РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20245640103373 по описа за 2024 година
Предявен е от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „*******, представляван от
изпълнителния директор С.Ю.А., със съдебен адрес гр. София, ул. „*******,
мл.адв. В.Л.Б.-К., против Е. С. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.
Хасково, бул. “*****************, със съдебен адрес гр. София, бул.
„**************, адв. Д.М.М., иск с правно основание чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че Е. С. М. подал срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП"
АД искова молба, въз основа на която е образувано гражданско дело
№1З06/2024г. по описа на РС-Хасково и в тази връзка се предявява
настоящата насрещна искова молба.
На 24.06.2022г. между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит №******. На 19.11.2022г. страните предоговорили правоотношенията
си като сключили Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит №
******. По силата на Анекса частично било рефинансирано задължението на
кредитополучателя по договора за кредит. Договарянето между страните се
осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на
електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор
за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.
1
Преди кандидатстване за кредит Е. С. М. регистрирал свой профил в
системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, като получил уникално потребителско
име и парола. За верификация на неговата самоличност при създаването на
профила си, той получил от ПИН код под формата на кратко електронно
съобщение (CMG) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и
линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС)
съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което
желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и
именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Е. С. М.
потвърдил профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с
оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Е. С. М.
снимал личната си карта, направил селфи с личната си карта и се провел
телефонен разговор с него. След успешното реализиране на процедурите по
верификация на самоличността на Е. С. М. профилът му бил потвърден. Във
вече регистрирания от кредитополучателя профил, Е. С. М. попълнил заявка
за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът попълнил
и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята
самоличност: трите си имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, лична карта,
месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща,
предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката
за кандидатстване и с оглед успешното й попълване Е. С. М. потвърдил, че се
е запознал и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД,
приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било
необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното
потвърждаване на заявката „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД разгледал предоставената
от Е. С. М. информация и въз основа на тази информация и след проверка в
Централния кредитен регистър одобрил Е. С. М. за искания от него кредит.
След одобряване на кредита изпратил на електронната поща на Е. С. М.
Договор за кредит № ****** и Анекс № ******, заедно с приложимите Общи
условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, също така Стандартен Европейски
Формуляр и Погасителен план, като в мейла прикачил два линка - „Приеми
договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на договора за кредит и
като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите
условия Е. С. М. активирал линка „Приеми договора". Кредитополучателят се
съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като
общият срок за погасяване на кредита бил от 20.11.2022 г. до 19.11.2024 г. и
при условията договорени между страните. Падежът на всяка погасителна
вноска по процесния договор бил посочен в приложения погасителен план
към Анекс № ****** към договора. От страна на кредитополучателя имало
неизпълнение на задълженията към кредитора, тъй като въпреки
настъпването на падеж на погасителни вноски по Анекс № ****** към
Договор за потребителски кредит № ******, кредитополучателят не заплатил
изискуемите суми към кредитодателя. Изпадането в забава представлявало
конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя.
Позоваването на норма от Общите условия, като неразделна част от
правоотношенията между кредитора и длъжника, представлява достатъчно
2
обстоятелство, за да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да обяви
главницата по кредита за предсрочно изискуема. Съдът следвало да съобрази,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай,
кредитополучателят не заплащал на падежната дата своите задължения към
кредитодателя.
Трайна била съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в
исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост, следвало да се приеме, че с връчването на препис от исковата
молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът
на настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно Тълкувателно решение
№3/27.03.2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на
кредитора, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя
в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпадало занапред действието на погасителния план, ако страните са
уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. За периода до настъпване
на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определял по действалия
до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора
преди изменението му. След обявяване на предсрочната изискуемост не се
начислявали допълнителни суми по процесния договор.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 12, б. а) от Общите
Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГPУП“ АД, с настоящата насрещна искова молба
ищецът обявява Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит №
****** за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на Е.
С. М.. Предсрочната изискуемост следвало да се счита обявена на длъжника в
деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда.
Претенцията по настоящото производство в общ размер на 2 500 лева,
представлявала дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по
процесния договор за кредит в размер на 1945.70 лева, ведно с предсрочно
изискуемата главница в размер на 554.30 лева. В случай че съдът обяви Анекс
№ ****** за недействителен, се иска осъждане на Е. С. М. да върне на
ищцовото дружество чистата стойност на кредита.
Според ищеца, по делото не било необходимо вземането за чистата
стойност да бъде предявено с отделен иск на основание чл. 55 от 33Д.
С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да
бъде осъден Е. С. М. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД следните суми
съгласно сключения помежду им Анекс № ****** към Договор за
потребителски кредит № ****** и приложимите към този договор за кредит
Погасителен план, Приложение и Общи условия: 1) Главница в размер на
2500 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението,
представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и
предсрочно изискуема главница по кредита. на основание чл. 23 от ЗПК,
3
кредитополучателят следвало да бъде осъден да върне главницата в размер на
2500 лева в случай, че съдът констатира процесния анекс за недействителен.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца всички направени по
настоящото исково производство разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на предявения
насрещен иск, като намира същият за процесуално допустим, но
неоснователен. Смятам, че процесният договор е нищожен на основание чл.
10, ал. 1 вр. чл. 22 от 3ПК, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма. Твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е написан
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра
- по един за всяка от страните по договора. Счита Договорът за потребителски
кредит за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като
не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че в нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсата на ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора
ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал.
1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил
посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на
договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса
разглеждане и застраховка) обаче водели до различен размер на ГПР от
посочения. Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС,
„На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни
ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за
изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това
изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания
договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с
всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му". На следващо място, в договора за потребителски кредит бил налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок
от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, в
договора не била посочена каква е договорната лихва, която потребителят
следвало да заплати. В процесния договор било уговорено, че заемателят
дължи неустойка и такса „Вип обслужване", без същите разходи да бъдат
включени в ГПР. Клаузите предвиждащи заплащането на двете такси
противоречали на закона и същите били нищожни. В глава четвърта от ЗПК
било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
4
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочило: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин". Срещу залегналата в договора
такса „Вип обслужване" ответникът не престирал реална услуга, а упражнявал
задължението си да обслужва кредита. Ответникът счита, че е налице
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д. Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от 3ПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК не били включени в ГПР разходите за заплащане на такса
разглеждане, която по своята същност представлявала печалба за кредитора,
поради което трябвало да е част от ГПР. При условие, че ГПР бил
законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно
над допустимия. Ето защо, налице било нарушение на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като
търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим
в отношенията между страните. Според императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от 3ПК, ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, което означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %, поради което
и договора бил нищожен. С тези действия ищецът заобиколил изискванията на
3ПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
съгласно чл. 21, ал. 1 от 3ПК. Всички приложими към сключването,
изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори
национални нормативни актове /ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ били приети в
Република България, въз основа на присъединяването ни към Европейския
съюз и произтичащите от това задължения за синхронизиране на българското
законодателство с европейското. Ето защо, приложимото национално
законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа,
целите, съображенията и разпоредбите на действащата Директива 2008/48/ЕО
на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити. Във връзка с горното се твърди, че неизпълнението
на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и
самата цел на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен
пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни
продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни
норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на
ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да
ориентира икономическия избор на потребителя. Обстоятелството дали
5
правилно е изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на
единната формула, залегнала в самата Директива 2008/48/ЕО /и
транспонирана в ЗПК/, поради което същата имала и нормативно значение.
Гореописаните такси /в това число и начислената „неустойка“/ безспорно
попадали в изискванията на Директивата - те били предвидими общи разходи,
които обуславят сключването на договора при тези условия и предварително
заложени. По тези съображения тези клаузи изисквали размерът им да се
включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо, неправилното
изчисляване и посочване било самостоятелно основание за недействителност
на договора. В подкрепа на това било и обстоятелството, че посочването на
ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следвало и от
сравнителноправния прочит на уредбите на държавите от ЕС,
имплементираща Директива 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където
това изискване последователно и ясно било формулирано и затвърждавано.
Грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
3ЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
Липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Липсвало
уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Нарушението било
още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в погасителния план
имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя. Визираната неяснота съществено
ограничавала правата на потребителя и била основание за недействителност
на договора за кредит. 3а да се обезпечат правата на потребителя по
сключения договор за потребителски кредит, в последния следвало на ясен и
достъпен език да е описано визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК
съдържание. Липсата на някои от съществените реквизити водила до
недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК,
последица от което било връщане само на чистата стойност на кредита, без
лихви и други разходи по кредита. От това следвало, че неизпълнението на
задължението на кредитодателя (банка или пък небанкова финансова
институция), който по занятие осъществява сделки по предоставяне на
потребителски кредити и като такъв е и по-силната страна в
правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация,
води до лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора.
Ето защо, клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от 33П и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици. Не
6
били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит следвало да съдържа условията за издължаване,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Процесният договор съдържал информация за размера, броя,
периодичностга и датите на плащане на погасителните вноски, но в същия не
била посочена последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми. Видно било същественото нарушение на
изискванията на чл. 11 ЗПК. Налице били явно неизгодни условия по
процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в
стойността на насрещните престации. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от
3ПК, „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита". Ответникът релевира възражение за нищожност на
целия договор за паричен заем. Твърди, че договора за паричен заем е
нищожен и дължи по него връщане само на чистата главница, която в
процесния случай била 2500 лева, като съответно оспорва размера на дълга.
В случай, че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено
съгласно НМРАВ, прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******
на 24.06.2022г., със съответното съдържание и уговорени клаузи. Установява
се от събраните по делото писмени доказателства, че основните параметри на
заема по договора са уговорени в Приложение №1 към същия, съгласно който
сумата по кредита е в размер на 2 500 лева, със срок на погасяване
19.11.2024г., размер на погасителната вноска - 153.71 лева с одобрено
обезпечение и 321 лева - без одобрено обезпечение. Видно от Приложение №
5 към договора /чл.1/ е, че най-късно до края на следващия ден, считано от
деня на сключване на договора за кредит/, кредитополучателят е длъжен да
представи обезпечение по кредита при описани конкретни условия. В чл.4 от
Приложение № 5 е посочено, че в случай, че потребителят не предостави
исканото обезпечение, дължи неустойка в размер, посочен в погасителния
план, като размерът на неустойката в случай на непредоставяне на
обезпечение е в размер на 5.49 лева средно на ден, но не повече от 1 % на ден
от главницата по кредита.
Към договора е приложен и Погасителен план, съгласно който
кредитополучателят следва да заплати 23 вноски по 320.71 лева и 1 вноска в
размер на 320.69 лева, като сумата е формирана, както следва: 2 500 лева -
главница, 1089.22 лева - възнаградителна лихва, 99.84 лева – такса
преференциално обслужване /която е уговорена и в Приложение № 3 към
договора/ и неустойка в размер на 4 007.96 лева.
7
Съгласно Анекс №******, подписан на 19.11.2022г., страните приемат за
установено помежду си, че към момента на сключване на анекса задълженията
на кредитополучателя към кредитодателя по активния кредит са в размери,
посочени изрично и подробно в Приложение №1 към анекса. С анекса
страните предоговарят активния кредит за допълнителен срок или сума, които
са посочени изрично в Приложение №1 към анекса, който срок започва да тече
от датата, на която кредитополучателят се е съгласил с настоящия анекс,
съгласно реда и сроковете, установени в Общите условия приложими към
договори за потребителски кредит. В чл.7 от Анекса страните са договорили,
че в случай на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
погасяване на кредита, същият дължи на кредитодателя законната лихва,
таксите, разноските, неустойките и др., съгласно сроковете и условията по
договора за кредит и приложимите към него Общи условия и актуалната
Тарифа на кредитодателя.
В Приложение №1 към Анекс №****** към Договор за потребителски
кредит №****** са отразени следните параметри : главница по кредита :
2500лв.; срок на погасяване : 19.11.2024г.; размер на погасителната вноска с
одобрено обезпечение : 153,71лв.; размер на погасителната вноска без
одобрено обезпечение : 321лв.; брой на погасителните вноски : 24; годишна
лихва за ползване на кредита : 37,45%; общо дължима сума при надлежно и
правилно изпълнение на задълженията по кредита : 3689,04лв.; ГПР : 49%.
По делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение възприема изцяло като компетентно
и обективно изготвено. От същото се установява, че размерът на усвоената
сума по договор за потребителски кредит №******/24.06.2022г. възлиза на
1000лв. На 19.07.2022г. договора е погасен предсрочно, като е заплатена
сумата от 1162,20лв. Експертизата сочи, че размерът на усвоената сума по
анекс №490995/19.07.2022г. към договора за потребителски кредит възлиза на
2000лв. Съответно на 19.11.2022г. договора е погасен предсрочно, като общо
заплатената сума по него е в размер на 2899,62лв. Вещото лице сочи, че
договорната лихва и неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение
са преизчислени като дължими към датата на предсрочно погасяване –
19.11.2022г. В заключението е посочено, че размерът на усвоената сума по
анекс №******/19.11.2022г. възлиза на 2500лв. Експертизата установява, че по
анекса е заплатена ефективно сумата в размер на 100лв. на 29.12.2022г.
Вещото лице сочи, че с тази сума са погасени следните задължения : 75,84лв.
– неустойка за непредоставяне на обезпечение; 4,16лв. – такса съгласно
Приложение №4; 20лв. – такса за извънсъдебно събиране на просрочен
кредит. Съответно вещото лице констатира, че към 25.08.2025г. /датата на
справката от счетоводството на ищцовото дружество/ дължимите суми от
кредитополучателя по Анекс №****** възлизат общо на 7617,06лв., от които
2500лв. – главница; 1089,22лв. – договорна лихва; 3932,16лв. – неустойка за
непредоставяне на обезпечение; 95,68лв. – такса съгласно Приложение №4
към договор за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи :
8
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като с исковата
молба се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца недължимо
платени суми по описания в исковата молба анекс към договора за
потребителски кредит, подписани от страните. В настоящия случай с влязло в
законна сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 1306/2024г. по описа
на РС-Хасково, е прогласена нищожността на Договор за потребителски
кредит № ****** от 24.06.2022г., сключен между страните. Настоящият
съдебен състав споделя изцяло доводите на докладчика по гр. д. №1306/2024г.
по описа на РС-Хасково сочещи на категоричен извод за нищожност на
договора за потребителски кредит, въз основа на който е подписан и
процесния анекс от 19.11.2022г.
По несъмнен начин, както от събраните по делото писмени
доказателства, така и от депозираното експертно заключение се установява, че
в процесния анекс №******/19.11.2022г. към договор за потребителски кредит
№******/24.06.2022г. също е уговорено заплащането на неустойка за
непредоставяне на обезпечение, което сочи на извод за наличие на
неравноправни, т.е. недействителни клаузи и в анекса. Съдът счита, че така
уговорената неустойка представлява всъщност компенсация за вредите от
фактическа неплатежоспособност на кредитополучателя, ако в определен срок
не бъде представено някое от изброените в договора обезпечения –
поръчителство на две физически лица или банкова гаранция. Подобно
договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на
финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя /чл.16
от ЗПК/ и да предложи добросъвестно цена за ползване на кредита
/възнаградителна лихва/. По този начин се постига всъщност значително
фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане, което е в
значителен размер, без това оскъпяване да е надлежно обявено на
потребителя, в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителското кредитиране
/чл.19 от ЗПК/. На практика така уговорената неустойка има характер на „цена
за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от ответното дружество
като неустойка за неизпълнение на задължение за непредоставяне на
обезпечение, поради което не е посочена в ГПР - основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето
защо, по този начин се постига заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като в същото време се твърди спазване на изискването на чл.19, ал.3, т.1
от ЗПК, поради което неустойката не е включена в ГПР. Въпреки това съдът
намира, че тази уговорка не само заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, но накърнява добрите нрави и противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Тя води до нееквивалентност на насрещните престации и
представлява сума, която оскъпява кредита и на практика води единствено до
неоснователно обогатяване на кредитора с тази сума. Освен това уговорената
неустойка безспорно излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010г. по т. д. №
9
1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението по
отпуснатия кредит, а друго вменено задължение - за обезпечаване на кредита,
като следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди от страна на кредитора - т.е и санкционната
функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за
кредит.
Гореизложените съображения сочат на извод за недействителност на
анекс №****** към договор за потребителски кредит №******, сключени
между страните по делото. Несъмнено посоченият в анекса ГПР от 49%
формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, но по
изложените по-горе съображения същият не отразява действителния, тъй като
не включва част от разходите по кредита, а именно – задължението, което
ищецът дължи за заплащането на неустойка за непредостявяне на
обезпечение, която по своята същност представлява печалба за кредитора и се
плаща от ищеца периодично с месечната погасителна вноска по кредита,
прикрита под формата на „неустойка“, за да не фигурира в обявения ГПР по
кредита от 49%. Така размерът на ГПР реално се явява доста по-висок от
законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %, определен в
чл.19, ал.4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето – чл.22 от ЗПК и след като ответното дружество не е обявило
действителен ГПР, както в процесния договор за кредит от 24.06.2022г., така и
в подписания на 19.11.2022г. анекс към същия, нарушава изискванията на
закона и не следва да се ползва от сключения договор и неговите уговорки. По
този начин на практика се достига до скрито увеличаване на
възнаграждението за търговеца, предоставил кредит на потребителя, което се
забранява от разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща максималния
размер на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни
части на договора не влече нищожност на целия договор, когато те са
заместени по право от повелителни норми на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая настоящият съдебен състав счита, че не е налице нито една от
посочените хипотези. Нищожната клауза на процесния анекс към договора за
кредит относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителна норма на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил
сключен дори и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като
за ГПР е въведено изричното изискване в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този
смисъл разпоредбата на чл.22 от ЗПК намира изцяло приложение за цялото
договорно правоотношение. Посочената правна норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между
изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. При наличието
на изцяло недействителен договор за потребителски кредит поради неясно
посочен ГПР и какво включват посочените 49%, кредитополучателят дължи
10
само чистата стойност на кредита, т.е. предоставената му главница, но не и
лихви, такси, разноски и др.
Предвид гореизложените съображения предявеният иск справно
основание чл.23 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, се явява доказан по своето
основание. Досежно размера на иска, доколкото се дължи само и единствено
заплащане от страна на ответника на главницата по сключените нищожни
договор, респ. анекс към него, следва извода, че следва да са заплати от
кредитополучателя единствено сумата от 2500лв. за главница. Същевременно
както от твърденията на двете страни и представените по делото писмени
доказателства, така и от депозранато експертно заключение се установи
наличието на надвнесени суми, то същите следва да се приспаднат от
дължимата главница 2500лв. и да се присъди остатъка за заплащане в
настоящото производство. Не съществува спор между страните, а и от
доказателствата става ясно, че ответникът е заплатил в повече 1161,82лв.,
която сума представлява сбор от платените такива по договора за кредит и по
процесния анекс. Ето защо, следва извода, че иска се явява основателен до
размера на 1338,18лв., която сума представлява разликата между дължимата
главница от 2500лв. и заплатената сума от 1161,82лв. по недействителната
кредитна сделка. Именно до този размер от 1338,18лв. следва да се уважи
иска, а в останалата част до пълния предявен размер от 2500лв. следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предвид крайния изход на делото, както и с оглед обстоятелството, че и
двете страни са направили своевременно искане за разноски по настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК следва да се присъдят
такива съобразно уважената и отхвърлената част от иска и на ищеца и на
ответника в настоящото производство. С оглед гореизложеното следва да се
присъдят на ищеца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатена държавна такса за образуване на делото и
възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковите
претенции в размер на 564,55лв. В същото време по реда на чл.38 от ЗА на
процесуалния представител на ответника адв. Милев следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на
страната в размер на 281,16лв., съобразно отхвърлената част от предявените
искови претенции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Хасково,
бул. “*****************, да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******,
представляван от изпълнителния директор С.Ю.А., на основание чл. 23 от
ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, сумата от 1338,18лв., представляваща остатък от
главницата, дължима по недействителен Анекс №******/19.11.2022г. към
недействителен Договор за потребителски кредит №******/24.06.2022г.,
11
сключени между страните, като иска в останалата част до пълния предявен
размер от 2500лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Е. С. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Хасково,
бул. “*****************, да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******,
представляван от изпълнителния директор С.Ю.А., направените по делото
разноски, съобразно уважената част от иска, в размер на 564,55лв.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „*******, представляван от
изпълнителния директор С.Ю.А., да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д.М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №*********, ф. д.
№24/2021г. по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността гр. София,
бул. „**************, представлявано от адв. Д.М.М., адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 281,16лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете. Вярно с оригинала! Секретар:Г.С.
12