Р Е
Ш Е Н
И Е № 406
гр.
Стара Загора, 12.11.2019г
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия БОЙКА
ТАБАКОВА административно дело № 559 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба „КАЗАНЛЪК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Казанлък, бул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, подадена чрез адвокат А. С., против
Заповед за налагане на ПАМ ФК № 326-0330875/ 11.06.2019г, издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които по същество се свеждат до постановяването
й при несъобразяване с материалния закон и неговата цел. Според жалбоподателя
описаната в нея фактическа обстановка не съответства на хипотезата на чл.25,
ал.3 от ЗДДС, поради което е неприложима и разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1,
б.”а” от ЗДДС. Обосновава, че фискална касова бележка е била издадена в търговския обект и така е спазен редът или
начинът за издаване на документ за продажба. На следващо място твърди, че дори
да е налице формално нарушение на
закона, то допуснатото представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че срокът, за който е наложена ПАМ, е прекалено дълъг с оглед
незначителното нарушение на закона, ако се приеме, че е допуснато такова. Направено
е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено
становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на
оплакването за . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На
09.06.2019г. служители на ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – „кафе-аперитив“,
находящ се в гр.Казанлък, бул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, стопанисван от “КАЗАНЛЪК“
АД гр.Казанлък. В хода на проверката е извършена контролна покупка от единия от
проверяващите на един брой кафе, една бутилка минерална вода и един брой
сандвич на обща стойност 5.17лв., платена в брой на Й. Д. М.а – сервитьор. , За
приетата сума е издаден фискален бон № 65283/ 09.06.2019г в 13.52ч от въведеното
в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство ФУ модел DATEСS FP-550-05DV с рег.№ 3865256 с
индивидуален номер на ФУ DT428638
и
индивидуален номер на ФП 02715116, но издадената фискална касова бележка не е
предоставена на клиента. Констатациите от проверката са обективирани в протокол
за извършена проверка сер. АА № 0330875 от 09.06.2019г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
С
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК № 326-0330875/ 11.06.2019г на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.25, ал.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/
във връзка с 4, т.4 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговския обект – „кафе-аперитив“, находящ
се в гр.Казанлък, бул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, стопанисван от “КАЗАНЛЪК“ АД
гр.Казанлък и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Със заповедта също
така е указано на дружеството да отстрани наличните в обекта стоки, материали и
инструменти в срок до определената дата на запечатване.
Заповедта
е връчена на изпълнителния директор на „КАЗАНЛЪК“ АД на 15.07.2019г., а жалбата
срещу нея е подадена на 31.07.2019г чрез административния орган.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустимо като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, се явява
частично основателна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на
чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/ 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното
управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане
на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.10 от делото/.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за непредадената на
клиента издадена фискална бележка за извършена търговска продажба. Отделни
мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския
обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че
са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от
ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова
бележка се издава при извършване на плащането. А
съгласно чл.25, ал.3 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал.
1 се издава при извършване на плащането като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Спазването на така регламентирания в подзаконов акт
ред произтича от чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено нарушение
на реда за издаване на документа за продажба, административният орган при
условията на обвързана компетентност налага на търговеца ПАМ "запечатване
на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява
продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в
конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай и предвид
доказателствата по делото органите по приходите чрез съставения по време на
проверката протокол са установили нарушение на разпоредбитe на чл. 25, ал.3 от
Наредба Н-18/2006г. вр. чл. 118, ал. 4, т.4 от ЗДДС. Видно от
данните по делото, при извършената проверка на 09.06.2019г. на търговски обект „кафе-аперитив“,
находящ се в гр.Казанлък, бул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, стопанисван от
“КАЗАНЛЪК“ АД гр.Казанлък, е извършена контролна покупка на обща стойност
5.17лв, платена в брой, като издаденият фискален бон не е предаден на клиента. По делото не е спорно, че документът не е предаден на купувача на стоката. Освен това протоколът
от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Следователно е
установено нарушение на реда за издаване на документа за продажба /в този
смисъл е Решение № 4617/ 11.04.2018г по адм.д.№ 8690/ 2017г на ВАС/, а установяването на нарушението е достатъчно
условие органът по приходите да наложи ПАМ.
При тези факти са налице предвидените в
закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС. Както бе посочено, след
като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския
обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка
дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
В случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 23 от ЗАНН начинът за приложение и редът за обжалване на принудителните
административни мерки се уреждат в съответния закон. Институтът за
освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН е приложим единствено в производството по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Настоящото производство по обжалване на заповедта за налагане на ПАМ е по реда
на АПК, с оглед на което релевантни са основанията за оспорване, посочени в чл. 146 АПК. В чл.
186 от ЗДДС не е предвидена възможност на органите по приходите след като
установят извършено нарушение по чл. 186
от ЗДДС да не наложат принудителна административна мярка, поради което
твърденията за маловажен случай не могат да се обсъждат от органа, налагащ
принудителната административна мярка, нито от съда.
Единствената преценка, която
административният орган трябва да направи е по отношение на срока на
принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в
случая. С процесната заповед е постановено
запечатване на търговския обект за срок от 7 дни, а максимално предвиденият в
закона срок е до 30 дни. Съдът приема обаче, че определеният срок от 7
дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, макар и
под средата на законово определения, не отговаря на тежестта на нарушението и
не е съобразен с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради
което е незаконосъобразен. Административният орган, макар и да е изложил
съображения за определената продължителност, при определянето на срока на
правно действие на мярката не е отчел характера на извършеното правонарушение и
цялостното поведение на търговеца. По делото не са налице данни за извършени
други правонарушения от дружеството от вида на процесното, нито за установена
разлика в касовата наличност, поради което не може да бъде обоснован извод, че поведението
на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина. При
преценката на продължителността на наложената ПАМ следва да се имат предвид ниската
стойност на продажбата с невръчена фискална бележка, както и вида и характера
на търговския обект, за който тази мярка се налага. В случая се касае за
кафе-аперитив с разнообразие на предлаганите храни и напитки, разположен в
центъра на града. Продължителността на административната мярка следва да бъде
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
Използваното правно средство според съда би постигнало преследваната легитимна
цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и при
продължителност от 3 дни, какъвто срок съответства на принципа за съразмерност
по чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът приема,
че жалбата на "КАЗАНЛЪК" АД, гр.Казанлък се явява частично
основателна относно срока на наложената ПАМ, който съдът следва да измени на 3
дни.
Във връзка със своевременно заявените
претенции и на двете страни за присъждане на разноски съдът намира, че и двете
искания следва да се уважат съразмерно на уважената част от жалбата. На
жалбоподателя следва да се присъдят 371 лева - 4/7 от общ размер 650 лв, от
които 50 лв. държавна такса и 600 лв. договорено и заплатено възнаграждение за
адвокат, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 18.10.2019г на л. 37
от делото. На Националната агенция за приходите, която е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи ответникът
като орган, издал оспорения акт следва да се присъдят 43 лв - 3/7 от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата на заплащане на правната
помощ. По компенсация Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателя 328 лв разноски.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
по жалба на „КАЗАНЛЪК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Казанлък, бул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1 Заповед за налагане на ПАМ ФК №
326-0330875/ 11.06.2019г, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект „кафе-аперитив“, находящ се в гр.Казанлък, бул.“Княз
Ал.Батенберг“ № 1, стопанисван от “КАЗАНЛЪК“ АД гр.Казанлък, и забрана за
достъп до него за срок от 7 (седем) дни на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" oт Закона за данък върху добавената стойност
и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като намалява
срока на мярката от 7(седем) дни на 3 (три) дни.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз
Дондуков"№ 52 да заплати на КАЗАНЛЪК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Казанлък, бул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, сумата 328 /триста двадесет
и осем/ лева, представляваща разноски по делото по компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: