Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.10.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря **а Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 5452 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е предявен иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се тревога, неудобство, негативни емоции, безсъние, страх от
накърняване на доброто й име вследствие на подадена от ответницата срещу нея
във ВРП жалба за лъжесвидетелстване. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата
е бивша съпруга на И.Т.Г., с когото ищцата живеела на семейни начала от 2015г. И.Г.и
бившата му съпруга имали едно дете – Т.Г.. Отношенията между бившите съпрузи
били силно влошени. И.Г.завел дело срещу В.Ш. по ЗЗДН, по което било образувано
гр.д. № 31/2017г. по описа на Районен съд гр. Бяла. В съдебно заседание на
28.09.2017г. ищцата била разпитана като свидетел. След постановяване на
съдебното решение, с което била издадена ограничителна заповед срещу Ш.,
последната подала в Районна прокуратура-Варна жалба срещу ищцата К. за
лъжесвидетелстване. Жалбата била препратена по компетентност в Районна
прокуратура гр. Бяла, където била образувана преписка, която приключила с отказ от образуване на досъдебно
производство и прекратяване на преписката. По повод на жалбата ищцата била
призована да се яви в полицията в гр. Бяла, където давала показания и разбрала,
че жалбата е лично срещу нея. Ищцата била лекар и подадената срещу нея жалба
предизвикала у нея редица тревоги и негативни емоции, както и неудобство, че
следва да отдели от времето си да пътува до гр. Бяла и да дава обяснения в полицията. Освен това ищцата заемала и ръководна
административна позиция, работела с много хора и изпитала опасения, че жалбата
ще навреди на доброто й име. Разследването продължило 5-6 месеца, през който
период ищцата изпитвала постоянни тревоги, че е несправедливо обвинена. Станала
апатична, което й пречело в работата и ежедневните дейности. Започнала да
страда от безсъние. Наложило се да се консултира с психиатър. Известно време
трябвало да приема успокоителни медикаменти.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск по
основание и по размер. Твърди се, че ответницата, подавайки жалба до
прокуратурата е упражнила едно свое конституционно предвидено право – правото
на жалба/сигнал чрез сезиране на компетентни органи срещу определено
неправомерно поведение, с цел защита. Твърди, че е упражнила правото си с
убеждението, че ищцата К. е свидетелствала за лично възприета ситуация, в която
не би могла да вземе участие и да възприеме лично. С деянието не е целяла
злепоставяне на ищцата, а само да получи законосъобразна защита. Сочи, че само
в съзнанието на ищцата е имало вероятности за бъдещи събития, които не са се
случили. Оспорва се ищцата да е
претърпяла твърдените от нея страдания. Оспорва да са настъпили вреди от
подадените от нея жалби. Оспорва се и размера на претендираните вреди, който е
силно завишен.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, че ответницата
В.Ш. на 15.12.2017г. е подала пред Районна прокуратура гр. Варна жалба срещу
ищцата Р.К. за лъжесвидетелстване, която е изпратена по компетентност до
Районна прокуратура гр. Варна, където е образувана пр.преписка № 1467/2017г. по описа на
РП-Бяла. С постановление от 02.04.2018г. на прокурор в.п., е отказано образуване на досъдебно производство и е прекаратена
пр. преписка № 1467/2017г. по описа на РП-Бяла. В мотивите към акта е посоечно, че не са събрани достатъчно
данни за извършено престъпление. Приложена по настоящото
производство е цялата пр.преписка.
Безспорно между страните е, че жалбата за извършено
престъпление лъжесвидетелстване касае действията на Р.Г.К. по даване на
показания в качеството й на свидетел на страната на И.Т.Г. по гр.д. № 31/2017г. по описа на
РС-гр. Бяла в съдебно заседание,
проведено на 28.07.2019г. Протоколът от същото заседание е приложен в настоящото
производство. Показанията й касаят случка от 26.10.2016г., като К. е споделила, че на същата дата около 18 часа е присъствала
на предаване на детето на И.Г.от бащата на майката, заедно с родителите на Герчев и тяхна семейна приятелка
– Р.. Жалбата
на В.Ш. е основано на твърденията й,
че Р.К. в действителност не е присъствала на случката с предаване на детето от 26.10.2016гг., предвид
което е изложила неистински
показания.
Видно от служебна
бележка от
13.09.2018г. Р.Г.К. е назначена на длъжност „лекар,
началник отделение по нервни болести“ в УМБАЛ „**“ ООД на безсрочен трудов
договор, считано от 29.05.2013г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищеца – **и един
свидетел на страната на ответника – **(баща на ответницата). Показанията на
свидетелите **касаят предимно състоянието на ищцата след като е подадена
жалбата срещу нея и не си противоречат, предвид което съдът ги кредитира. И
двамата свидетели сочат, че са познавали Р.К. ведът и усмихнат човек, а в
началото на 2018г. са се срещнали с нея и Ивайло и тя изглеждала много
променена и притеснена. От нея разбрали, че състоянието й е свързано със
заведена срещу нея в прокуратурата жалба за лъжесвидетелство. Споделила още, че
не може да спи и да се концентрира, притеснявала се, че пациентите й са я
виждали, когато ходела в полицията. Известно успокоение у ищцата настъпило едва
след като била оневинена. Показанията на свидетеля ** касаят случката по Коледа
от 2016г., като той сочи, че дъщеря му отишла до Евксиноград да вземе детето **.
Като се върнали го попитали кой го е довел до Варна, а то отговорило, че са го
довели баща му, баба му и дядо му. На въпроса защо този път баща му не е бил с
приятелката си, детето отговорило, че тя има рожден ден и е останала в Русе да
се подготви.
От заключението на назначената по делото
съдебно-психологична експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че Р.К. е психично здрава,
няма документални данни за прекарани минали психични заболявания, както и за
ЧМТ и припадъчни състояния, без данни за злоупотреба и зависимост към алкохол и
ПАВ. Сочи се, че от проведената психологична работа се очертава профил на
умерено емоционална личност с преобладаващи интровертни характеристики. Констатирана е умерено изразена ситуативна
тревожност, несигурност и стрес, лека емоционална нестабилност, повишена
невротичност. Силно изразена е личностовата тревожност. Предварителната
проверка за престъпление от общ характер е изиграла роля на стресогенно
житейско събитие, вследствие на което за определен период е променено и влошено
цялостното функциониране на ищцата.Появили са се посочените симптоми и
състояния. Към момента на освидетелстването Р.К. е относително спокойна,
ориентирана, с подредено поведение, личностово тревожна, свръхценно е
фокусирана върху някои емоционални преживявания, свързани с водената срещу нея
предварителна проверка за престъпление от общ характер. Вследствие на процеса е
променен и нарушен начина на живот на освидетелстваната. Същата е преживяла
силен стрес, напрежение и тревожност като резултат от предварителната проверка
за престъпление. Появили са се мрачни мисли за бъдещето, безпокойство относно
работата, нарушени взаимоотношения в семейството й и с приятелите. Нарушен бил
съня. Затворила се в себе си. Станала апатична. Често била неспокойна и се
притеснявала за незначителни неща. Няма данни за негативни последствия върху
самоличността и съзнанието на освидетелстваната в настоящия момент, както и не
са налице качествени промени в начина й на живот.
При така
установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.45 от ЗЗД и
е процесуално допустим.
Предпоставките за реализиране на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД включват виновно противоправно поведение
(действие/бездействие), нанесени вреди и причинната връзка между противоправното
поведение и вредите.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже противоправното
поведение на ответника, причинените болки и страдания, както и причинната
връзка между противоправното поведение и вредите. По
презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане,
вината на дееца се предполага до доказване на противното.
Не е спорно между страните
обстоятелството, че ответницата е завела жалба срещу ищцата пред ВРП (впоследствие
препратена на РП-Бяла) за престъплението „лъжесвидетелстване“, по която е
образувана прокурорска преписка, завършила с отказ за образуване на досъдебно
производство. Именно подаването на жалбата е поведението на ответницата, от
което ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди.
Основаният спорен между страните въпрос е дали това поведение е
противоправно.
Съгласно
чл.56 от КРБ всеки гражданин има право
на защита, когато са нарушени
или застрашени негови права или
законни интереси. Съдът намира, че
действието по подаване на жалба
съставлява именно действие в защита на права
и интереси на жалбоподателя и само по себе си
съставлява едно правомерно поведение – в този смисъл са
и Решение № 1347 от
18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о., Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК (по
чл.290 от ГПК). Съгласно чл.57, ал.2 от КРБ не
се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, когато то накърнява права
и законни интереси на други. Злоупотребата с право по своето естество
е деликтна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно
– за да бъдат увредени
права и законни интереси на други,
но също и в противоречие с интересите на обществото – в този смисъл Решение
№ 758 от 11.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК. Следователно в настоящия случай
е необходимо да се изследва въпроса
дали ответницата, подавайки жалбата, което
съставлява една принципно правомерна дейност, е упражнявала своите права и законни интереси, или е налице някакъв вид злоупотреба с права, целяща накърняване
правата на ищцата. Тежестта за
доказване на недобросъвестността при подаване на жалбата (подаването й с цел
накърняване на права, а не защита на собствени такива) е за пострадалия
(ищеца), доколкото тя би определила поведението на ответника като
противоправно. От доказателствата по делото не се установи намерение на ответницата
с действията си по подаване на жалбата да увреди интересите на ищцата. Ангажираните
от ищцата доказателства касаят само претърпените от ищцата негативни
изживявания във връзка с подадената срещу нея жалба. Липсват данни обективно
ответницата да е имала намерение да увреди ищцата или да е подала жалбата при
увереност, че ищцата не е извършила престъплението „лъжесвидетелстване“. В
самите мотиви на постановлението на прокурора за отказ за образуване на
досъдебно производство се сочи, че поради обособени две групи противоречиви
твърдения от заинтересовани пряко от изхода на преписката лица, не е установено
дали Р.К. е присъствала на инцидента от 26.12.2016г., с оглед на което не може
да се направи обосновано предположение за извършено престъпление. И към момента
неясен остава въпросът дали Р.К. е присъствала или не по време на случката. От
своя страна св. **, макар и също заинтересован с оглед близката родствена
връзка с ответницата, сочи, че е чул от детето **, че ищцата не е присъствала
на предаването му, тъй като останала в Русе да се подготви за рождения си ден.
Предвид всичко изложено не може да се направи категоричен извод, че ответницата
при подаване на жалбата си не е преследвала защита на своите права и интереси, а
е действала с намерение да увреди интересите на ищцата.
По гореизложените съображения съдът намира, че липсва елемент от
фактическия състав за реализиране на деликтната отговорност, а именно противоправното
поведение на ответника, с оглед на което предявеният иск се явява неоснователен
и следва да бъдат отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу В.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се тревога, неудобство, негативни емоции, безсъние, страх от
накърняване на доброто й име, вследствие на подадена
от ответницата срещу нея във Варненска районна прокуратура жалба за лъжесвидетелстване,
впоследствие изпратена по компетентност на Районна прокуратура-гр.Бяла, по
която е образувана пр. преписка № 1467/2017г. по описа на РП-Бяла.
ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.М.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: