№ 37953
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110133767 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от ДП ...., ЕИК .... със
седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, .., против А. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ... №4, ЕТ.1, АП.3, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 510,72 лв.,
представляваща дължимо обезщетение за продължило ползване след изтичане
на срока на Договор за наем от 18.03.2015г., относно ведомствено жилище,
находящо се в гр. София, р-н Кремиковци, определено в размер на дължимия
наем, ведно със законна лихва от 17.4.2019г. до изплащане на вземането,
консумативни разходи за вода в размер на 299,51 лв. за периода от
01.10.2017г. до 28.02.2019г. мораторна лихва върху главницата от 510,72 лв. в
размер на 32,52 лв. за периода от 28.12.2017 г. до 28.3.2019 г., мораторна
лихва върху главница от 299,51 лв. в размер на 19,88 лв. за периода от
22.12.2017 г. до 28.3.2019 г., за които суми е издадена заповед от 09.05.2019
г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 22057
по описа на съда за 2019 г.
В исковата молба са налице твърдения, че по силата на сключен Договор за
наем от 18.03.2015г. на недвижим имот ищецът предоставил на ответника под
наем ап. № 3, находящ се в гр. София, район Кремиковци, гара Кремиковци,
жп. Блокове, жилищна сграда № 4, ет. 1 за жилищни нужди, съгласно
настанителна заповед № 327/25.02.2014 г. на Ген. Директор на ДПНКЖИ.
Срокът на договора бил една година при наемна цена 31.92 лв. месечно и е
1
изтекъл на 17.03.2016 г. , но наемателя е продължил ползването на имота. В
периода м.12.2017 г. – м.03.2019 г. ответникът е спрял заплащането на
дължимия наем и консумативите, поради което дължи обезщетение за
ползването съгласно чл.236, ал.2 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от
ответника А. Р. Д..
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и
съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с обективно и
субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422
от ГПК вр. 236, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от който
черпи права, като ищецът следва да докаже, че между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение по договор за наем, който
е прекратен, че е изпълнил задължението си да предостави имота на
ответника, че се е противопоставил изрично на продължаването му, че
ответника ползва имота, както и размера на исковете, а ответникът следва да
установи фактите, от които произтичат възраженията му.
Между страните не са налице факти, които да се признават и за които да
бъде прието, че не подлежат на доказване.
Приложените към исковата молба документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТСТВА страните към доброволно решаване на спора чрез
преговори, споразумение или медиация.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 22057/2019 г. по описа на СРС, 90 с-в.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
06.03.2024 г. от 10.40 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от
настоящото определение.
2
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3