Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Пловдив, 13.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти
гр. състав в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6688 по описа на ПРС за
2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД от
ищеца Г.Г.К., ЕГН: ********** *** срещу “ТРАНС СИТИ” АД, ЕИК:*********, с адрес
на управление гр. Панагюрище, ул.”Мерул” № 1, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 398,43 лв.,
представляваща сбор от неизплатени
части от трудово възнаграждения за месеците април, май, юни, юли, август 2011г.
и август 2012 г.
Ищецът твърди, че е
работил в ответното дружество по трудов договор №743/31.03.2011г. за
неопределено време на длъжността “к.”.
Срещу полагания от него труд, съгласно трудовия договор работодателят му
дължи уговореното с него трудово възнаграждение. Твърди от дължимото му ТВ да
са останали неизплатени съответно: за м. април 2011г. – 71,46 лв.; за м. май
2011г. – 71,17 лв.; за м. юни 2011г. – 62,56 лв.; за м. юли 2011г. – 61,31 лв.;
за м. август 2011г. – 54,93 лв.; и за м.
август 2012г. – 77 лв., или общо сума в размер на 398,43 лв., която и до
момента ответникът не му е изплатил. Въз основа на така очертаната обстановка
се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 398,43 лв.,
представляваща сбор от неизплатени
части от трудово възнаграждения за месеците април, май, юни, юли, август 2011г.
и август 2012г.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се,
че са изплатени всички трудови възнаграждения и обезщетения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при
ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
От събраните по делото писмени доказателства трудов
договор и заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
през периода април 2011 г. до август 2012 г. ищцата е била в трудово правоотношение с
ответника. Съгласно приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, дължимата от работодателя сума е в размер от 398, 59 лв.,
представляваща сбор от неплатени части от трудово възнаграждение за месеците,
както следва: за м.април
2011г. – 71,46 лв.; за м.май 2011г. –
71,17 лв.; за м.юни 2011г. – 62,56 лв.; за м.юли 2011г. – 61,31 лв.; за м.август 2011г. – 54,93 лв.;
и за м.август 2012г. – 77, 16 лв. Налице е разлика от 0,16 лв. от
установената от експерта дължима суми и претендираната такава, но с оглед
диспозитивното начало следва да се уважи предявения иск в посочения в исковата
молба общ размер от 398, 43 лв. Ответникът
не представя доказателства за погасяване на това задължение, поради което
следва да се приеме, че сумата е дължима.
Предвид
дотук изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатено трудово възнаграждение за
периода април 2011 г. до август 2012
г. в общ размер от 398, 43 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи .
Законна
лихва не се претендира, поради което не следва да се присъжда.
С
оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, но тъй като не претендира и
не представя доказателства за направени такива, то разноски не следва да се
присъждат.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 50 лв.
В негова тежест следва да се възложат и разноските за съдебно-счетоводна
експертиза, направени от бюджета на съда, които са в размер на 30 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул” №1,
представлявано от синдика: адв. С.Ж.,*** да заплати на Г.Г.К., ЕГН: ********** ***, сумата от общо 398, 43 лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудово за месеците
април, май, юни, юли, август 2011г. и август 2012г.
ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул” №1,
представлявано от синдика: адв. С.Ж.,*** да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата 50 лв. – представляваща държавна такса върху уважения
иск. и 30 лв. – разноски за съдебно – счетоводна
експертиза.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от датата на постановяването му - 21.11.2013г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
ИТ