Решение по дело №3575/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260091
Дата: 3 февруари 2021 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20204430103575
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен, 03.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски районен съд, V гр. състав в публично заседание проведено на 13.01.2021г. в състав

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

и при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3575 по описа на съда за 2020г., въз основа на данните по делото и закона, за да  се произнесе взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК

          Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против Е.Ц.Г.,***, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 250лв.- главница, 83.69лв. – лихва за периода ***ведно със законната лихва от ***до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че сумата е отпусната като помощ за деца със заповед ***, но в последствие е установено, че ученикът В.Е.Г.не е посещавал редовно училище. Твърди се, че ответницата е получила недобросъвестно сумата от 250лв., еднократна помощ за ученик, записан в първи клас.Твърди се, че с издадена заповед ***е постановено възстановяване на сумата от ответницата, като заповедта е връчена на ответницата по реда на чл. 61 ал. 3 от АПК. Начислена е и лихва в размер на 83.69лв. – лихва за периода 01.07.2016г. – 18.10.2019г. Твърди се, че тъй като ответникът не е възстановил сумата, е подадено заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена и заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на *** посочените в Заповедта суми, претендират се и разноски.

          Ответницата твърди, че е била в чужбина, била е уведомявана за издадената заповед през 2017г., но не могла да върне парите. Заявява, че детето й е било редовен ученик, желае да върне парите на отделни вноски, желае да постигне споразумение с АСП за това.

          Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери за установено следното: Със Заповед ***по ч.гр.д. ***, съдът е разпоредил Е.Ц.Г. да заплати на кредитора ***главница 250 лева; лихва в размер на 83,69 лв. за периода от 01.07.2016г. до 18.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението ***до окончателното изплащане на вземането, както и 25 лева деловодни разноски за заплатена държавна такса. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

          Видно от представените по делото доказателства, ответникът е представил пред ищеца заявление – декларация от ***за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл. 10 а от ЗСПД, по повод на което е издадена Заповед *** на ***, за отпускане на еднократна помощ за детето В.Е.Г.в размер на 250лв. Със Заповед ***на *** е наредено да се извърши проверка за ученици, които не посещават редовно учебните занятия, в случая – ученикът В.Е.Г.. На ***е изготвен констативен протокол от социални работници при *** за извършена проверка и констатация, че са допуснати неизвинени отсъствия от детето В.Г.като то не е посещавало редовно училище и е отсъствало три поредни месеца – ***и ***в рамките на учебната ***Проверката е констатирала, че не са спазени условията на чл.10а, ал.6 от ЗСПД и отпуснатата еднократна помощ подлежи на възстановяване. Със заповед ***директора на ***е наредил недобросъвестно получената социална помощ да се възстанови от ответника в пълен размер от 250 лв. като е описала изцяло фактическата обстановка по отпускане на помощта и неизпълнение на условията за нейното получаване. Тази заповед е връчена по реда на чл.61, ал.3 от АПК на ***чрез залепване на уведомление на таблото на ищеца. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което се счита за дата на подаване на исковата молба в настоящия процес е подадено на ***Въпреки твърденията на ответницата, че детето редовно е посещавало училище доказателства в тази насока не бяха събрани, но това обстоятелство не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия процес доколкото заповедта за възстановяване на получената социална помощ е била влязла в сила към датата на подаване на заявлението.

          При така събраните доказателства съдът прави следните изводи: по делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и при служебната проверка  по реда на чл.17, ал.2 от ГПК е валиден и е влязъл в сила, т.е. въпросите относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство. С представянето на този акт, както и цялата преписка по неговото издаване съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване вземането си по основание и размер. Ответникът от своя страна не доказа нито плащане, нито други правопогасителни възражения. При това положение съдът намира, че претенцията на ищеца както за лихва, така и за главница се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

          Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 25.00 лв.. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв .

          Воден от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Е.Ц.Г., с ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на кредитора ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 250лв.- главница, 83.69лв. – лихва за периода ***ведно със законната лихва от ***до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***.

 

          ОСЪЖДА Е.Ц.Г., с ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ НА ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по исковото производство в размер на 25.00лв.. и разноски по ч.гр.д. ***, в размер на 25.00лв.

          Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: