ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7587
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110129286 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Й. М., родена на ********** г. в с. ....срещу С.
О. Ф..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по допустимост и основателност. Навежда възражение за
недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК, доколкото твърди, че между
същите страни и за същия имот имало образувано дело за делба, а именно гр. д. № 4492/2024
г. по описа на СРС, 151 състав.
По възражението за недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК:
Според разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни
съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото
искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за
присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ
частичен иск. Предмет на настоящото производство са искове с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7821,35
лева, представляваща обезщетение за периода от 22.05.2019 г. до 31.10.2023 г. за лишаването
й от правото на ползване на притежаваната от нея 1/6 идеална част от съсобствен недвижим
имот с идентификатор ...., представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. ..., стар адрес
по документ за собственост: жилищен комплекс „..... , на II етаж, състоящ се от две стаи,
кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70,24 кв. м.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 2675,72 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.05.2021 г. до 21.05.2024
г.
Видно от служебна справка гр. д. № 4492/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, предмет
на производството е иск за делба на недвижим имот с идентификатор ....., представляващ
апартамент № 18, със страни Й. М., родена на ********** г. – ищец и С. О. Ф. и Е. Д.а А.-
Ф. – ответници. От справката се установява, че ищцата е отправила искане до съда с правно
основание чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата съдът да определи
ползването на делбения имот от двамата ответници до окончателното приключване на
1
делбата и същите да бъдат осъдени да заплащат на ищцата всеки месец обезщетение срещу
ползването на имота съобразно припадащата й се идеална част от имота, но не по-малко от
400 лева. От справката се установява, че по гр. д. № 4492/2024 г. по описа на СРС, 151 състав
е постановено решение от 04.12.2024 г., съгласно което ответниците са осъдени да заплащат
на ищцата претендираното от нея обезщетение за ползване на имота, считано от датата на
влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство. Ето защо съдът намира, че процесният период на претенцията с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно от 22.05.2019 г. до 31.10.2023 г., не се обхваща от
предявената претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК в производството по гр. д. № 4492/2024 г. по
описа на СРС, 151 състав, което води до липса на пълен обективен и субективен идентитет
на двете дела, какъвто е необходим за прилагане на чл. 126, ал. 1 ГПК, съответно и до
неоснователност на искането за прекратяване на настоящото производство като
недопустимо.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да
бъдат разгледани в настоящото производство.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника с правно основание чл. 126,
ал. 1 ГПК за недопустимост на производството.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение, което да й послужи пред СО – район „...“ за снабдяване със справка за
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника и членовете на неговото семейство
за периода от м. май 2019 г. до м. октомври 2023 г., доколкото исканата информация не касае
установяване на релевантни за спора обстоятелства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства на ответника чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане. Втори свидетел подлежи на допускане при наличие
предпоставките на чл. 159, ал 2 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.03.2025 г. от 10,10 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава от 28.05.2024 г. на
Й. М., родена на ********** г. в с. ..., гражданин на Република Австрия срещу С. О. Ф.,
ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 7821,35 лева, представляваща обезщетение за периода от
22.05.2019 г. до 31.10.2023 г. за лишаването от правото на ползване на притежаваната от
нея 1/6 идеална част от съсобствен недвижим имот с идентификатор ..., представляващ
апартамент № 18, находящ се в гр. ..., стар адрес по документ за собственост: жилищен
комплекс .... , на II етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща
квадратура по одобрения план от 70,24 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, П. И.,
улица „...“, Д. и Ц. Й. и двор, ведно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и
площ по документ за собственост, при съседи: коридор; К. и М. С., улица „...“ и З. и Г. М.,
заедно с 2,74 % ид. ч. от общите части на сградата и 2,74 % ид. ч. правото на строеж върху
държавна земя, съставляваща парцел I, квартал 193, местността „...“ по плана на град София,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.05.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от по 2675,72 лева, представляваща
2
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22.05.2021 г. до 21.05.2024
г.
В исковата молба се посочва, че в рамките на процесния период страните били
съсобственици по отношение на процесния недвижим при квоти от 1/6 идеална част за
ищцата и 5/6 идеални части за ответника. Ищцата твърди, че е получила собствеността
върху 1/6 ид. ч. от процесния имот по наследство от баща си Й. Ч. М., починал на 27.10.2014
г., за което обстоятелство се е снабдила и с констативен нотариален акт за право на
собственост върху идеални части от недвижим имот, придобит по наследство № 115, том III,
рег. № 11230, дело № 427/2017 г. Твърди, че ответникът се легитимира като собственик на
5/6 ид. ч. от имота, като 3/6 ид. ч. от него е придобил по дарение от майката на ищцата - С.
К. М., а 1/6 ид. ч. придобил чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка
и гледане, обективиран в нот. акт № 72, том IV, рег. № 25545, дело № 591/2017 г. по описа на
нотариус Ц. Г.. Посочва, че е завела иск по чл. 34 ЗС вр. с чл. 341 ГПК срещу ответника и
неговата съпруга за намаляване дарението на С. К. М., по което било образувано гр. д. №
4492/2024 г. по описа на СРС, 151 състав. Сочи, че въпреки съсобствеността и общите права
върху процесния имот, последният се ползвал само от ответника - лично и от неговото
семейство, вкл. и от трети юридически лица, като ищцата била лишена от ползване на
същия. В тази връзка ищцата изпратила нотариална покана до ответника за заплащане на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 75 евро за всеки календарен месец, считано от
нейното връчване. Сочи, че нотариалната покана била връчена на ответника на 27.10.2017 г.,
което обстоятелство било удостоверено от нотариус на 31.10.2017 г., но въпреки това не
последвало плащане на исканото обезщетение от ответника. При тези твърдения моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по допустимост и основателност. Навежда възражение за
недопустимост на производството на основание чл. 126 ГПК, доколкото твърди, че между
същите страни и за същия имот имало образувано дело за делба, а именно гр. д. № 4492/2024
г. по описа на СРС, 151 състав. Не оспорва, че между страните е налице съсобственост на
процесния имот при твърдяните квоти и придобивни основания. Излага аргументи, че е
ползвал процесния имот единствено във връзка с поетите от него задължения по договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане да се грижи за своята баба и
наследодател, респективно е ползвал същия до момента на нейната смърт. Оспорва да е
лишавал ищцата от ползването на процесния имот, като твърди, че същата многократно
била канена да живее в него и да използва същия, съобразно притежаваната от нея част,
както и да полага грижи за своята майка, но тя отказвала. Не оспорва, че е получил
посочената в исковата молба нотариална покана, като твърди, че в отговор на същата е
посочил, че не обитава и не използва процесния имот. Твърди, че към настоящия момент
изплаща ежемесечен наем на ищцата, съответстващ на притежаваната от нея част от
съсобствеността, чийто размер бил определен от ищцата чрез нотариална покана, отправена
след смъртта на наследодателката му. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че в рамките на процесния период с ответника са били съсобственици,
притежаващи съответните идеални части от процесния недвижим имот, обстоятелството, че
ответникът в рамките на процесния период като ползва целия имот лично или го е
предоставил безвъзмездно на трето лице или без да го ползва, респективно да е допуснал
безвъзмездно ползване от друго лице, е ограничил достъпа до него (арг. тълкувателно
решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК), с което свое поведение
възпрепятства ищцата да го ползва съобразно притежаваните от нея идеални части от
правото на собственост, отправяне на писмена покана до ответника за изплащане на
3
обезщетение за ползване на идеални части от имота и достигането до ответника, размер на
пропусната полза, равняваща се на средния пазарен наем през процесния период, поставяне
на ответника в забава и размер на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
Ответникът следва да докаже, че е предоставил възможност на ищцата да ползва
процесния имот съобразно притежаваните от нея права в съсобствеността, както и да докаже
възраженията си, а при установяване основанието на предявените искове следва да докаже,
че е платил на ищцата претендираното обезщетение за лишаване от ползване в срок.
ОТДЕЛЯ като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване в
производството обстоятелството, че в рамките на процесния период са били съсобственици
при квоти - 1/6 ид. ч. за ищцата и 5/6 ид. ч. за ответника на недвижим имот с идентификатор
....., представляващ апартамент № 18, находящ се в гр. ......., стар адрес по документ за
собственост: жилищен комплекс „..... , на II етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70,24 кв. м.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т. 2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника- ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца- ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора на
исковата молба, ведно с приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4