№ 283
гр. Варна , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503419 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба на Директора на ГД
„Гранична полиция“ при МВР Варна срещу решение № 2118 от 04.06.2020 г., постановено
по гр.д.№ 13886 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, с което е осъдена да заплати на
Д. Я. Д. с ЕГН **********, сумата от 1724.59 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016 г.- 30.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба
29.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. и сумата от 350.72
лева, присъдена като дължими разноска адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.1 , както и сумата от 218.98 лева, присъдени в порза на ВРС, на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК включваща възнаграждение на вещо лице, адв. Възнаграждение и дължима държавна
такса за образуване на делото.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от
този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима
аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в
сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като
служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното
и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
1
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният труд е
извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане
на разноските по делото.
Въззиваемата страна не е депозиала отговор на въззивната жалба, не се явява в съдебно
заседание не претендира разноски.
Съдът, намира обжалваният съдебен акт за валиден и допустим. По неговата
правилност, излага следните съображения: Производството е образувано по искова молба
на Д. Я. Д. с ЕГН ********** от град Варна, с която е предявил срещу ГД „Гранична
полиция” при МВР - гр. София, при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с
искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1724.59 лева, представляваща
незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016 г.
– 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 29.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът в писмен отговор е оспорил исковете с правоотхвърлителни възражения,
идентични на изложените във въззивната жалба.
Съдът е приел за безспорно между страните, че за периода на осъдителната претенция,
между тях е съществувало служебно правоотношение,в което ищецът е полагал труд в
посочените в исковата молба часове и с неоспорено заключение на ССч.Е е установен
размера на осъдителната претенция. Спорен е останал правният въпрос, дали Наредбата за
2
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) може да се приложи за
служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент.
В този смисъл са твърденията, с които въззивният жалбоподател е обосновал жалбата и
искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
От правна страна, въззивният съд изцяло възприема мотивите на
първоинстнационния, който обосновано е приложил материален закон по аналогия, след
като правилно е разпределил тежестта на доказване и е анализирал по отделно и в
съвкупност събраните доказателства. От правна страна, настоящият съдебен състав,
възприема становището, че съобразно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните
служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Според банкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. По силата на тази законова делегация е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от
ЗР на Наредбата и действаща в процесния период. Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от
Наредбата за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, като за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредбата липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен,
каквато възможност е била налице в действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. - чл. 31, ал. 2, според която разпоредба при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен акт не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Същата следва да бъде преодоляна чрез субсидираното приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.).
Настоящият съд обосновава решението си върху мотивите към т. 23 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които макар и по
други факти, разглеждат въпроса са справедливостта като гражданско правен принцип. От
гледна точка на конкретния казус, съдът следва да преодолява различията между отделните
категории държавни служители, когато те се дължат на празнота в нормативен акт и да
решава споровете кат се съобразява с основните принципи.
С оглед изхода от спора, в тежест на въззивния жалбоподател следва да бъдат присъдени
направените от въззиваемата страна разноски, но породи липсата искане и на доказателства
за извършен разход, съдът не присъжда такива. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА решение № 2118 от 04.06.2020 г. постановено по гр.д. № 13886 по
3
опис на ВРС за 2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4