Присъда по дело №95/2022 на Районен съд - Харманли

Мотиви към Присъда № 13 от 04.05.2022г., постановена по НОХД № 95 по описа за
2022г. на РС-Харманли

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е внесла в
съда обвинителен акт срещу И.С.Т. за това, че през месец август 2017г., на неустановен ден
в гр. Харманли противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***** с номер на рама **** и номер на двигател *****
на стойност 1038,00 лева, собственост на А.Д.С. от гр. Харманли, която владеел –
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Намира, че направените от
подсъдимия самопризнания напълно кореспондират със събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
при изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, с която подсъдимият да се
признае за виновен. Моли при определяне на наказанието да се вземе предвид, че към датата
на извършване на деянието подсъдимият е бил реабилитиран. Предлага налагане на
наказание «Лишаване от свобода» около минималния предвиден размер, чието изпълнение
да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Защитникът на подсъдимия се присъединява изцяло към изложеното от
представителя на прокуратурата, предвид самопризнанията на подсъдимия. Моли за
налагането на едно по-леко наказание спрямо подсъдимия, предвид направените
самопризнания и критичното му отношение към извършеното. Защитникът сочи, че
извършването на престъпление от подсъдимия се дължи на ниското му правно съзнание.
Моли за налагане на наказание в минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено с
изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият И.Т. поддържа становището на защитника си. В последната си дума
моли за налагане наказания по преценка на съдебния състав.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на чл.373, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И.С.Т. е роден на ***** в гр. Харманли, българин, български
гражданин, грамотен със средно образование, разведен, неосъждан (реабилитиран),
безработен, с постоянен адрес гр. Харманли, *******, в момента в Затвора – Бургас, ЕГН
**********.
През 2017г. свидететелят А.Д.С. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“ с рег. № Х ***** с номер на рама ****** и номер на двигател *****.
През месец август 2017г., на неустановен ден в гр. Харманли подсъдимият И.Т.
поискал от познатия му свидетеля А.С. да му даде да ползва временно лекия му автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***** до село Лешниково, община Харманли.
Свидетелят С. се съгласил поради обстоятелството, че и друг път предоставял автомобила
си на подсъдимия. Пред свидетелите И.С.Н., Д.Г.И. и А.Я.С., които присъствали на място
свидетеля А.С. предоставил на подсъдимия автомобила си с уговорката да го върне след
като си свърши работата. Подсъдимият Т. взел автомобила и след като го привел в
движение се отправил в посока село Лешниково, община Харманли.
След като минали няколко дни и подсъдимият И.Т. не върнал автомобила, както се
били уговорили, свидетелят А.С. заедно със свидетеля Д.И. отишли до село Лешниково да
търсят автомобила от подсъдимия, но не намерили нито подсъдимия, нито автомобила. По-
късно свидетелят А.С. и свидетелят Д.И. чули, че подсъдимият е заминал за Кралство
Нидерландия. Свидетелят А.С. многократно търсил подсъдимия, за да му върне автомобила,
но без успех.
1

От тогава до момента подсъдимият И.Т. не е върнал автомобила на свидетеля А.С. и
се разпоредил с него като свой без знанието и съгласието на собственика за вещта, като
твърди, че го е оставил в Кралство Нидерландия.
На 15.08.2017г. свидетелят А.С. съобщил с жалба в РУ Харманли при ОД на МВР-
Хасково за противоправните действия на подсъдимия И.Т. и невръщането на автомобила му.
Видно от заключението на оценъчната експертиза средно пазарната стойност на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Х ***** с номер на рама ***** и
номер на двигател ***** към месец август 2017г. възлизала на 1038,00 лева.
Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства –
показанията на свидетелите А.Д.С., И.С.Н., Д.Г.И. и А.Я.С.; преписка №з.М.381/17г. на РУ
на МВР-Харманли, заключение по съдебно-оценителна експертиза, справка за съдимост,
справка за задгранични пътувания на МПС, справки собственост на МПС, характеристична
справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, които съдът
кредитира изцяло.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил
становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Съдът с горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е приел
същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи по между си.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подсъдимият И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което
обаче има фактическа власт върху предмета на престъпление на правно основание – владее
или пази този предмет. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно лицето,
което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или
продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма
данни, които да водят до поставяне под съмнение вменяемостта на подсъдимия Т..
Същевременно подсъдимият И.Т. е осъществявал фактическа власт върху предадения му за
временно ползване лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ***** по
силата на сключен между страните устен договор за заем за послужване.
От обективна страна предмет на престъплението обсебване могат да бъдат само
чужди движими вещи. Вещта, предмет на инкриминираното деяние, притежава посоченото
качество. Свидетелят А.Д.С. е бил собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег. № ***** към датата на процесното деяние, следователно подсъдимият е
владеел вещта със знанието, че тя е чужда.
Изпълнителното деяние на престъплението обсебване се изразява в присвояване, а
именно неправомерно разпореждане в свой или чужд интерес, което може да бъде
осъществено с фактически или с правни действия. Своенето се изразява в предприети от
дееца действия по разпореждане с поверената му чужда вещ, чрез които се проявява
промененото му отношение към нея – той престава да я счита за чужда и започва да я държи
като своя. В правната доктрина е приета и възможността обсебването да се изрази в отказ
вещта да се върне, като е необходимо отказът също да бъде противозаконен.
В процесния случай е установено, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт по
отношение на процесната вещ на правно основание (предоставена му била за ползване) и
въпреки че е формирал съзнание за носителя на правото на собственост върху нея, а именно
че вещта е чужда и той няма право да се разпорежда с нея, подсъдимият е укрил вещта (без
2

основание не я върнал в уговорения срок и е преустановил контактите си с пострадалия).
Процесната вещ не е върната от подсъдимия на пострадалия. Подсъдимият я е укрил, в
което се изразява и демонстрацията на своителното му намерение. Всъщност укриването на
подсъдимия представлява мълчалив отказ да върне вещта. Разпореждането с вещта
подсъдимият е извършил без знанието на пострадалия в своя полза. Същото е
противозаконно, доколкото е извършено без разрешение на собственика на вещта.
С укриването на вещта подсъдимият е превърнал държането на имуществото във
владение за себе си, тъй като е отнел възможността на пострадалия да се ползва от
имуществото си и да се разпорежда с него.
Настъпил е и общественоопасният резултат от престъплението, тъй като е засегната
възможността на пострадалия, собственик на вещта, да се разпорежда с нея.
От субективна страна подсъдимият И.Т. е действал при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички обективни съставомерни
признаци на престъплението. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици –
нарушаване на правото на собственост. Формата на вината, при която е действал деецът се
извежда от поведението на същия. Той е съзнавал, че владее чужда вещ въз основа на сделка
със собственика й, че няма право да се разпорежда с нея и въпреки това е предприел
подобни разпоредителни действия.
По изложените съображения, съдът признава подсъдимия И.С.Т.. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
За престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК се предвижда лишаване от свобода от една
до шест години.
При индивидуализацията на наказанията настоящата съдебна инстанция взе предвид
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, както и подбудите за извършването му. В първата група съдът постави
чистото съдебно минало на подсъдимия, както и процесуалното му поведение – оказване
съдействие на разследващите органи и изразеното разкаяние, а във втората обстоятелството
– стойността на присвоената вещ, равняваща се на две и половина минимални работни
заплати към датата на извършване на деянието.
В санкционната част на правната норма, предвиждаща състава на престъплението по
чл. 206, ал. 1 от НК, е предвидено едно наказание, като минималният размер на санкцията
отразява преценката на законодателя за най-ниската степен на обществена опасност на този
вид деяние, а максимумът – преценката за най-високата. С оглед направените изводи за
наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи вината обстоятелства, при превес на
смекчаващите, размерът на наказанието следва да бъде определен в размер под средния
такъв.
Като взе предвид посочените обстоятелства и на основание чл. 54 от НК, настоящият
съдебен състав прецени, че за това престъпление следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 6 месеца.
Производство е протекло по реда на глава 27 от НПК, а именно при съкратено
съдебно следствие. Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, ако
съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, когато едновременно са налице условията на чл. 58а, ал. 1-3 и
тези на чл. 55 от НК, се прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен. В случая не са
налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, доколкото смекчаващите
отговорността обстоятелства не разкриват многобройност, нито се характеризират с
изключителност. В този смисъл не може да се направи извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Приложение обаче намира императивната правна норма на чл. 58а, ал. 1 от НК. При
това положение определеното от съда наказание от 2 години и 6 месеца следва да бъде
3

намалено с 1/3, което дава като краен резултат наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
1 година и 8 месеца.
Налице са предпоставките за налагане на наказанието „Лишаване от свобода“ с
изпитателен срок, тъй като видно от приложената справка за съдимост подсъдимият е
реабилитиран, следователно неосъждан, а наложеното наказание е за срок по-малък от три
години. За постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не
е наложително наложеното наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно,
поради което настоящата съдебна инстанция намира, че изтърпяването му следва да се
отложи за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
Само така определеното наказание би постигнало целите, предвидени в чл. 36 от НК,
а именно да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави,
да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извършва
други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание
чл. 189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	13
Дата:	4 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200095
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 февруари 2022 г.

Присъда по дело №95/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите