Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.02.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на тридесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Ели Гигова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1888 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - „С.” ЕООД, твърди, че по
силата на Ревизионен акт № Р-22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., издаден от
ТД на НАП – София, който е влязъл в сила като необжалван, в негова тежест е
възникнало изискуемо публично правно задължение за заплащане на сума в общ
размер от 36 000 лв. Посочва, че не разполага с парични средства и с други
бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения. Счита,
че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност и моли съдът да обяви
неплатежоспособността му, както и да открие производство по несъстоятелност по
отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
В производството са приети писмени доказателства, от които може да се направи извод, че в тежест на молителя „С.” ЕООД са възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608 ТЗ.
От представените от НАП документи се установява, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на корпоративен данък, дължим за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 г., в размер на 8 024, 68 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок корпоративен данък, което е в размер на 4 012, 92 лв.; задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2015 г., в размер на 25 562, 34 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 13 878, 12 лв.; задължение за заплащане на данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, дължим за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 802 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, което е в размер на 477, 81 лв.; задължение към държавното обществено осигуряване, начислено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 1 271, 31 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху това задължение, която е в размер на 642, 52 лв.; задължение към универсалния пенсионен фонд, начислено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 503, 87 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху това задължение, която е в размер на 191, 69 лв.; задължение към здравното осигуряване, начислено за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2014 г., в размер на 1 061, 22 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху това задължение, която е в размер на 389, 43 лв. Това е видно от Ревизионен акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 08.03.2016 г., като няма данни същият да е обжалван пред по горестоящия административен орган или пред съда, поради което следва да се приеме, че е влязъл в сила.
По делото са представени доказателства, от които се установява, че срещу „С.” ЕООД е издаден и втори ревизионен акт - Ревизионен акт № 22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, с който в хода на проведено ревизионно производство са установени следните възникнали в тежест на това дружество задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 01.03.2010 г. до 31.12.2012 г., в размер на 5 045, 41 лв., както и задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 3 604, 46 лв. Описаният ревизионен акт е връчен на задълженото лице на 01.02.2017 г., като в производството не се твърди, нито са събрани доказателства да е обжалван пред по-горестоящия административен орган или пред съда, поради което се налага изводът, че е влязъл в сила.
Установените с ревизионния акт задължения на „С.” ЕООД за заплащане на данъци и на здравни и осигурителни задължения представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Такъв характер имат и акцесорните задължения за заплащане на лихви върху неплатените в срок данъци, здравни и осигурителни вноски съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК. Тези публичноправни задължения са пряко свързани с търговската дейност на молителя, тъй като са възникнали с оглед сключваните от него по занятие сделки за доставка на стоки и извършване на услуги, за облагане на осчетоводената печалба от търговска дейност, и във връзка със задълженията за осигуряване на наети работници и служители.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност, на корпоративен данък, на данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, на вноски към държавното обществено осигуряване, на вноски към универсалния пенсионен фонд и на вноски към здравното осигуряване, които задължения са в общ размер от 42 270, 83 лв. съгласно издадените два ревизионни акта, както и за заплащане на лихви за забава върху тези задължения в общ размер на 23 197, 95 лв., както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. Както беше посочено, по делото се доказа, че Ревизионният акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г., с който са установени задълженията за заплащане на данъци и осигурителни вноски в общ размер от 37 225, 42 лв. и на лихва върху тях в общ размер от 19 593, 49 лв., е връчен на представител на „С.” ЕООД на 08.03.2016 г., от която дата тече срокът за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 22.03.2016 г. и считано от 23.03.2016 г. задълженията за заплащане на данъци, осигуровки и лихви, описани по вид и размер с цитирания ревизионен акт, са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране.
Ревизионният акт № 22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., с който са установени задълженията на „С.” ЕООД за данък върху добавената стойност в размер на 5 045, 41 лв., както и за лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност в размер на 3 604, 46 лв., е връчен на задълженото лице на 01.02.2017 г., от която дата тече 14-дневният срок за доброволното им изпълнение. Този срок изтича на 15.02.2017 г. и считано от 16.02.2017 г. задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност и лихва върху тях са станали изискуеми.
След като в производството се доказа, че в тежест на „С.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то следва да се приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали „С.” ЕООД притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размера на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2012 г. балансовата стойност на всички притежавани от „С.” ЕООД краткотрайни активи е 26 000 лв., към 31.12.2013 г. – тя е в размер на 28 000 лв., към 31.12.2014 г. – възлиза на 31 000 лв., а към 31.12.2015 г. – на 31 000 лв. Същевременно вещото лице е констатирало, че към всяка една от посочените дати молителят е имал краткосрочни задължения в размер по-малък от този на притежаваните за този период краткотрайни активи, а именно в размер на 19 000 лв. към 31.12.2012 г., на 14 000 лв. към 31.12.2013 г., на 7 000 лв. към 31.12.2014 г. и на 16 000 лв. към 31.12.2015 г. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че за някоя от тези отчетни години в тежест на „С.” ЕООД са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е констатирано и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на това дружество. С оглед на тези факти, следва да се заключи, че за всяка една от посочените финансови години молителят е притежавал достатъчно активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което е намерило отражение и в стойностите на показателите за ликвидност, които са над референтните. Следователно към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. ответникът не е бил в състояние на неплатежоспособност.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че в края на следващия отчетен период – 31.12.2016 г., балансовата стойност на притежаваните от „С.” ЕООД краткотрайни активи е намаляла с 30 000 лв. и те възлизат на 1 000 лв., като представляват единствено краткосрочни вземания. Съгласно записванията в счетоводния баланс на дружеството към края на тази счетоводна година то не притежава никакви други краткотрайни активи – нито материални запаси, нито парични средства. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че към 31.12.2016 г. дружеството „С.” ЕООД е разполагало с някакви други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени и съответно да не са отразени в изготвения годишен финансов отчет към тази дата.
Вещото лице, изготвило приетата в производството СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията в годишния финансов отчет на „С.” ЕООД към 31.12.2016 г., това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 25 000 лв. За да се направи преценка за това дали при анализа на възможността на ответника към 31.12.2016 г. да посреща своите краткосрочни задължения с наличните краткотрайни активи, стойността на задълженията трябва да се определи при съобразяване на записванията в годишния финансов отчет на дружеството или тази стойност трябва да се коригира от съда, е необходимо да се отговори на въпроса какви краткосрочни задължения се установява, че са възникнали в тежест на ответника към посочената дата въз основа на събраните в производството доказателства и дали те са осчетоводени като такива от това дружество.
По делото са събрани доказателства за възникване на публично-правни задължения в тежест на „С.” ЕООД за заплащане на данъци и осигурителни вноски, както и за дължима лихва върху тях. Към 31.12.2016 г. са възникнали и са станали изискуеми тези задължения, които са установени с Ревизионния акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г. Както се посочи вече в настоящото решение, общият размер на неплатените от молителя задължения за данъци и осигурителни вноски по този акт възлиза на сумата от 37 225, 42 лв., а общият размер на задължението за лихва върху тях възлиза на сумата от 19 593, 49 лв. Те са станали изискуеми считано от 23.03.2016 г. и следователно имат характера на краткосрочни задължения и следва да бъде осчетоводени като такива в счетоводството на „С.” ЕООД към 31.12.2016 г. От изводите на вещото лице в заключението на изготвената СИЕ, както и от посоченото от него в разпита му пред съда, проведен в открито съдебно заседание на 31.01.2018 г. се установява, че към 31.12.2016 г. молителят е осчетоводил само част от тези свои задължения като краткосрочни, които са тези за заплащане на здравни и осигурителни вноски и лихва върху тях, като изобщо не е отразил в счетоводните си регистри възникналите в негова тежест задължения към държавата за заплащане на данък върху добавената стойност, на корпоративен данък, на данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, които са в общ размер на 34 389, 02 лв., както и за заплащане на лихва върху непогасени в срок данъци, която възлиза на сумата от общо 18 368, 85 лв. Ето защо към стойността на краткосрочните задължения на „С.” ЕООД към 31.12.2016 г., която трябва да бъде съобразена при анализа на способността на дружеството да погасява своите задължения, трябва да бъдат включени и публичноправните такива за заплащане на данъци и лихви върху тях в общ размер от 52 757, 87 лв., установени с Ревизионнен акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г.
С оглед на всичко изложено, следва да се заключи, че стойността на краткосрочните задължения на молителя към 31.12.2016 г. е 77 757, 87 лв., а не както е посочено неправилно в счетоводния баланс на дружеството към тази дата в размер от 25 000 лв., и именно тази стойност следва да се вземе предвид, за да се направи извод дали дружеството е в състояние на неплатежоспособност или не. При съпоставяне на тази стойност със стойността на притежаваните от „С.” ЕООД към тази дата краткотрайни активи, която е 1 000 лв., е видно, че последната е в по-нисък размер, което означава, че към 31.12.2016 г. това дружество не е притежавало достатъчно ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения към всички кредитори и следователно е във влошено финансово - икономическо състояние. Това намира отражение и в стойността на показателя за обща ликвидност, която е под референтната такава от 1 – стойността на този показател е 0, 0128.
При анализ на финансовото състояние на „С.” ЕООД към 31.05.2017 г. се установява, че то не се подобрява и дори се влошава, тъй като, от една страна, стойността на притежаваните от него краткотрайни активи не се повишава, а се запазва същата – те възлизат на 1 000 лв., а, от друга, стойността на възникналите в тежест на дружеството краткосрочни задължения се увеличава, тъй като към тази дата са станали изискуеми и публичноправните задължения, чиято дължимост от молителя е установена с Ревизионен акт № 22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., които са в размер на 5 045, 41 лв. – неплатено задължение за данък върху добавената стойност, и в размер на 3 604, 46 лв. – неплатено задължение за лихва.
При извършване на преценка за това дали към 31.05.2017 г. дружеството „С.” ЕООД има достатъчно ликвидни активи, с които да погасява своите задължения към всички кредитори, съдът определя стойността на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения като към тяхната балансова стойност от 37 000 лв. прибавя стойността на неосчетоводените публични задължения, установени с Ревизионният акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г., които са в размер на 52 757, 87 лв., станали са изискуеми през отчетната 2016 г. и не са погасени до 31.05.2017 г., както и стойността на публични задължения, установени с Ревизионен акт № 22002216004113-091-001/ 24.01.2017 г., които са в общ размер на 8 649, 87 лв. и които са станали изискуеми считано от 16.02.2017 г. и които вещото лице е установило, че не са осчетоводени от молителя. Следователно общата стойност на краткосрочните задължения на „С.” ЕООД към 31.05.2017 г. възлиза на сумата от 98 407, 74 лв. При съпоставяне на стойността на притежаваните от търговеца краткотрайни активи, която е 1 000 лв., със стойността на възникналите в негова тежест краткосрочни задължения, която е 98 407, 74 лв., е видно, че втората е по-висока, което означава, че към 31.05.2017 г. длъжникът също не е притежавал достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погаси всички свои изискуеми парични задължения. Показателят за обща ликвидност към тази дата вече е на стойност, която е още по-ниска от референтната такава от 1 – възлиза на 0, 0101, което означава, че финансовото състояние на търговеца продължава да се влошава.
След като в нито един момент в периода от 31.12.2016 г. до 31.05.2017 г. „С.” ЕООД не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения, то съдът намира, че именно това е причината дружеството да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към държавата, тъй като е очевидно, че дори и да е имало воля да ги погаси, обективно не е притежавало средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на молителя да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на молителя да изпълни своите краткосрочни задължения продължава две последователни години, като липсва каквато и да е промяна в него, както и данни, от които да се направи извод, че същото може да се преодолее, следва да се приеме, че то е и трайно. С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „С.” ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й дата.
В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „С.” ЕООД, следва да се определи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
По делото се установи, че към 23.03.2016 г. молителят е имал изискуеми публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци, на осигурителни вноски и на лихва върху неплатените в срок данъци и вноски, които са установени с Ревизионнен акт № 22220515004883-091-001/ 29.02.2016 г. и са в общ размер на 56 818, 91 лв. Тези изискуеми задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството се доказа, че към 31.12.2016 г. „С.” ЕООД вече не е притежавало достатъчно краткотрайни активи, с които да заплаща всички свои текущи и краткосрочни задължения, което е видно и от показателя за обща ликвидност, който към тази дата е на стойност под референтната такава и през следващите изследвани периоди не бележи тенденция към завишаване и достигане на необходимите за ликвидността на предприятието препоръчителни стойности, а дори напротив – понижава се. Съдът намира, че по делото не може да се установи с категоричност по-ранна дата през 2016 г., към която да се приеме, че молителят е нямал активи, с които да погасява изискуемите си задължения към всички свои кредитори, тъй като от отчета за паричните потоци за 2016 г. е видно, че той е имал парични постъпления на значителна стойност от 92 000 лв., поради което и не е ясно точно в кой момент през 2016 г. те не са били достатъчни за изпълнение на краткосрочните задължения с настъпил падеж. Ето защо и 31.12.2016 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че „С.” ЕООД има както изискуеми задължения към кредитори в значителен размер, така и не притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Съдът намира, че въпреки, че в молбата по чл. 625 ТЗ, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, е налице позоваване на свръхзадълженост, като отделно основание за откриване на производство по несъстоятелност, то всъщност в обстоятелствената част не се сочат никакви конкретни обстоятелства за това, че то е настъпило. Напротив, навсякъде молителят се позовава само на невъзможността си да изпълни свои изискуеми публичноправни задължения, което по своя характер представлява твърдение за наличие единствено на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Неплатежоспособността е и единственото основание, посочено във формулирания в молбата по чл. 625 ТЗ петитум. Ето защо съдът приема, че в случая е направено искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „С.” ЕООД само на едно основание и то е неплатежоспособност на този търговец, поради което и не може да се произнася дали и кога е настъпило състояние на свръхзадълженост.
Предвид всичко изложено, следва да се
заключи, че по делото се доказа, че молителят е неплатежоспособен търговец и по
отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност на това основание, което е заявено от молителя като главно.
Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в
чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „С.” ЕООД,
да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност
по отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се
определи датата на първото събрание на кредиторите.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да осъди „С.” ЕООД да я заплати по сметка на СГС, като съгласно чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „С.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 31.12.2016 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „С.” ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „С.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „С.” ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, което ще се проведе на 21.03.2018 г. от 09:30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „***** 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА
С.” ЕООД,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която на
основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: