Решение по дело №4614/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

03.12.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№ 4614/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 361, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД  и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

            Пред ПлРС е депозирана е молба от „Б.М.” ООД, ***, ЕИК103612886, представлявано от ***- управител, против „***”ООД, гр.Плевен, ***, с която се твърди, че между страните е сключен рамков договор № К 177/05.01.2015г, за спедиторски услуги, и Анекс от 14.02.2017г., в който е отразена промяната в наименованието на ищеца. Твърди се, че за периода 17.01.2015-м.10.2017г, ищецът е превозил 99 броя контейнери, за ответника, по дестинация ***Твърди се, че на 12.10.2017г, страните са  сключили двустранно споразумение, по което, ответникът е декларирал, че всички нововъзникнали  задължения, за  периода 12.10.2017-19.10.2017г, ще бъдат заплатени в срок до 13.11.2017г. Твърди се, че за извършеният транспорт, на 12.10.2017г, ищецът е издал на ответника фактура № **********/12.10.2017г, на стойност 31261,99лв., по която има частично плащане от 11 261,99лв на 26.03.2018г. Твърди се, че остатъкът по фактурата от 20 000лв. не е заплатен. Твърди се, че  превозът е реално осъществен, за което е издаден коносамент № 570700029021 от корабна контейнерна линия „***” ООД. Посочва се, че ищецът е заплатил на превозвача цената на транспорта, включваща морското навло, претоварване и операции на Пристанище Варна, и сухопътен транспорт- ***, за което е била издадена фактура №**********/05.10.2017г. Посочва се, че сухопътния превоз е бил извършен от „Терминален оператор”, ЕООД, съгласно заявки за превоз- внос-12 броя, заедно с товарителници, за периода 13.10.2017-17.10.2017г. Посочва се, че в цената на ищеца е била включена цената на митническото агентиране, което е осъществено от лицензирано дружество „Терминален оператор”, ЕООД, за което са издадена фактури №**********/05.10.2017г. и фактура №**********/10.11.2017г., платени. Твърди се, че с оглед забавеното плащане по фактурата, ответникът, дължи и заплащане на лихва за забава Посочва се, че  въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 3076/2018г на ПлРС. Моли съдът да постанови  решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 20 000лв.-главница, по фактура № **********/12.10.2017г., и сумата от 1480лв.- лихва за забава, до 22.06.2018г. , ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

          В срока по чл.133 от ГПК, ответникът „***” ООД, гр. Плевен, ***, представлявано от ***, ред. ув., не изразява становище по предявените искове и не депозира отговор по реда на чл. 133 от ГПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

С определение № 3622/04.10.2018г., съдът е прекратил частично производството по делото, по иска правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата над 1140лв.- лихва за забава, за периода 13.11.2017-02.05.2018г., като недопустимо. Определението е влязло в сила.

Безспорно е по делото, че  въз основа на  заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1877/09.05.2018г. по ч. гр.д.№3076/2018г на ПлРС, против която в срок е постъпило възражение от длъжника ***” ООД, гр. Плевен. В указаният срок е предявен настоящтия установителен иск, поради което същия е допустим.

В първото по делото о.с.з. на 20.11.2018г., ответникът „***” ООД, гр. Плевен, редовно призован при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК, не се явява, не изпраща представител, и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане №7155/27.06.2018г. редовно връчено на страната, при условията на чл. 50, ал.2 от ГПК, но по делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение № 3622/04.10.2018г., проекто-доклад по делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.

 В о.с.з. на 20.11.2018г., процесуалният представител на ищеца- адв.  юрк. ***, прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника.

Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против ответника. Предявените искове с правно основание искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 361, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД  и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предмет на делото са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ и представените по делото писмени доказателства. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което бъде да признато за установено спрямо отв. „***” ООД, гр. Плевен че дължи сумата от 20 000лв.-главница, по фактура № **********/12.10.2017г., и сумата от 1140лв., за периода 13.11.2017- 02.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-  04.05.2018г.., до окончателното й изплащане

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящето произовдство, които съдът определя на общо 522,80лв., от които сумата от 422,80лв.- държавна такса и сумата от 100лв. възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв., като в случая съдът определя размер от 100лв., съобразно на  действителната фактическа и правна сложност на делото. Същото не се отличава фактическа и/или правна сложност, и разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Що се отнася до останалите включени в списъка по чл. 80 от ГПК, разноски, вкл. дневни, пътни и квартирлни, съдът намира, че същите не следва да бъдат присъждани, отделно от юрк. възнагражнение, доколкото съдът приема, че  са  част от него.

 Ответникът следва да понесе и направените разноски в заповедното производство, в размер на  422,80лв.- внесена държавна такса.

           Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 361, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, че „***” ООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,  ДЪЛЖИ НА „Б.М.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- управител, сумата 20000лв., главница по фактура № **********/12.10.2017г. и сумата от 1140лв. лихва за забава, за периода 13.11.2017г. - 02.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 04.05.2018г.,  за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, № 1877/09.05.2018г. по ч. гр.д.№ 3076/2018г на ПлРС по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, „***” ООД, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Б.М.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***- управителсумата от  522,80лв. -направени разноски по настоящето дело и сумата от 422,80лв .-разноски по ч. гр.д.№3076/2018г на ПлРС.

 

 Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

 

           РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ. 

 

           Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: