№ 18726
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110123553 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е от Г. Е. И. с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Б., срещу
„Т С“ ЕАД с ЕИК ****, отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, за
установяване недължимост на вземания в общ размер на 1601,98 лева,
включваща следните вземания: сумата от 520,53 лева – главница, ведно със
законната лихва в размер на 389,80 лв., дължима за периода от 30.11.2016г. до
19.01.2024г., сумата от 41,26 лева – неолихвяеми вземания /мораторна лихва/,
сумата от 111,24 лв - за съдебни разноски, за които бил издаден изпълнителен
лист срещу наследодателката Н Д Ра от 04.10.2017г., както и за сумата от 33,33
лв. - разноски по изпълнителното дело, сумата от 505,82 лв. - такси по
Тарифата към ЗЧСИ. За вземанията по издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ У Д с район на
действие СГС, по което като взискател бил конституиран ищеца.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Отправя
искане за присъждане на сторените по делото, разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание издаден изпълнителен лист срещу Н Д Ра от 04.10.2017г., в
полза на ответника, за сумите посочени в исковата молба, по молба на същия
от 30.10.2017г., било образувано изпълнително производство №***** по
описа на ЧСИ У Д с район на действие СГС. На 15.11.2017г. бил наложен
запор върху секвестируемата част от получаваната от Н Д Ра, пенсия. С молба
1
с вх.№ 1774/16.01.2019г., ответникът е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия спрямо длъжника по изпълнителното производство -
налагане на запори. С протокол от 14.07.2020г., като длъжник по
производството бил конституиран Е Д И., в качеството му на наследник на
починалата Н Д Ра, като на 19.09.2020г. била връчена покана за доброволно
изпълнение до длъжника Е Д И. /при изричен отказ на същия да получи
книжата, удостоверен от връчителя/, както и същият е бил надлежно уведомен
за наложените му запори по банкови сметки в Юробанк България АД. С
постановление от 26.05.2021г., на ЧСИ била наложена възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника Е Д И., до размера на вземанията на
ответника. С молба с вх.№ 41083/01.12.2023г., ответникът е поискал
прилагането на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Е Д И..
Към датата на подаване на молбата, длъжникът е починал /на 20.01.2022г./,
поради което ответникът отново е подал молба с вх.№51135/21.11.2023г., за
проучване на имущественото състояние на наследниците на починалия
длъжник, както и за предприемане на конкретни способи спрямо тях. С
протокол от 21.12.2023г. на ЧСИ, като длъжник по образуваното производство
бил конституиран ищеца по настоящото дело, в качеството му на наследник по
закон на починалия в хода на изпълнителното производство Е Д И.. Покана за
доыоровлно изпълнение по образуваното изпълнително производство е била
надлежно връчена лично на ищеца на дата 15.04.2024г.
С предприемането на действия по изпълнението - налагането за запори и
възбрана по образуваното изпълнително производство, считано от
образуването му, както и с подаването на молби от ответника, за
предприемането на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжниците,
давността за вземанията по издадения изпълнителен лист, е прекъсната.
Съобразно приетото в т.10 от ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, без правно значение е дали конкретно поисканите от взискателя и
предприети от ЧСИ, изпълнителни действия са произвели действие, като с
молбата на взискателя за извършване за прилагане на нови изпълнителни
способи, давността за вземането се прекъсва, стига молбата да е била редовна,
тъй като последното представлява липса на процесуално бездействие и
поддържане висящността на изпълнителното производство.
Процесното вземане се погасява на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, с общата
петгодишна давност. С оглед на гореизложеното, се налага фактическият и
правен извод, че с подадените молби от взискателя с искане за прилагане на
конкретни изпълнителни способи, както и предприетите от ЧСИ
изпълнителни действия - налагане на запор/възбрана в хода на образуваното
изпълнително производство, по което е бил конституиран като длъжник
ищеца, са прекъснали общата петгодишна давност, с която се погасяват
вземанията, като към датата на подаване на исковата молба по настоящото
производство, същата не е изтекла и поради това предявения иск за
вземанията по издадения изпълнителен лист, следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
2
По отношение на останалите предявени с исковата молба вземания, а именно
за сумата от 33,33 лв. - разноски по изпълнителното дело, сумата от 505,82
лв. - такси, начислени по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че с оглед
установеното в разпоредбата на чл.439 ГПК, предмет на отрицателния
установителен иск е вземането, за което е налице изпълнително основание, а
именно съдебно установеното вземане, за което е бил издаден изпълнителен
титул - изпълнителен лист. Посочените вземания, макар и включени в
съобщението на ЧСИ до ищцата не се явяват предмет на настоящото
производство, поради което съдът следва да остави без разглеждане като
недопустима исковата молба в тази й част и да прекрати производството по
делото.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК,
в полза на ответника се поражда правото на присъждане на разноски, като
следва да му бъдат присъдени такива, в размер на 360 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от Г. Е. И. с ЕГН **********,
чрез пълномощника адв. Б., срещу „Т С“ ЕАД с ЕИК ****, отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК, за установяване недължимост на вземания
в общ размер на 1601,98 лева, включваща следните вземания: сумата от 520,53
лева – главница, ведно със законната лихва в размер на 389,80 лв., дължима за
периода от 30.11.2016г. до 19.01.2024г., сумата от 41,26 лева – неолихвяеми
вземания /мораторна лихва/, сумата от 111,24 лв - за съдебни разноски, за
които бил издаден изпълнителен лист срещу наследодателката Н Д Ра от
04.10.2017г., на основание на който е образувано изпълнително дело № *****
по описа на ЧСИ У Д с район на действие СГС, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата претенция за следните суми:
сумата от 33,33 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и сумата от
505,82 лв. - такси, начислени по Тарифата към ЗЧСИ И ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Г. Е. И. с ЕГН **********, да
заплати на „Т С“ ЕАД с ЕИК ****, сумата от 360 лв., разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част - в
едноседмичен срок, с частна жалба по реда на чл.274 и сл. ГПК. Препис да се
3
връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4