№ 19436
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110170106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „..” ЕАД срещу В. К. С.. Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№39912/2023г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 462,63 лева, главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м. 04.2022г., ведно със
законната лихва за забава от 17.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата от
64,49 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 03.07.2023г., както и суми
за дялово разпределение в размер на 31,78 лева – главница за периода м.06.2020г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 6,52 лева – лихва за периода от 15.08.2020г. до
03.07.2023г. Претендира разноски в заповедното и исковото производство. Излага
доводи, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по
силата на Общите условия на дружеството и разпоредбите на ЗЕ, които уреждат
продажбата на топлоенергия, като твърди, че ответника в качеството си на
собственик на топлоснабдения имот е станала клиент на топлоенергия по смисъла
на ЗЕ. Навежда доводи, че в сградата, в която се намира имота на ответника, се
1
извършва дялово разпределение от „..“ ООД.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока
на чл.131, ал.1 от ГПК, с която оспорва предявените искове. Намира, че исковата
претенция не е основателна и доказана по размер. Оспорва начина на изчисление
на доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Ответницата в първото по делото заседание е взела становище лично за
неоснователност на исковите претенции.
Третото лице помагач „..“ ООД не е взело становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№39912/2023г. на СРС, 169 състав.
Спорно между страните по делото е дали през процесния период между тях е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
2
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия
за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот. В случая от
приетия като доказателства по делото заверен от страната препис от Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №180 по дело №10225/91г. се установява, че
ответникът В. К. С. е придобила правото на собственост върху процесния имот
преди началото на процесния период, като не са представени доказателства да се е
разпоредила със същия след това.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не
е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
3
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
4
установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена, се установява от кредитираното заключение на СТЕ. От заключението
на вещото лице по съдебно - техническата експертиза, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота топлинна енергия са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Установява се още, че
от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните
разходи в абонатната станция. Установява се и обстоятелството, че през процесния
период третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение на топлинна
енергия в съответствие с действащата нормативна уредба, като са издавани
индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение за абонатен № ...
Следва да се отбележи, че при извършване на отчет в имота, в протоколите е
отбелязано, че имотът е „запечатан“/“необитаем“, като видно от представените
изравнителни сметки, е начислявана ТЕ енергия само за сградна инсталация. Не е
начислявана сума за топла вода, нито за отопление на имота, освен за сградна
инсталация. Вещото лице в открито съдебно заседание изрично е уточнило, че в
имота не са отчитани уреди, тъй като липсва потребление, като сумите, които
ищецът е начислил са за сградна инсталация, в което е включена и щранг-лира,
която представлява уширена част на тръбите в банята, която не е възможно да бъде
премахната, доколкото представлява част от тръбите, съответно от сградната
инсталация. Сочи, че доколкото апартаментът на ответницата е на първия етаж за
премахване на тръбите, съответно на щранг лирата в банята, се изисква съгласие на
всички живущи над апартамента на ответницата, за каквото липсват данни.
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява стойността на
доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на сумата
от 462,63 лева за доставена топлоенергия, и 31,78 за такса дялово разпределение.
Вещото лице - техник е извършило проверка и е установило, че измервателните
уреди са съответствали на нормативните изисквания, поради което съдът приема,
че изчислената сума отговаря на реалното потребление отчетено за имота.
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г .,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България
за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите
на Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
5
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване
на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ , Закона
за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на
част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не води до извод , че те не следва да заплащат топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни
имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата
и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. Тези
потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия,
отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С
оглед на изложеното се налага изводът , че отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Както е посочено в Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 г по тълк.дело №
2/2017 г на ОСГК на ВКС предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
потребители на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл.153 ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Въззивникът винаги може да се разпореди с имота си или да инициира прекъсване
на топлоснабдяването в сградата , но тъй като живее в етажна собственост това
става с колективно решение на Общото събрание на Етажната собственост т.е.
заедно с останалите етажни собственици. СТЕ установява законосъобразно
измерване и отчитане на доставената топлинна енергия . При тези доказателства е
6
без значение за настоящия спор кога и при каква нормативна уредба са въведени в
експлоатация довеждащия топлопровод и абонатната станция .
Не са оспорени представените по делото общи фактури, с които са начислени
сумите за потребена топлинна енергия, поради което съдът намира, че искът е
основателен до предявения размер от 462,63 лева за доставена топлоенергия.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен №...
Ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е
платил на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и
7
такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не е
ангажирал доказателства за извършени плащания. Искът се явява основателен в
пълния му предявен размер от 462,63 лева за доставена топлоенергия, и 31,78 за
такса дялово разпределение, установен като дължим от заключението на вещото
лице.
Ответника е направил възражение за изтекла погасителна давност, но
настоящият съдебен състав го намира за неоснователно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 17.07.2023г., съответно, вземанията на ищцовото
дружество за стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди
17.07.2020г. са погасени по давност, такива не се претендират, доколкото видно от
приложената справка към обща фактура №..1г., първата начислена сума е за
м.10.2020г., а видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, първата фактура за процесния период е от 30.06.2020г., като срокът за
нейното плащане е изтекъл на 15.08.2020г.
По отношение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД, съдът намира
следното:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение
№ ОУ 01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Следователно при действието на горепосочените Общи
условия задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не е нужно кредиторът да
8
отправя покана за изпълнение до длъжника). Лихвата за забава върху главното
вземане за топлинна енергия в установения общ размер от 462,63 лв., изчислена от
вещото лице по допуснатата ССчЕ, възлиза в размер на 64,51 лв. за периода
15.09.2021г. до 03.07.2023г., като предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да
бъде уважен до пълния предявен размер от 64,49 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно
с уважената част от исковете, в размер на 1260.30 лева за исковото производство и
в размер на 74.14 лева за заповедното производство. На основание чл.78, ал.3 от
ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, но доказателство за сторени такива не са представени.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ,
предявени от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
.., срещу В. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. .., че В. К. С. дължи на
„..“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №39912/2023г. на СРС, 169 състав, както
следва: сумата от 462,63 лева, главница за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. .. за периода от м.05.2020г. до м.
04.2022г., ведно със законната лихва за забава от 17.07.2023г. до изплащане на
вземането, сумата от 64,49 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за
ТЕ от 15.09.2021г. до 03.07.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер
на 31,78 лева – главница за периода м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната
лихва от 17.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във
9
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,52 лева – лихва за забава върху такса дялово
разпределение за периода от 15.08.2020г. до 03.07.2023г.. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. К. С., ЕГН **********, да
заплати на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..,
разноски по делото в размер на 1260.30 лева, както и разноски за заповедното
производство в размер на 74.14 лева.
Решението е постановено при участието на „..“ ООД като трето лице –
помагач на страната на ответника.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. №39912/2023г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10