Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 17. 12. 2010 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
П.ският районен съд, VI граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти ноември през двехиляди и десета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Г.Н. като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2537 по описа за 2010 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Агротрейд
Комерс” ООД гр. П., в
която се твърди, че на 07. 04. 2009 год. ищецът и ответникът „Нико- М” ЕООД гр.
П. са сключили договор за покупкопродажба № 2009- 003/ 07. 04. 2009 год. Твърди
се, че по силата на договора ищецът се е задължил да достави на ответника 300
метрични тона рапица по цена 360 лв./тон без включен ДДС франко базата в с. К..
Твърди се, че цената на договорените 300 тона рапица, възлизаща на 129 600
лв., е била заплатена от ответника авансово на две вноски, съответно на 08. 04.
2009 год. и 09. 04. 2009 год., за което ищецът е издал данъчна фактура № **********/ 09. 04. 2009
год. Твърди се, че съгласно т. 3. 1 от договора същият е бил сключен за срок от
датата на подписването му до изтегляне на цялото договорено количество в срок
от 01. 07. 2009 год. до
31. 07. 2009 год. Твърди се, че в периода от
01. 07. 2009 год. до 31. 07. 2009 год. ищецът е предал на ответника в
базата в с. К., а ответникът е приел и извозил с осигурен от него транспорт
общо 335, 860 тона рапица, т. е. с 35, 860 тона повече от договореното
количество. Твърди се, че ответникът е приел рапицата без възражения по
количество и качество. Твърди се, че съгласно т. 6. 2 от договора ответникът е следвало
да заплати полученото в повече количество след приемането му по издадена от
ищеца изравнителна фактура. Твърди се, че между страните е била постигната
договорка полученото в повече количество да бъде заплатено по пазарна цена към
деня на доставката, която възлизала на 490 лв./ тон без включен ДДС. Твърди се,
че за целта ищецът е издал на ответника изравнителна проформа фактура № **********/ 22. 02. 2010 год.
за доставените в повече 35, 860 тона
рапица на обща стойност 21 085, 68 лв. с включен ДДС. Твърди се, че до
настоящия момент ответното дружество не е заплатило цената на доставеното в
повече количество рапица. Твърди се, че вследствие изпадането си в забава
ответникът дължи и договорна неустойка в размер на 6 325, 04 лв. съгласно т.
8. 2 от договора. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 21 085, 68 лв., представляваща неплатена цена на
доставени 35, 860 тона рапица, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да му
заплати сумата от 6 325, 04 лв., представляваща договорна неустойка за
забавано плащане на цената на доставена рапица съгласно т. 8. 2 от договор за
покупкопродажба № 2009- 003/ 07. 04.
2009 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „Нико- М” ЕООД гр. П.
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове
намират своята правна квалификация в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с
чл. 318 и сл. от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД. Уважаването на тези искове предполага доказване в хода на делото на следните
обстоятелства: че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
произтичащо от договор за търговска продажба, и че е налице виновно
неизпълнение на задължението на ответника като купувач да заплати цената на
доставената и приета стока. По делото е приложен сключен между страните договор
за покупкопродажба № 2009- 003/ 07.
04. 2009 год. Предметът на този договор
е точно конкретизиран: доставка на 300 метрични
тона рапица по цена 360 лв./тон без включен ДДС. Точно фиксиран е и срокът на действие на договора: от датата
на подписването му до изтегляне на цялото договорено количество в срок от 01. 07. 2009 год. до
31.
07. 2009 год. По делото не се спори,
че задълженията на страните по така сключения договор са били изпълнени:
доставката на уговореното количество рапица е извършена своевременно, като
купувачът е заплатил дължимата се цена на две авансови вноски от 08. 04. 2009
год. и 09. 04. 2009 год. При
положение, че процесният договор за покупкопродажба
№
2009- 003/ 07. 04. 2009 год. е изпълнен точно
и добросъвестно съдът приема, че същият не може да бъде правното основание, на базата
на което да се обосноват претенциите за заплащане на стойността на доставеното
извън уговореното в договора количество рапица и свързаната с това неустойка за
забавено плащане. Не съставлява такова основание и издадената от ищеца проформа
фактура № **********/ 22. 02. 2010 год., тъй
като по своята правна същност тя представлява оферта, която се нуждае от
приемане от насрещната страна, каквото в случая липсва. Преценявайки всички
обстоятелства по делото, съдът приема, че извършената доставка на 35,
860 тона рапица извън
количеството, отразено в процесния договор от 07. 04. 2009 год., следва да се
разглежда като допълнително съглашение между страните, което не е било оформено
в определен писмен акт. В тази връзка определящо според съда е постигнатото
съгласие относно прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи
срещу съответна цена, което е индиция, че се касае за продажбено
правоотношение. Поначало търговската продажба е неформален, консенсуален и
комутативен договор. Конкретният случай обаче представлява изключение от това
правило. И двете страни по сделката са търговци. Предмет на сделката е рапица,
която представлява „зърно” по смисъла на § 1 т. 1 от Закона за съхранение и
търговия със зърно. Съгласно разпоредбата на чл. 28 от цитирания по- горе закон
търговските сделки, с които се прехвърля собствеността върху зърно, се сключват
в писмена форма. Това изискване е изключение от правилото /арг. от чл. 293 ал.
1 от ТЗ/, като в случая писмената форма е въздигната от законодателя като
условие за валидност на сделката /така и решение № 159- 2009- ІІ т. о./.
Следователно, след като не са отразили съгласието си за продажбата на
допълнителни 35,
860 тона рапица в изричен писмен
договор, страните са сключили сделка, която е нищожна и не поражда целените с
нея правни последици /чл. 26 ал. 2 от ЗЗД/. Недействителното правно основание
се приравнява на липсата на основание, поради което отношенията между страните
във връзка със заплащането на доставената в изпълнение на нищожния договор
рапица биха следвали да се разглеждат през призмата на неоснователното
обогатяване. Такъв иск по делото обаче не е предявен и съдът следва да се
ограничи в рамките, поставени с исковата молба.
От изложеното става ясно,
че не е налице валидно договорно правоотношение между „Агротрейд
Комерс” ООД гр.
П. и „Нико-
М” ЕООД гр. П., поради което не следва
да се ангажира отговорността на ответното дружество за заплащане на цената на
доставената стока. В този смисъл предявеният иск по чл. 79 от ЗЗД се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По аналогичен начин стои
въпросът и с иска за присъждането на неустойка за забавено плащане, тъй като от
една страна няма действителна облигационна връзка, чието изпълнение неустойката
да обезпечава, а от друга страна разпоредбата на т.
8. 2 от договор за покупкопродажба № 2009- 003/
07. 04. 2009 год. не намира
приложение по отношение възникналия правен спор. Съдът счита, че не следва да
се произнася по направените от ответника възражения- за неизпълнен договор и за
прихващане, тъй като разглеждането на същите се намира в зависимост от основателността
на предявения иск за изпълнение.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни
разноски в размер на 2 102 лв.
По изложените съображения
П.ският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от „АГРОТРЕЙД КОМЕРС” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. „Мара Денчева”
бл. 21, вх. З, ап. 20, представлявано от управителя М.Р.М., против „НИКО- М”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. „Дружба”,
Автокомплекс „Тойота” ет. 3,
представлявано от управителя Ю.И.Г., осъдителен иск за сумата от 21 085, 68
лв., представляваща неплатена цена на доставени 35, 860 тона рапица, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от „АГРОТРЕЙД КОМЕРС” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. „Мара Денчева”
бл. 21, вх. З, ап. 20, представлявано от управителя М.Р.М., против „НИКО- М”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ж. к. „Дружба”,
Автокомплекс „Тойота” ет. 3,
представлявано от управителя Ю.И.Г.,
осъдителен иск за сумата от 6 325, 04 лв., представляваща договорна
неустойка за забавано плащане на цената на доставена рапица съгласно т. 8. 2 от
договор за покупкопродажба № 2009- 003/ 07. 04. 2009 год.
ОСЪЖДА
„АГРОТРЕЙД КОМЕРС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ж. к. „Мара Денчева” бл. 21, вх. З, ап. 20, представлявано от управителя М.Р.М.,
да заплати на „НИКО- М” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., ж. к. „Дружба”, Автокомплекс „Тойота” ет. 3, представлявано от
управителя Ю.И.Г., направените деловодни разноски в размер на 2 102 лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: