК на 09.09.2024 г.

С оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-3420 от 20.08.2025 г., издадена от Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, на основание чл.68, ал.6 от ЗМВР, чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, предвид Съображения 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, и съображение 55, 61, 66 и 68 от Решение на Съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 г., се отказва снемането на полицейска регистрация №21091 от 30.04.2021 г. по описа на 02 РУ Пловдив – ОДМВР Пловдив, извършена на М. А. А..

В заповедта е посочено, че се издава по заявление вх.№272000-9150/09.05.2025 г. по описа на ОДМВР – Хасково, като след разглеждането му в частта му за снемане на полицейска регистрация, по реда, предвиден в раздел III „Снемане на полицейска регистрация“ от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и след извършени проверки в ОДМВР Пловдив и в ГДНП се установило, че М. А. А. има извършена единствена полицейска регистрация в 02 РУ Пловдив – ОДМВР Пловдив, рег.№21091/30.04.2021 г. за деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, по досъдебно производство №247/2021 г. на 02 РУ Пловдив, пр.№4957/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С протоколно Определение №4610 от 08.09.2021 г., постановено по НОХД №3498/2021 г., влязло в законна сила на 08.09.2021 г., Районен съд – Пловдив одобрява постигнатото споразумение между страните по делото.

Прието е, че прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР. Посочено е също, че по данни от електронна справка за съдимост от 12.06.2025 г. М. А. А. е осъждан по НОХД №3498/2021 г. и същият е реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, към дата 09.09.2024 г., както и че към момента на издаване на заповедта не е изтекла давността по смисъла на чл.81, ал.3, вр. чл.80 от НК за престъплението от общ характер, за което се е признал за виновен и е осъден М. А. А.. Отбелязано е, че от директора на ОДМВР Пловдив е постъпило мотивирано предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация №21091/30.04.2021 г. Прието е и че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл.8, ал.1 от ЗМВР, осъществявана на основание чл.6, ал.1, т.1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

Заповедна е връчена на адресата си, чрез адв.Х., на 09.09.2025 г., срещу подпис, видно от направеното саморъчно отбелязване в разписка (л.69).

Жалбата срещу заповедта е подадена на 18.09.2025 г., съгласно датата на пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в съда.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаването на акта, насочена е срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и изхожда от адресат на акта, за който последният е неблагоприятен, и е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Полицейската регистрация е регламентирана в чл.68 от ЗМВР, като съгласно ал.1, изр. първо на нормата, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Според ал.2, полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал.1, която се осъществява при условията на този закон, а в ал.3 е предвидено, че за целите на полицейската регистрация полицейските органи събират за лицата личните им данни, посочени в чл.18 от ЗБЛД, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата.

В чл.68, ал.6 от ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, а в чл.29, ал.1 от ЗМВР – че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.

По делото е представена Заповед №8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание цитираните разпоредби същият е оправомощил директора и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация. Предвид това е удостоверено, че обжалваната заповед е издадена от Директора на ГДНП при наличие на надлежно делегирана материална компетентност. С представеното по делото Удостоверение за преназначаването на главен комисар З. З. В. за ВПД директор на Главна дирекция „Национална полиция“, считано от 28.02.2025 г. до 01.10.2025 г., е удостоверена и персоналната компетентност на лицето, подписало заповедта от 20.08.2025 г.

Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР, редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, и на основание на тази разпоредба с ПМС №336 от 24.10.2014 г. е приета Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, обн.ДВ бр.90 от 2014 г., в сила от 17.11.2014 г.

Снемането на полицейската регистрация е регламентирано в Раздел III от Наредбата, като в чл.21, ал.1 е предвидено снемането да се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица, а в чл.18 и сл. е установена процедурата за снемане на полицейската регистрация, включително след писмено мотивирано искане на регистрирания.

Съобразно посочените разпоредби, обжалваната заповед е постановена при спазване на изискуемата писмена форма и на регламентираните в Наредбата административнопроизводствени правила за издаването й.

В чл.19, ал.1, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от Наредбата е предвидено, че писменото мотивирано искане за снемане на полицейска регистрация се подава в структурите и звената по чл.5, ал.1 от регистрирания или наследниците му, че същото, заедно с документите, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР, задължително се изпращат в структурата на МВР, която е извършила регистрацията, и ръководителят на структурата на МВР, която е извършила регистрацията, разпорежда извършване на проверка по административната преписка, след което изготвя мотивирано предложение за снемане или за отказ за снемане на регистрацията, съобразно установеното основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР, с приложен към него комплект документи от проверката по преписката. Предвидено е, че при проверката се изискват допълнително по служебен ред документи от прокуратурата, съда или друг компетентен орган, удостоверяващи наличието на основание по чл.68, ал.6 от ЗМВР, както и справка за съдимост на регистрирания, и че мотивираното предложение и комплектът документи се изпращат в ГДНП съобразно сроковете за извършване на проверка и издаване на индивидуален административен акт по АПК.

Доколкото според чл.5, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, полицейска регистрация се извършва в следните структури и звена на МВР: областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и районните управления към тях, регионалните дирекции „Гранична полиция“ и граничните полицейски управления към Главна дирекция „Гранична полиция“, нормативно регламентираната процедура в случая е спазена. Подаденото от жалбоподателя М. А. А., като регистрирано лице, заявление (искане) за снемане на полицейска регистрация е адресирано до Директора на ОДМВР – Хасково, след което последният го е изпратил до 02 РУ Пловдив, където на 30.04.2021 г. е била извършена полицейска регистрация №21091, а след извършване на проверка за изясняване на обстоятелствата, като по служебен ред допълнително са били изискани документи и информация от компетентните органи, за резултата от проверката е уведомен Директора на ОДМВР Пловдив, който изготвя мотивирано предложение от Директора на ГДНП с мнение за отказ за снемане на регистрацията. Следователно не са налице нарушения на процедурата по издаване на оспорения акт.

Административният орган е извършил проверката по писменото искане на регистрирания, с което очевидно го е възприел за мотивирано, и е постановил акт по същество, като е отказал снемането на полицейската регистрация поради липса на предпоставките по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително и при настъпила реабилитация.

В чл.68, ал.6 от ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация се снема, когато: т.1 – регистрацията е извършена в нарушение на закона; т.2 – наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс; т.3 – наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; т.4 – лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; т.5 – лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

В конкретния случай наказателното производство на жалбоподателя е било прекратено в хипотезата на чл.24, ал.3 от НПК, предвиждаща производството по дела от общ характер да се прекратява и когато съдът одобри споразумение за решаване на делото, поради което няма спор, че не е налице предпоставката за снемане на полицейската регистрация, предвидена в чл.68, ал.6, т.2 от ЗМВР. Следва да се отбележи обаче, че при подаване на искането си регистрираното лице не заявява да е налице някоя от предпоставките, изброени в т.1 до 5 на чл.68, ал.6 от ЗМВР, но въпреки това счита, че са налице визираните в разпоредбата основания за снемане на полицейската му регистрация.

Не е спорно по делото, посочено е в Справката за съдимост, и е възприето от административния орган, че за осъждането по НОХД №3498/2021 г. на Районен съд – Пловдив жалбоподателят М. А. А. е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК на 09.09.2024 г.

Несъмнено реабилитацията също не е предвидена в разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР като основание за снемане на полицейска регистрация. Съгласно чл.85, ал.1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, но целите на реабилитацията, като институт на наказателното право, и на полицейската регистрация, като правен институт на административното право, са различни, тъй като полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязъл в сила съдебен акт, а от факта на извършване на деянието, явяващо се умишлено престъпление от общ характер, за което лицето е привлечено като обвиняем. Ето защо настъпването на реабилитация не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР.

Въпреки това съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед се явява немотивирана и постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по АПК, поради което следва да бъде отменена.

По своята същност полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, което се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Тя помага на полицейските органи да извършват дейностите по чл.67 от ЗМВР – по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, като данните от полицейската регистрация на лицата, съобразно чл.27 от ЗМВР, могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

Правото на Европейския съюз също не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, касаещи противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директива (ЕС) 2016/680), изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства (съображение 20), както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления (съображение 27).

Съображение 26 на Директива (ЕС) 2016/680 обаче изисква гаранции, че събраните лични данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват, и предвижда, че „с цел да се гарантира, че срокът на съхранение на данните не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед“.

Член 4, параграф 1, буква „в“ от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са „подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват“. По силата на член 4, параграф 1, буква „д“ от Директива (ЕС) 2016/680, държавите членки трябва да гарантират, че тези данни са съхранявани във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данните „за период, не по-дълъг от необходимите за целта, за която се обработват“. Във връзка с това член 5 от Директива (ЕС) 2016/680 задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Макар директивата да оставя на държавите членки сами да определят подходящите срокове, то съобразно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на европейския съюз, във всички случаи изисква държавите членки да позволяват, според случая, изтриването на съответните данни, когато тяхното съхранение вече не е необходимо с оглед на целите, дали основание за обработването им. Наред с това член 10 от Директива (ЕС) 2016/680, уреждащ обработването на специални видове данни, в частност биометрични и генетични данни, установява изискване обработването на чувствителни данни да бъде разрешено само когато това е абсолютно необходимо. Съответно член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 установява право на изтриване на личните данни, когато обработването нарушава разпоредбите, приети съгласно член 4, 8 и 10 от тази директива, или когато тези данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на това задължение, което се прилага спрямо администратора. От член 16, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/680 следва, че това право на изтриване може да се упражни по-конкретно, когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо с оглед на целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите на националното право за привеждане в действие на член 4, параграф 1, букви „в“ и „д“ от директивата, както и евентуално на член 10 от нея, или когато изтриването се налага за да се спази срокът, определен за тази цел от националното право, на основание член 5 от същата директива (Така е възприето в Решение на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г., постановено по преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС).

С Решението на Съда на ЕС от 30 януари 2024 г. по дело С-118/2022 г. е прието, че член 4, параграф 1, буква „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680, разглеждан във връзка с членове 5 и 10, член 13, параграф 2, буква „б“ и член 16, параграфи 2 и 3 от тази директива и в светлината на членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В мотивите си към решението Съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението „престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това, съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум, предвиден в член 4, параграф 1, буква „в“ от Директива (ЕС) 2016/680 и е за период по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с член 4, параграф 1, буква „д“ от тази директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато, обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение.

Цитираната уредба в правото на ЕС, с приоритет пред националното законодателство, и даденото разрешение с посоченото решение на Съда на ЕС, съотнесени към настоящия казус, водят на извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо, само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, т.е. дали продължава да съществува връзката между съхраняваните данни и преследваната цел. Същият следва във всеки конкретен случаи, по искане на заинтересовано лице, да осъществява тази проверка, като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е то и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация, лицето е извършило друго престъпление и дали същото е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска, който то представлява.

Едва след като извърши преценка на всички тези обстоятелства, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана, или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена.

Текстът на чл.68 от ЗМВР не предвижда разграничение между това за каква цел по чл.27 от ЗМВР се извършва полицейската регистрация, т.е. обработването на лични данни във всеки случай обхваща и трите цели. Наред с това, в обжалваната заповед не е посочено, нито в останалите документи по преписката е визирано, че обработването на личните данни на жалбоподателя касае само защита на националната сигурност, а и престъплението, за което същият е осъден, също не предполага към този извод. Ето защо разрешенията, дадени с цитираното Решение на Съда на ЕС, са напълно приложими в настоящата хипотеза.

Освен това, в ЗМВР са предвидени общи и бланкетни срокове за съхранение на личните данни на лица, осъдени с влязла в сила присъда (до смъртта на лицето), а част от обработваните за целите на полицейската регистрация данни са биометрични и генетични.

В оспорената заповед са посочени като взети предвид Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 и Съображение 55, 61, 66, 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 г. по дело С-118/22 на Съда на ЕС. Същевременно видно от фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, от страна на административния орган на практика не е извършен дължимият съобразно цитираното решение на СЕС анализ по отношение личността на жалбоподателя. Не е обсъдено осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, налице ли са други данни за извършени от жалбоподателя престъпления и противообществени прояви, има ли срещу същия неприключени досъдебни производства и повдигнати обвинения, какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъден, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото до датата на подаване на искането за заличаване на полицейската регистрация. Не са обсъдени и представените със заявлението доказателства за завършване от жалбоподателя на висше образование и зачисляването му като докторант в професионално направление „Национална сигурност“ на ВУСИ – [населено място].

От съдържанието на оспорения акт не става ясно защо административният орган се позовава на това, че към момента на издаване на заповедта не била изтекла давността по смисъла на чл.81, ал.3, вр. чл.80 от НК за престъплението от общ характер, за което е осъден жалбоподателят, а доколкото институтът на давността (чл.80, ал.1 от НК) по принцип изключва наказателното преследване, съдът намира, че така изложеното в заповедта съображение е абсолютно неотносимо към снемането полицейската регистрация на осъденото и реабилитирано по право лице.

Посочването в заповедта, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, които са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, се явява голословно и не почива на съображения и доводи, касаещи конкретния субект, и различни от принципната необходимост от събирането на данни чрез полицейската регистрация.

При неизвършване на сочения анализ, предвид общия и бланкетен характер на предвидения в закона срок за обработване и съхранение на личните данни във връзка с полицейската регистрация, както и липсата на законоустановено правомощие за органа служебно периодично да извършва проверка дали съхранението е необходимо, то от административния акт не става ясно дали съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани, или то понастоящем се осъществява в нарушение на член 4, параграф 1, буква „в“ и „д“ от Директива (ЕС) 2016/680.

Ето защо съдът намира, че оспореният акт се явява немотивиран и не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е спазил изискването на чл.35 от АПК за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства, което се явява основание за отмяна на заповедта и връщане преписката на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление (искане) вх.№272000-9150 от 09.05.2025 г., в частта му за снемане на полицейската му регистрация рег.№21091 от 30.04.2021 г. по описа на 02 РУ Пловдив – ОДМВР Пловдив.

Съгласно изложените по-горе съображения, новото произнасяне следва да се извърши след събиране и анализ на информация относно личността на заявителя, като релевантни в тази насока са също естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено през 2021 г., контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Необходимо е административният орган да извърши проверка и да прецени баланса между обществения интерес, който изисква правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо.

Обработването на лични данни трябва да бъде съобразено с принципа на пропорционалност и ограничено до целите, за които са събрани данните, а в настоящото производство не са налице доказателства, от които да се направи извод, че съхранението на личните данни на М. А. А. все още е необходимо за целите, за които те са обработвани.

Няма събрани доказателства, че субектът на данните представлява висок риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред, а това е обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за съхранение на неговите данни.

Не са ангажирани доказателства за извършени от жалбоподателя други противообществени прояви, липсват данни за регистрирани заявителски материали, за образувани досъдебни производства, или за проблеми с правоохранителните органи. От друга страна представените от страна на жалбоподателя доказателства – за завършени образователни степени и повишаване на [жк], и то конкретно в сферата на противодействие на престъпността и опазването на обществения ред, които са останали необсъдени от административния орган, индикират на самокритично отношение на заявителя към извършеното от него престъпление и ниска степен на обществена опасност на жалбоподателя, от което може да се направи извода, че последният не представлява лице със степен на обществена опасност, оправдаваща продължаване съхранението на данните по извършената полицейска регистрация, след датата на подаденото искане за нейното заличаване.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски – 10 лв. внесена държавна такса, платими от ответника.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №3286з-3420 от 20.08.2025 г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.

ИЗПРАЩА административната преписка на Директора на Главна дирекция „Национална полиция“ за ново произнасяне по подаденото от М. А. А. заявление вх.№272000-9150 от 09.05.2025 г., в частта му относно снемане на полицейската му регистрация с рег.№21091 от 30.04.2021 г. по описа на 02 РУ Пловдив – ОДМВР Пловдив, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, като му определя 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР да заплати на М. А. А., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.6, разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.