Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../27.10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 826 по описа
за 2021 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Б.Б., ЕГН: **********,
чрез адв. А. срещу З. „А.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с която е
предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 545,51 лева /след допуснато изменение на цената на иска чрез неговото
увеличаване с протоколно определение от 15.10.2021г. на основание чл. 214 от ГПК/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор за
застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от 24.07.2020г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „* ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че
на 24.07.2020г.
между страните е сключен договор за застраховка „Пълно Каско“ със
застрахователна полица № * от 24.07.2020г. за лек автомобил „* собственост на ищеца, със срок на действие от 27.07.2020г.
до 26.07.2021г. Застрахователната премия била в размер на 634,95 лв.,
разсрочена на 4 вноски, като към настоящия момент всички вноски са платени. На 01.01.2021
г. ищеца отишъл около 12 часа до
собствения му автомобил, който бил паркиран в гр. Варна, ул. "Георги
Раковски" и установил, че неизвестно МПС е увредило задната броня на
неговия автомобил, а на тавана имало пръчка бенгалски огън, под която боята
била обгоряла. На 04.01.2021 г. уведомил застрахователя за настъпилото събитие. Застрахователят извършил оглед и бил изготвен
опис по щета, като застрахователното обезщетение било определено на сума в
размер на 326,63 лв., като от тази сума му били приспаднати 3 и 4 вноска по
полицата и по банкова сметка ***,17 лв. При проучване в няколко сервиза ищеца
установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в общ размер
на 751,76 лева. При тези съображения моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер в последното
открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който признава иска на основание чл. 237 от ГПК относно неговото
основание и до общ размер на вземането на ищеца за сумата от 10 лв., така и на
непредявената част за сумата в размер на 315,11 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2021г. до
окончателното плащане. Не оспорва изложените от ищеца фактически твърдения.
Оспорва акцесорния иск за заплащане на лихва като неоснователен, евентуално
като погасен по давност. Претендират се и сторените разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба от 11.10.2021 г.
от процесуалния представител на ответната страна, с която изразява становище по
същество на спора за отхвърляне на предявените искове и релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на
евентуалност. Претендира сторените по делото разноски. Признава дължимостта на
сумата до 315,11лв. Посочва, че от застрахователя е определено обезщетение в
размер на 326,63лв. и след удържане на сумата от 317,46лв. за трета и четвърта
вноска по застрахователната премия с платежно нареждане от 04.01.2021 г. е
изплатил сумата от 9,17лв.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото сключен договор за
имуществено застраховане на 24.07.2020г. по застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 24.07.2020г. за лек автомобил „*, собственост на ищеца, със срок на
действие от 27.07.2020г. до 26.07.2021г., че
е заплатил първа и втора дължимата застрахователна премия, че с определено от
застрахователя застрахователно
обезщетение е прихваната трета и четвърта вноска от застрахователната премия,
че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за
увреждането; настъпилото застрахователно събитие на 01.01.2021 г., както и че вследствие на събитието е
ищецът претърпял твърдяните имуществени вреди от посочения вид.
Видно от платежно нареждане от 04.01.2021 г. ответникът
е заплатил на ищеца сумата от 9,17лв. по застрахователната претенция, като е
прихванал трета и четвърта вноска по застрахователната премия, която не се
оспорва, че е в размер на 317,46лв.
Съобразно допуснатата по делото първоначална съдебна
автотехническа експертиза, се установява наличието на твърдените в исковата
молба увреждания и механизма на настъпването им. Вещото лице е заключило, че общата стойност за възстановяване
на автомобила по средни пазари цени за оригинални части към датата на
произшествието, като при изчисляване се използва цената, предлагана в поне три
сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да
притежават сертификат по ISO и такива, които не притежават, е в размер от 763,47лв.
При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
взел най-ниските цени при изготвяне на заключението.
Съгласно допуснатата повторна съдебно-автотехническа
експертиза, общата стойност за възстановяване на автомобила по средни пазари
цени към датата на произшествието, като при изчисляване се използва цената,
предлагана в поне три сервиза, отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават сертификат по ISO и такива, които не
притежават, е в размер от 872,14лв. Вещото лице в съдебно заседание уточнява,
че е взел най-ниската стойност за нормочас в съответните сервизи при изготвяне
на заключението. Подчертава се, че производителят на съответната марка не може
да влияе по никакъв начин на цените в сервизите, които са независими и да определя
цените, както и дори да вземе цените на сервиз на процесния автомобил ще се
получи по-висока стойност от определената в експертизата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация
чл.405 КЗ, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване в процеса
наличието на валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по
сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие,
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както
и че вследствие на събитието е претърпял твърдяните имуществени вреди по вид и
размер, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че е
изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е заплатил
дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми
своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите
документи.
В
тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения
срещу размера на претендираното обезщетение.
Прието
е за безспорно между страните на основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК, че между
тях е договор
за имуществено застраховане на 24.07.2020г. по застраховка „Пълно Каско“ със застрахователна полица № * от 24.07.2020г. за лек автомобил „*, собственост на ищеца, със срок на
действие от 27.07.2020г. до 26.07.2021г.
Не
е спорно по делото и от съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и
приетото заключение на вещото лице по допуснатата, както първоначална, така и
повторна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява настъпване на застрахователно събитие, като
резултат от което са настъпили вреди за ищеца. Застрахователят е извършил опис
на щетите и е образувал преписка по щета, т.е. същият е бил уведомен за
застрахователната претенция на ищеца.
Спорен
по делото въпрос е в какъв размер следва да бъде определено дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно
разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). По аргумент на втората алинея на цитираната разпоредба
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съобразно трайната съдебна практика обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането (в този смисъл решение № 115/9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК, решение №
235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №
209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г. на ВКС, II
т.о. и др. , актуална и след влизане в сила на Кодекса за
застраховането от 01.01.2016
г.). Обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
В случая от изслушаната в съдебно заседание повторна САТЕ, която
съдът кредитира изцяло, тъй като почива на непосредствени проучвания в
съответните сервизи, съобразно уточненията на вещото лице К. в съдебно
заседание, се установява, че средните пазарни цени за увредените части и за
труд възлизат на 872,14 лв. Тъй като действителната стойност на вредата
следва да бъде съизмерима със средните пазарни цени съдът намира, че
дължимото обезщетение в настоящата хипотеза следва да се изчисли на средната
стойност между цената на средната стойност за труд и
материали в сертифицирани сервизи и такива, които не притежават сертификат,
поради което съобразно изчисленията на вещото лице възлиза в размер на 872,14лв. Неоснователни са възраженията
на ответника, че неправилно са определени нормочасовете за ремонт, тъй като
вещото лице изрично уточнява в с.з., че е взел най-ниските стойности за труд
при изчисляването им. Не е спорно, че застрахователят след удържане на сумата от 317,46лв. за трета
и четвърта вноска по застрахователната премия с платежно нареждане от
04.01.2021 г. е изплатил сумата от 9,17лв.г., като тази сума /326,63лв./ следва
да се приспадне от така дължимото застрахователно обезщетение от 872,14лв.
По
изложените съображения, предявеният иск за изплащане на застрахователно
обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 545,51лв.
като претендираната сума бъде присъдена, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 25.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Присъждането
на законна лихва от датата на исковата молба е законна последица от уважаване
на иска и е обвързан от неговата основателност, каквато е налице в случая. Самостоятелен
иск за заплащане на мораторна лихва не е предявяван, поради което възражение на
ответника за погасяване на такъв по давност не следва да се обсъжда.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 610лв., от които 50лв. заплатена
държавна такса, 360лв. адвокатско възнаграждение и 200лв. депозит за САТЕ.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищцовата страна е неоснователно, доколкото възнаграждението е в предвидения в
Наредба № 1 минимален размер. В настоящия случай видно от представените
доказателства, адвокатът е регистриран по ЗДДС и страната е платила
адвокатското възнаграждение и дължимия върху същият ДДС, като тази сума се
счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, поради което и следва да
бъде включена в размера на присъдените разноски (в този смисъл е установената
съдебна практика на Върховен касационен съд – Определение № 782/12.12.2014 г.
по ч.т.д. № 3544/2014 г. на ВКС, II ТО; Определение № 209/05.05.2015 г. по
гр.д. № 2039/2015 г. на ВКС, I ГО).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 545,51лв. /петстотин четиридесет и пет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение съгласно договор
за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна полица № * от 24.07.2020г. за причинени имуществени вреди на лек
автомобил „*, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
/25.01.2021г./ до окончателното плащане, на
основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА *, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на И.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
610 лв. (шестстотин и десет
лева), представляваща сторени по
делото разноски, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдената сума може да
бъде заплатена по посочения от ищеца начин: чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: