РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Бургас, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120106490 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. К. Н., ЕГН **********,
съдебен адрес в ***, чрез адв.М. Г., уточнена с молба, рег.№ 44265/23.10.2024 г., против М. Б.
В., ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения ***, чрез адв. Н. И., с искане за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 6050,57 лева, представляваща
половината от стойността на извършени от страните по време на брака им подобрения в
имот, собственост на ответника, представляващ апартамент № 21, с идентификатор ***, с
административен адрес в ***, в общ размер на 12 101,14 лева, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се в
исковата молба, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила
решение № *** г., постановено по гр.д. № *** г. по описа на РС-Бургас. Ищцата твърди, че
семейното жилище по време на брака е било жилище, първоначално собственост на
родителите на ответника, впоследствие дарено на ответника, което след прекратяване на
брака останало за ползване от последния. Твърди се, че в края на 2017 г. страните започнали
строително-ремонтни дейности в апартамента – закупили материали, наели майстори,
ангажирали фирми и същите продължили до началото на 2020 г. Счита, че с извършения
ремонт и свързаните с него необходими полезни разноски стойността на апартамента е била
увеличена. Твърди се, че подобренията – СМР, подробно описани в исковата молба, са били
платени с общи средства по време на брака, поради което и след прекратяване на брака
ответникът се обогатил за сметка на ищцата с половината от стойността на сторените
необходими полезни разноски, а именно със сумата от 6050.57 лева. Ищцата твърди, че
ответникът отказва да й заплати тази сума, с което обосновава правния си интерес от делото.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли претенцията на ищцата,
от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
1
6050,57 лева, представляваща половината от стойността на извършените от страните
подобрения в имота на ответника, които са в общ размер на 12 101,14 лева, които са
увеличили стойността на имота му и с която увеличена стойност ответникът се е обогатил,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск, тъй като като приобретател на процесния
недвижим имот не е пасивно легитимиран да заплати обезщетението, тъй като е придобил
имота през 2022 г. Счита, че обогатяването е настъпило в правната сфера на носителя на
правото на собственост към момента на извършване на подобренията. Твърди, че същите са
извършени през 2017 г. лично от него с негов личен труд, а като такива посочва разбиване и
извозване на бетонни елементи, боядисване с грунд и боя, полагане на ламинат, направа на
ел. и ВиК инсталация. По отношение на останалите подобрения твърди, че същите
представляват движими вещи – техника, оборудване, които имат експлоатационен живот и
са били използвани от ищцата, с което сама е допринесла за тяхното овехтяване. Прави
възражение за погасителна давност. На подробно изложени в исковата молба аргументи се
иска отхвърляне на иска.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Предявеният в условията на
евентуалност иск е с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното:
Исковете са неоснователни.
Предявени са два иска за осъждане на ответника да заплати на ищцата половината
от извършените по време на брака им подобрения в собствения му недвижим имот, които са
увеличили стойността му. Ищцата е посочила, че единият иск е по чл.59 ЗЗД /главен иск/, а
другият иск е по чл.61, ал.2 ЗЗД /евентуален иск/. Както са били формулирани в исковата
молба, двата иска не се различават по отношение на изложените факти, които формулират
основанията за предявяване на всяка от претенциите. И за двата иска са били посочени едни
и същи факти, а именно, че страните са били в брак и със семейни средства са финансирали
извършването на множество СМР в имота на ответника, като така той се е обогатил с
половината от вложените семейни средства, доколкото апартаментът му е повишил
стойността си заради ремонта, а от своя страна ищцата се е обеднила със същите средства. В
първото съдебно заседание ищцата е уточнила фактите по двата иска, но от това уточнение
не е последвало тяхното правно разграничение, понеже фактите са били общи и за двете
претенции. В последното съдебно заседание обаче е било заявено, че по иска с правно
основание чл.61, ал.2 ЗЗД работата е извършена и в полза на ищцата. Следователно, този
факт оформя и разликата между двата иска.
Съдът намира, че не е обвързан от поредността за произнасяне по двата евентуални
иска, посочени от ищцата. Това е така, доколкото искът по чл.59 ЗЗД възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият да се защити, т.е. този иск е субсидиарен и намира приложение
при липса на друга правна възможност за защита. В случая обаче е предявен и иск по чл.61,
ал.2 ЗЗД, доколкото се твърди, че ремонтът е бил извършен и в полза на ищцата, т.е. и в
собствен интерес. Ето защо този иск трябва да е главен и да се разгледа първи, а при
отхвърлянето му ще се разгледа и искът по чл.59 ЗЗД.
Данните сочат, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от
18.10.2023г. по гр. дело № ***г. на БРС.
С нотариален акт от 26.09.2022г. Р. М. В. и Б. Й. В. са дарили на сина си М. Б. В.
недвижим имот с идентификатор ******, с адрес ***. Така ответникът по време на брака си
2
е станал едноличен собственик на имота, доколкото го е придобил чрез дарение.
Няма спор, че след сключване на брака им двете страни са заживели в посочения
имот, тогава още собственост на родителите на ответника. Не се спори също, че в имота е
извършен ремонт, като са изпълнени различни СМР, довели в крайна сметка по
възникването на различни подобрения.
На първо място, преди завеждане на настоящото дело, е било проведено частно
гражданско производство по обезпечение на доказателствата – чл.207 ГПК. Това дело е
завършило с изготвяне и приемане на съдебно-техническа експертиза, която е установила, че
в имота са извършени през 2018г. редица СМР, подробно описани, като пазарната им
стойност възлиза на 7210 лева.
За доказване на сторените подобрения са разпитани свидетели. Св. Б., приятелка на
ищцата, е заявила, че състоянието на имота преди ремонта е било много лошо. Съпрузите
започнали да правят ремонти през 2017г., след сватбата. Със събраните от сватбата пари
почнали да ремонтират хола и спалнята. Ремонтът почнал октомври 2017г. Преходната стена
от хола към спалнята била изкъртена. Прекарани били ВиК и ел. инсталации, за да може
спалнята да стане кухня. Всички мебели били подменени с нови и скъпи. Сложили вградена
кухня. Новата кухня имала нова мивка, нови шкафове и нов хладилник. През 2018г.
направили ремонт на банята. Сменили плочките с такива от естествен камък. Сложили
дограма на прозорчето. Само банята им излязла 10000 лева. Свидетелката лично видяла как
С. дава на М. 6000 лева за ремонта през август 2018г., когато започнало и преустройството
на банята. През 2019г. на мястото на старата кухня се направила детска стая с нови стени и
нова дограма. Всички врати в жилището били сменени. Св. Н., майка на ищцата, също е
заявила, че съпрузите са живеели в процесния апартамент. Състоянието му било много лошо
и било невъзможно за младо семейство да живее там. След сватбата била разбита стената
между спалнята и хола и била направена голяма и красива кухня. Освежили стените,
прекарали ВиК и ел. инсталации. Така спалнята станала кухня. Двамата били събрали от
сватбата 15000 лева, които дали за ремонта на кухнята. Втората част от ремонта била през
2018г., след летния сезон. Ремонтирали банята и тя станала чисто нова с естествен камък.
Дограмата била сменена. През 2019г. била ремонтирана бившата кухничка, която станала
детска стая след ремонта. Ремонтът на банята излязъл около 10000 лева. Подовите настилки
били сменени в банята и детската стая. Стените били боядисани. Според свидетелката, в
годините на ремонта С. работела и изкарвала хубави пари. Свидетелката също много
помагала. Парите за банята са от родителите на ищцата. Св. Р., приятел на М., също е
споделил, че ремонтът е ставал поетапно. Първо била направена кухнята, после банята.
Купили камък за банята, който М. си залепил. Последно направили детската стая /бивша
кухня/. Там се сложил ламинат, било шпакловано и боядисано. М. сам си правил ел.
инсталациите, а свидетелят му чиракувал. Свидетелят къртил и изхвърлял отпадъци.
Ответникът сам направил и водопровода в банята.
Така че от събраните данни според БРС се установява направата на множество
подобрения в имота по време на брака на страните. Впрочем, ответникът в отговора си не е
оспорил тези подобрения да са извършени, но е твърдял, че част от тях са в резултат на
неговия личен труд.
Все във връзка с доказване на СМР-тата, е била изготвена съдебно-техническа
експертиза по делото, която е стигнала до извод, че пазарната стойност на имота е увеличена
след ремонтите. През 2017г., преди ремонта, стойността му е била 104115 лева, а през 2020г.,
след ремонта, стойността му вече е 131480 лева, т.е. той е увеличил стойността си с 27365
лева.
Всички данни сочат, че ремонтът е извършен поетапно, в периода 2017-2020г. Така
се твърди и от самата ищца в исковата й молба. Показанията на свидетелите за времето на
извършване на СМР-тата също съвпадат и са ясни и конкретни. Съдът приема също така, че
3
ремонтите са извършени с общи парични средства, собствени на младото семейство.
Свидетелите са посочили, че двамата съпрузи са събрали около 15000 лева от сватбата и
тези пари са вложени веднага в ремонт на една от стаите. Отделно ищцата е дала 6000 лева
на съпруга си, за да започне следващ етап от ремонта. С. е и работела и печелела добри
доходи, за които също трябва да се приеме, че част от тях са вложени в подобренията, при
липса на данни за противното. От подобренията, които съществуват и днес, стойността на
имота е увеличена. Междувременно обаче бракът на С. и М. е разтрогнат по съдебен ред
през 2023г., а година по-рано подобреният имот е дарен на ответника от неговите родители.
Получава се, че С. наистина се е обеднила с половината от дадените за ремонтите средства.
Парите са били семейни, т.е. общи, а имотът не е собственост на ищцата.
Въпреки това обаче искът по чл.61, ал.2 ЗЗД не може да бъде уважен. Основателно е
възражението на ответника, че като приобретател на процесния недвижим имот той не е
пасивно легитимиран да заплати обезщетението, тъй като е придобил имота през 2022 г.
Според определение № 3216 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 952/2024 г., I г. о., ГК
приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по иска за подобренията,
извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на
подобрителя е възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да
отговарят за заплащане стойността на подобренията. Съгласно решение № 2349 от
29.ХII.1995 г. по гр. д. № 2926/94 г., IV г. о. от момента на подобренията е възникнало
задължението на собствениците да обезщетят подобрителите и вземането на последните
срещу тях, т. е. били са определени субектите на правоотношението като последващото му
изменение следва да се подчини на правилата за прехвърляне на задълженията визирани в
ЗЗД и следователно първоначалните собственици, а не приобретателят следва да отговарят
за стойността на подобренията. На плоскостта на обогатяването с увеличената стойност на
подобренията началните собственици също следва да се третират като отговарящи по
претенцията, тъй като независимо от дарствения характер на извършеното разпореждане,
при което не са получили паричен еквивалент на тази стойност, те са я реализирали, като са
подарили оскъпен имот. БРС намира, че настоящият случай е същият. Няма спор, а и се
установява от всички данни, че съпрузите са извършили със семейни средства поетапен
ремонт на имота, траел в периода от 2017г. до 2020г. Тогава обаче апартаментът не е бил
собствен на М.. Той е станал негов собственик по дарение едва през септември 2022г., много
след извършване на подобренията. По време на ремонта имотът е бил собствен на
родителите на ответника и те като собственици са се обогатили с направените в жилището
подобрения. После са дарили вече подобрения имот в полза на своя син, но това
разпореждане е без значение. Дарителите са се обогатили с възникване на подобренията, в
резултат на ремонта. Ето защо не ответникът, а те са легитимирани да отговарят пред
ищцата във връзка с тяхното обогатяване, респ. нейното обедняване, като й заплатят по
малката от двете суми – чл.61, ал.2 ЗЗД. Искът обаче не е насочен против тях, а против
ответника, поради което се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
След като първият иск се отхвърля, трябва съдът да разгледа и втория иск по чл.59
ЗЗД. Този иск обаче също е недоказан и неоснователен по идентични съображения.
Обедняването на ищцата заради финансирането на ремонта е довело до обогатяване на
тогавашните собственици на имота, а именно родителите на ответника и те трябва да я
обезщетят със сума, която е по-малката между обедняването и обогатяването. Ответникът по
време на ремонта не е бил собственик на жилището и не може да отговаря пред ищцата за
неоснователно обогатяване. Следва отхвърляне и на този иск.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски от 1000 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, а
отделно и разноски от 800 лева в производството по обезпечение на доказателства /чл.209
ГПК/.
4
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. М. Г.
против М. Б. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения ***, чрез адв. Н. И. за
осъждане на ответника на основание чл.61, ал.2 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 6050.57
лева /шест хиляди и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
половината от стойността на извършени от страните по време на брака им подобрения в
имот, собственост на ответника, представляващ апартамент № 21, с идентификатор ***, с
административен адрес в ***, в общ размер на 12 101,14 лева, като подобренията са
извършени и в интерес на ищцата, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата, тъй като подобренията са увеличили стойността на имота му, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на С. К. Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. М. Г.
против М. Б. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения ***, чрез адв. Н. И. за
осъждане на ответника на основание чл.59, ал.1 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 6050.57
лева /шест хиляди и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
половината от стойността на извършени от страните по време на брака им подобрения в
имот, собственост на ответника, представляващ апартамент № 21, с идентификатор ***, с
административен адрес в ***, в общ размер на 12 101,14 лева, с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. М. Г. да заплати
на М. Б. В., ЕГН **********, с адрес за призоваване и съобщения ***, чрез адв. Н. И. сумата
от 1000 лева /хиляда лева/ разноски по делото и сумата от 800 лева /осемстотин лева/
разноски в производството по обезпечение на доказателства.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______
5