Решение по дело №898/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./05.05.2021 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на втори април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                          

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

при секретаря Галина Стефанова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 898 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от В.П.П. срещу Н.М.Д., п. на 15.09.2020 г., заместена от правоприемника Л.Г.Д., за връщане сумата 40000 лв., дадени на заем чрез три вноски на 23, 24 и 26.03.2020 г. по банкова сметка ***, по чл. 240 ЗЗД и за заплащане сумите, както следва: 1. местни данъци и такси – 91.18 лв.; 2. местни данъци и такси – 123.57 лв.; 3. глоба за неподадена в срок регистрация на имота – 10 лв.; 4. такса за издаване на скица за сделка – 42 лв.; 5. такса за данъчни оценки за сделка – 80 лв.; 6. банкова такса за заем /ипотека/ от 23.03.2020г. – 66 лв.; 7. банкова такса за заем /ипотека/ от 24.03.2020 г. – 29 лв.; 8. банкова такса за заем /ипотека/ от 26.03.2020 г. – 24 лв., на обща стойност 465.75 лв., всички разноски, платени с оглед проектиран договор за замяна, а после – договор за ипотека, по чл. 12 ЗЗД, с присъждане на съдебни разноски.

Ищцата твърди, че синът на ответницата Л.Д. я помолил да му даде 40 000 лв., които дължал на заложни къщи и й предложил да заменят жилище на майка му с по-малко жилище на ищцата, като сумата послужи за доплащане. Снабдили се с необходимите документи, за което ищцата платила гореописаните данъци и такси и на 13.03.2020 г. отишли заедно при нотариус Ш.. Л.Д. заявил, че вече не искат замяна, а да учредят ипотека т.е. сумата да се даде на заем. Нотариусът приел, че Л.Д. не е упълномощен да сключи договор за ипотека, но казал на ищцата да внася парите, задържал документите, обещал да изготви ново пълномощно и да се обади. Ищцата извършила гореописаните преводи, но на 27.03.2020 г. Д. отказал да се яви при нотариус Ш.. Ищцата взела документите от този нотариус и с ответницата и с Л.Д. отишли в кантората на нотариус П. на 30.03.2020 г. Преди да се явят, пред шофьора на таксито, Д. поискал от ищцата още 10 000 лв., тя отказала и не сключили договор.

Ответницата оспорва исковете. Заявява, че не се е срещала с ищцата.

Правоприемникът обяснява, че с ищцата са проектирали договор за замяна с доплащане на 40 000 лв., но той се отказал, защото не харесал имота. Заявява, че на 24.03.2020 г. изтеглил 18 000 лв., но ищцата ги взела от него на касата и ги прибрала в червена торбичка, без да му даде разписка. Ищцата заявява, че като излезли му предала парите с торбичката (л. 144).

Ответникът обяснява, че й дал парите, защото смятал, че дългът му ще се намали и че й е дал също и сумата 6000 лв., изтеглена на следващия ден. Сочи, че ищцата му дала 10 000 лв., а пред адвокатката заявила, че му е дала 20 000 лв. Ищцата обяснява, че това са други техни отношения във връзка с предварителен договор за продажба на поземлен имот, по който срокът за сключване на окончателен бил 21.08.2020 г. (л. 145).

Ответникът сочи, че ищцата предложила ипотека, а той приел (л. 145).

По същество страните поддържат становищата.

Ищцата представя бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.

В срока за отговор ответницата не е предявила възражение за връщане на заема. Правоприемникът няма право на възражение, че сумата от превода не е получена или е получена, но веднага върната.

По същество в хронологичен ред:

Н.Д. е упълномощила Л.Д. да тегли от сметки в Банка ДСК, заверка на подписа рег. № 1465 от 10.02.2020 г. (л. 41 от ДП), както и да продаде, дари или замени жилище в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 106 вх. Б ет. 3 ап. 52, заверки на подписа рег. № 1466 и на съдържанието рег. № 1467, двете от 10.02.2020 г. (л. 7).

От представения в досъдебното производство препис се установява, че на 21.02.2020 г. е сключен договор, чрез който Н.Д. и Л.Д. са обещали да продадат на ищцата имот № 510047 с площ от 2.050 дка и земя в горскостопански фонд с площ 6.5 дка в м. "Балъм дере" за 17 000 лв. в срок до 21.08.2020 г. Част от цената в размер 9 900 лв. е платена в брой при сключване на предварителния договор, а остатъкът е следвало да се плати при сключване на нотариалния договор.

От представения в досъдебното производство препис се установява, че на същия ден (21.02.2020 г.) е издадена разписка от Л.Д., който е заявил, че е получил от ищцата 4 200 лв., като задължението му ще отпадне със сключването на нотариалния договор за имотите в м. "Балъм дере", като са уговорили в деня на сключване на договора да унищожат разписката.

Д. издал разписки за получени заеми от ищцата още, както следва: на 03.03.2020 г. – 200 лв., на 04.03.2020 г. – 1900 лв. и на 06.03.2020 г. – 1400 лв.

От представените документи и от обясненията (л. 144) се установява, че страните са подготвяли сключването на договор за замяна на апартамента и дори съставили предварителен договор (показания на свидетеля С. л. 145-146). На 13.03.2020 г. ходили при нотариус, но не сключили сделка, ищцата предложила ипотека и Л.Д. се съгласил (л. 145).

Процесните преводи са извършени с основание "ипотека" (л. 19 и 20)

От представената в досъдебното производство справка се установява, че на 24.03.2020 г. ответникът е изтеглил с пълномощно 18 000 лв. Към този момент прехвърлянето на имотите в м. "Балъм дере" е обещано за 17 000 лв., които са вече получени.

Това е така, защото сумите по четирите разписки общо 7 700 лв. са дадени на заем, но тъй като не са върнати, са зачетени за плащане на цената на имота в м. "Балъм дере" (писмо от ищцата от 21.04.2020 г. на л. 12 от ДП). Падежът на предварителния договор е едва през август.

лист втори от решение от 05.05.2021г. по гр.д. № 898/20 г. на ВОС, ХІІ-ти състав

 

Поради това съдът приема, че когато Л.Д. е теглил сумата, не е имало причина да мисли, че ако предаде парите на ищцата дългът му ще се намали. Ответникът е издавал разписки т.е. ако беше предал парите, също би поискал издаването на разписка. Дори да се приеме, че възражението е допустимо, то би било неоснователно.

Съдът приема, че между страните е възникнало заемно правоотношение.

Ответникът следва да бъде осъден да върне сумите.

По иска по чл. 12 ЗЗД:

От представените от ищцата преписи се установява, че са платени: 1. местни данъци и такси за периода след юли 2018 г. до края на октомври 2019 г. – 91.18 лв. (л. 25); 2. местни данъци и такси за същия период – 123.57 лв. (л. 26); 3. глоба за неподадена в срок регистрация на имота – 10 лв. (л. 26); 4. такса за издаване на схема за сделка (л. 27) по искане 01-87110 от 18.02.2020 г. (л. 12) – 42 лв.; 5. такса за данъчни оценки за сделка – 80 лв. (л. 59); 6. банкова такса за заем /ипотека/ от 23.03.2020г. – 66 лв. (л. 56); 7. банкова такса за заем /ипотека/ от 24.03.2020 г. – 29 лв. (л. 58); 8. банкова такса за заем /ипотека/ от 26.03.2020 г. – 24 лв. (л. 57), на обща стойност 465.75 лв.

Документите за плащане са у ищцата, поради което съдът приема, че тя е платила сумите именно с оглед проектираните договори за замяна и ипотека, които не са били сключени.

Съдът приема, че ищцата е претърпяла загуби по вина на ответницата.

Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

Ответникът следва да заплати и сторените от ищцата разноски в общ размер 2861.90 лв. по списък (л. 142).

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Л.Г.Д. ЕГН ********** ***, заместил в процеса Н.М.Д., п. на 15.09.2020 г., да върне на В.П.П. ЕГН ********** адрес: *** сумата 40000 /четиридесет хиляди/ лв., дадени на заем чрез три вноски на 23, 24 и 26.03.2020 г. по банкова сметка ***, на основание чл. 240 ЗЗД и да й заплати суми, както следва: 1. местни данъци и такси – 91.18 лв.; 2. местни данъци и такси – 123.57 лв.; 3. глоба за неподадена в срок регистрация на имота – 10 лв.; 4. такса за издаване на схема за сделка – 42 лв.; 5. такса за данъчни оценки за сделка – 80 лв.; 6. банкова такса за заем /ипотека/ от 23.03.2020г. – 66 лв.; 7. банкова такса за заем /ипотека/ от 24.03.2020 г. – 29 лв.; 8. банкова такса за заем /ипотека/ от 26.03.2020 г. – 24 лв., или общо 465.75 лв. /четиристотин и шестдесет и пет лева и 75 ст./, представляваща обезщетение за разноски, сторени с оглед проектиран договор за замяна, а после – договор за ипотека, на основание чл. 12 ЗЗД, както и сумата 2861.90 лв. /две хиляди и осемстотин и шестдесет и един лева и 90 ст./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: