Р Е Ш Е Н И Е
№………./05.05.2021
г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на втори април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Галина Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 898
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от В.П.П. срещу Н.М.Д., п. на 15.09.2020
г., заместена от правоприемника Л.Г.Д., за връщане сумата 40000 лв., дадени на заем чрез три
вноски на 23, 24 и 26.03.2020 г. по банкова сметка ***, по чл. 240 ЗЗД и за
заплащане сумите, както следва: 1.
местни данъци и такси – 91.18 лв.; 2. местни данъци и такси – 123.57 лв.; 3.
глоба за неподадена в срок регистрация на имота – 10 лв.; 4. такса за издаване
на скица за сделка – 42 лв.; 5. такса за данъчни оценки за сделка – 80 лв.; 6.
банкова такса за заем /ипотека/ от 23.03.2020г. – 66 лв.; 7. банкова такса за
заем /ипотека/ от 24.03.2020 г. – 29 лв.; 8. банкова такса за заем /ипотека/ от
26.03.2020 г. – 24 лв., на обща стойност 465.75 лв., всички разноски, платени с
оглед проектиран договор за замяна, а после – договор за ипотека, по чл. 12 ЗЗД, с присъждане на съдебни разноски.
Ищцата твърди, че синът на ответницата Л.Д. я
помолил да му даде 40 000 лв., които дължал на заложни къщи и й предложил
да заменят жилище на майка му с по-малко жилище на ищцата, като сумата послужи
за доплащане. Снабдили се с необходимите документи, за което ищцата платила
гореописаните данъци и такси и на 13.03.2020 г. отишли заедно при нотариус Ш.. Л.Д.
заявил, че вече не искат замяна, а да учредят ипотека т.е. сумата да се даде на
заем. Нотариусът приел, че Л.Д. не е упълномощен да сключи договор за ипотека,
но казал на ищцата да внася парите, задържал документите, обещал да изготви
ново пълномощно и да се обади. Ищцата извършила гореописаните преводи, но на
27.03.2020 г. Д. отказал да се яви при нотариус Ш.. Ищцата взела документите от
този нотариус и с ответницата и с Л.Д. отишли в кантората на нотариус П. на 30.03.2020
г. Преди да се явят, пред шофьора на таксито, Д. поискал от ищцата още
10 000 лв., тя отказала и не сключили договор.
Ответницата
оспорва исковете. Заявява, че не се е срещала с ищцата.
Правоприемникът
обяснява, че с ищцата са проектирали договор за замяна с доплащане на
40 000 лв., но той се отказал, защото не харесал имота. Заявява, че на
24.03.2020 г. изтеглил 18 000 лв., но ищцата ги взела от него на касата и
ги прибрала в червена торбичка, без да му даде разписка. Ищцата заявява, че
като излезли му предала парите с торбичката (л. 144).
Ответникът
обяснява, че й дал парите, защото смятал, че дългът му ще се намали и че й е
дал също и сумата 6000 лв., изтеглена на следващия ден. Сочи, че ищцата му дала
10 000 лв., а пред адвокатката заявила, че му е дала 20 000 лв.
Ищцата обяснява, че това са други техни отношения във връзка с предварителен
договор за продажба на поземлен имот, по който срокът за сключване на
окончателен бил 21.08.2020 г. (л. 145).
Ответникът
сочи, че ищцата предложила ипотека, а той приел (л. 145).
По
същество страните поддържат становищата.
Ищцата
представя бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно
предявени.
В срока за отговор ответницата не е предявила
възражение за връщане на заема. Правоприемникът няма право на възражение, че
сумата от превода не е получена или е получена, но веднага върната.
По същество в хронологичен ред:
Н.Д. е упълномощила Л.Д. да тегли от сметки в Банка
ДСК, заверка на подписа рег. № 1465 от 10.02.2020 г. (л. 41 от ДП), както и да
продаде, дари или замени жилище в гр. Варна, бул. "Вл. Варненчик" № 106 вх. Б ет. 3 ап. 52, заверки на подписа рег. № 1466 и на съдържанието рег.
№ 1467, двете от 10.02.2020 г. (л. 7).
От представения в досъдебното производство препис
се установява, че на 21.02.2020 г. е сключен договор, чрез който Н.Д. и Л.Д. са
обещали да продадат на ищцата имот № 510047 с площ от 2.050 дка и земя в
горскостопански фонд с площ 6.5 дка в м. "Балъм дере" за
17 000 лв. в срок до 21.08.2020 г. Част от цената в размер 9 900 лв. е платена в брой при сключване на
предварителния договор, а остатъкът е следвало да се плати при сключване на
нотариалния договор.
От представения в досъдебното производство препис
се установява, че на същия ден (21.02.2020 г.) е издадена разписка от Л.Д.,
който е заявил, че е получил от ищцата 4 200 лв., като задължението му ще
отпадне със сключването на нотариалния договор за имотите в м. "Балъм дере", като са уговорили в деня на сключване на договора да унищожат
разписката.
Д. издал разписки за получени заеми от ищцата още,
както следва: на 03.03.2020 г. – 200 лв., на 04.03.2020
г. – 1900 лв. и на 06.03.2020 г. – 1400 лв.
От представените документи и от обясненията (л.
144) се установява, че страните са подготвяли сключването на договор за замяна
на апартамента и дори съставили предварителен договор (показания на свидетеля С.
л. 145-146). На 13.03.2020 г. ходили при нотариус, но не сключили сделка,
ищцата предложила ипотека и Л.Д. се съгласил (л. 145).
Процесните преводи са извършени с основание "ипотека"
(л. 19 и 20)
От представената в досъдебното производство справка
се установява, че на 24.03.2020 г. ответникът е изтеглил с пълномощно
18 000 лв. Към този момент прехвърлянето на имотите в м. "Балъм дере" е обещано за
17 000 лв., които са вече получени.
Това е така, защото сумите по четирите разписки
общо 7 700 лв. са дадени на заем, но тъй като не са върнати, са зачетени
за плащане на цената на имота в м. "Балъм дере" (писмо от ищцата от 21.04.2020 г. на л. 12 от ДП).
Падежът на предварителния договор е едва през август.
лист втори от решение от 05.05.2021г.
по гр.д. № 898/20 г. на ВОС, ХІІ-ти състав
Поради това съдът приема, че когато Л.Д. е теглил
сумата, не е имало причина да мисли, че ако предаде парите на ищцата дългът му
ще се намали. Ответникът е издавал разписки т.е. ако беше предал парите, също
би поискал издаването на разписка. Дори да се приеме, че възражението е
допустимо, то би било неоснователно.
Съдът приема, че между страните е възникнало заемно
правоотношение.
Ответникът следва да бъде осъден да върне сумите.
По иска по чл. 12 ЗЗД:
От представените от ищцата преписи се установява, че
са платени: 1. местни данъци и такси за периода след юли 2018 г. до края на
октомври 2019 г. – 91.18 лв. (л. 25); 2. местни данъци и такси за същия период
– 123.57 лв. (л. 26); 3. глоба за неподадена в срок регистрация на имота – 10
лв. (л. 26); 4. такса за издаване на схема за сделка (л. 27) по искане
01-87110 от 18.02.2020 г. (л. 12) – 42
лв.; 5. такса за данъчни оценки за сделка – 80 лв. (л. 59); 6. банкова такса за
заем /ипотека/ от 23.03.2020г. – 66 лв. (л. 56); 7. банкова такса за заем
/ипотека/ от 24.03.2020 г. – 29 лв. (л. 58); 8. банкова такса за заем /ипотека/
от 26.03.2020 г. – 24 лв. (л. 57), на обща стойност 465.75 лв.
Документите за плащане са у ищцата, поради което
съдът приема, че тя е платила сумите именно с оглед проектираните договори за
замяна и ипотека, които не са били сключени.
Съдът приема, че ищцата е претърпяла загуби по вина
на ответницата.
Исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Ответникът следва да заплати и сторените от ищцата разноски
в общ размер 2861.90 лв. по списък (л. 142).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Г.Д. ЕГН ********** ***, заместил в процеса Н.М.Д., п. на 15.09.2020 г.,
да върне на В.П.П. ЕГН ********** адрес: *** сумата 40000 /четиридесет хиляди/ лв., дадени
на заем чрез три вноски на 23, 24 и 26.03.2020 г. по банкова сметка ***, на
основание чл. 240 ЗЗД и да й заплати суми, както следва: 1. местни данъци и такси – 91.18 лв.; 2.
местни данъци и такси – 123.57 лв.; 3. глоба за неподадена в срок регистрация
на имота – 10 лв.; 4. такса за издаване на схема за сделка – 42 лв.; 5. такса
за данъчни оценки за сделка – 80 лв.; 6. банкова такса за заем /ипотека/ от
23.03.2020г. – 66 лв.; 7. банкова такса за заем /ипотека/ от 24.03.2020 г. – 29
лв.; 8. банкова такса за заем /ипотека/ от 26.03.2020 г. – 24 лв., или общо
465.75 лв. /четиристотин и шестдесет и пет лева и 75 ст./, представляваща
обезщетение за разноски, сторени с оглед проектиран договор за замяна, а после
– договор за ипотека, на основание чл. 12 ЗЗД, както и сумата 2861.90 лв. /две хиляди и осемстотин и шестдесет и един лева и 90 ст./,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи
от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: