Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 23.05.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен състав, в открито заседание на тринадесети май и две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при
участието на прокурора З. К.и секретаря В. Д.като
разгледа докладваното от мл. съдия Цончев
ВНОХД № 188 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260/30.10.2017 г., постановена по НОХД №
486/2016 г. по описа на РС – С., шести състав, подсъдимият Г.И.Р. е признат за
виновен в това, че в периода между 28.11.2011 г. и 16.01.2012 г., при условията
на продължавано престъпление, противозаконно си е служил с официални документи
– СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, Контролен талон №
********** и Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадени за друго
лице – М. С. Г., с цел да заблуди длъжностни лица – полицейски служители, както
следва:
- на 28.11.2011 год., около
01:05 часа на пътен възел „Я.” на АМ „Х.”
противозаконно си служи с официални
документи, издадени за друго лице – СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001
г. от СДВР, валидно до 16.01.2011 г., издадено за друго лице - М. С. Г.,
Контролен талон № **********, издаден за друго лице – М. С. Г. и Лична карта № .,
изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадена за друго лице – М. С. Г., валидна до
16.01.2011 г. с цел да заблуди длъжностно лице – А. С. Ч. – ст. полицай при
02-ра група, сектор ПП – СДВР;
- на 16.01.2012 год. около 21:30 часа на ПП 1-8 на 26-ти
км. противозаконно си служи с официални
документи, издадени за друго лице СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001
г. от СДВР, валидно до 16.01.2011 г., издадено за друго лице – М. С. Г.,
Контролен талон № **********, издаден за друго лице – М. С. Г. и Лична карта № .,
изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадена за друго лице – М. С. Г., валидна до
16.01.2011 г. с цел да заблуди длъжностно лице – Г. М. Ж. – мл. контрольор при
Група ПК СПП-ОДМВР-С.;
престъпление
по чл. 318 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК е осъден, като му е
наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изтърпяването на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда подсъдимият е осъден да
заплати по сметка на МВР направените разноски по досъдебното производство в
размер на 201,38 лева и 25 лв. по сметка на РС – С. – сторени разноски в
съдебна фаза.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е
депозирана въззивна жалба, в която са наведени оплаквания, че присъдата е
неправилна, необоснована и постановена в при съществени процесуални нарушения.
Районният съд не е изяснил всестранно, обективно и пълно фактическата
обстановка по делото, като при постановяване на осъдителната присъда не са
отчетени обстоятелствата, които разколебават обвинителната теза. По изложените
съображения се отправя искане за оправдаване на подсъдимия.
В
писмено допълнение, депозирано по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, служебният защитник
на подсъдимия развива доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо и
отправя искане за изменяване на присъдата с налагане на наказание
пробация.
В
съдебно заседание прокурорът намира жалбата за неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано. Авторството на деянието се установява от събраните по делото
доказателства. Поставените в основата на осъдителната присъда доказателствени
източници са взаимно кореспондиращи. Наложеното наказание е справедливо, тъй
като не са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Служебният
защитник на подсъдимия – адв. Д.Г., моли за оправдаване на подсъдимия,
алтернативно за изменяване на присъдата в частта относно вида на наказанието и
налагане на пробация.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 313
НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са
налице основания за нейното изменяване:
Първоинстанционният съд
неправилно е приел, че производството е задочно по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3
от НПК. Това е така, защото обвинението е за престъпление по чл. 318, ал. 1 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и по аргумент от чл. 269,
ал. 1 НПК участието на подсъдимия не е задължително. Доколкото постановлението
за привличане в качеството на обвиняем е предявено на лично на подс. Р., той е
бил редовно призован на 12.05.2017 г. за участие в съдебно заседание, имал е
назначен служебен защитник, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение като е дал ход на делото в негово отсъствие.
От фактическа страна:
Първоинстанционната присъда е
постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са обсъдени
достатъчно подробно. Въз основа на събрания доказателствен материал се
установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.И.Р. е роден на ***
г., с постоянен адрес: ***, български гражданин, със средно специално
образование, разведен, осъждан, ЕГН **********.
През 2006 г. личните документи на
свид. М. Г. – Лична карта № ., издадена от СДВР на 16.01.2001 г., СУМПС №
*********, издадено от ПП КАТ СДВР на 06.11.2006 г. и Контролен талон към него
№ *********, били откраднати. Същите били обявени за невалидни по повод
постъпил в 05-то РУ при СДВР сигнал от свидетеля.
На 31.08.2011 г. свидетелката Е.
Р . – сестра на подсъдимия Г.Р., придобила право на собственост върху лек
автомобил марка
„Мерцедес“, модел „СЛК 200“. Същият бил
регистриран в ПП КАТ СДВР с ДК .. На 04.11.2011 г. свидетелката придобила право
на собственост и върху лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“. Същият
бил регистриран в ПП КАТ СДВР с ДК № .. Свидетелката не използвала лекия
автомобил марка „Субару“, а лекия автомобил марка „Мерцедес“ управлявала от
време на време. В периода 2011 г. – 2012 г. тя пребивавала основно на
територията на Република И..
На 28.11.2011 г. подсъдимият Р.
управлявал лекия автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с ДК № ., който бил
собственост на сестра му- св. Р ., като се движел по автомагистрала „Х.“, с
посока на движение от гр. Б. към гр. С.. Около 01.05 часа бил спрян за проверка
на пътен възел „Я.” от свидетелите А. Ч. – старши полицай при 02-ра група,
сектор „ПП”- СДВР и Р. С.. В хода на проверката свидетелят Ч. установил, че
подсъдимият управлява моторното превозно средство без залепен валиден винетен
стикер „К-3“ за движение по републиканската пътна мрежа, поради което пристъпил
към съставяне на акт за установяване на административно нарушение на
подсъдимия. В хода на проверката при съставяне на акта подсъдимият се
легитимирал пред полицейския служител Ч. със СУМПС № *********, изд. на
06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., издадено за друго лице
– свид. М. С. Г. и контролен талон № **********, издаден на името за друго лице
– свид. М. С. Г.. Подсъдимият представил на полицейските служители и
свидетелството за регистрация на МПС, от което последните установили чия
собственост е автомобилът. За констатираното нарушение на името на свид. М. С. Г.,
чиито документи за самоличност били представени от подсъдимия, бил съставен
АУАН № 112631, бл. № 421369 от 28.11.2011 г. за нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Актът бил предявен на подсъдимия за запознаване и той се подписал до
„нарушител“, а също и в разписката за получаване на екземпляр от акта. С акта
бил иззет контролен талон № **********, издаден на името на свид. М. С. Г..
Въз основа на АУАН № 112631,
бл. № 421369 от 28.11.2011 г. на свид. М. С. Г. било издадено НП № 112631 от
13.12.2011 г., с което на основание чл. 179, ал. 34, т. 4 ЗДвП на същия било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушението
по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
На 16.01.2012 г. подсъдимият Р.
управлявал лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, с ДК ., който
също бил собственост на сестра му, като се движел по ПП I-8, с посока на
движение към гр. С.. В района на 26-ти км. бил спрян за проверка от свидетелите
Г. Ж.– мл. контрольор при Група „ПК” СПП- ОДМВР-С. и П. П.. Подсъдимият бил
спрян, тъй като се движел с превишена скорост – при ограничение на скоростта 50
км/ч., въведено с пътен знак „В 26“, управлявал лекия автомобил със скорост 112
км/ч. В хода на проверката били поискани документите на подсъдимия, като същият
представил на свидетелят Ж. Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР,
валидна до 16.01.2011 г., издадена за друго лице - свид. М. С. Г. и СУМПС №
*********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г., издаден
за друго лице – свид. М. С. Г.. Подсъдимият представил на полицейските
служители и свидетелството за регистрация на МПС, от което последните
установили на кого принадлежи собствеността на автомобила. Подсъдимият не
представил контролния талон към СУМПС, тъй като същият вече бил иззет със
съставяне на АУАН № 112631 от 28.11.2011 г. Наред с това и след запознаване с
представените му документи, свидетелят Ж. констатирал, че представеното му
СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, издадено за друго лице
- свид. М. С. Г., е с изтекъл на 06.11.2011 г. срок на валидност. За така
констатираните нарушения на името свид. М. С. Г., чиито документи за
самоличност били представени от подсъдимия, полицейските служители съставили
АУАН № 75, бл. № 775385 от 16.01.2012 г.
за нарушения по чл. 21, ал. 2, чл. 150 и чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Актът бил
предявен на подсъдимия за запознаване, като същият се подписал до „нарушител“,
а също и в разписката за получаване на екземпляр от акта. Наред с това
подсъдимият собственоръчно изписал и ръкописния текст в графата: „Запознах се
със съдържанието на акта и правя следните възражения“, като посочил, че не се е
прибирал от една година в Б. и затова не е сменил СУМПС.
Въз основа на АУАН № 75, бл. №
775385 от 16.01.2012 г. на свид. М. С. Г. било издадено НП № 75 от 07.02.2012
г., с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 и чл. 185, пр. 1 и чл. 183, ал.
1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му били наложени административно наказания „глоба“ в размер
на 350 лв. за нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в размер на 20 лв. за
нарушението по чл. 150 ЗДвП и в размер на 10 лв. за нарушението по чл. 157, ал.
1 ЗДвП, което било отменено с Решение № 207/31.03.2015 г., постановено по НАХД
№ 453/2014 г. по описа на РС - С., влязло в сила на 08.05.2015 г.
В началото на 2012 г. свидетелката
Е. Р . прехвърлила на подсъдимия правото на собственост върху лек автомобил
марка „Субару“, модел „Импреза“, с ДК № ., в след което на 21.03.2012 г. той
бил регистриран на негово име в КАТ.
През 2012 г. свидетелят свид. М.
С. Г. получил две наказателни постановление, издадени въз основа на АУАН №
112631 и АУАН № 75, бл. № 775385 от 16.01.2012 г. След като се запознал със
съдържанието на наказателните постановления, установил свидетелят, че при
съставяне на същите са посочени обявените за невалидни негови документи за
самоличност – лична карта, СУМПС и контролен талон.
Разбирайки, че обявените за
невалидни лични документи са били използвани повторно (на името на свидетеля с
невалидната му лична карта бил сключен и договор за далекосъобщителни услуги с
„К. Б. М.“ ЕАД), свидетелят подал жалба вх. № 23976 от 28.07.2014 г. по описа
на 07 РУ при СДВР, по повод на която била образувана преписка вх. № 23976/2014
г. по описа на 07 РУ при СДВР, пр.пр. №
39315/2014 г. по описа на СРП. Работата по нея била възложена на свидетеля И.М.
– оперативен работник. След запознаване с материалите по преписката, наблюдаващият
прокурор препратил същата по компетентност на РС- гр. С..
Наказателните постановления
били атакувани по реда на чл. 59, ал. 1 ЗАНН и били отменени с влезли в сила
съдебни решения.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
като в нейната основа са заключението на съдебно-почеркова и графическа експертиза, писмените доказателства АУАН № 75/16.01.2012 г., серия В, бл. №
775385 (л. 60, том ІІ от ДП); АУАН № 112631, бл. № 421639 (л. 71, том ІІ от
ДП); контролен талон № ********** (л. 86, том ІІ от ДП); справка в централна
база КАТ (л. 90, том І от ДП); справка КАТ за лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „СЛК 200“, рег № .(л. 41, том ІІ от ДП); промЯ. на регистрацията на лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег № .(л. 42, том ІІ от ДП);
справка от КАТ за лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег № .(л.
43, том ІІ от ДП); първоначална регистрация на лек автомобил марка „Субару“,
модел „Импреза“, с рег № .(л. 44, том ІІ от ДП); промЯ. на регистрацията на лек
автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег. № .(л. 45, том ІІ от ДП);
справка за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“ (л. 47, том ІІ от
ДП); промЯ. на регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК
200“, с рег. . (л. 48, том ІІ от ДП); промЯ. на регистрацията на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег. № .(л. 49, том ІІ от ДП); справка лек
автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, рег. № ., първоначална регистрация,
промЯ. на регистрацията - (л. 50-52, том ІІ от ДП); справка за съдимост на
подсъдимия; с Решение № 207/31.03.2015 г., постановено по НАХД № 453/2014 г. по
описа на РС – С.; гласните
доказателствени средства - показанията на свидетелите М. Г., И.Г., А. Ч., П.
П. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, частично
от показанията на свидетелите Е. Р (вкл. частично приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, Р. С.и Г. Ж..
Авторството на
инкриминираното деяние се установява въз основа на косвени доказателства, като
те в своята взаимна връзка водят до единствения възможен извод относно
виновността на подсъдимия. Такива доказателства са показанията на свид. М. Г.,
от които се установява, че през 2006 г. били откраднати личните му документи –
сред тях лична карта, СУМП и контролен талон. Той подал сигнал в МВР за това
обстоятелство и документите били анулирани. През 2012 г. получил наказателни
постановления за нарушение на ЗДвП при управление на лек автомобил Мерцедес и
лек автомобил Субару, модел „Импреза“ каквито не е притежавал и респективно не
е управлявал. Показанията му намират подкрепа в приложените по делото писмени
доказателства – справка в централна база КАТ (л. 90, том І от ДП); справка КАТ
за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег № .(л. 41, том ІІ от
ДП); промЯ. на регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК
200“, рег № .(л. 42, том ІІ от ДП); справка от КАТ за лек автомобил марка
„Субару“, модел „Импреза“, с рег № .(л. 43, том ІІ от ДП); първоначална регистрация
на лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег № .(л. 44, том ІІ от
ДП); промЯ. на регистрацията на лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“,
с рег. № .(л. 45, том ІІ от ДП); справка за лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „СЛК 200“ (л. 47, том ІІ от ДП); промЯ. на регистрацията на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, с рег. . (л. 48, том ІІ от ДП); промЯ. на
регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, рег. № .(л.
49, том ІІ от ДП); справка лек автомобил марка „Субару“, модел „Импреза“, рег.
№ ., първоначална регистрация, промЯ. на регистрацията - (л. 50-52, том ІІ от
ДП), от които се установява, че към 28.11.2011 год. и към 16.01.2012 год., свид.
Е. РА.ова – сестра на подсъдимия Г.Р. притежавала правото на собственост върху л.а.
„Субару“, модел „Импреза“, с ДК № ., респективно върху л.а. „Мерцедес“, модел
„СЛК 200“, с ДК .. От цитираните писмени доказателства категорично се оборват
показанията на свид. Е. РА.ова, дадени в съдебно заседание в частите, в които излага,
че е продала посочените автомобили в края на 2010 г. Това твърдение притоворечи
горепосочените писмени доказателства, от които следва извод, че продажбата на
лекия автомобил Мерцедес е осъществена през 2013 г., а промЯ.та в собствеността
на лекия автомобил Субару на 21.03.2012 г., т.е. след довършване на процесното
продължавано престъпление. За пълнота трябва да се отбележи, че собствеността
върху лекия автомобил „Субару“, модел „Импреза“, с рег № .е прехвърлена на
посочената дата на подс. Г.Р., което е допълнителна индиция за авторството на
деянието.
Изложените от свид. М. Г.
обстоятелства относно кражбата на документите му и издадените впоследствие
наказателни постановления за управление на л.а. „Субару“, модел „Импреза“, с ДК
№ . на 28.11.2011 год. и л.а. „Мерцедес“, модел „СЛК 200“, с ДК . на 16.01.2012
год. намират потвърждение в показанията на свид. И.Г. – оперативен работник в
МВР, работил по преписката вследствие на подаден от свид. М. Г. сигнал.
От АУАН № 112631, бл. № 421639
(л. 71, том ІІ от ДП) се установява дата, мястото, времето на деянието,
включено в инкриминираното продължаваното престъпление, извършено на 28.11.2011
г., с какви документи си е послужил подсъдимият пред полицейския служител –
свид. А. Ч. и длъжностното качество на последния.
От АУАН № 75, бл. № 775385 от
16.01.2012 г. се установява дата,
мястото, времето на деянието, включено в инкриминираното продължаваното
престъпление, извършено на 16.01.2012 г., с какви документи си е послужил
подсъдимият пред полицейския служител – свид. Г. Ж. и длъжностното качество на
последния.
Извод за авторството на
инкриминираното деяние следва в най-голяма степен от АУАН № 75/16.01.2012 г.,
серия В, бл. № 775385 (л. 60, том ІІ от ДП); АУАН № 112631, бл. № 421639 (л.
71, том ІІ от ДП) и заключението на приетата по делото на съдебно-почеркова и
графическа експертиза, която следва да бъде кредитирана, тъй като е
безпристрастна, компетентно изготвена и обоснована. От него се установява, че ръкописният
текст в графата: „Запознах се със съдържанието на акта и правя следните
възражения“ в АУАН № 75/16.01.2012 г., серия В, бл. № 775385 е написан от
подсъдимия Г.И.Р..
Ръкописният буквен текст „М. С.
Г.” изписан в графа „Разписка” на АУАН № 75/16.01.2012 г., серия В, бл. №
775385 на сектор „ПП” е написан от свид.
Г. Ж..
Подписите в АУАН №
75/16.01.2012 г., серия В, бл. № 775385 на сектор „ПП” при ОДМВР - С. срещу:
„Нарушител” и срещу: „Подпис” в „Разписка”, са положени от подсъдимия Г.И.Р..
Подписите в АУАН № 112631, бл.
№ 421639 на сектор „ПП” при СДВР срещу: „Нарушител” и срещу: „Подпис” в
„Разписка”, са положени от подсъдимия Г.И.Р..
Ръкописният буквен текст „М. С.
Г.” в графа „Разписка” на АУАН № 112631, бл. № 421639 на сектор „ПП” при СДВР е
написан от свид. А. С. Ч..
Експертните
изводи срещат подкрепа в показанията на свид. Г. Ж. (вкл. приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК), който потвърждава, че той е съставител
на АУАН № 75/16.01.2012 г., както и на свид. А. Ч., който потвърждава, че той е
съставител на АУАН № 112631, бл. № 421639.
В
останалата част показанията на полицейските служители свидетелите А. Ч. и Р. С.,
осъществили проверка на подсъдимия на 28.11.2011 г. и свидетелите П. П. и Г. Ж.,
осъществили проверка на подсъдимия на 16.01.2012 г., спомагат за разкриване на
престъпната деятелност доколкото изясняват, че спреният нарушител се е
легитимирал с посочените в съответния АУАН документи. Те нямат спомен за
идентификационни белези на подсъдимия, но това е напълно обяснимо предвид
естеството на работата им. Извършването на проверка на лице нарушител на ЗДвП
представлява рутинна дейност за полицейските служители и се осъществява системно
спрямо множество граждани. Предвид това и изминалия дълъг период между деянието
и проведените разпити е обяснимо свидетелите да нямат ясен и точен спомен за
конкретните обстоятелства и за идентификационните белези на подсъдимия.
С оглед изброените косвени
доказателства може да бъде направен сигурен извод относно авторството на
деянието от подсъдимия Г.Р.. От тях безспорно се доказва, че през 2006 г. на
свид. М. Г. са били откраднати инкриминираните официални документи СУМПС №
*********, изд. на 06.11.2011 г. от СДВР и Контролен талон № **********,
издадени на негово име, които са били представени впоследствие за легитимация на 28.11.2011 год.
пред полицейския служител А. Ч. - ст. полицай при 02-ра група, сектор ПП – СДВР.
На 16.01.2012 год. пред полицейския служител Г. Ж. - мл. контрольор при Група
ПК СПП-ОДМВР-С., са представени СУМПС № *********, изд. на 06.11.2011 г. от
СДВР и Лична карта № ., изд. на 16.01.2011 г. от СДВР на имено на М. С. Г..
Свидетелят М. Г. никога не е
притежавал и не е управлявал лек автомобил
марка „Субару“, модел „Импреза“, с рег № ., лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „СЛК 200“, рег № .. Същевременно подс. Г.Р. е брат собственичката на
горепосочените леки автомобили – свид. Р. От показанията на свид. Р . се
установява, че през големи периоди от време в периода 2011-2012 г. не е
пребивавала на територията не Република Б., както и че не познава свид. М. Г..
От заключението на приетата по делото на съдебно-почеркова и графическа експертиза се установява, че
подписите в графа нарушител АУАН № 75/16.01.2012 г. и АУАН № 112631, бл. №
421639 са положени от подсъдимия. При това положение следва единствен възможен
извод, че именно подсъдимият се е легитимирал - на 28.11.2011 год., около 01:05
часа на пътен възел „Я.” на АМ „Х.” със
СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от ПП КАТ СДВР, валидно до 16.01.2011 г.,
издадено за друго лице – свид. М. С. Г. и Контролен талон № **********, издаден
за друго лице – свид. М. С. Г. пред – А. С. Ч. в качеството му на ст. полицай
при 02-ра група, сектор ПП – СДВР. И на 16.01.2012 год. около 21:30 часа на ПП
1-8 на 26-ти км. със СУМПС № *********, изд. на 06.11.2001 г. от СДВР, изд. изд.
на 16.01.2001г. от СДВР, валидна до 16.01.2011г. издаден за друго лице – М. С. Г.
и Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадена за друго лице – М. С.
Г., валидна до 16.01.2011 г. пред – Г. М. Ж. в качеството му на мл. контрольор
при Група ПК СПП-ОДМВР-С..
Въззивният съд намира, че
обвинението в частта за това, че на 28.11.2011 год., около 01:05 часа на пътен
възел „Я.” на АМ „Х.” подсъдимият
противозаконно си е послужил с официален
документ Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издадена за
друго лице – свид. М. С. Г., валидна до 16.01.2011 г. с цел да заблуди
длъжностно лице – А. С. Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор ПП – СДВР, е
недоказано. От наличните доказателства не се установява подсъдимият да си е послужил
с официален документ Лична карта № .. Както беше посочено полицейските
служители – свидетелите А. Ч. и Р. С.нямат точен спомен за конкретиката на
процесните събития и излагат, че нарушителят се е легитимирал с описаните в АУАН
№ 112631, бл. № 421639 от 28.11.2011 г. документи. Сред тях не фигурира Лична
карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР на имено на М. С. Г..
Въззивният съд намира, че
обвинението в частта за това, че на 16.01.2012 год. около 21:30 часа на ПП 1-8
на 26-ти км. подсъдимият си е послужил с официален документ - Контролен талон № **********, издаден
за друго лице – свид. М. С. Г. пред Г. М. Ж. – мл. контрольор при Група ПК
СПП-ОДМВР-С., е недоказано. Нещо повече, налице е съществено противоречие между
мотиви и диспозитив на обжалвания акт, тъй като подсъдимият е признат за
виновен по повдигнатото обвинение, макар че от фактическа страна е възприето, че
подс. Р. не представил контролния талон към СУМПС, тъй като същият вече бил
иззет със съставяне на АУАН № 112631 от 28.11.2011 г. Последното се подкрепя от
АУАН № 112631 от 28.11.2011 г., където има отбелязване в същия смисъл.
С оглед изложеното подсъдимият
следва да бъде оправдан по обвинението в посочените части.
Първоинстанционният съд
неправилно е включил в
доказателсвтвената съвкъпност експертна справка № 1/20.01.2015 г. (л. 48, том І
от ДП); експертна справка № 279/26.08.2014 г. (л. 33-35, том І от ДП) и справка
за криминалистическа и съдебна регистрация на лице (л. 99, том ІІ от ДП).
Експертните справки не са сред предвидените в НПК способи за доказване, не
представляват експертизи, поради което не следва да бъдат кредитирани.
Криминалистичните справки нямат характер на доказателство и е трайна съдебната
практика, че върху тях не могат да се градят никакви изводи относно
характеристичните данни на подсъдимия. Изброените доказателства не са послужили
за формиране на решаващи изводи на контролираната инстанция, поради което
допуснатото процесуално нарушение, с включването им в доказателствената
съвкупност, не е съществено.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият Г.И.Р.
е извършил престъплението по чл. 318 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е
обвинен с внесения обвинителен акт.
От обективна страна на 28.11.2011
год., около 01:05 часа на пътен възел „Я.” на АМ „Х.” противозаконно си е послужил с
официални документи – СУМПС № *********,
изд. на 06.11.2001 г. от СДВР от ПП КАТ СДВР, валидно до 06.11.2011 г. и
Контролен талон № **********, издадени за друго лице – М. С. Г., пред длъжностно
лице – А. С. Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор ПП – СДВР
На 16.01.2012 год. около 21:30
часа на ПП 1-8 на 26-ти км. противозаконно си е послужил с официални документи - СУМПС № *********, изд. на
06.11.2001 г. от СДВР, валидно до 16.01.2011г. и Лична карта № ., изд. на
16.01.2001 г. от СДВР, валидна до 16.01.2011 г., издадени за друго лице – М. С.
Г. пред длъжностно лице – Г. М. Ж. – мл. контрольор при Група ПК СПП-ОДМВР-С.;
От субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл и особена цел. При всяко от деянията
подсъдимият Г.И.Р. е съзнавал, че си служи пред полицейски служител с официални
документи, издадени за друго лице и пряко е целял това с цел да заблуди
съответния полицейски служител.
Престъплението разкрива
признаците на продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като двете
деяния осъществяват поотделно състава на престъплението по чл. 318 НК,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща фактическа
обстановка и при еднородност на вината, като второто се явява от обективна и
субективна страна продължение на първото.
Предвид изложеното по-горе
относно недоказаността на обвинението в частта за това, че на 28.11.2011 год.,
около 01:05 часа на пътен възел „Я.” на АМ
„Х.” подсъдимият противозаконно си е послужил с официален документ Лична карта № ., изд. на 16.01.2001
г. от СДВР, издадена за друго лице – М. С. Г., валидна до 16.01.2011 г. с цел
да заблуди длъжностно лице – А. С. Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор ПП
– СДВР и в частта за това, че на 16.01.2012 год. около 21:30 часа на ПП 1-8 на
26-ти км. подсъдимият си е послужил с официален
документ, Контролен талон № **********, издаден за друго лице - М. С. Г.,
с цел да заблуди длъжностно лице – Г. М. Ж. – мл. контрольор при Група ПК
СПП-ОДМВР-С. подсъдимият следва да бъде оправдан.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
Въззивният съд е съгласен с
изводите на първата инстанция и наведените от прокурора доводи, че подсъдимият
е осъждан и упражнената спрямо него наказателна принуда не е постигнала целите
си. Обвинението по настоящото дело е за продължавано престъпление, което
повдига обществената опасност на конкретното деяние и разкрива подсъдимия като
личност, трайно склонна да не спазва установения в държавата правов ред.
Същевременно от момента на извършва на деянието - 16.01.2012 г. до настоящия момент
са изминали 7 години и 4 месеца. От момента на образуване на наказателното
производство приблизително 5 години. Продължителността на наказателното
производство не се дължи на поведението на подсъдимия и с оглед фактическата и
правна сложност на делото е неразумно дълга. Последното налага подсъдимият да
бъде компенсиран, поради което въпреки изброените отегчаващи отговорността
обстоятелства, следва да му бъде наложено алтернативно предвиденото в чл. 318 НК наказание „пробация“. За постигане целите на индивидуалната и генералната
превенция, предвид отдалечеността във времето на деянието, нейният срок следва
да бъде с продължителност 6 месеца с пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ два пъти седмично и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“.
По изложените съображения жалбата е частично основателна.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било други
основания, налагащи нейното изменяване или отмЯ., поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено и на основание чл. 337, ал. 1,
т. 1 и т. 2 и чл. 338 вр. чл. 334‚ т. 3 и т. 6 от НПК‚ Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда
№ 260/30.10.2017 г., постановена по НОХД № 486/2016 г. по описа на РС – С.,
шести състав, като:
ПРИЗНАВА подсъдимия
Г.И.Р., със снета по делото самоличност за НЕВИНЕН
по обвинението в това, че на 28.11.2011 год., около 01:05 часа на пътен възел „Я.”
на АМ „Х.” противозаконно си е послужил
с официален документ – Лична карта № ., изд. на 16.01.2001 г. от СДВР, издаден
за друго лице – М. С. Г., валидна до 16.01.2011 г. с цел да заблуди длъжностно
лице – А. С. Ч. – ст. полицай при 02-ра група, сектор ПП – СДВР и по обвинението в това, че на
16.01.2012 год. около 21:30 часа на ПП 1-8 на 26-ти км. противозаконно си е послужил
с официален документ – Контролен талон №
**********, издаден за друго лице – М. С. Г., с цел да заблуди длъжностно лице
– Г. М. Ж. – мл. контрольор при Група ПК СПП-ОДМВР-С. и го оправдава по тези
обвинения за престъпление по чл. 318 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ Присъда
№ 260/30.10.2017 г., постановена по НОХД № 486/2016 г. по описа на РС – С.,
шести състав, в частта относно наложеното на подсъдимия Г.И.Р., ЕГН **********,
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година за престъплението по чл.
318 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
вместо него на основание чл. 54 НК НАЛАГА
наказание „ПРОБАЦИЯ“ за срок от 6 месеца с пробационни мерки „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС“ два пъти седмично и „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С „ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 260/30.10.2017 г., постановена по НОХД № 486/2016 г. по описа на РС –
С., шести състав, в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.