Р
Е Ш Е Н И Е
№ 317
гр.Г.Оряховица, 09.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховския районен съд, втори състав в публично
заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Еманоел Вардаров
при секретаря М.К.
и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . , като
разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№711/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да
се произнесе, съдът взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени
искове с правно основание: чл.232
ал.2 от ЗЗД ввр. чл.228 от ЗЗД ввр.
чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищцата М.Н.Д.(чрез адв.Д. Д.П. от ВТАК) твърди в
исковата молба, че между М.Н.Д. и Я.Н.Я.
е бил сключен Договор за наем от 25.06.2017г. с предмет: апартамент,
собственост на ищцата, находящ се в гр.Г.О.и срок на действие на договора - 12месеца, считано от
25.06.2017г. Страните договорили и
наемна цена от 200.00лв. В чл.3.3 от договора било установено, че
наемателят следва да заплаща всички
разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, които включват сметките за
ток, вода, вход и др. режийни разходи. Съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД наемателят е
длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта. След
изтичане на срока за наем на апартамента, наемателката продължила да ползва имота
,считано за неопределен срок, съгласно чл.236 от ЗЗД. Ползването продължило до
26.12.2018г., когато наетият апартамент бил освободен от наемателката. Твърди
се, че първоначално били заплащани от наемателката само сметките за ток за
наетия апартамент. На 26.12.2018г. жилището било освободено и то без да се
отправи едномесечно писмено предизвестие за това от страна на наемателката,
съгласно чл.238 от ЗЗД. Страните са имали уговорка да се заплаща наема на
двадесет и шесто число на текущия месец. При отиване на място в имота
наемодателката установила, че имотът е опразнен. През м.януари.2019г. ищцата
установила, че има неплатени суми за ел.енергия и вода за отдадения от нея под
наем апартамент. Ищцата заплатила сметките за вода за периода:
25.06.2017г.-14.12.2018г. и за ел.енергия за периода: 22.10.2018г.-21.12.2018г.
, съгласно приложените касови бонове и фактури, издадени за плащанията.
Извършените плащания за потребена и неплатена ел.енергия за абонатен№... в
гр.Г.О.по клиентски№..., както следва: -137.05лв. за периода:
20.10.2018г.--21.11.2018г.; -189.54лв. за периода: 22.11.2018г.-21.12.2018г.
или обща сума в размер на 326.59лв. Извършените плащания за потребена и
неплатена вода за обект в гр.Г.О.по абонатен№0194012, както следва: -41.63лв.
за периода до 14.09.2017г. по фактура№**********/29.09.2017г.; -11.80лв. за
периода до 13.10.2017г. по фактура№**********/31.10.2017г.; -11.76лв. за
периода до 14.11.2017г. по фактура№**********/30.11.2017г.; -11.67лв. за
периода до 13.12.2017г. по фактура№**********/29.12.2017г.; -9.65лв. за периода
до 15.01.2018г. по фактура№**********/31.01.2018г.; -13.42лв. за периода до
16.02.2018г. по фактура№**********/28.02.2018г.; -15.21лв. за периода до
16.03.2018г. по фактура№**********/30.03.2018г.; -13.21лв. за периода до
16.04.2018г. по фактура№**********/30.04.2018г.; -44.97лв. за периода до
15.05.2018г. по фактура№**********/31.05.2018г.; -9.29лв. за периода до
14.06.2018г. по фактура№**********/29.06.2018г.; -12.89лв. за периода до
16.07.2018г. по фактура№**********/31.07.2018г.; -14.91лв. за периода до
14.08.2018г. по фактура№**********/31.08.2018г.; -7.47лв. за периода до
15.10.2018г. по фактура№**********/31.10.2018г.; -9.89лв. за периода до
14.11.2018г. по фактура№**********/30.11.2018г.; -9.80лв. за периода до
14.12.2018г. по фактура№**********/31.12.2018г., или обща сума в размер на
207.57лв. Въпреки многобройните
разговори с ответницата да заплати дължимите сметки за ток и вода за наетия
апартамент до настоящия момент нямало плащане на дължимите суми. Моли съда да
постанови решение, с което Я.Н.Я. да бъде осъдена да и заплати: сумата
534.16лв., представляваща потребена и неплатена цена на ел.енергия и вода за
нает апартамент, находящ се в гр.Г.Оряховица на ул...., съгласно договор за
наем от 25.06.2017г.(сумата 207.57лв., представляваща потребена и неплатена
цена на вода за периода: 14.09.2017г.-14.12.2018г. и издадени фактури; сумата
326.59лв., представляваща потребена и неплатена цена на ел.енергия за периода:
20.10.2018г.-21.12.2018г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаването на исковата молба – 10.04.2019г. до
окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата
Я.Н.Я., редовно
призована, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по
предявения иск.
Съдът,
след като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, изложените от
страните съображения и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Безспорно се установи, че между М.Н.Д. и Я.Н.Я. е бил сключен Договор за наем от 25.06.2017г.
с предмет: апартамент, собственост на ищцата, находящ се в гр.Г.О.и срок на
действие на договора - 12месеца, считано
от 25.06.2017г. Страните договорили и
наемна цена от 200.00лв.(на двадесет и шесто число на текущия месец). В чл.3.3
от договора било установено, че наемателят
следва да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на
имота, които включват сметките за ток, вода, вход и др. режийни разходи. След
изтичане на срока за наем на апартамента, наемателката продължила да ползва
имота. Ползването продължило до 26.12.2018г., когато наетият апартамент бил
освободен от наемателката и без да се
отправи едномесечно писмено предизвестие за това от страна на наемателката.
През м.януари.2019г. имало неплатени
суми за ел.енергия и вода за отдадения под наем апартамент. Ищцата заплатила
сметките за вода за периода: 25.06.2017г.-14.12.2018г. и за ел.енергия за
периода: 22.10.2018г.-21.12.2018г., съгласно приложените касови бонове и
фактури, издадени за плащанията. Извършените плащания за потребена и неплатена
ел.енергия за абонатен№... в гр.Г.О.по клиентски№..., както следва: -137.05лв.
за периода: 20.10.2018г.--21.11.2018г.; -189.54лв. за периода:
22.11.2018г.-21.12.2018г. или обща сума в размер на 326.59лв. Извършените
плащания за потребена и неплатена вода за обект в гр.Г.О.по абонатен№0194012,
както следва: -41.63лв. за периода до 14.09.2017г. по
фактура№**********/29.09.2017г.; -11.80лв. за периода до 13.10.2017г. по фактура№**********/31.10.2017г.;
-11.76лв. за периода до 14.11.2017г. по фактура№**********/30.11.2017г.;
-11.67лв. за периода до 13.12.2017г. по фактура№**********/29.12.2017г.;
-9.65лв. за периода до 15.01.2018г. по фактура№**********/31.01.2018г.; -13.42лв.
за периода до 16.02.2018г. по фактура№**********/28.02.2018г.; -15.21лв. за
периода до 16.03.2018г. по фактура№**********/30.03.2018г.; -13.21лв. за
периода до 16.04.2018г. по фактура№**********/30.04.2018г.; -44.97лв. за
периода до 15.05.2018г. по фактура№**********/31.05.2018г.; -9.29лв. за периода
до 14.06.2018г. по фактура№**********/29.06.2018г.; -12.89лв. за периода до
16.07.2018г. по фактура№**********/31.07.2018г.; -14.91лв. за периода до
14.08.2018г. по фактура№**********/31.08.2018г.; -7.47лв. за периода до
15.10.2018г. по фактура№**********/31.10.2018г.; -9.89лв. за периода до
14.11.2018г. по фактура№**********/30.11.2018г.; -9.80лв. за периода до
14.12.2018г. по фактура№**********/31.12.2018г., или обща сума в размер на
207.57лв.
Като прецени изложените по-горе факти по
делото, съдът достига до следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от
ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а
именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и
носителите на правоотношението. Със сключването на договорите за наем, между ищцата
и ответницата са създадени облигационни
правоотношения - 25.06.2017г., като
ищецът е отдал под наем свои недвижим
имот, срещу задължението на наемателката да заплаща месечен наем и съответно
консумативите, свързани с ползването на имота(консумираните ел.енергия и вода).
Изложеното сочи на иск, с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД ввр. чл.228 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД. По
делото не се спори, че ищцата е изпълнила задължението си по договорите за наем. Съгласно чл.228 от ЗЗД с
договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ
за временно ползване, а наемателят - да заплати определена цена. Договорът е
консенсуален, двустранен и възмезден. Счита се за сключен в момента, в който
страните постигнат съгласие относно вещта, която ще се предостави за ползване и
относно наемната цена. Договорът е неформален. За валидното му сключване не е
необходима писмена форма. Наемателят е задължен да приеме вещта, да заплаща
наемната цена включително и консумативните разноски, съгласно чл.232 ал.2 от ЗЗД,
да пази и да поддържа вещта, чрез извършване на дребни поправки, чрез текущ
ремонт и да я върне на наемодателя. След изтичане на срока за наем на
апартамента, наемателката продължила да ползва имота, считано за неопределен срок, съгласно чл.236 ал.1 от ЗЗД(ако след изтичане на наемния срок използването на вещта
продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита
продължен за неопределен срок). Не се спори, че ползването продължило до 26.12.2018г.,
когато наетият апартамент бил освободен от наемателката. Не се спори, че първоначално
били заплащани от наемателката само сметките за ток за наетия апартамент. На
26.12.2018г. жилището било освободено и то без да се отправи едномесечно
писмено предизвестие за това от страна на наемателката, съгласно чл.238 от ЗЗД(ако
договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от
него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на
ден - достатъчно е предупреждение от един ден). При сключване на договор няма
пречки страните свободно да определят съдържанието му, доколкото клаузите не
противоречат на закона и добрите нрави. В тежест на ищцовата страна е да
установи валидността на облигационното правоотношение, в т.ч. и своята
изправност по договора – предоставяне за
временно ползване на недвижимия имот, задълженията си по договора. Тъй като
отрицателни факти не се доказват в правната доктрина, то
доказателствената тежест относно извършено или не плащане на консумативи
и др.разноски се възлага за ответницата-наемател. Установи се, че били
извършени плащания за потребена и неплатена ел.енергия за абонатен №... в гр.Г.О.по
клиентски №..., от страна на ищцата-наемодател
Д., както следва: -137.05лв. за периода: 20.10.2018г.--21.11.2018г.; -189.54лв.
за периода: 22.11.2018г.-21.12.2018г. или обща сума в размер на 326.59лв.
Извършени били плащания от ищцата-наемодател
Д. за потребена и неплатена вода за обекта в гр.Г.О.по абонатен№0194012, по
фактури за периоди до 14.12.2018г. – за
сумата 207.57лв. По делото не се установи извършено плащане от
страна на наемателката, като в този случай същата се явява неизправна страна по
договор. Ето защо, претенцията на ищцата се явява основателна, като ответницата
следва да заплати на ищцата М.Н.Д.: сумата 534.16лв., представляваща потребена и неплатена
цена на ел.енергия и вода за нает апартамент, находящ се в гр.Г.Оряховица на
ул...., съгласно договор за наем от 25.06.2017г.(сумата 207.57лв.,
представляваща потребена и неплатена цена на вода за периода:
14.09.2017г.-14.12.2018г. и издадени фактури; сумата 326.59лв., представляваща
потребена и неплатена цена на ел.енергия за периода:
20.10.2018г.-21.12.2018г.).
Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който
едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
В конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответницата-наемател
- не е осъществила действия iure et facto съгласно уговорените клаузи по договора с
ищцата–наемодател. Задължението е парично и ответницата дължи и законната лихва съгласно чл.86 ал.1
от ЗЗД от датата на забавата. Безспорно
бе установено, че действително ответницата е в забава по отношение на
претендираните разноски-консумативи. Ищцата претендира лихва за забава от датата
на завеждане на исковата молба. В този смисъл
съдът следва да присъди в полза
на ищцата и законната лихва върху
главниците за неизплатени цени на консумирани ел.енергия и вода.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по
реда на чл.238 ал.1 от ГПК и като прецени изискванията на закона за
постановяване на неприсъствено решение, счита, че са налице предпоставките да
бъде постановено такова решение. Видно от материалите по делото, на ответницата
по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба на нейния
постоянен и настоящ адрес:***, но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е
депозиран. Ответницата е призована за съдебното заседание на 08.07.2019г.
според изискванията на ГПК(чл.40, чл.41 от ГПК), но същата не се явява, не е направила искане
делото да бъде разглеждано в нейно отсъствие, като с оглед на тези
обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на
чл.239 ал.1 от ГПК, а именно: на ответницата с разпореждането от 22.04.2019г.
са указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при тези
условия ищцата да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга
страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно,
от представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения от ищцата иск. По делото са представени
и приети достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера
на претенцията на ищцата. Не се съдържат изрични доказателства, които да
опровергават соченото от ищцата неизпълнение от страна на ответната страна.
Твърдението за неизпълнение е за
отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответницата
е да докаже, че е изпълнил договорното си задължение, каквито доказателства по
делото не са събрани. Ето защо, съдът следва да пристъпи към постановяване на
неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК. Предявеният иск
следва да се уважи, като Я.Н.Я. бъде осъдена да заплати на М.Н.Д.: сумата 534.16лв., представляваща потребена и неплатена
цена на ел.енергия и вода за нает апартамент, находящ се в гр.Г.Оряховица на
ул...., съгласно договор за наем от 25.06.2017г.(сумата 207.57лв.,
представляваща потребена и неплатена цена на вода за периода: 14.09.2017г.-14.12.2018г.
и издадени фактури; сумата 326.59лв., представляваща потребена и неплатена цена
на ел.енергия за периода: 20.10.2018г.-21.12.2018г.), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаването на исковата молба – 10.04.2019г. до окончателното и изплащане.
При
този изход на делото и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК Я.Н.Я. следва да бъде осъдена да заплати на М.Н.Д.,
направените по делото разноски в размер
на 300.00лв./ДТ - 50.00лв. и
адв.възнаграждение – 250.00лв./.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК, чл.7 ал.2
от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Я.Н.Я. с ЕГН**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Д.
с ЕГН**********, с постоянен адрес:***: сумата 534.16лв./петстотин тридесет и
четири лева и шестнадесет стотинки/, представляваща потребена и неплатена цена
на ел.енергия и вода за нает апартамент, находящ се в гр.Г.Оряховица на ул....,
съгласно договор за наем от 25.06.2017г.(сумата 207.57лв., представляваща
потребена и неплатена цена на вода за периода: 14.09.2017г.-14.12.2018г. и
издадени фактури; сумата 326.59лв./триста двадесет и шест лева и петдесет и
девет стотинки/, представляваща потребена и неплатена цена на ел.енергия за
периода: 20.10.2018г.-21.12.2018г.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването
на исковата молба – 10.04.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните
Районен съдия: