ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. Бургас, 18.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500245 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление, представляващо частна
жалба, депозирана от В. С. Г. от гр.С. срещу определение № 1160/17.05.2022
год., постановено по ч.гр.д. № 567/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с
което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ.
Жалбоподателката изразява недоволство от отказа на Районен съд Поморие и
Окръжен съд Бургас да й дадат служебен адвокат.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и като съобрази
закона, за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл.275,
ал.2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Производството по ч.гр.д. № 567/ 2022 г. по описа на Окръжен съд
Бургас е образувано по повод подадена от В.Г. частна жалба против
определение №123/15.03.2022 год. по гр.д.№79/22 год. на Районен съд
Поморие, с което производството е прекратено поради недопустимост на
иска. С определение №1021/29.04.2022 год. по ч.гр.д.№567/22 год. частната
жалба е счетена за процесуално допустима по формалния критерий, заложен в
ТР №6/2017 год. на ОСГТК ВКС. По същество жалбата е приета за
неоснователна и обжалваното прекратително определение е потвърдено.
Въззивният съд е изложил мотиви, че правната квалификация на предявения
иск от В.Г. против ОСЗ Поморие е по чл.14 алинея 4 от ЗСПЗЗ, доколкото не
се твърди в исковата молба, че ищцата е пропуснала срока за подаване на
искане за възстановяване правото на собственост върху земеделски имот.
Посочил е, че е пропуснат срока за обжалване на издадения административен
1
акт и последният се е стабилизирал. Позовал се е на Тълкувателно решение
номер 1/1997 година на ОСГК ВКС, според което правен интерес от
предявяване на иска по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ съществува когато по отношение
на ищеца е налице висящо административно производство по чл.14 ал.3 от
ЗСПЗЗ или има възможност да бъде образувано такова, както и при
окончателно решение на ОСЗ в полза на ищеца за възстановяване на имота в
реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно член 10б
ЗСПЗЗ. Интересът на ищеца от предявяването на такъв иск се извежда от
наличието на заявена претенция на ответника за възстановяване на
собствеността върху същия имот. Искът е недопустим ако по заявлението на
ищеца има влязъл в сила отказ за възстановяване на собствеността.
Решението по иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ не би могло да
послужи като основание за отмяна на вече влязло в сила решение на ОСЗ за
отказ, поради което ищецът няма правен интерес от предявяването на иск по
чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Посочено е, че дори и претенцията да бъде
квалифицирана по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, то тогава е изтекъл преклузивния срок за
предявяването й, в какъвто смисъл е и констатацията на първоинстанционния
съд. По отношение на предявения иск за установяване правото на собственост
въз основа на давностно владение, квалифициран по чл.124 ал.1 от ГПК,
окръжният съд е приел липса на правен интерес от воденето му против ОСЗ
град Поморие, доколкото последната не оспорва претендираното от ищцата
право на собственост и между тях не е възникнал правен спор. След като
принадлежността на правото на собственост не се оспорва от ответната
страна, то за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителния
иск. Посочено е, че ОСЗ е административен орган, не е юридическо лице и не
притежава процесуална правоспособност по искови производства, освен
изрично посочените в специалните реституционни закони.
Определението е било връчено на жалбоподателя В.Г. на 19.05.2022 год.
Преди това, на 16.05.2022 год. тя е подала молба за правна помощ по чл.95 от
ГПК, чрез назначаване на служебен адвокат от списъка на адвокатите,
осъществяващи правна помощ. Към молбата е приложила неподписана
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние с дата
16.05.2022 год., декларация за притежавано имущество към 14.12.2010 год. с
нотариална заверка на подписа от 16.10.2012 год. и ЕР ТЕЛК, с което
пожизнено й е определена 94% загуба на работоспособност.
С обжалваното определение №1160/17.05.2022 год. молбата за
предоставяне на правна помощ е оставена без уважение. Съдът е приел, че е
налице отрицателното условие по чл.24 т.2 от ЗПрП – предявената пред
първоинстанционния съд претенция е очевидно недопустима.
Определението е правилно.
Правната помощ по граждански дела се предоставя на лица, които
нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, за да се
гарантира достъпа им до съд. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПрП, правна
2
помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата,
която би донесла на кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима. Това национално разрешение
представлява продължение на принципа на ефективна правна защита,
закрепен в чл.47 от ХОПЕС. В практиката си СЕС приема, че при
осъществяването на преценката си относно предпоставките за предоставяне
на правна помощ националните съдилища следва да съобразяват предмета на
спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото,
значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и
производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по
делото – критерии, възпроизведени и в чл.24 т.1 и т.2 от ЗПрП, доколкото и
националният закон изисква пропорционалност между нуждата от правна
помощ и реалната полза за кандидатстващото лице. Липсва реална полза,
когато производството е недопустимо – поради наличие на процесуална
пречка или отсъствие на процесуална предпоставка то не може да се развие
до приключване с акт по същество, чрез който да се установи съществуването
на право, да се предостави защита на твърдяно право или да се упражни
такова по съдебен ред. В случая от В.Г. е предявен иск против ОСЗ Поморие
за възстановяване на отказани 27,20 дка от поземлен имот в с.Порой по
преписка №П14 в ОСЗ Поморие, алтернативно – за установяване право на
собственост върху същия имот по наследство и давностно владение. От двете
съдебни инстанции правилно е установено, че преклузивния срок за
предявяване на иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, въведен с §22 от ПЗР ЗСПЗЗ е
изтекъл още пред 2007 година, което води до неговата недопустимост, а и от
изявленията в исковата молба е очевидно, че същия имот е бил заявен и е
отказано възстановяването му от административния орган, което
представлява пречка за воденето на иск по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ и е второ,
самостоятелно основание за неговата недопустимост. Евентуалният иск за
установяване правото на собственост, придобито по наследство и давност, е
предявен при липса на интерес и против ненадлежен ответник. Интерес от
установяване на право, принадлежащо на ищеца, е налице само в случай на
спор за възникването и съществуването му между него и лицето, посочено
като ответник по иска. Нито е налице правен спор между ищцата и ответника,
нито на ОСЗ е призната пасивна материално правна легитимация, освен с
производствата по специалните реституционни закони. При така установената
недопустимост на исковете, обжалването на определение №1021/29.04.2022
год. няма да доведе до положителен ефект за молителката, молбата й за
предоставяне на правна помощ е неоснователна по арг.от чл.24 т.2 от ЗПрП и
не е необходимо да се изследва дали имущественото й състояние позволява
заплащане на адвокатски хонорар.
Мотивиран от горните съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1160/17.05.2022 год., постановено по
ч.гр.д. № 567/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4