№ 607
гр. Русе, 04.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20234520101159 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от “Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. Х. И. САК, с която са
предявени установителни искове по чл. 422 от ГПК срещу Т. Д. Д., ЕГН
**********, от гр. Русе, като наследник на Д.Б. Д.а, поч. на 06.11.2020 г., за
следните вземания: 1/ с правно основание чл. 60 ал. 1 от ЗН, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за сумата 1010,13 лв. – главница, неплатена част от заета
сума по Договор за потребителски кредит сключен между праводателя на
ищеца „Алфа Банк-клон България“, за сумата 3791,11 лв. и наследодателя на
ответника Д.Б. Д.а; 2/ с правно основание чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. с чл. 240, ал. 2
от ЗЗД за сумата от 87,80 лв.–възнаградителна лихва за периода от 16.07.2019
г. до 16.06.2020 г.; 3/ с правно основание чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД за сумата 100,45 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2019 г. до
12.03.2020 г. и 464,34 лв. мораторна лихва за периода от 15.04.2020 г. до
25.02.2022 г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по в съда 26.08.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението; 4/ с правно основание чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. чл. 78 от ЗЗД за
сумата 36 лв., такси за уведомяване, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2217 от
1
29.08.2022 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 4474/2022 г. по
описа на РРС 7 гр.с.На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК се претендират
направените по заповедното и по настоящото дело разноски.
І. По отношение на иска по чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
потребителски кредит ищцовото дружество е предоставило на наследодателя
на ответника сума в размер не по – малък от претендираната главница 1010,13
лв., а той се е задължил да я върне съобразно уговорените условия за
погасяване на месечни вноски; настъпване на основания, водещи до
предсрочна изискуемост на кредита в претендирания като главница размер;
уведомление на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост.
ІІ. По отношение на иска по чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за
потребителски кредит ищецът е предоставил на наследодателя на ответника
претендираната по първия иск сума, а той се е задължил да я върне заедно с
възнаграждението за ползване на сумата в размер на 87,80 лв.–
възнаградителна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 16.06.2020 г.
ІІІ. По отношение на иска по чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за
сумата 100,45 лв. – мораторна лихва за периода 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г.
и сумата 464,34 лв. мораторна лихва за периода от 15.04.2020 г. до 25.02.2022
г.; както и законната лихва върху главницата твърдяното от ищеца право
произтича от неизпълнение на възникнало между страните по Договора
задължение на наследодателя на ответника за връщане на заетата сума точно
и в уговорения срок.
ІV. По отношение на иска по чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. чл. 78 от ЗЗД за
сумата 36 лв., – дължими такси от разноски за уведомяване твърдяното от
ищеца право произтича от неизпълнение на възникнало между страните
задължение и направени разноски за уведомяване на длъжника.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил
писмен отговор, чрез назначения му особен представител адв. А. Е., като
оспорва исковете и моли да се отхвърлят като неоснователни, прави
възражение за нищожност на клаузи по договора и счита, че предоговарянето
на кредита е станало по неясни и по-тежки условия за ответника.
2
В съдебно заседание е изслушана и приета съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която общото задължение по кредита на Д.Б. Д.а е по-
голямо 1671,30 лв., от посоченото в исковата молба и банката 1662,72 лв. В
тези суми не са включени претендираните 36 лв. за такси, които също са
отразени е документите на банката.
В съдебно заседание ответника се представлява от адв. А. Е., като
признава предявените искове изцяло.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Х. И.,
ищеца моли съда да уважат исковете съобразно признанието, като на
основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на
признанието на иска от страна на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са установителни искове, с правно основание чл.422 ГПК, за
съществуването на следните вземания: 1/ с правно основание чл. 60 ал. 1 от
ЗН, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за сумата 1010,13 лв. – главница,
неплатена част от заета сума по Договор за потребителски кредит сключен
между праводателя на ищеца „Алфа Банк-клон България“, за сумата 3791,11
лв. и наследодателя на ответника Д.Б. Д.а; 2/ с правно основание чл. 60 ал. 1
от ЗН вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 87,80 лв.–възнаградителна лихва
за периода от 16.07.2019 г. до 16.06.2020 г.; 3/ с правно основание чл. 60 ал. 1
от ЗН вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата 100,45 лв. – мораторна лихва за
периода 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и 464,34 лв. мораторна лихва за периода
от 15.04.2020 г. до 25.02.2022 г.; както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по в съда 26.08.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението; 4/ с правно основание чл. 60 ал. 1
от ЗН вр. чл. 78 от ЗЗД за сумата 36 лв., такси за уведомяване, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 2217 от 29.08.2022 г. по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 4474/2022 г. по описа на РРС 7 гр.с.
Издадената Заповед е връчена на длъжника чрез ЧСИ В. Маринов рег.
№ 833 с РД РОС на осн. чл. 18 ал. 5 от ЗЧСИ.
Ответника направи признание на иска в съдебно заседание, чрез
3
процесуалния си представител адв. А. Е..
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като
му се присъдят направените по делото разноски за държавна такса.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответната
страна направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, като писмени доказателства по делото: Договор за
потребителски кредит № 1 от 16.06.2015 г.; ОУ на „ААФА БАНК-клон
България" за предоставяне на потребителски кредити; Погасителен план към
Договор за потребителски кредит № 1 от 16.06.2015 г.; Договор за
прехвърляне на предприятие от 29.02.2016 г. между „АЛФА БАНК-клон
България" КЧТ и Юробанк България" АД; Препис-извлечение от акт за
смърт от 06.11.2020 г.; Удостоверение за наследници от 17.06.2021 г.; Писмо
с изх. № 10232/11.12.2020 г.; Покана чрез ЧСИ Венцислав Маринов с рег.
№833 с район на действие Окръжен съд- Русе; Доказателство за заплатени
разходи за уведомяване; Справка „Транзакции /Начисления погашения по
кредитната сделка/; Извлечение от разплащателната сметка, обслужваща
кредита; Лихвен лист за прилаганата възнаградителна лихва по периоди;
Банкови бордера за вноски по сделката с подпис на Длъжника; Нотариално
заверено пълномощно рег. № 790 и рег. №791 от 12.02.2020г., на нотариус
Маргарита Гечева, нотариус № 271 в регистъра на НК; Нотариално заверено
пълномощно рег. № 402 и рег. № 403, том 1, акт 49 от 24.01.2019 г. на
нотариус Маргарита Гечева, нотариус № 303 в регистъра на НК; Нотариално
заверено пълномощно рег. №3206 и per.№3207, том 2, №107 от 18.05.2017г.
на нотариус Петьо Петров, нотариус № 533 в регистъра на НК; Рамков
договор 9300-0092/12.01.2009 г. в едно с Анекс 1 от 02.11.2009г. и
Допълнително споразумение от 29.12.2016 г., както и от доказателствата по
приложеното гр.дело № 4474/2022 по описа на Районен съд – Русе,
4
Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни от Т. Д. Д. по
ЗМДТ от Община Русе; Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от Община
Русе; Справка за Банкови платежни сметки на физически лица от БНБ;
Писмо от ТД на НАП Варна Офис Русе; Писмо от ТД на НАП относно
участието на Д.Б. П. (Д.а) в универсален пенсионен фонд; заключението на
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, искът се явява
основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове по чл.422 ГПК за основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по настоящото дело разноски в размер на 1401,87 лв., както и
разноските по ч.гр.д. № 4474/2022 г. на РРС, в размер на 393,97 лв., съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез адв. Х. И. САК, ЧЕ Т. Д.
Д., ЕГН **********, от гр. Русе, като наследник на Д.Б. Д.а, поч. на
06.11.2020 г., дължи на ищцовото дружество на осн. чл. 422 от ГПК следните
вземания: 1/ на основание чл. 60 ал. 1 от ЗН, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4
ЗПК сумата 1010,13 лв. – главница, неплатена част от заета сума по Договор
за потребителски кредит сключен между праводателя на ищеца „Алфа Банк-
клон България“, за сумата 3791,11 лв. и наследодателя на ответника Д.Б. Д.а;
2/ на основание чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата 87,80
лв.–възнаградителна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 16.06.2020 г.; 3/ на
основание чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. чл. 86 ал. 1 от ЗЗД сумата 100,45 лв. –
мораторна лихва за периода 16.07.2019 г. до 12.03.2020 г. и 464,34 лв.
5
мораторна лихва за периода от 15.04.2020 г. до 25.02.2022 г.; както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по в съда 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението; 4/ на основание чл. 60 ал. 1 от ЗН вр. чл. 78 от ЗЗД сумата 36
лв., такси за уведомяване, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 2217 от
29.08.2022 г. по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. 4474/2022 г. по
описа на РРС 7 гр.с.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, от гр. Русе, като наследник на Д.Б.
Д.а, поч. на 06.11.2020 г. ДА ЗАПЛАТИ на “Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София направените по настоящото дело разноски
за 1401,87 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 4474/2022 г. на РРС, в размер
на 393,97 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6