О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 260002
гр. Шумен, 04.01.2021 год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на четвърти
януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Мирослав
Маринов Членове:1. Ралица Хаджииванова
2. мл.с. Соня Стефанова
като разгледа докладваното от мл. съдия Соня
Стефанова в.ч.гр.д. № 506 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.413, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба вх. № 261309/ 29.10.2020 год. (пощ. клеймо от 28.10.2020 год.),
депозирана от „Ай тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И.Ш., действащо
чрез пълномощника си юриск. В.Г., срещу Разпореждане № 260304/12.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 1052/2020 г. на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично
заявление рег. № 260822/ 09.10.2020 год.
по описа на РС – Нови пазар на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу Г.И.Р. за парично вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит № 1243378/ 05.03.2019 год., за следите суми: 26,75 лв. административни разноски и 47,50 лв. - възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство.
Жалбоподателят счита
разпореждането в атакуваната част за неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано. Сочи, че съдът не е изложил доводи коя от двете хипотези на чл.
411, ал. 2, т. 3 от ГПК намира за приложима в процесния случай, което води до
невъзможност да защити претенцията си. Освен това изтъква, че нито една от
хипотезите на чл.411, ал.2, т.3 ГПК не е налице. Навежда твърдение, че претендираното
възнаграждение е уговорено в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство
и по същество представлява възнаграждение по поета от заявителя и длъжника облигационна връзка, с оглед
гарантиране задълженията на длъжника пред трето за процеса лице – „Кредисимо“
ЕАД. Жалбоподателят сочи, че е
изправната страна по договора за предоставяне на поръчителство, доколкото е
изпълнил задължението си по чл.3 от договора, като погасил всички задължения на
длъжника по Договора за потребителски кредит след като му е била отправена
покана от „Кредисимо“ ЕАД в тази връзка. Излага още, че длъжникът не бил
задължен да сключва договор за предоставяне на поръчителство при сключването на
договора за кредит, тъй като имало възможност да сключи необезпечен кредит или
да представи банкова гаранция, поради което счита, че клаузата не е
неравноправна. По отношение на задължението за административни разноски, счита,
че същото се дължи на осн. чл.7, раздел VІ от Общите условия вр. с чл.2.6
Раздел VІІІ от Общите условия и е начислено за действително извършени разноски
по изпращане на покани и съобщения до длъжника, за което е съставен протокол.
Моли, съдът да отмени разпореждането, като се произнесе по същество да бъде
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, както и сторените в
настоящото производство разноски.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в
частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по ч. гр. дело № 1052/2020 г. по описа на
Районен съд – Нави пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.
410 от ГПК, подадено от „Ай тръст“ ЕООД гр. София. В заявлението е
направено искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника Г.И.Р., за следните суми: 250 лева главница по договор за кредит №
1243378 от 05.03.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД; 47,50 лева - възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство; 51,60 лв. – договорна лихва от 2.09.2019 г. до 28.02.2020
г., 26,75 лв. –административни разноски във връзка с уведомяване и извършени
опити за извънсъдебно погасяване на задължението, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението на 09.10.2020 г. до окончателното
изплащане. Претендира и заплащането на
разноски в размер на 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането
произтича от неизпълнено парично задължение по Договор за кредит № 1243378 от
05.03.2019 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и Г.И.Р., обезпечен чрез сключен
на 05.03.2019 г. Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД,
в качеството му на поръчител и Г.И.Р., в качеството й на потребител.
С
Разпореждане № 260304/12.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1052/2020 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя (жалбоподател в
настоящото производство) срещу Г.И.Р. за следните суми: 250 лева главница по
договор за кредит № 1243378 от 05.03.2019 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД; 51,60
лв. – договорна лихва от 2.09.2019 г. до 28.02.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението на 09.10.2020 г. до
окончателното изплащане, както и 75 лева – разноски в заповедното производство,
от които 25 лева – внесена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част касателно сумите 47,50 лева -
възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство и 26,75 лв. –административни
разноски във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване
на задължението, заповедният съд е отхвърлил искането на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение.
В
мотивите си съдът е приел, че дружеството-поръчител „Ай тръст“ ЕООД и дружеството-кредитор „Кредисимо“ ЕАД се явяват свързани лица, тъй като кредиторът е
единствен собственик на капитала на дружеството-поръчител, което води до извод
за липса на възможност на длъжника за избор и индивидуално договаряне при
сключване на договора за кредит. Съдът е приел, че възможността за отпускане на
кредит е пряко обвързана с възмезден договор за поръчителство, което
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1, т.2 от ЗПК, доколкото за
предварителната преценка за платежоспособността на кредитополучателя не се
дължат такси и други възнаграждения. По отношение на искането за заплащане на
административни разноски, НПРС е приел, че в случая се касае за действия по
управление на кредита, а не за допълнителна услуга към кредитополучателя, която
да подлежи на заплащане. В заключение, заповедният съд е достигнал до извода,
че искането на заявителя се основава на обоснована вероятност за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, касателно претендираното възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски като се
е аргументирал с разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С
новата редакция на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ бр. 100 от 2019 г.), влязла в сила от
24.12.2019 год., законодателят задължи заповедния съд да следи за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски
договор, какъвто несъмнено е и настоящият случай. Целта на новата императивна
норма е да се предостави възможност на съда още на фаза заповедно производство
да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване
заповед за изпълнение, поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави
като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
Действително,
спрямо процесния договор за паричен заем е приложим Законът за потребителския кредит
/ЗПК/. Правилно заповедният съд се е съобразил с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, която
задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и на добрите нрави и дали не съдържа неравноправни клаузи.
В случая вземането произтича от
Договор за потребителски кредит, сключен между „Крадисимо“ ЕАД и Г.И.Р. на 05.03.2019 г. за сумата 250 лева, за срок от 30 дни, при ГПР - 50,00% и
лихвен процент по кредита – 41,24%. Общият размер на всички плащания е 258,60лв.
/главница + лихва/. Кредитът е обезпечен чрез сключен между „Ай тръст“ ЕООД и
длъжника Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата 05.03.2019 г.,
с който поръчителят „Ай тръст“ ЕООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя пред „Кредисимо“ЕАД за всички задължения по Договора за
потребителски кредит. И между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД е сключен
Договор за поръчителство също от 05.03.2019 г.
Съгласно чл.4 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят има право на възнаграждение за
изпълнение на задълженията по договора. Претендираната сума в заявлението за
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство е 47,50 лв.
Съгласно Приложение № 1 към договора възнаграждението до падежа на 04.04.2019
год. е 74,31 лв. Това възнаграждение не е включено в размера на погасителната
вноска по кредита, при което същата би станала 332,91 лв.
Действително,
представените пред съда със заявлението по чл. 410 от ГПК договори за кредит и за поръчителство формално представляват
самостоятелни договори, но при внимателния прочит на клаузите по тях, при
наличието на изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита (чл. 8, ал. 5 от
Договор за предоставяне на поръчителство) и след отчитане на обстоятелството,
че кредиторът и поръчителят са свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ, се
достига до извод, че дългът по кредитното правоотношение и така уговорените
акцесорни плащания трябва да се разглеждат като едно цяло, тъй като е видно, че
задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по кредитното
правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по
кредита. Видно от приложения договор за кредит, ГПР възлиза на 50 %. Така
определеният ГПР включва единствено разходите по договора за потребителски
кредит, но не и разходите по договора за поръчителство. Съгласно разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (т.е.
50%). В случая, с обособяване на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор, се стига до заобикаляне на посочената по-горе
императивна правна норма, което от своя страна води до възникване на
предвидената в чл. 411, ал.2, т. 2 от ГПК предпоставка за отхвърляне на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение досежно претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Освен
това, доколкото договорът за поръчителство се явява функция на договора за
кредит, претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не е нищо повече от възлагане на необосновани
допълнителни финансови тежести за потребителя.
Не
следва да се сподели твърдението на частния жалбоподател, че длъжникът не е бил
задължен да сключи договора за предоставяне на поръчителство и това било
възможност, която той сам е избрал. Клаузите относно обезпечеността на кредита
не сочат на доброволност при избора на обезпечение, дори напротив: от
формулировката им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да подпише
т. н. "договор за предоставяне на поръчителство"
с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител.
Освен всичко изложено се налага и извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора
за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза
в противоречие с предвиденото в чл. 16
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга- да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите
средства, съответна на получените гаранции.
Следва да се обърне внимание още и на обстоятелството, че
уговореното възнаграждение по договора
за предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не.
Предвид изложеното, заявлението, с което се иска издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 47,50 лева,
представляваща възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, следва да се отхвърли на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.
3 ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционният
съд.
Жалбоподателят
атакува разпореждането и в частта, с която заповедния съд е оставил без
уважение искането му за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата от 26,75 лв.
– административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Вземането
за сумата от 26,75 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на
задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на
кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение
за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма,
електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността
по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и
съставляват присъщ за основния предмет на договора разход. Освен това, при
положение, че търсеното допълнително плащане е свързано изцяло със забавата на
длъжника, би могло да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната,
установена в чл. 33 от ЗПК. Цитираната норма гласи, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Ето защо, разпореждането, в частта, с която е отказано
издаването на заповед за изпълнение за сумата от 26,75 лева – административни
разноски за извънсъдебно събиране на вземането е правилно и законосъобразно.
Предвид
изложеното, частната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение, а атакуваното с нея разпореждане е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото по частната жалба, на жалбоподателя не се следват
разноски за настоящата инстанция.
Водим
от горното, Шуменски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
260304/12.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1052/2020 г. на РС – Нови пазар, с
което е отхвърлено заявлението на "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК: ..., със
седалище и адрес на управление –гр. С..., представлявано от управителя И.Ш.
срещу Г.И.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: *** за заплащане на сумата 47,50 лв. – възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство и
26,75 лв. – административни разноски.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.