№ 268
гр. Сливен, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200845 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Р. Д. Р., ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 25-0804-004715/21.05.2025г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“-Сливен, с което
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв.,
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца и на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. В хода по същество процесуалният представител заявява, че е
доказано извършването на процесното нарушение от обективна и субективна
страна, като пледира за маловажност на деянието, поради което моли да бъде
приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
1
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
подробни съображения относно законосъобразността на наказателното
постановление и моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.03.2025г., в 7.40 часа, полицейските служители св. Ц. Д. и св. Й. К.
изпълнявали служебните си задължения. Те се движили със служебен
автомобил по бул. „Банско шосе“ посока КАТ-Сливен. Когато стигнали до
КАТ-Сливен позиционирали служебния автомобил на отстрещната на
КАТ-Сливен страна. Тогава забелязали, че срещу тях се движи лек автомобил
„Опел Зафира“ без поставени регистрационни табели. Спрели водача за
проверка при която установили, че лекият автомобил се управлява от
жалбоподателя Р. Р.. Поискали му документи за проверка. Той представил
СУМПС, издадено в Република Кипър и обяснил, че автомобилът е
новозакупен и предстояла регистрацията му в КАТ-Сливен. За да стигне до
двора на КАТ следвало да пресече бул. “Банско шосе“, а по това време, тъй
като било рано сутринта, движението било много натоварено. Полицейските
служители съпроводили лек автомобил „Опел Зафира“ с рама №
W0L0TGF********** до входа на КАТ-Сливен, веднага след това, на
17.03.2025г. в 9.47 часа, лекият автомобил бил регистриран по надлежния ред
със собственик Д. Р. Д. (арг. данни за първоначална регистрация на л. 53). За
констатираните нарушения на водача бил съставен АУАН сер. GA
3420733/17.03.2025г., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и връчен на
нарушителя на датата на съставянето му, като в акта било вписано, че няма
възражения по него.
Административнонаказващият орган с мотивирана резолюция от
17.03.2025г. приел, че по отношение на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
са налице данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, поради което
прекратил административнонаказателната преписка и на осн. чл. 54, ал. 1, т. 9
от ЗАНН разпоредил да се изпрати на РП-Сливен. Образувана била преписка
вх. № 1733/2025г. по описа на РП-Сливен. С Постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 28.04.2025г., наблюдаващият прокурор
отказал да образува наказателно производство и прекратил преписка вх. №
2
1733/2025г. по описа на РП-Сливен, вх. № 34300-3734/2025г. по описа на ОД
на МВР-Сливен. В постановлението било посочено, че с оглед факта, че в хода
на проверката са били установени данни за осъществено административно
нарушение, препис от Постановлението да бъде изпратен на Началник сектор
„ПП“- ОДМВР-Сливен за преценка необходимостта от санкциониране на
лицето. Постановлението било обжалвано от Р. Р., чрез адв. Х. от АК-Сливен,
като с Постановление от 10.07.2025г. на ОП-Сливен, жалбата е оставена без
уважение.
Въз основа на постъпилото Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 28.04.2025г. по преписка вх. № 1733/2025г. по
описа на РП-Сливен, на 21.05.2025г., на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН Началник
сектор ОД МВР – Сливен, Сектор „Пътна полиция“ – Сливен издал НП № 25-
0804-004715, с което на Р. Д. Р. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 200 лв., „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от шест месеца и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки. В НП е посочено, че „в
случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива.
Изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения,
свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните
превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните
обстоятелства по извършването му не разкриват по ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения
от този вид.“
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания от
актосъставителя Д. и св. К., т.к. те са извършили проверката и са констатирали
нарушението. Като свидетели-очевидци имат преки и непосредствени
впечатления. Същите са категорични, че са видели жалбоподателят да
управлява лек автомобил „Опел Зафира“, който е бил без регистрационни
табели и не е бил регистриран по надлежния ред. Показанията им са
категорични, непосредствени, безпротиворечиви, логични и съвпадащи се.
По инициатива на жалбоподателя беше проведен разпит на св. Д. Р. Д.,
негов баща. В показанията си същият сочи, че е закупил процесния лек
автомобил от гр. Бяла Слатина, който бил докаран до КАТ-Сливен с
платформа, в неделя (деня, предхождащ датата на извършване на
3
нарушението) и т.к. дворът на КАТ -Сливен бил затворен, а от охраната
обяснили, че не може да остави автомобила пред вратите на КАТ-Сливен, то
същият бил свален на отсрещната на КАТ-Сливен страна. На следващия ден-
понеделник сутринта, той и синът му-жалбоподателят отишли до мястото, на
което бил оставен лекият автомобил. Синът му се качил в него, запалил го и
тръгнал да пресича, за да стигне до КАТ-Сливен, но бил спрян за проверка от
полицаите още преди да потегли, само докато бил със запален двигател. След
проверката автомобилът бил закаран в двора на КАТ-Сливен и регистриран
на негово име. Независимо, че св. Д. е баща на жалбоподателя, съдът
кредитира показанията му, с изключение на показанията му в частта, в която
обяснява, че синът му-жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските
служители още преди да потегли с управлявания от него лек автомобил. В
тази част, съдът не кредитира показанията му, т.к. същите противоречат на
показанията на двамата полицейски служители, които са очевидци и от чиито
показания се установява по категоричен и несъмнен начин, че управляваният
от жалбоподателя автомобил е бил в движение.
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си
по чл. 314, ал. 1 НПК, съдът установи, че в хода на
административнонаказателното производство, при издаването на процесното
наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е
описано точно и ясно, по начин, позволяващ санкционираното лице да разбере
за кое деяние е санкционирано и да организира защитата си в пълен обем.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на
4
платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Санкцията за неизпълнение на това изискване е предвидена в чл. 175, ал.
3, предл. 1 от ЗДвП, която в редакцията си към датата на извършване на
процесното нарушение е предвиждала– глоба в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство.
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че на 17.03.2025г. в 07.40 часа в гр. Сливен по бул. “Бургаско
шосе“ жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство - л.а. “Опел
Зафира” с рама № W0L0TGF**********, което не е било регистрирано по
надлежния ред. Безспорно е, че жалбоподателят е имал качеството "водач" на
моторното превозно средство, който е управлявал нерегистриран лек
автомобил на път, отворен за обществено ползване. Следователно същият е
извършил вмененото му нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
Процесуалният представител на жалбоподателя пледира за приложение
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, т.к. счита, че процесното
административно нарушение представлява маловажен случай, като излага
доводите си за това, а именно: че бащата на жалбоподателя е закупил
процесния лек автомобил в деня, преди нарушението, същият е бил превозен
до двора на КАТ-Сливен, където е нямало възможност да бъде оставен и на
следващия ден – понеделник той и баща му са отишли и са го регистрирали.
Съгласно чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от
Закона за административните нарушения и наказания.
С Решение № 4 от 30.04.2025г. на КС по к. д. № 29/2024г., (Oбн., ДВ, бр.
38 от 9.05.2025г.), е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; посл. изм., бр. 41 от 2024 г.) в частта
"28 и". От 13.05.2025г. разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е приложима и за
нарушения по ЗДвП, поради което съдът следва да извърши преценка дали са
налице признаците на маловажност по чл. 28 от ЗАНН.
5
Съгласно § 1, т. 4 от ДР ЗАНН маловажен случай е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид.
Съдът не споделя гореизложените доводи, наведени от процесуалния
представител на жалбоподателя за наличие на маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че процесното нарушение не е маловажно и не
попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Като аргументи, достатъчни
да обосноват неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, съдът отчита
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал нерегистрирано МПС, във
време и място когато движението е било натоварено. Освен това взе предвид и
отношението на нарушителя към деянието, който съзнателно е управлявал
лекия автомобил, въпреки че е знаел, че той не е регистриран по надлежния
ред. И не на последно място, от приложената по делото справка за нарушител-
водач, се установява, че жалбоподателят е системен нарушител по ЗДвП, като
същият е бил многократно наказван за извършени от него нарушения. Като
съобрази изложеното съдът намира за неоснователно искането за прилагане
разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.
Правилно е приложена санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП, като наложеното наказание е в предвидения минимален размер.
Предвид гореизложеното, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-
004715/21.05.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-Сливен, сектор
„Пътна полиция“-Сливен, с което на Р. Д. Р., ЕГН ********** от гр. С., за
извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв.,
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца и на
6
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни
точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7