№ 2695
гр. Варна, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:А...ия Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
като разгледа докладваното от А...ия Якимова Въззивно гражданско дело №
20253100501191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5446/20.01.2025 г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Д. Б. А. (ответник в първоинстанционния
процес), действащ чрез адв. Б. А., срещу решение № 4671/23.12.2024 г. по
гр.д. № 7535/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 53-ти състав, с което е
осъден въззивникът да преустанови неоснователните си действия,
изразяващи се в прекъсване на водоподаването на питейна вода към
съсобствения на ищците Ю. Б. А. и М. Д. А. недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КК и КР, одобрени със
Заповед РД 18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КК и
КР, касаещо самостоятелния обект, от 07.06.2018 г., представляващ жилище,
апартамент, находящ се на 2-ри етаж в сграда с идентификатор ..., с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, построена в ПИ с
идентификатор ..., с адрес: гр. Варна, ул. „А... Н...“ ... брой нива на обекта: 1,
със застроена площ: 53,77 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – няма, под обекта - ....3, ....6 и ....2, над обекта – няма, както и
към собствения на ищеца Ю. Б. А. недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....2 по КК и КР, одобрени
със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ жилище,
апартамент, находящ се на 1-ви етаж в сграда с идентификатор ..., с
предназначение: жилищна сграда – многофамилна, построена в ПИ с
идентификатор ..., с административен адрес: гр. Варна, ул. „А... Н...“ № 28, ет.
1, брой нива на обекта: 1, със застроена площ: 44,57 кв. м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ....1, ....3, под обекта - няма,
над обекта – ..., чрез ограничаване достъпа до централния водомер на
сграда с идентификатор ..., с които действия ответникът нарушава
правото на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху горните самостоятелни обекти, на основание чл. 109 ЗС.
Със същото решение въззивникът е осъден да заплати на Ю. Б. А. и М.
1
Д. А. разноски за първоинстанционното производство в общ размер на 1880
лв.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че съгласно
КККР в имота с адм. адрес: гр. Варна, ул. „А... Н...“ № 28, има пет
самостоятелни обекта със следните идентификатори, собственост на следните
лица, а именно: СОС с идентификатори ....2 и ... – първият лична собственост
на ищеца, вторият – придобит от ищеца и съпругата му в СИО, СОС с
идентификатори ....3 и ....5 - негова собственост и СОС ....1 – собственост на
трети лица Галина и Р. М.и. Излага, че от СТЕ и показанията на св. Р. М. се
установява, че водомерната шахта в имота разполага с един главен водомер и
общо три контролни водомера, единият от които е за имота на свидетеля с №
....1. Сочи, че за другите два контролни водомера не е изяснено кои
самостоятелни обекти отчитат, съответно чрез кой спирателен кран се спира
водоподаването до обектите на ищеца. Отделно изтъква, че е налице промяна
в архитектурното разпределение на самостоятелните обекти, вкл. СОС № ....2
е обособен в две жилища със самостоятелни входове, към застроения обем на
същия обект е приобщен СОС № ....3 без самостоятелен вход и част от СОС №
....1; в СОС № ... е изградено самостоятелно санитарно помещение,
непредвидено по архитектурен план, което е със затапени ВиК изводи.
Изтъква, че в частта от собствения на ищеца СОС № ....2, до която той е
предоставил достъп на вещото лице, е установено наличие на течаща вода, а в
кухнята, попадаща във владяната от него част от СОС № ....2, не е установена
вода. Намира за доказана тезата му, според която на практика след
преустройствата страните ползват обособени части от един СОС и е възможно
чрез спирането на водоподаването до собствените си обекти той да е спрял
това и до обектите на брат му, вероятно присъединени към ВиК инсталацията
на първите. Поддържа, че от събраните доказателства не може да се направи
категоричен извод за начина на водоподаване на отделните обекти, съответно
за спирането на същото към тях. Намира иска за недоказан и неоснователен,
понеже ищецът не е осигурил достъп на вещото лице до процесния СОС №
....2 за проверка относно наличието на течаща вода там, а в СОС № ... ВиК
изводите са били затапени при огледа. Отделно счита за незаконосъобразно
решението, с което на практика се предоставя достъп до чужд имот – в случая
неговия собствен, в който се намира централният водомер.
С тези аргументи по същество моли за отмяна на решението и
постановяване на друго такова, с което да се отхвърли предявения иск.
Претендира и разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Ю. А. и М. А., действащи
чрез адв. Г. Я., депозират отговор на въззивната жалба, с който излагат
становище за нейната неоснователност. Поддържат, че оплакванията в
жалбата са неясни, каквато е и защитната теза на ответниците (въззивници).
Намират за ирелевантни обстоятелствата относно извършените преустройства
в сградата и отразяването на самостоятелните обекти в нея в КККР. Твърдят,
че сградата е във вида, оставен от родителите на страните, а след тяхната
смърт между наследниците е извършена съдебна делба и всеки от тях е
2
получил обособен самостоятелен обект, а таванът е изнесен на публична
продан и закупен от ищеца Ю. А., но на практика не може да се ползва поради
липса на водоподаване. Считат, че е без значение дали по архитектурен проект
в този таван е трябвало да има вода или не. Изтъкват, че в предмета на
негаторния иск не се включва правото на собственост. Намират за установено
по делото, че в продължение на три години ответникът самоволно е прекъснал
водоподаването до процесните два самостоятелни обекта, с което е
осъществил и състава на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, установено по
пр.пр. № 6450/2022 г. на ВРП.
По същество молят за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
Съдът, след извършена по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна
проверка за редовност и допустимост на подадената въззивна жалба,
намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна – ответник в
първоинстанционния процес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалване. Жалбата и отговорът отговарят
и на изискванията за съдържание и приложения на чл. 260 и чл. 261 от ГПК,
вкл. има приложен документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване
(на л. 10) и надлежни пълномощни за процесуалните представители на
страните (на л. 45 от делото пред ВРС за въззивника и на л. 22 и сл. 31 от
същото дело за въззиваемите). Жалбата се явява редовна и допустима и следва
да бъде приета за разглеждане.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата
въззивна инстанция.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5446/20.01.2025
г. по регистратурата на ВРС, подадена от Д. Б. А. (ответник в
първоинстанционния процес), действащ чрез адв. Б. А., срещу решение №
4671/23.12.2024 г. по гр.д. № 7535/2023 г. по описа на Районен съд – Варна,
53-ти състав, с което е осъден въззивникът да преустанови
неоснователните си действия, изразяващи се в прекъсване на
водоподаването на питейна вода към съсобствения на ищците Ю. Б. А. и
М. Д. А. недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ... по КК и КР, одобрени със Заповед РД 18-98/10.11.2008 г. на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, касаещо самостоятелния обект,
от 07.06.2018 г., представляващ жилище, апартамент, находящ се на 2-ри етаж
в сграда с идентификатор ..., с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, построена в ПИ с идентификатор ..., с адрес: гр. Варна, ул.
„А... Н...“ ... брой нива на обекта: 1, със застроена площ: 53,77 кв. м, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта -
3
....3, ....6 и ....2, над обекта – няма, както и към собствения на ищеца Ю. Б.
А. недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ....2 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008 г.
на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент, находящ се на 1-ви етаж
в сграда с идентификатор ..., с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, построена в ПИ с идентификатор ..., с административен адрес:
гр. Варна, ул. „А... Н...“ № 28, ет. 1, брой нива на обекта: 1, със застроена
площ: 44,57 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – ....1, ....3, под обекта - няма, над обекта – ..., чрез ограничаване
достъпа до централния водомер на сграда с идентификатор ..., с които
действия ответникът нарушава правото на ищците да упражняват в
пълен обем правото си на собственост върху горните самостоятелни обекти,
на основание чл. 109 ЗС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.07.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез процесуалните им представители,
препис от настоящото определение, а на въззивника – и препис от отговора на
въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4